Секвои в България

Чинарената гора покрай реката е наистина доста чудна, но е хубаво да се види разлистена.
Да попитам за друга една чудна гора. Форумът наброява 5870 потребители. Дали някой е посещавал Клекналата гора в Полша?

Време е да споменем най-малките дървета в България. Те са от пета величина – до 5 метра : ракита, мушмула, дървовидна ружа. За пояснение: типът дървета включва видове с многогодишно вдървеняло стъбло, което може да бъде разклонено или неразклонено и се запазва през целия живот на растението. Някои видове могат да се формират или като малки дръвчета, или като храсти.
Типът храсти включва видове, които имат главно стъбло само в началото на своя живот, след което то изчезва и се замества от надземни скелетни оси, водещи началото си от спящи пъпки на майчините оси, последователно сменящи се в онтогенезиса на растението. Продължителността на живот на отделните стъбла е винаги по-малка от общата продължителност на живот на целия храст. Леската живее 100 години, спиреите 15-20. Леската, червения глог, смрадликата, кучешния дрян е възможно понякога да са по-високи от някои дръвчета – 5 метра. От еволюционна гледна точка най древното дърво отглеждано в страната е гинкото. На върха на еволюцията са едногодишните треви - те са най- добре приспособени към трудните условия на живот.

il4o_voivoda Smile

, да попитам какво е това малко дръвче високо 1.50 до 2 метра, много ме кефи, на високото по Витоша и Рила това е първото дръвче от горският пояс . Прилича на върба, аз му викам алпийска върба ама дали е така...Като се топят края на април големите преспи, то тогава пуска много нежни листенца и цветове.

Накратко за прочутата от кръстословиците планинска върба –ива / козя върба/. Кората на младите стъбла е сиво-зелена и гладка, на старите – напукана мрежовидно. Младите клонки са кафяви или зелено-кафяви. Пъпките са едри, отначало овласени, после голи, жърто-кафяви, кафяви. Листата са дълги 6-11 /15/ см. Цъфти рано през пролетта – март, април – преди разлистване. Много ефектни са мъжките индивиди с ярко жълти реси, т . н . „ писета“. У нас се среща от морското равнище до 2500 м н. в., край реки потоци и влажни места. Масово се продава за декоративни ефекти присадка от f. Pendula, като ниско дръвче с плачеща корона.

il4o_voivoda, благодаря, сега се знае точно какво е.

Щото са в двора на БАН, затова:

Вероятно са на петдесетина години, когато са строени първите институти в този район (сградите на Ботаническия институт и съседните са с типично култовска архитектура и затова са вечни, като секвоите) Very Happy

Някой тука спомена, че дървото на секвоята не горяло. Взех аз няколко клечки и ги пробвах у дома на запалка - наистина не се палят. Само се овъгляват и гаснат. Затова скара на секвоя - не!

А в бункера вляво на снимката е ресторантчето, което препоръчвам на всекиго: шкембе, гозби със сос, кремчета... Хем вкусно, хем евтино. Абе, както когато са ги строели сградите... Very Happy

Предлагам в памет на Тодор Христов и от името на Форума, да засадим една сектоя. На място, където ще оцелее и расте свободно хилядолетия.

Такава идея опита да реализира един мой приятел и съфорумец на вр. Манастирище. Няколко пъти през 6 месеца ходихме да наглеждаме секвоята Съни, но в крайна сметка не се получи. Секвоята на друг мой приятел расте идеално вече 8-ма година в двора му в Горна Баня.
В памет на някой означава да е на достъпно за всички място. Къде предлагаш да е това?

_________________
Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...

Тръгвам нанякъде...

Здравейте отново. Пиша сега, когато мога да кажа нещо ново по темата.

Преди време минах покрай секвоята в Костенец, но не я снимах, защото пред нея бе пораснало дърво. Абе, вижда се, ама е малко скрита картинка. Иначе расте здраво и е в цветущо здраве.

Днес ходих до Гранитския дъб. Прилича на умиращ слон и не радва окото. После снимах секвоята в Карлово, много по-малка е от костенецката. Завъртях се около манастира в Сопот и воденицата на дядо Стоян.
За разлика от Гранитския, дъбът в село Тулово е в цветущо здраве, въпреки годините, които му приписват - около 1000.
http://tortomanin.snimka.bg/nature/stari-d-rveta-stari-sgradi.933239

Значи , ако си решил да превлкючваш на дъбове- ела на пролет да видиш нашия дъб в Плана , или горичката от вековни дъбчета малко преди Татул ( идвайки от Кърджали) , а по темата - може да се съчетае и със секвои в манастира - май беше Свети Спас , но не съм сигурен .

Като рече дъбове, лятото останах очарован от Странджанските дъбови гори около Синеморец.
Равен терен, разположени нарядко прави стволове, шарена сянка, долу гъст килим от дъбова шума, ветреца тихо гали листата и раздвижва сенките по земята... абе... тракийска мистика Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

dido написа:

Като рече дъбове, лятото останах очарован от Странджанските дъбови гори около Синеморец.
Равен терен, разположени нарядко прави стволове, шарена сянка, долу гъст килим от дъбова шума, ветреца тихо гали листата и раздвижва сенк
ите по земята... абе... тракийска мистика Very Happy

Е точно това имах в предвид-на километър от с. Кости го има това - в комплект с параклис , но тук феновете на Странджа не са много , та рекох да дам други примери .

dido написа:

Като рече дъбове, лятото останах очарован от Странджанските дъбови гори около Синеморец.
Равен терен, разположени нарядко прави стволове, шарена сянка, долу гъст килим от дъбова шума, ветреца тихо гали листата и раздвижва сенките по земята... абе... тракийска мистика Very Happy

И аз съм влюбена в странджанските гори. Уникални са! Приказни!
Питам се, откъде Ботев е знаел за "на Странджа баир гората", като няма сведения той да е ходил нататък? Същото се питам и за "на Ирин-Пирин тревата".

Ей сега пак ще ви разочаровам.
Тракийската мистика не ми действа, защото съм роден в Тракия и е естествена за мен. В Странджа работих като сондьор още преди да ида в армията и това изяде романтиката, ако изобщо има такава. Дъбовите гори в Източните Родопи, Тракия и Странджа са почти еднакви. Харесва ми онова разклоняване, което започва почти от земята, но и то ми е прекалено познато и близко, за да ми направи впечатление.
Ако съм негър, с негърки ли ще ме плашите?

Абе, май трябва да ви наснимам тукашни гори за сравнение.

Руже, при Ботев идеята явно е била да се обхване с поетични топоними българската земя, човекът не може да е ходил навсякъде, особено при този кратък живот и тогавашните условия. И аз не съм ходил в Тутракан и вечно си правя майтап с това.

Това е явно щото си Тракиец без да имаш Странджанска жилка.
Аз съм половината от Странджа, та на мене ми действа и то още как Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy