в края на февруари ходихме в Балкана с един ягдтериер.Нникъде никакви проблеми. Стопанина му носеше обаче кутията - клетка, шалте за навън и дори някакъв кучешки спален чувал. Писал съм няколко думи в п-са "Долу-горе". Местата пред които преминахме бяха - хижа Левски, заслон Ботев, хижа Тъжа, и хижа Мазалат. Кученцето си дремеше в предверията и никой нямаше претенции. Но собственика полага усилия да я възпитава, поддържа паспорти, ваксинации всичко каквто е необходимо и уважава естествено условията по хижите...
п.п. забравих, кучето не е влизало никога в общите помещения.
Цитат:
Крайно време е да излезем от дивия Балкански профил и да станем малко по - културни (във всяко отношение).
колега виктор, ами не знам защо не можете да излезете от дивия си балкански профил. въпрос на вкус и нагласа предполагам...
Сря Мар 19, 2014 11:03 pm
rock_show
Регистриран на: 14 Юни 2013 Мнения: 1
Някои хора изразяват мнение, че мястото на кучето не е в планината, защото едва ли не няма какво да търси там. Вие какво търсите? Кучето ще оцени планината по същия начин като вас, че дори повече. От тези заключения излиза, че кучето трябва да живее само в затворени пространства.
Предполагам всички, които мислят така просто не са имали куче или изобщо не ги харесват. Надявам се всички да осъзнават, че хората сме по-гадни същества от животните като цяло.
Чет Апр 03, 2014 1:49 pm
cecoibuba
Регистриран на: 30 Юни 2012 Мнения: 57 Местожителство: софия
rock_show написа:
Някои хора изразяват мнение, че мястото на кучето не е в планината, защото едва ли не няма какво да търси там. Вие какво търсите? Кучето ще оцени планината по същия начин като вас, че дори повече. От тези заключения излиза, че кучето трябва да живее само в затворени пространства.
Предполагам всички, които мислят така просто не са имали куче или изобщо не ги харесват. Надявам се всички да осъзнават, че хората сме по-гадни същества от животните като цяло.
Някои хора изразяват мнение, че мястото на кучето не е в планината, защото едва ли не няма какво да търси там. Вие какво търсите? Кучето ще оцени планината по същия начин като вас, че дори повече. От тези заключения излиза, че кучето трябва да живее само в затворени пространства.
Предполагам всички, които мислят така просто не са имали куче или изобщо не ги харесват. Надявам се всички да осъзнават, че хората сме по-гадни същества от животните като цяло.
Съгласен съм с твоите разсъждения, разбира се и кучето може да посети планината. Но, тук трябва да се дискутира въпроса, докъде с кучето.
Не може кучето свободно да се разкарва из столовата, спалнята, и в други помещения, защото нито е облечено, нито е обуто. Кой може да каже къде е ходило, върху какво е стъпило? Човека се събува, а то не, даже се тръска за да си изхвърли влагата от козината.
Не може кучето да се движи свободно пуснато по пътеката, когато по нея има и други хора. Имам такъв случай в гората. Срещнахме се с един приятел. Кучето му започна да лае отдалече. Извиках, да го завърже. Последва отговор, не бой се нищо не прави. Приближих се, то се нахвърли отгоре ми. Предпазих се, но то ми хвана якето и го съдра. После разбрах, че кучето "нищо не прави", ама ми скъса якето. А можеше и друго да направи. На животно пълно доверие не може да има.
Не мога да се съглася и с това, кучето да остане навън на вятъра и виелицата. Може би трябва да има някакво помещение и за тях, макар и с по-малки размери и затворени в отделни клетки, ако са повече от едно.
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
meco puh написа:
Срещнахме се с един приятел. Кучето му започна да лае отдалече. Извиках, да го завърже. Последва отговор, не бой се нищо не прави. Приближих се, то се нахвърли отгоре ми. Предпазих се, но то ми хвана якето и го съдра. После разбрах, че кучето "нищо не прави", ама ми скъса якето. А можеше и друго да направи. На животно пълно доверие не може да има.
Не, по-скоро на човека пълно доверие не може да се има. Стопанинът е излъгал, а не кучето. Не мога да повярвам, че човека не си е познавал стоката. Знаел е че може да стане беля и не е взел мерки.
