СтаРа Планина 100х24/2017

Хора, не се ли пише РОсоватец???

	ogobogo написа:
	Хора, не се ли пише РОсоватец???

Така се пише, просто Ванката е постнал първата версия, авторът впоследствие се коригира:

Оги, ти пак ли ще правиш финал на х. Ехо и заход наобратно до х. Козя стена?

Желая успех на всички 100х24 участници! През тази година няма да се включа, но на 14.07 мислено ще съм изплезил език с вас по напечения Балкан! Very Happy

Здраве и живот, догодина пак ще се видим по трасето.

A как е решен въпросът със спането на хижата, понеже едва ли ще има места за всички желаещи?

По реда на пристигане.

Който превари на легло, който закъснее, където намери, така ли? Smile

Здравейте!

Още се двоумя дали да участвам в чудесния поход тази година.

Въпросът ми е за транспорта - има ли кола, към която да се присъединя?

Бих участвал и в разходите за високопроходимата машина от с.Скобелево нагоре.

Ако няма коли - може и с влака. А може и друг вариант да си избера за събота и неделя...

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

стефане идвай и направи Мазалат-Паскал, че да сложиш всички ни в задния с джоб. Нали и Яница щеше по това време да е някъде там. То и на нея и предложих да направи нещо подобно, ама май не се прие идеята ми Smile

)

Големи вълнения и емоции днес, а даже не съм в планината с вас. Очертава се да се пусна другата седмица и аз да се наслаждавам на балкана

Няма ли някакво инфо? Отвисях си днес с бинокъла на балкона. Very Happy

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

Картина на живо от Финала

http://weather-webcam.eu/hija-exo-centralen-balkan-stara-planina-kamera-na-jivo-panorama-vremeto

Мерси Тошко.

_________________
"Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.

Както и винаги досега, старопланинското приключение беше за мен очарователно. Времето беше като по поръчка: прохладно, слънчево, но с разхладителен ветрец, без да пече прекалено. Щастлив съм, че го изтопурках и тази година и вече чакам юли 2018! Огромна благодарност на Станислав и Рада, благодарение на които този поход вече има 15 години традиция зад гърба си! Приятели, правите нещо чудесно, БЛАГОДАРЯ!

Мина и тазгодишното издание. Ето я равносметката:

В горната таблица часът на пристигане е приведен към тръгване в 05:00 часа. Т.е. Боян Дочев фактически е пристигнал на х.Ехо в 16:03, но понеже е тръгнал 6 мин. след 05:00, затова е записан в таблицата с този час. Същото важи и за Павел Огнемиров Василев - той е пристигнал на х.Ехо фактически след Огнедишащия, но поради по-късното тръгване се оказва преди него в таблицата.

Благодаря от сърце на всички, които взеха участие тази година. Колкото и клиширано да звучи, но за мен беше огромно удоволствие да се срещна отново с всички, които дойдоха на х.Мазалат. Не мога да не отбележа своето възхищение от фантастичните резултати на Мария, Калоян, Константин, Боян (SakatOrel), Стефан (Snufff), Роман (brammo) и т.н. и на забележителния напредък който се наблюдава при тях.

Благодарности и на хижарите на Мазалат и Ехо за добрите условия, които ни осигуриха.

Това е от мен, бъдете здрави и до скоро!

И от мен, първо благодарности към Станимир за съпорта както и към Станислав, и за това, освен за всичко останало.

Набързо справката за тазгодишното издание и през моите очи:

