ПЕТРОКОМОК

Малеее, като му чета изповедта на Велислав се чудя той по българо-сръбската граница ли е ходил или по сирийско-иракската? Capitulate

Явно малко или по-точно мнооого оптимистично сме гледали на нещата. Ще се радвам да прочета още детайли от него и групата му.

_________________
От Ком до Емине 2012
Ком-Емине GPS трак

dido написа:

urban написа:

След като създателя на този форум е преценил, че функцията за прикрепване на файлове към постове трябва да е деактивирана, това не значи, че аз трябва да изпълня неговите 16 клика и да създавам ресурси, които да се ползват от колегите, затова много по-лесно е на тримата вероятни желаещи да дообработят такъв файл, аз да им го изпратя по пощата.

Форумът се хоства безплатно от планинарски ентусиаст като нас. Ясно ти е, че възможността за файлов хостинг скоро ще доведе до съхраняване на гигабайти информация на машината, отдето и в пъти по-голям трафик.

Разбира се, нежеланието ти да кликнеш 16 клика, общувайки с хората тук, не е работа на форумната администрация, а лично твой избор.

Dido всичко което си писал го знам, именно желанието ми за общуване е породило моя пост. В момента нямам възможност да се занимавам със сайтове за споделяне на файлове и ресурси и както писах право на админите е да си решават какво и как ще правят, но много простичко щеше да бъде, ако на някой му трябваше файлчето, да му го пусна по мейла и накрая след обработка, когато стане готово, то щеше да се появи за общо ползване.

Приветствам конкретните постове по темата на Петър и Мариана и предлагам на Дидо да направи редакция в нея, като изтрие ненужните обяснения и остави само полезните..

_________________
Важен е Пътят, Целта просто е крайната точка от него!

В учебника за 8 клас по Информационни технологии има една точка, в която се говори за споделяне на файлове чрез dox.bg без необходимост от регистрация. Децата се справят лесно и бързо, та реших да преброя колко клика са необходими. Четири, плюс едно copy/paste.
1. Избери файл
2 и 3. (избира се файла или файловете)
4. Качи файл
Излиза линк за сваляне, който трябва да се копира в мнението във форума.
Недостатък е, че линкът е активен две седмици, но пък е без регистрация и подобни разправии, едното компенсира другото.

Това не е насочено към urban, виждам че той няма нужда от компютърно ограмотяване на ниво 8 клас, а по-скоро към други хора, които ще се стреснат, че е много сложно и няма да се опитат да споделят ресурсите, които имат. Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Привет!

Завърнах се след 37 дена по чукари и морета Very Happy

Ще опиша подробно какви ги натворихме, има и доста снимки, които в момента обработвам. Качвам траковете от Връшка чука до Белоградчишки проход.

Вода имаше в изоставения пионерски лагер, на около 200 м от Раковишкия манастир. Чешма, с много хубава вода. Дори хората от селото идваха да си точат от тук, тъй като другата не била хубава. Общо взето от Връшка чука до Раковишкия се върви, но на доста места се прескачат паднали дървета, минава се през много коприви, шипки, храсталаци и т.н. Тегаво, но се върви. Първия ден само загатна за втория и третия ден... От Раковишкия до Черноглав качването е тегаво, най-вече заради постоянното изкачване и многото паднали дървета. Гората буквално е паднала... От Черноглав, вървейки все по билото стигнахме до Компирица и решихме да вземем да пробваме да подсичаме, щото то просто не се върви... Гледахме да не влизаме много в сръбско (бяхме изрично предупредени, че ще ни арестуват моментално, ще ни закарали в Зайчар. Щели да ни съдят по бързата процедура на по 2000 евро на човек и ако не ги платим веднага бачкаш, докато ги изработиш...), но един коларски път ни изблазни и го ползвахме за известно време. Вода нямаше нито капка и през двата дена, като изключим една кална локвичка. Проверихме няколко от предполагемите извори, но всичо беше пресъхнало. Адска жега, паднали дървета, тръни, храсти и т.н. Добре че попаднахме на дървото с джанките. Подобия на пътеки има на места в Сръбско, но не може да се разчита... Най-големия проблем е падналата гора абсолютно навсякъде, както и липсата на вода.

Минахме стандартното Ком-Емине, но никъде такова чудо не видях. Дори Върбишки-Ришки се опитвахме да си го представим с паднали дървета и пак ни се виждаше по-леко от Раковишки-Белоградчишки. Тук не искам да
омаловажавам изстрадалите, преди да се почисти. Просто ми се се стори по-лесно и кратко.

Обещавам скоро да понапиша това-онова и да кача снимките. За сега споделям само траковете, че е най-лесно. Не съм трил нищо от тях, но и не съм добявял точки. Ще добавя и разни точки за ориентир и така.

Поздравления, поздравления - особено с това безводие Sad

Добре, че сте живи и здрави

А за падналите дървета-и храстите - направете си сметка за следното:
1. колко човека живеят там
2. на каква възраст са
2. колко са наплашени от времето, когато границите се охраняваха строго - от личен опит споделям само, че когато попитах един чичко в Градсковски колиби за пътя до границата и дали има път по самата граница, онзи като ми се развика "недей, че като те видят гранична, ще те арестуват, ще те бият, ще те глобят и...." неща от този сорт, "че и ние ще си имаме мнооого проблеми", ми стана доста странно. Просто хората живеят с разбиранията от онова време. Та мисълта ми е - затова всичко е обрасло и сякаш времето е спряло.