Мечо, интересно ми е какво е казал после приятелят ти и дали си е взел поука?
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Срещнахме се с един приятел. Кучето му започна да лае отдалече. Извиках, да го завърже. Последва отговор, не бой се нищо не прави. Приближих се, то се нахвърли отгоре ми. Предпазих се, но то ми хвана якето и го съдра. После разбрах, че кучето "нищо не прави", ама ми скъса якето. А можеше и друго да направи. На животно пълно доверие не може да има.
Не, по-скоро на човека пълно доверие не може да се има. Стопанинът е излъгал, а не кучето. Не мога да повярвам, че човека не си е познавал стоката. Знаел е че може да стане беля и не е взел мерки.
Мечо, интересно ми е какво е казал после приятелят ти и дали си е взел поука?
Какво да ми каже, човека не може да мисли. Каза, че щял да ми плати якето. То не беше кой знае какво яке, не ми трябваше заплащане, а правилно мислене. Но нали ми е приятел... Ами ако беше ми захапало месото.
Винаги и на планина, като ми каже някой, "не се бой, нищо не прави", си казвам, че имам лекомислен човек насреща си. Аз мисля, че разказах случка с овчарски кучета, но дали беше в този форум или в друг не помня.
Ще я разкажа още веднъж, ако е било тука ще ме извините.
През Август 2009 година заведох моя внук на връх Ботев. Обещавах му от малък. Тогава беше на 13 години. Качихме се на върха с голям мерак и така надолу. Мислех си, че съм възпитал още един турист. На слизане по пистата на хижа Плевен имаше стадо овце, пръснали се по цялата ширина на пистата, че и в гората. Стояхме дълго горе, но те си пасяха и ние не можехме да чакаме до вечерта. Не се виждаше овчар. Тръгнахме надолу и изведнъж две големи кучета тръгнаха срещу нас с лай. Моят внук така жестоко стисна ръката ми, чак ме заболя. Спряхме, щото кучетата дойдоха на 2 м до нас. Продължаваха да лаят. Като реша да направя крачка оставете лая, ами се озъбваха. Внука започна да плаче и ми каза "дядо ще се насера". Не зная колко време мина така, появи се овчар отдолу, покрай кошарите. Аз извиках колкото можах, бях уплашен. Когато овчарят се приближи, кучетата се прибраха. Като влязохме в хижата, казах да пием по един чай. Като отворихме вратата, видяхме кучето в столовата. Внука директно замина горе в стаята.
И така, завинаги го загубих като турист. Сега като го поканя, само за да не ме обиди казва, може ама, нямам голямо желание, въпреки че е на 18 години.
Регистриран на: 21 Фев 2012 Мнения: 1250 Местожителство: софия
Re: Доверие в куче, докато убие човек
meco puh написа:
Нямам доверие на кучета, и това е.
"Вот где собака зарыта"- в човека е това място, според руската поговорка, бай Мечо, както по- горе ти го споменава Яница, която днес срещнах на улицата. Какъвто човека, такова и животното, което е възпитал.
Вече ще връзвам Караманчо в багажника на колата или ще го слагам в раницата когато сме заедно за да не те депресира .
А вместо да се оплакваш от липса на доверие в четириногите ни другари, можеш да ми кажеш едно: "Mutlu ellinci doğum günü!", за което ще те "опропастя" в последствие.
П. С. "Честит 50-и рожден ден" означават думите във втория чифт кавички.
"Вот где собака зарыта"- в човека е това място, според руската поговорка, бай Мечо, както по- горе ти го споменава Яница, която днес срещнах на улицата. Какъвто човека, такова и животното, което е възпитал.
Вече ще връзвам Караманчо в багажника на колата или ще го слагам в раницата когато сме заедно за да не те депресира .
А вместо да се оплакваш от липса на доверие в четириногите ни другари, можеш да ми кажеш едно: "Mutlu ellinci doğum günü!", за което ще те "опропастя" в последствие.
П. С. "Честит 50-и рожден ден" означават думите във втория чифт кавички.
Цецо, пожелавам ти много здраве, щастие и успехи.
Караман не е куче, то е по-възпитано от някои хора.
