Благодаря за проявеният интерес, към снежниците. Ще довърша със замърсяването около тях.
Ристо, дали става за ски предпоследните две снимки са от най-голямото струпване, в средата му е дебелината от 40 метра, която дебелина сравнявах с каменни блокове от няколко места, за да я установя горе-долу, че и мен ми се стори голяма. Та на този снежник въпреки че е ниско разлоложен също е имало лифт от периода на Попангелов - старши, има ръждясали останки. Пистата е километър на око.
Speedy, попаднах на една книга в провинцията, от 195 и някоя година е , точно щях да се прибирам към София и зачетох само 1 страница, за Коледа ще я взема, с интересни материали за лавините на Пирин, цитирам по спомен:
Под връх Сплас/ в долината на Бяла река / има кариера и варници . През 1926 год лавината от върха е толкова голяма, че загиват 6 работника от Разлог на варниците". Има снимка на отнесената сграда от дървени трупи , от която са останали само основите. Има интересни наименования на всеки дол и лавините в долината, местните са ги наименовали, знаели и помнели по точно къде, кога и как падат
Беше сборник от статии, тежка стара книга 2 кг, статията беше 30 страници само за лавините по долината на Бела река, имаше и много други трудове за планините , но я видях в последният момент, сини дебели корици, ще я взема при мен като ходя на Коледа.
Пет Окт 09, 2015 4:37 pm
Petya
Регистриран на: 19 Мар 2012 Мнения: 271 Местожителство: София
nabludatel50 написа:
Друг фактор са и козите, които освен за вода за пиене ги ползуват и за игри, полягване за разхлаждане и най-вече на всеки 30 см има по минимум една барабонка, която като черно петно привлича слънцето и топи снега около себе си:
Ми освен да връчим и на козите по един СМСan и да ги принудим да спазват високите екологични норми от Денали.
Много интересна тема впрочем. Благодарности за споделеното!
Нед Окт 11, 2015 10:15 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Petya написа:
Ми освен да връчим и на козите по един СМСan и да ги принудим да спазват високите екологични норми от Денали.
Petya, благодаря ти отново за твоя много точен пътепис за Средна Рила, който много ни помогна там
Козите са ми били винаги любими спътници, само отбелязах тяхното естествено влияние върху снежниците.
Игра на майки кози с новородени по улеите на Вихрен. Пързалят се като деца хайватчетата :
Нед Окт 11, 2015 11:05 am
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 522 Местожителство: Велико Търново
С интерес прочетох темата за снежниците, полезна бе и научната информация за тях. Колко неизследвано е многообразието на балканския климат и колко недооценени са опитите за систематизация на знанието в тази насока! Поздравления за nabludatel50, за отдайността и любознанието с което е подходил и за нагледните снимки. За съжаление имам забележка, по отношението на ограничения кръг от приложения на снежниците от туристите -
Лично аз се сетих за това -
Планинските кози също са измислили нещо,
Предлагам всеки да даде предложение!
Нед Окт 11, 2015 3:04 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Whitestar много яко, но пестях всеки грам багаж , четката за зъби е без дръжка / розова е, щото я обърках с тази на жена ми в просъница / Имаше още приложения, както казваш:
Позиране на снежни красавици :
Където може пускаме малки шусчета по обувки : :
Дългата ски писта "Дидо 1" :
Нед Окт 11, 2015 8:31 pm
Whitestar
Регистриран на: 19 Ное 2013 Мнения: 522 Местожителство: Велико Търново
Жалко - няма други предложения. Ама аз пък не случайно съм чувал рецепти за правене на сладолед от сняг именно от стари планинари, та нали именно планинарите ходят лятно време там където все още има сняг.
В изследванията им, за които Ведрин е дал много линкове, са установили във вътрешността на снежниците ледено ядро , както и постоянно движение и натрупване на челните им морени без прекъсване от хилядолетия . Хактерно за класифицирането им като като ледници е , че в изкопите им на челната морена, са устоновили значителен натиск върху последната прясна морена през малкият ледников период 1300 – 1850 год, довел до изтласкване и разместване на вековни пластове с хилядотонни тегла – сиреч малките ни ледници са се уголемили и тръгнали напред.
Установената възраст от 100 години на леда на сондажи до 11- 12 метра в нашите ледничета са нормални за вечен лед, в смисъл че ледът се изтласква и движи напред и надолу във всякакви по големина ледници в планините. Хилядолетен лед може да се очаква да има само в равнинните ледници на Гренландия и Антарктида, но не и в планините. Завирайки в бергшрунда и процепите под фирна на нашите снежници, установих че те се топят по малко и отдолу. Не може да се очаква в тях да има лед на 200-300 години.
Защо е ценно това наше богатство? Като ученик, така пишеше в учебниците по география : връх Триглав в Юлийските алпи, под който има голям ледник.../ снимката е от 30-те год на миналия век /:
Един съставител преписвал от предния, и така минали 80 години, а ледника в това време вече го няма :
В измерванията от почти пълното му изчезване през 2003-7 год, той е само 2.8 метра дебел и по-малък даже от Снежника на Вихрен, да не говорим от този под Кутела. В последните години е започнал по малко да се възстановява.
Нашите ледничета са ценни, че са най-южните в Европа, и устояват на стопяването, споходило много големи ледници. Снежника и Кутелският имат и съвсем различен вид един от друг, и начин на съществуване от ледниците в Алпите.
Завършвам с третият непроучен досега евентуален вечен снежник, който също е много различен. От 15 години го виждам устойчив на стопяване много повече от Вихренският. Даже през 2016 год учудващо беше по-голям от силната на сняг в Пирин 2015 год. Предполагам, че потъва на много голяма дълбочина в ледникови пещери под него, но това може да се установи само с проби в дълбочина . Така потъват на ок. 20 метра видимо в цепнатини преминаващи в пещери, близо разположени до него две постоянни фирнови образувания.
Ледничетата ни са ценни, уникални , Български . Започната е малка кореспонденция с учените упоменати по-горе, времето ще покаже какво ще излезе от тази работа. Ще помогнат снимки на най-ниско ниво на фирна през лятото, ако някой има такива.
Третият, най-интересен снежник, и фирновите пещери около него : http://blogailiev.blogspot.com/2016/12/blog-post.html
[/img]
Пет Яну 13, 2017 4:49 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
С разрешението на изпратилите го учени , публикувам част от тяхното писмо към хората, които обичат Планината и са съпричастни към изследванията на вечният фирн на Пирин. Предполагам, че те са доста заети хора, за да влизат директно в Планинарски форум като потребители, може би избягват да заемат страна в някои дискусии тук, все пак имат сигурно някакви вътрешни професионални правила. Нищо чудно, някой от тях да се включи впоследствие в тематиката, ако се развие:
Материалите в "Планинарски форум" породиха от една страна значителен научен интерес, а от друга - радост, за това, че има и други хора, които се интересуват от тази интересна тематика, и то не професионални учени. Честно казано - това е доста утешително, защото години наред сме мислили, че се занимаваме с нещо твърде отнесено, което никого не интересува. Наистина сме щастливи, че хора от "Планинарски форум" опровергават това.
По темата има много какво да се изговори и обсъди – все още се дискутира, дали някои от тези снежници всъщност са малки ледничета, макар и не класически, като тези в Алпите, разбира се. Години наред се опитваме да докажем ледниковото естество на Снежника под Вихрен. Вече и за двата снежника - този под Вихрен, и този под Кончето, се използва понятието "микроледник", въведено от д-р Карстен Груневалд.
Няколко неща да допълним, които вероятно ще са интересни. В края на октомври 2012 г. бяхме на изследване в Бански суходол. През тази година, вследствие на горещото и сухо лято, сме регистрирали минимума на снежника там. Та - през 2012 г. за пръв път в основата на микроледника се бяха открили повърхнини от основната скала. Прилагаме снимки
на които добре личат следите от шлифовка върху тези скални повърхности. Това е резултат от движението на микроледника и може да се приеме за директно доказателство за това, че тук става дума за малък ледник, а не за снежник. При Снежника под Вихрен доказателството е сондажът, направен от К. Груневалд през 2006 г. - на дъното му, на дълбочина 10 м, се откри плътен лед с възраст над 100 г.
И така в Пирин имаме поне 2 микроледника, преживели досега без пълно стопяване от началото на Малкия ледников период досега - тоест, минимум 500 години.
Досега не сме имали време и случай да посетим снежника при Средоноса, но сме силно любопитни.
В случая, от чисто научна гледна точка, е много важно кога се прави наблюдение и измерване - това задължително е периодът от 10-15 септември до 1-5 ноември. Ако се отиде юли или август все още е твърде рано, и не се знае колко от снега ще оцелее до края на топлото полугодие. Другото важно нещо, за да разберем дали нещото е ледник или снежник - това е регулярното наглеждане - всяка година в съответното време, което споменахме по-преди. Защото година с година не си приличат. Особено важно е наблюдението в сухи и топли години - тогава най-добре личи кои форми са постоянни, и кои временни. През есента на 2012 г. например циркусът Кутело беше напълно сух, както и Баюви дупки. Затова сме приели, че там постоянни снежни форми няма.
Друго условие да наречем нещо ледник е, както споменахме, освен постоянството във времето, и наличия на условия и признаци на движение под действието на гравитацията. В циркуса Бански суходол има два постоянни снежника - единият в източния, а другият в западния дял на циркуса. Никога не са виждани стопени, но те имат малък наклон и практически запълват дъна на въртопи. Затова понастоящем те трудно биха били приети за ледници - те са снежници, въпреки постоянния им характер, защото не отгорарят и на двете условия - постоянство във времето, и признаци на движение.
С удоволствие приемаме Вашето желание за съдействие, при спазване на Българското законодателство и изискванията на народен парк Пирин, което наистина би било изключително полезно. Всяко наблюдение и фотография на снежниците, направени в този период :10-15 септември до 1-5 ноември, са от голяма научна стойност. Същото се отнася и до архивни снимки, ако разполагате с такива. За в бъдеще – ако туристи от форума посещават Казана и имат желание - до самия заслон ще видите на един камък петно от червена боя - това е мястото, откъдето снимаме Снежника всяка година. Фотография оттам в указания период ще е полезна винаги. Снимки оттам в други месеци също са полезни - те показват каква е динамиката през годината.
През септември ще организираме в Благоевград конференция, посветена на планинските изследвания, на която са поканени участници в Планинарски форум, за които това представлява интерес.
Климатичните изследвания в Мраморният дял продължават всяка година, тази година отново се планира още по-широко международно изследване на двата микроледника, вписани вече официално като най-южните в Европа !Планира се дълбочинно изследване с георадар, което да покаже пластовете без сондаж, да открие до каква дълбочина достига ледът, къде е фирн и къде е лед, има ли погребани вечнозамръзнали слоеве. Техниката / георадарът / е много скъпа и вече е осигурена, но за да дойде до България, е необходимо финансиране. Ако някой има макар и скромна възможност и желание за това, може да се организира подписка.
За да се избягне многото плява, нацвъкана от мен в тази тема , предлагам да се открие нова тема - "Снимки на постоянните снежници в мраморният дял на Пирин", само със снимки с кратко описание и датата на заснемане. Учените концентрирано могат да ползуват само нея. Много биха помогнали стари снимки на Снежниците отпреди 1990 г. , от които могат да се открият само няколко - Ведрин, Спиди и Дидо, правят чудеса в тази област.
Аз поемам ангажимент, в краят на октомври, само да сме живи, здрави и подвижни, да спретна едно 3-дневно фото - обхождане по местата със снежници, насочено най-вече към третият такъв кандидат - под Средоноса, и фирновите пещери около него, в този най-критичен и важен период . Ако някой има други мнения и идеи, да заповяда
Пон Фев 13, 2017 11:50 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Нещата са се попроменили от времето на Фулвио. Няма ги ентусиастите Друм, Кат, Добруджанче, Гамина, amorpheus и много други- само В сянката излиза на светло чат - пат Някои сигурно са емигрирали, други са ги запрели семейства и деца...
И аз съм вече само сянка на силите и възможностите, от времето когато про боно възстановихме базата на ПКСС на Алеко, която стана чудесна с фасадата от HPL в декор алпийски смърч:
Тъкмо бях навил фирмата да направи и чисто нов заслон на Кончето от HPL / който е най-добрият материал за такива постройки / и тя закри дейността в България заради кризата и свиването на строителството.
"Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме" , са думите на големият българин. Затова макар и скромно, ще направя каквото ми е по силите и възможностите за спомагане изследванията на микроледниците на Пирин през тази година. Такова не се прави в Албания, а ние имаме уникален шанс в Пирин. Това е начин да утвърдим и българското в тази планина. През 20-те години малко е останало да са го взели гърците, сега и други съседи му се лакомят.
