Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 345 Местожителство: Sofia
Разбира се, че има пътека.
След като се стъпи от черния път на асфалта на Ришки проход и се тръне на юг, 50-80 м. вдясно от пътя през мантинелата /има си и марка/ започва пряка пътека, която слизайки излиза точно на Крумовия мост. Пътеката си е маркирана Ком- Еминейски и спестява две немалки "фиби" на шосето. Помня, че точно тази пряка пътека здраво скапа настроението на Мариана- лекинко подтискащо и подейства- защо не разбрах.
По- сериозен е проблема с ходенето по асфалта Бургас- Бяла. За там не знам да има алтернатива.
_________________ Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...
След Ришкия проход започват чешмите, които са красиво направени, дори мога да кажа – изписани. До село Сини рид никой няма да страда от безводие – чешмите са на гъсто.
Напуснахме райския кът със заслона. Пресякохме реката и тръгнахме покрай река Немойдере. Вървим по чакълест път и напредваме бързо. Уж минах само преди две години, а ми се губят много спомени. Може би и толкова съм ги запомнил. Тогава други мисли ми се въртяха в „кофалника“. Пък ако тръгна още веднъж, кой знае колко ще ги запомня. Маркировка не липсва.
След около час бяхме пак при чешма. Чешмата на Хазим горския.
Има и заслон. Кирчо и Венко се канят на връщане към вр.Ком да спят тук.
Когато достигнахме най-високата точка на пътя и минахме покрай връх Голям Карък, започнаха да изникват разклони като гъби след дъжд, та се налагаше често да изваждам GPSa.
Маркировката е стара и избеляла, дори често липсваща.
Трябва да се внимава, щото човек ако има желание, като нищо може да се „загуби“. Тук е по-трудно ориентирането от Централна Стара Планина. Горски пътища безброй, а няма била и хребети, които да се виждат и по тях да се ориентираш.
Често се мисли, че Източна Стара планина е лесна, има много села. Да, ама не! Има села, ако сте по асфалт с автомобил, а не през планината с „кракомобил“. По асфалт вървяхме между село Рупча и село Планиница, и малко до Дъскотна.
Водата ми се стопли, а вече е време за обяд. В далечината се видя село Рупча.
Седнахме, обядвахме и тръгнахме. Не бяхме изминали и 200 метра, вдясно от пътя, на поляната видяхме голяма чешма с корита. Наляхме си вода, разговаряхме с овчаря. Оказахме се адаши. Обясни ни как по-пряко да стигнем до селото. Малко по на запад от Рупча се вижда и село Люляково. Овчарят бил от Люляково. Венко го разпита за негови хора. Покрай приказките, отново си отпочинахме. Минахме пряко през гората, покрай гробищата и слязохме в селото. Изпих една бира, те пиха кола в това заведение.
Заредих една бира за път, напуснахме Рупча и по асфалта към Планиница.
Строили хората чешми, не им досвидяло.
Още една чешма, а до нея хубав заслон с камина.
Пак чешма с моя помагач, придобит на гара Кръстец.
Следва богато находище – едри къпини.
Час и половина - два часа е разстоянието между двете села.
Влязохме в селото. Купихме си по нещо от малък магазин. Хората бяха облечени празнично. Знаех аз причината – утре е Шекер байрям на мюсюлманите. Аз бях избрал да чествам този ден в Балкана. Деня предшестващ байряма се казва Арефе. В този ден мюсюлманите имат обичай да даряват комшиите, минувачите пред къщите им и най вече бедните, за да могат всички те да почувстват празника. Даряването може да бъде с пари, питки(прясно опечени), мекици и др. И на мен ми замириса на прясно опечен хляб. За щастие една жена ни почерпи с мекици. Наистина бях огладнял. Разговарях с двама, които бяха седнали пред къщата си. Казаха, че били борци по свободна борба. И наистина ги видях на мазните борби в село Черна, обл Шумен в началото на Септември. Ето единия :
Продължихме по асфалта, но като излязохме от селото се отбихме по чер път, който сечеше завоите на пътя. След стръмно слизане, измъчващо контузения ми крак, стигнахме до моста и жп прелеза преди село Дъскотна. Малко чуденка, накъде да продължим. Дали да сечем надясно или да продължим към центъра и от там вече към планината. Имаше и спусната бариера, та питахме хората в колите. И те посочиха към центъра на селото.