Може би и затова ходим там и се радваме именно на падналите дървета и храстите и къпинаците Smile

И какво бих написал в заключение - по-добре така, отколкото магистрали и еко пътеки и отсечени гори и т.н. Все пак ние сме пришълците, а не обратното.

Привет,

тези дни имах малко свободно време и реших да понапиша малко за прехода ни. За сега има само три поста, но скоро ще понапиша още. Всичко още е в работен вариан, но мисля че е доста завършено, тъй че който му е ентересно - блога е тук.

Приятно четене! Very Happy

Чудесно, но не се отваря. "Permission denied. This blog is open to invited readers only"... Smile

Сори, бях забравил, че е така. Оправих го Very Happy

Много увлекателен разказ! Моля, не спирай с писането!

Вели заспа ли? Айде, давай да четем докато те няма.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

Veli, поздравления за прехода в такъв див район!

Ще си позволя да цитирам тук някои пасажи от блога, във връзка с които имам коментари.

	Цитат:
	Вървейки, удряхме щеките една в друга, с цел да предотвратим евентуална среща със змии.

Не съм голям специалист, но доколкото знам от обща култура, змиите не чуват, а усещат вибрации по земята и улавят топлинното излъчване на животните (вкл. и човека).

Цитат:

Първоначално трака ни вървеше изцяло в нашата част, където нямаше никаква следа от човешко присъствие. Чудехме се, ако стане пожар как въобще ще реагират нашите. Тук можеше да се мине само с танк. По т. нар. "гранична бразда" е невъзможно да се върви. Цялата е обрасла с какво ли не и постоянно търсехме пролуки, около нея, но предимно в България.
..........................................
Не след дълго решихме леко да навлезем в сръбско и за кратко вървяхме по идеален черен път, по който съвсем спокойно можеше да се движи и нормална кола. Говорехме си как може сърбите да имат такъв път, а ние дори нямахме и малка пътечка. Чудехме се как въобще нашите са охранявали границата.

Линията на държавната граница или т.нар. гранична бразда по стандарт трябва да е 40 см. широка и 40 см. дълбока, като около нея трябва да се поддържа просека широка (не знам точно колко), но да речем 10-20 м. По принцип просеката, в която минава границата не е място за разходка/придвижване на хора и никога не е била такова, колкото и парадоксално да звучи това. Доколкото съм чувал от запознати с материята, през определено време (1-2 години преди, а сега през колко знае само оня отгоре) граничната линия подлежи на инспекция и поддръжка, като двете съседни страни се редуват в упражняването на тази дейност. Поддръжката на границата включва прочистване на просеката, оглед и опресняване (ако има нужда) на основните гранични знаци (пирамидите с номера) и допълнителните/спомагателните гранични знаци (боядисани с вар купчини с камъни или просто скали и дървета).
Така стигаме и до въпроса как се е охранявала границата от нашите от гледна точка на проходимостта около нея? От края на 19-ти век до края на 40-те години на 20-ти охраната на границата се е осъществявала от гранични постове, разположени сравнително близко до граничната линия и през неголямо разстояние (2-3 км.) един от друг. Останки от тях могат да се видят и в момента. Границата се е охранявала, като войниците от постовете са патрулирали по патрулни пътеки, отстоящи на известно разстояние от граничната линия. Отстоянието зависи от релефа, възможни опасности от съпределна територия (удобни места за обстрел) и т.н. и да речем варира в интервала 20-100 м. от граничната линия.
В края на 40-те по съветски образец от постове се преминава към застави, които са изнесени по-навътре в наша територия, личният им състав е няколко пъти по-голям от този на постовете и съответно охраняват по-големи участъци от границата (7-10 км.). Граничните наряди пак нямат работа по границата, а само по патрулните пътеки под нея, а там където е имало горно КСП (контролно следова полоса) са ходели по патрулната пътека до КСП откъм наша територия. С въвеждането в употреба на електросигнализационните съоръжения (т.нар. на жаргон кльон) (от средата на 70-те за западната граница), пък хептен се разреждат нарядите в близост до граничната линия и се пренасочват да проверяват долното КСП (покрай кльона). Въпреки, че има и изключения, като цяло „разходките” към границата се свеждат до минимум и включват само рядката работа по поддръжката й и заемане на определени позиции по прикриващия рубеж при задействие на участък от съоръжението. От средата на 90-те всичко това постепенно се изоставя и сега на някои места покрай границата е същинска джунгла. А защо сърбите имат поддържани пътища в близост до границата не знам. Всеки сам може да си отговори на въпроса.

	didogen написа:
	Вели заспа ли? Айде, давай да четем докато те няма.

Тегава работа е това с писането... Успях да завърших и частта до Белоградчишки проход, че даже и малко по-напред. Всичко е събрано тук.

ppwhaaahahaha:"... Е, той си беше изрязал вътрешността на джобовете. Беше спестил няколко грама, за сметка на което нямаше джобове. ''

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=edqH0ofRQrM

Хаха! Кефиш.
За бай Фидос на х. Петрохан не си ли чувал? Има две агрегатни състояния. Когато не се отнася небрежно и враждебно с туристите се жалва, че не се отбиват. Smile

За наша радост България е малка и винаги може да се изненадаме с приятни срещи със шарени хора.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.