Нед Фев 19, 2017 5:46 am
Даниел
Регистриран на: 19 Май 2015 Мнения: 153
Благодаря за интересната тема! Достави ми удоволсвие да я прочета, а и да разбера, че трудът ти е официално оценен.
Но имам един страничен въпрос - спомена за произхода на името на Газей. Можеш ли да споделиш по-подробна информация? Имам тази странност, че не се чувствам щастлив от прекалено многото небългарски наименования на местности. Смятам, че всяко българско име трябва да се разбере, запази и използва. Тъй като този ми въпрос си е чист спам, нямам против да бъде изтрит, ако може, след като отговориш.
Сря Фев 22, 2017 10:42 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1976
Даниел тук е изяснено от етимолог, който е форумец, произхода на името на връх Газей https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=5&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwjuocHCq6TSAhVhG5oKHZVoCMgQFgg-MAQ&url=http%3A%2F%2Fpirin.bg%2Forbel%2F29_1_13%2F7_naimen.html&usg=AFQjCNGR4xs1nAqqCZHESxpSQraPOBZ0yQ&sig2=m75DJhXmsI2bsz0SF16Zzg То е старобългарско. Лошото в случая е, че някой малограмотен с държавен пост по време на "възродителният" процес, решаващ какво да пише в туристическите карти, решил , че името е турско, и го покръстил с име, което някак си не е на място. Тук е цяло четиво по този въпрос http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=5812#5812, което показва как още в древността върховете на Пирин са били наименовани точно по групи от будното население в подножието. Тъмните векове на робството, оказват пагубно влияние на етимологията на Пирин и до днес.
За оценка, не е ставало въпрос или да съм очаквал такова нещо. То си беше нещо естествено - преди 2 години случайно реших да ходя по Снежниците, само спомняйки си от Кратка Бълг. Енциклопедия, че в края на 50-те години бълг. учен Попов ги е изследвал с методите, които е разполагал. После се оказа, че във форума има такава тема http://planina.e-psylon.net/viewtopic.php?p=2661#2661. Ведрин извади пред хората тук научни изследвания, които дотогава не бяха известни на публиката.
Ето и последният подробен български труд, любезно предоставен от съставителите му http://geography.bg/images/dokladi/20.pdf . Българските учени са вече на много високо ниво тази област, което е радващо. На посочените майл адреси, по тяхна покана, всеки който има желание и с какво да помогне, може да се свърже с тях. Тази година освен традиционното германско, се очаква по-голямо международно участие в изследванията на микроледниците.
Тази нова публикация, ме връща към първите редове в темата. Повишените с над 3 С температури и малкото валежи - те са вече с 1/3 по-малко във високите ни планини отколкото бяха общоприети доскоро, водят до нещо много по- различно. Това го видях и чух в разговори с местни хора в Сиера Невада, Андалусия - след стопяването на ледниците преди 50- 60 год, е станала съвсем друга - суха полупустиня. Всичко е сиво, потънало в прах през лятото и есента, а преди не е било така. Променили са се растенията, изчезнали са стари гори, и още много други негативни процеси.
При Пирин според мен, ледничетата и снежниците са като барометър - ако те започнат да гаснат един след друг, значи тази велика планина ще се промени дотам, че вече няма да е такава, каквато я знаем.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3, 4Следваща
Страница 3 от 4
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
предпоследните две снимки са от най-голямото струпване, в средата му е дебелината от 40 метра, която дебелина сравнявах с каменни блокове от няколко места, за да я установя горе-долу, че и мен ми се стори голяма. Та на този снежник въпреки че е ниско разлоложен също е имало лифт от периода на Попангелов - старши, има ръждясали останки. Пистата е километър на око.
Ми освен да връчим и на козите по един СМСan и да ги принудим да спазват високите екологични норми от Денали. 
много яко, но пестях всеки грам багаж , четката за зъби е без дръжка 
/ розова е, щото я обърках с тази на жена ми в просъница 
:
, предлагам да се открие нова тема - "Снимки на постоянните снежници в мраморният дял на Пирин", само със снимки с кратко описание и датата на заснемане. Учените концентрирано могат да ползуват само нея. Много биха помогнали стари снимки на Снежниците отпреди 1990 г. , от които могат да се открият само няколко -