В селото сме, но накъде:
Все още беше рано, слънцето не беше залязло. Бяхме уморени, но решихме да повървим още малко, докато се стъмни. След селото хванахме черния път през гората, за село Снягово. Предния път, през ноща бях минал покрай красива чешма с голям навес. Ако можехме да стигнем до този навес, щеше да е добре, щяхме да намалим разстоянието до село Козичино, за следващия ден.Оказа се доста трудно. Пътя пресичаше много улеи и правеше завои. Все пак продължихме, стигнахме до заслона около 23 часа. Бърза вечеря и подготовка за лягане. Кирчо отново запали огън. Накрая на заслона легнах аз, ако дойде мечка, да изяде контузения член на групата.
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Чак в къщи замириса на море като стигнахте до Рупча
W_sjankata написа:
Разбира се, че има пътека.
След като се стъпи от черния път на асфалта на Ришки проход и се тръне на юг, 50-80 м. вдясно от пътя през мантинелата /има си и марка/ започва пряка пътека, която слизайки излиза точно на Крумовия мост. Пътеката си е маркирана Ком- Еминейски и спестява две немалки "фиби" на шосето. Помня, че точно тази пряка пътека здраво скапа настроението на Мариана- лекинко подтискащо и подейства- защо не разбрах.
По- сериозен е проблема с ходенето по асфалта Бургас- Бяла. За там не знам да има алтернатива.
С тази пътека до Крумовия мост обаче не се ли пропуска беседката с петоструйната чешма?
За ходенето по асфалта на Поморийския проход има алтернатива, но според мен не е по-добре по нея. Става въпрос за варианта през дерето.
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Може да се пропусне, ако блееш. И трябва да се върнеш малко, около 200-300 метра (по памет). Не знам дали е по-бърза, но мисля, че е по-приятна за ходене.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Чак в къщи замириса на море като стигнахте до Рупча
W_sjankata написа:
Разбира се, че има пътека.
След като се стъпи от черния път на асфалта на Ришки проход и се тръне на юг, 50-80 м. вдясно от пътя през мантинелата /има си и марка/ започва пряка пътека, която слизайки излиза точно на Крумовия мост. Пътеката си е маркирана Ком- Еминейски и спестява две немалки "фиби" на шосето. Помня, че точно тази пряка пътека здраво скапа настроението на Мариана- лекинко подтискащо и подейства- защо не разбрах.
По- сериозен е проблема с ходенето по асфалта Бургас- Бяла. За там не знам да има алтернатива.
С тази пътека до Крумовия мост обаче не се ли пропуска беседката с петоструйната чешма?...
И така обяснете ми по-простичко, като за такъв човек.
След като на 50 - 80 м. хванете пътеката за Крумовия мост, къде излизате на асфалта. Ако е на Крумовия мост, по-добре по асфалта до петте чучура. Ако излизате на най-големия(острия )завой, добре.
Питам, защото Крумовия мост е на 700 - 800 м. на юг от петте чучура.
Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 345 Местожителство: Sofia
На Крумовия мост се излиза. Петоструйната с готиния навес е нагоре по пътя. Ние имахме уговорка за спане в бунгалата на Горското, което е още по- надолу по пътя, та тази пряка пътека ни дойде екстра. Базата на горското е от изток на пътя на един голям завой. Срещу него има временно затворено /тогава/ заведение, което може би тази година ще работи.
_________________ Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...
На Крумовия мост се излиза. Петоструйната с готиния навес е нагоре по пътя. Ние имахме уговорка за спане в бунгалата на Горското, което е още по- надолу по пътя, та тази пряка пътека ни дойде екстра. Базата на горското е от изток на пътя на един голям завой. Срещу него има временно затворено /тогава/ заведение, което може би тази година ще работи.
Знам бунгалата на горското. А заведението се казва " Хан Крум", а който го държеше преди година беше от Търговище. Спал съм там.
Питането ми беше за пътеката. Щом слиза при моста Хан Крум, не върши работа на Ком Емнинеца. Слиза 700 - 800 метра по- надолу от Петструйната чешма, като сложите и качването, благодаря. По-добре по асфалта.