През Август 2009 година заведох моя внук на връх Ботев. Обещавах му от малък. Тогава беше на 13 години. Качихме се на върха с голям мерак и така надолу. Мислех си, че съм възпитал още един турист. На слизане по пистата на хижа Плевен имаше стадо овце, пръснали се по цялата ширина на пистата, че и в гората. Стояхме дълго горе, но те си пасяха и ние не можехме да чакаме до вечерта. Не се виждаше овчар. Тръгнахме надолу и изведнъж две големи кучета тръгнаха срещу нас с лай. Моят внук така жестоко стисна ръката ми, чак ме заболя. Спряхме, щото кучетата дойдоха на 2 м до нас. Продължаваха да лаят. Като реша да направя крачка оставете лая, ами се озъбваха. Внука започна да плаче и ми каза "дядо ще се насера". Не зная колко време мина така, появи се овчар отдолу, покрай кошарите. Аз извиках колкото можах, бях уплашен. Когато овчарят се приближи, кучетата се прибраха. Като влязохме в хижата, казах да пием по един чай. Като отворихме вратата, видяхме кучето в столовата. Внука директно замина горе в стаята.
И така, завинаги го загубих като турист. Сега като го поканя, само за да не ме обиди казва, може ама, нямам голямо желание, въпреки че е на 18 години.
По същия начин загубих като турист синът ми след първия му излет на 12 години до върха на Козяка в Гърция.Злобните каракачанки ни изкараха акъла и поне час се опитваха да го достигнат явно като по-дребен.Наистина жалко да му остане такъв спомен от планината и да се страхува от нея заради кучетата.Още повече като си помисля че най-младия човек изкачил Еверест(от северната страна) е момче на 12.Но това бяха пастирски кучета-мал шанс...Сега за домашните-по стечение на обстоятелствата през последните няколко години непрекъснато и доста често се движа в планините в Гърция, където живея,в компанията на дребно мъжко куче.Казва се Спитас(искра),собственост е на моя приятел и постоянна свръзка Янис.Изключително умно и издържливо създание,справя се при всякакви условия, а как катери само!Не съм мислел че куче може да минава и да катери скали където и на човек му е трудно.Спи в палатката на стопанина си и е по-щастлив и от нас когато е в планината.Имам чувството че за нея живее,вкъщи постоянно му намира и носи инвентар,сякаш казва"хайде на поход".С две думи той е чудесен, но...При няколкодневни скитания въпроса с допълнителната храна и вода за него,както и цялата му енергия и постоянното внимание което все пак изисква сякаш е дете,да не се отдалечава,да не го настъпиш и т.н. си казват думата и става изморително и не дотам романтично.Обичам кучетата и особено него,обаче на базата на моя опит мисля че е най-добре да ни придружава на по-честите ни еднодневни излети,а на останалите не.За жалост Яни не мисли така,така че ще идва и в бъдеще
Пон Юни 09, 2014 6:52 pm
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3116
Направи ми впечатление категоричността на този отговор:
НИКОЛАЙ Т. написа:
... отговора на твоя въпрос е лесен.Абсолютно забранено е воденето на домашни любимци в национални паркове,...
Бившия хижар на Русалка, Димо, имаше преди време една каракачанка, по едно време бе и с малки кученца. Живееше в бараката между хижата и пътя. Минах от там без да знам, тя изскочи и ми налетя, спрях и я "заговорих". Спря да джафка и ръмжи, след малко вече си стоеше кротко... След малко чух зловещи крясъци. Една жена минала от там, получило се същото, но тя решила, че с куче не се разговаря и за наказание получи отхапка по дебелия задник...
Не знам част от пишещите тук защо изпитват такъв страх от овчарските кучета. Просто трябва да следваш определен протокол към тях и даже и приятели могат да ти станат. Ако пък и нещо за хапванка им дадеш, ще те "охраняват" до хижата по всички правила и норми на Устава за конвойната служба.
Пет Юли 15, 2022 7:34 pm
kaloyanv
Регистриран на: 22 Авг 2018 Мнения: 2537
Те повечето овчарски кучета, когато те лаят, въртят опашки. Като цяло са доста безобидни, те се радват на хората. Но инстинкта да обявят нарушване на пространство от турист е по-голям. Най-важната е както ти писа, човешката реакция.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5
Страница 5 от 5
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети