Бов - Тръстеная - Габровница

Салам алейкум! Няколко изречения за маршрута, ако и да е болезнено познат за много от вас. Някъде бях писал по темата, та ако се повтарям, моля да ме извините!
На картата изглежда тe така:

Учатъка в жълто е алтернативен маршрут, който не съм го минавал, но мисля че е напълно редовен и бих му се доверил в случай на необходимост.
Приблизително, статистиката звучи така: към 22 км, най-високото място е 1170 м и е точно по средата на маршрута, 750 вертикални метри изкачване и 850 такива, спускане. Среден наклон на изкачване 10 %, максимален 38 %; спускането съответно 11 и 30.
До село Бов може да се стигне по шосето, което е асфалтирано и без дупки за сега или по екопътеката Под камико, която почва от стадиона на гаровото селище. Моят маршрут е по шосето, като правя спестяване от 1 км за сметка на наклона. Правят се две последователни леви отбивки в горния край на Гара Бов и се стига един параклис със стратегическа чешмичка. Това е и най-стръмното изкачване за целия маршрут и за радост на такива като мен, няма и километър:

Отсреща се вижда водопада Скакля и Заселе. Пътя свива надясно и не след дълго се излиза на шосето между двата Бова. Там край остър завой има втора чешмичка, но дебита е такъв, че може би пресъхва през лятото. Почти веднага се стига до селото. Много хубаво, но загиващо село. Не е нормално да пресечеш село и да видиш само двама човека. Едно куче ме залая, колкото да не умре от скука. Трагично е да прекосиш цяло село и да те уважи само едно псе! Подминавам паметника, хоремага, джипа на Роско, още две чешмички и излизам над селото.
След двата оброка с двата крака стъпвам в златната есен. Ето защо обичам този отрязък от годината - топли цветове, галещо слънце, душевен мир и къс ръкав. Мястото между Яворец и Кошарището е такъв пасторал, че не съм достоен да го описвам:

Следват няколко километра по добър черен път, ползван от бившата мина Издремец, и настоящата ферма Чемерник. Убийствена красота! Докато се доближат развалините на мината. На място белязано от малка разрушаваща се постройка с ярко червени тухли, свивате наляво и не след дълго стигате до "петолъчката". Там се поема право на И и след стотина метра се свива наляво. Следва езерцето между хижата и фермата, което е среда на маршрута и най-високата му точка. Стадо овци кротко си пасе по ливадата, без придружител - пастир или куче:

Тръстеная си е пак там, където я оставих пролетта. Идилична, със същите любезни и забързани хазяи. Сварвам двойка млади и позитивни планинари да обсъждат изкачането на близкия Издремец. Завързвам мигновено приятелство с месната котка, скрепено за векове със залък бобец. Кучето кой знае защо ми заприличва на Камлука от Антимовския хан :

Паница боб и една бира - какво му трябва на човек?! А, и литър малиново вино, дар за жената на скитника.
От гарата до тук пътя отнема към 3 часа. Само със спиране за някоя снимка.
Разделям се с колегите по интерес и стъпвам на прочутата отсечка Ком - Емине. Това е нещо като да стъпиш на Път 66. Респект!
Първо З, после С, подминават се отбивките за село Лакатник. Пътя е широк, мек, горски. Осеян с локви, та слаломирам. И той е по възможностите на коли с нисък просвет, но съвета ми е ако минавате, все пак да не взимате бялото си Ламборгини.
Спазва се традицията нещо да се обърка. И познайте, отново е умният ми телефон. По незнайни причини този път отказва сигнализацията на Орукс за наближаване на маркери и отдалечаване от маршрута. Нали се сещате какво последва? Поне видях къде месните си правят горските купони. На 800 метра по-нататък:
Отбивката е видима, но трябва да я знае човек. Дотук се върви по хоризонтала, но скоро започва спускане, което продължава към 4 километра и наклона си е добър. Пътя е във възможностите на вездесъщата Уазка и може би и на някой друг модел джип.
Стига се до най-хубавото място от маршрута - Грамада. Тук е задължително да поспрете. Панорама към Бегличкия дял на С и Ржана на И. Тук е и мястото на алтернативната отбивка - СЗ подсичане на Еленишка могила и спускане по хребета през няколко махали към Искър и спирката:

Продължавам към река Габровница. По едно време спускането дотяга и съм готов да се карам с природата. Все пак съм излезнал да и се любувам, а не да си тествам феродото. Накрая чувам музика - шума от реката. От Хижата до спирка Пролет се стига за 3 часа. Вода за пиене не намерих никъде.
Целият маршрут е възможен за байк. До хижата може да се стигне и с лека кола.
Та те така. Ползвайте топлото време по предназначение!

На линка е маршрута в .kmz с местата с вода и важните отбивки. Може напълно да се доверите на него:

http://dox.bg/files/dw?a=539a6e817d

Ашкулсун!
Хубав маршрут, хубаво време,прекрасна природа! Какво му трябва на един планинар+"паница боб и една бира" и да не забравяме и "дар за жената"! Very Happy

Мисля, че това е по-добрия вариант:" ....алтернативната отбивка - СЗ подсичане на Еленишка могила и спускане по хребета през няколко махали към Искър и спирката:"

Право да кажа, първоначално смятах да мина по него, но предостатъчното време, с което разполагах и желанието да намеря изворчето под първата къща в дясно промениха плана.
А виното вече е чисто малиново, без примеси от Мерло и е чудно! Извора не го намерих.

ПП Правя разлика между месо и място, извинявам се за грешките по горе!

На картата под втората къща в дерето е даден извор,възможно е и да е пресъхнал.

Да, точно там очаквах да намеря. Или съм го подминал или е пресъхнало. Тези къщи все от някъде наоколо са ползвали вода.