Вангеле, благодаря за сведението.
Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 345 Местожителство: Sofia
Казвам го не заради спор, а за да стане по-ясно.
Крумовия мост е мястото, където марките К-Е пресичат Ришки проход- да кажем това е най ниската част на този етап. На горе по пътя на не повече от 600 лин. м. и 30 м. денивелация се намира пътечката, отбиваща се в дясно от пътя /движейки се на север/, по която се слиза до петоструйната чешма.
За мен си струва ползването на базата на Горското и заведението срещу него /ако работи/, връщането малко нагоре по асвалта, след това хващане на чакъла на Крумовия мост /К-Е/, и при достигане на чешмата /а тя се вижда вляво долу/ т.е. след като се подмине 30-40 м. се завива наляво по бетонна пътека, която е описал Тишо, и за няма и две минути спускане е навеса до 5-цата.
Има логика и в двата варианта, но ако заведението работи и ви се спи на чисто срещу 12 лв.,... ходенето си струва. Ако ще сте транзит отново бих препоръчал марките, т.е. пряката пътека- Крумовия мост- Немой дере.
Ако обаче едва сте се докопали до там и +/_ километър ще ви дойдат хептен байгън,...естествено хасвалтирайте по "фибите" и пикирайте право на поляната с чешмата.
Избора е ваш.
Снимки от разузнавателно- развлекателния ми тур.
_________________ Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...
Тръгвам нанякъде...
Последната промяна е направена от W_sjankata на Пон Мар 31, 2014 11:33 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Пон Мар 31, 2014 11:06 pm
Tito
Регистриран на: 22 Юни 2011 Мнения: 868
Между другото аз имам смътен спомен, че като тръгнахме по пътя по десния банкет мернах маркировка както и табела К-Е вдясно в дола не много далеч след излизането на шосето, но не посмяхме да поемаме натам и да търсим пътека, защото се опасявах да не пропуснем чешмата, а положението с водата беше бедствено.
Казвам го не заради спор, а за да стане по-ясно.
Крумовия мост е мястото, където марките К-Е пресичат Ришки проход- да кажем това е най ниската част на този етап. На горе по пътя на не повече от 600 лин. м. и 30 м. денивелация се намира пътечката, отбиваща се в дясно от пътя /движейки се на север/, по която се слиза до петоструйната чешма.
За мен си струва ползването на базата на Горското и заведението срещу него /ако работи/, връщането малко нагоре по асвалта, след това хващане на чакъла на Крумовия мост /К-Е/, и при достигане на чешмата /а тя се вижда вляво долу/ т.е. след като се подмине 30-40 м. се завива наляво по бетонна пътека, която е описал Тишо, и за няма и две минути спускане е навеса до 5-цата.
Има логика и в двата варианта, но ако заведението работи и ви се спи на чисто срещу 12 лв.,... ходенето си струва. Ако ще сте транзит отново бих препоръчал марките, т.е. пряката пътека- Крумовия мост- Немой дере.
Ако обаче едва сте се докопали до там и +/_ километър ще ви дойдат хептен байгън,...естествено хасвалтирайте по "фибите" и пикирайте право на поляната с чешмата.
Избора е ваш.
Не зная как ги мериш разстоянията, но аз ги изкарвам 1400 метра в двете посоки. След 25 дена ще ти кажа точно.
Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 345 Местожителство: Sofia
Няма какво да ми казваш- ще мерим с уредите заедно. И дано заведението работи, та да има хубава новина за тазгодишните ком- еминейци.
_________________ Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...
Тръгвам нанякъде...
Пон Мар 31, 2014 11:28 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Да, и аз съм решила да отделим два часа да обходим пътеките и шосетата покрай Ришки проход. Миналата година не остана време, гледах само от колата, но то с гледане не става, трябва и ходене.
Трябва да има табелка там, където пътеката за петоструйната чешма се отбива от асфалта. Вангел да каже има ли нужда от някакво премаркиране и къде?
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Апр 01, 2014 10:36 am
W_sjankata
Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 345 Местожителство: Sofia
На място ще решим. Нали уговорката не е за Великден. Вие как виждате организацията- тръгване, боя...?
_________________ Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4, 5Следваща
Страница 4 от 5
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
