Три дена -х.Вихрен -х.Демяница

Хубавите прогнози за времето ме изкушиха да направя едно ходене из Пирин.
Дните бяха от 4-6 ноември с две нощувки. Първия ден дълго пътуване до х.Вихрен
с изкачване на в. Вихрен през Казаните и спускане през Кабата. Опасения имах от-
носно качването през казаните заради студения и замръзнал камънак, но пътеката си
беше наред. С едната ръка се придържах за камъните а в другата бяха щеките. На места
имаше остатъчен замръзнал скреж/сняг и си мисля, че ако цялата пътеката до горе беше такава,
сигурно щях да използвам ''парапета''.
След нощувка в х.Вихрен сам с хижарите поех за х. Демяница. Езерото окото беше покрито с лед.
На Тодорина порта свих нагоре и минах през двата върха. Гледката към Вихрен е страхотна.
Направих релаксираща почивка на долното Тодорино езеро. Горното беше замръзнало, а долното
наполовина. Гледката която се открива към Стражите е невероятна. Василашките езера бяха в същото
положение, без тевно василашко - сигурно слънцето го огрява най-много време.
Вечерта в хижата пак сам с хижаря и неговия приятел на чаша червено вино. Croc

На другия ден взех едно бързо качване на един дъх по пътеката зад хижата, която се движи покрай реката нагоре,
та чак до Тодорина порта. Денят едва тогава щеше да започне с преминаване на Василашки чукар, Бъндеришки и
Караулите, спускане до х.Вихрен и отпътуване. Бях добре с времето като прогноза и час, за разлика от това,
че не бях минавал по този път който ми предстоеше. Пътека през Василашки чукар има пирамидки, но на места се губи.
Ориентирането ставаше по тях и като коза нагоре, надолу, настрани. Щеките помагат до някое време, после пречат да
използва човек двете си ръце, за да се хване за някой камък или тревичка. След достигане на възела седнах да си
почина и да си включа GPS-a. Исках да разбера преминал ли съм участъка с удивителния триъгълник посочен на картата.
Това добре, ама и големия камънак, който започваше по Бъндеришки трябваше да се минава. В началото вървях по ръба,
но после реших да подсича леко по отдолу от юг. Така се бях улисал в прескачането от камък на камък, че в един момент
се озовах на премката между Башлийски чукар. Кръгом и отново нагоре по големите камъни. На върха направих няколко
снимки и продължих към Караулите. ''По-добре да си гледам в краката отколкото в GPS-а'' ми изгуби малко време.
Пътечките между караулите са добре ориентирани и се минават добре, освен тази на последния караул.
Не знам кой как го минава(този последния), но в посоката в която аз се движех пътечката подсича в ляво хоризонтално
на юг и после изкачва върха стръмно нагоре. Там където свършва подсичането има препятствие от скала която се заобикаля
с прехвърляне на единия крак и после на другия, като същевременно се придържаш с ръце за скалата. Ако не греша точно
там има удивителен знак на картата(BG Mountains). Ще съм благодарен, ако някой сподели как го минава този участък.
От тук нататък спускане от Бъндеришка порта за един час на хижата и дългото пътуване с кола към вкъщи!

Снимки: http://starterwrc.snimka.bg/nature/pirin-h-vihren-h-demyanica.885887.all

Бравус!Добре си се справил!
Въпросното качване(за мене слизане щото и двата пъти съм го въртял обратно)не помня да е имало някакви драми с тоя камък Smile

пътеката си обикаля скаляка и така...ама ако някой се сеща-да каже...проучил си и връзката м/у Бъндеришки и Башлийски-другия път-цялото трасе-ти ше водиш Wink

Хубаво ходене Very Happy

! Другата година живот и здраве, ще пробвам да го мина пак. Има един участък, там е границата на възможностите ми - от подножието на стената на Башлийски чукар- право нагоре през голямата фуния, към премката между Башлията и Бъндеришки чукар. Има само едно възможно място за изкачване, без въже. В един участък от 20 метра скалата е толкова гладка, че се стъпва само на 1-2 см място за зацепване на подметката Shocked

минавал съм го и на изкачване и на слизане много пъти, практически това ми е пътя от Карстовия дял към Каменица, след като стана навалицата по пътеките . Голям кеф е като се премине, и после за награда да се метнеш в езерото от южната страна - казвам си, още съм в играта Cool

Поздравления. Класика в жанра. хладнокръвно изпълнение, без много-много лирични прескочикобили. Заслужава си да се пораздуе малко. Сезонът е преходен – слънце и заледяване – та питам: първо какви ти бяха обувките /понеже във форума има сума ти дискусии и мнения по темата, а преходът е изпитание на силата, волята, опита, но и на екипировката/, второ какво и от къде беше виното /поотделно за двете хижи/? Да се поучим.

Благодаря за отзивите!
fena73 - Няма проблем за воденето, когато човек не е сам има повече увереност.
nabludatel50 - Участъкът от 20м скала, за който говориш не
можах да го разгледам. Предполагам откатерването е по ''готино''.
il4o_voivoda - Обувките с които бях са трекинг модел на Alpina, ползвам ги от май
до октомври. Гледам, че моделът не се предлага вече, но е нещо такова:
https://www.extreme-bg.com/obuvki-lovni-turisticheski-obuvki-hunting-trekking-hiking-fishing-shoes-alpina-viper-mid
Разчитах на хубавото време и имах късмет. Виното беше от хижаря на Демяница - Георги, за добре дошъл!

Част от варианта , който не минава през билото. Минавайки само по главните била, губим запознаването с другите красоти на Пирин Very Happy

Началото е по красивите поляни на Спано поле, към стената на Башлийца със снега :

от езерото в подножието на Башлийца:

През море от камък:

До основата на стената. Тя е величествена. Този фотоапарат беше малко архаичен и не показва истинският мащаб:

Вляво, в най-долната част на снимката , е проходимо. Каменната фуния на циркуса е в красив контраст с поляните на Спано поле:

И на превала:

И продължението-надолу към езерото от юг:

Превалът е мястото и за гледки Very Happy