Още миналата година се бях зарекъл, че опитите ми за време са приключили - от тук насетне само за кеф. И съответно не се и подготвих. Идеята ми беше да вървя с пешеходците, но покрай шумотевицата за опит за рекорд на Димитър, си казах, "ооо, тръгвам с бегачите докъдето мога да ги държа под око, пък като ме изръсят, те пешеходците няма да избягат".
Голямата заплаха за рекорд обаче, дойде от Калоян. Той се похвали вечерта, че е във форма и се чувства много добре, но аз си спомнях с какво отчаяно изражение се мъчеше предната година на изкачването до Винтчето от Пастра и не му повярвах безрезервно.
Калоян избяга още от самото начало. Аз всъщност със задоволство го гледах как се отдалечава, защото бях с Димитър, което означаваше, че последният вече изоставаше от графика за рекорд. Калоян бързо загаси челника, за да се покрие, но все пак успях да го различа до кола в началото на подсичащата пътека край Русоватец и там засякох, че съм около 2 минути зад него, а неговото време по сметки е около моето от предната година. Изненадващо обаче, бях сам, а Димитър някъде назад. Все по-малко разбирах какво става.
На спускането след Русоватец се хвърлих да гоня Калоян и вече го виждах съвсем близо, когато се стигна до това, което можеше да се предвиди - контузих се. Сряза ме остра болка в лявото бедро. Бях страдал от тази контузия предната есен, тогава реших, че проблемът не е толкова страшен и ще отшуми докато бягам и в резултат си докарах няколко седмици извън строя. Стана ясно, че бегаческите ми амбиции за СтаРа 2017 приключват дотук.
Докато се опитвах да правя импровизирана превръзка с кърпата за глава, много хора ме подминаха. Все пак не бях чак толкова назад и успях да се смъкна до Смесите дори заедно с Димитър.
Настигнах Мария и Косьо в началото на голямото изкачване под Тъжа и се прикрепих към тях. Контузията не ми пречеше на изкачване, така че ги следвах съвсем комфортно. Разбира се нямаше смисъл да се напъвам да излизам пред тях, защото бе ясно, че още на първото спускане щах да им излгедам гърбовете. Скоро настигнахме виждащия се по-нагоре Стефан и четиримата се движехме заедно чак до Параджика.
На спускането преди Маринка аз седнах да се мъча отново с импровизираната превръзка, а другите хукнаха надолу. Мария и Косьо повече не ги видях преди финала. Може би ако имах ластичен бинт щеша да е по-добре, но с кърпата не ставаше. Просто трябваше да се примиря, че надолу ще куцукам ходейки.
До заслон Ботев изоставах около 50 минути от най-доброто си време, а Димитър все още беше някъде зад мен, така че за рекорд вече нямаше шансове. Но пък Калоян беше много напред, според това което подразбрах, се движеше с между пет и десет минути изоставане. Определено ме изненада. Не ми се струваше вероятно да навакса от тук насетне, но пък беше твърде близо, за да бъде отписан.
На тръгване от заслона ме настигнаха Владо и Роман. Питах ги дали ще се бавят, за да ги изчакам, но те казаха, че ще хапнат по един сандвич и аз тръгнах.
При подсичането на Жълтец ме връхлетя и подмина Димитър. Изгледах го как ми дръпна, но после сякаш се оплете в треволяка около Костенурчетата и пак го наближих. Много изненади ми поднесе Димитър този ден, но следваща беше най-голямата. Преди Кръстците той хвана рязко надолу към долната подсичаща пътека, която очевидно губеше много височина. Бях достатъчно близо, за да му извикам, че пътят е отгоре, но той се заинати, че ще мине отдолу. В резултат на Голям Кръстец вече бях 15 минути пред него.
Бях мернал нещо във фейсбук, че Ивайло (ЗЦМЦ) е в района и ми се въртеше в главата подозрението за подкрепителния пункт на Купена. Оригинална идея и още едно потвръждение до каква вманиаченост може да докара СтаРа 100х24 феновете си. Smile

От Иво вече с достоверност научих, че Калоян е пристигнал с 6 минути изоставане. Твърде близо все още. Аз пък с наближаване до средата на трасето изоставах с час и пресметнах, че оттук до края тенденцията на изоставане дори да се удвоеше, пак щях да финиширам с много прилично за състоянието си време.
Но сянката на рекорда придаваше черни отенъци в ъглите на ярко синьото небе.
На спускане от Амбарица съвсем оплетох краката. Вече и дясното бедро започваше да се гипсира.
И ето че насреща ми се появи Гунди, ухилен до уши, с раница на гърба и фотоапарат в ръката. Радоста му от срещата беше голяма, но черният облак ме притискаше.
- В колко беше първият на Добрила.
- Първият в 10:20, взе си една Кола, напълни си "кеч кен"-а и побягна - говореше Гудни все така щастливо нахилен.
- Сигурен ли си, че 10:20?
- Да, да, първият 10:20, вторите ...
Само че аз не чувах по-натам.
Вярно, че предната година, след като се разбра, че съм много напред с времето, тенденцията беше да си дам лабаво, но чак да ми направи 10 минути от Купена до Добрила!? Бахти коравият тип беше Калоян!
След Добрила се опитвах да подтичквам където беше по-равно, но много безславно. Малко преди Гердектепе зад мен се чу тропот на бегач. Предположих че е Владо, но ме изненада Стефан.
- Продължих към Сопот от Дерменка. - ухили се той - Случва се.
И ме подмина без да забавя.
След като подсякох Гердектепе и захванах мъчителното спускане към Дерменка, историята се повтори. Този път беше изостанал заради изкачването. Падна смях, макар че на него не знам колко му беше забавно. Предупредих го, че скоро следва шорткъта при Дерменка. Той отново изчезна напред с бягане, но по-късно ме изчака точно преди шорткъта, за да потвърдя. Според мен там удари някакъв лимит, защото до края почти през цялото време се движехме заедно.
На Орлово гнездо вече окончателно стана ясно, че Калоян изостава достатъчно, за да няма шанс за рекорда, още повече, че бях сигурен, че ще загуби още време от Беклемето до Козя стена. Седнах доволен да хрупам сладки на пейките, вече можех да отворя шампанското. Smile

Стефан тръгна, но аз не бързах. Дочаках Владо и Роман, които поеха щафетата на почиващите.
И традиционно като му се видя края, започнах да правя проекто разчети за финално време. Набелязах 17:30. За целта трябваше да се понапъна, така че тичах край Лепенят и настигнах Стефан. Обясних му каква е работата и той се включи в заниманието. Благодарение на неговото водене изтичахме цялото заобиклно след Беклемето, но покрай Паметника на летците и насетне и двамата бяхме взели, дали.
Малко преди Ушите ни настигна Владо и така станахме трима.
На финалното спускане обявих, че тотално съм сдал багажа, така че ако искат да гонят време, сега е момента да дръпват напред, но и двамата категорично отказаха. И така, в подчертано миролюбиво настроение, десни, десни (щото левия много не можеше) се добрахме до завоя с табелите, за да установим, че няма по-прекрасна гледка в този поход от тази на изровената пътека под хижа Ехо.