Сините водопади по река Пиздица - въпрос за маршрут

Какво става с ходенето до Сините водопади ? Мина ли или още не ?

Ами,

май колегата Тодор направи опит, но неуспешен този уикенд. На мен ми се падаше да съм дежурен и съм лупал банани. Smile

Ще чакам негов коментар.

Поздрави!

А къде може да се намери повече информация или евентуално кой би помогнал с информация за тези езера над Пещера?

	welmud написа:
	А къде може да се намери повече информация или евентуално кой би помогнал с информация за тези езера над Пещера?

Елементарно е!

Отвори Гугъл Ърт и ще видиш как един черен път започва от южните части на Пещера, където е махалата.

Оттам се вижда как пътят вие нагоре и стига точно до езерата.

kikoleppard написа:

	welmud написа:
	А къде може да се намери повече информация или евентуално кой би помогнал с информация за тези езера над Пещера?

Елементарно е!

Отвори Гугъл Ърт и ще видиш как един черен път започва от южните части на Пещера, където е махалата.

Оттам се вижда как пътят вие нагоре и стига точно до езерата.

Благодаря...това ясно, интересуваше ме какво представляват тези езера, естествени ли са по произход, каква е тази бивша хижа около тях която фигурира на топокартата...просто ми беше интересно да получа малко повече информация защото освен няколко реда в един стар пътеводител за Баташка планина никъде другаде няма никакъв дори и най-малък намек за съществуването им...

[quote="welmud"][quote="kikoleppard"]

welmud написа:

Благодаря...това ясно, интересуваше ме какво представляват тези езера, естествени ли са по произход, каква е тази бивша хижа около тях която фигурира на топокартата...просто ми беше интересно да получа малко повече информация защото освен няколко реда в един стар пътеводител за Баташка планина никъде другаде няма никакъв дори и най-малък намек за съществуването им...

Ами и аз по-рано в темата задавам същите въпроси като теб, но няма кой да ми отговори. Предполагам, че само някой стар служител на Водното в Пещера би имал някаква информация. Хижата май, пак е тяхна собственост.

Кумеца се води началник на пречиствателните станции в община Пещера и ще го накарам да намери някой стар служител и да разпита.

Засега обаче, тези езера си остават неизвестна.

Здравейте,темата е стара,но вчера имах късмета да стигна първия от въпросите водопади и реших да споделя тук малко полезно инфо.
Та бях решил да проверя има ли живот в тази рекичка до града в който живея.
Реших ,че е дошъл подходящия момент за това начинание, заради оттеклата се вече снежна вода,и неразлистената гора още, което щеше да ми е от голяма полза предвид липсата на пътеки покрай реката.
И така отправна точка ми беше пресъхналото корито на реката което пресича пътя Пещера-Брацигово във района на м.Грамадите и Старото военно стрелбище,понастоящем циганско гробище.
Оттам тръгване нагоре по коритото на реката и на около 500 м водата във реката се появи.
След около 2 км. нагоре реката се губеше някъде в земята и пресъхваше пак.
Там някъде започваха вече вековните буки нападали във самото корито на реката. Стигнах първия изоставен каптаж и движейки се нагоре по коритото вече забелязвах че реката е жива и следователно без да има пресъхващи участъци нагоре.След още около километър нагоре стигнах и втория каптаж който функционира и снабдява част от гр.Пещера с питейна вода.И така неочаквано стигнах първия водопад(незнам точно колко има още по нагоре).
Водопада беше висок около 6-7 м,изкачих го трудно от лявата му страна, като хлъзгавите камъни покрити със водорасли и мъх,правеха това упражнение крайно опасно,но се справих слава богу!
Неусетно забелязах ,че съм стигнал в самото подножие на Киево Кале и времето ми напредва, като се имаше предвид,че в 17 ч. трябваше да съм си в града.
Реших че най-добрия вариант за връщане ще е като излезна от дълбокото скалисто корито на реката в посока към трите изкуствени езера на около километър от реката.
Това изкачване и спускане след това по хлъзгавата шума,без пътека беше най-неприятно но нямаше как.
Стигнах най-горното езеро и оттам се спуснах до долните две, откъдето се слиза вече по черния път към града.
Вилата която е на най-долното езеро навремето беше военна,а сега вече е частна,за да не се обърка някой ,че става въпрос за някаква хижа!
Та така полека лека видях случайно един от водопадите по река Пиздица.
Който има желание пролетта е идеалното време за това, въпреки доста трудния и пресечен терен.

	Цитат:
	stankof Здравейте,темата е стара,но вчера имах късмета да стигна първия от въпросите водопади и

Поздравления за усилията! Изобщо тази река е много странна. Понякога е доста пълноводна, но сега от снимката я виждам направо пресъхнала.

Все пак сме пролет и би трябвало дебитът ѝ да е многократно по-голям!?

Аз така и не достигнах до водопадите, което си е срамота!

Извинението ми е, че през последните две години тръгнах по Чужбина и никакво време не ми остава за каквото и да е било в България.

Ами, продължаваме с надеждата за нови посещения на тези водопади и снимки!

Поздрави!

Принципно е имало години в който помня,как водата протича чак до шосето долу откъдето тръгнах.
Но това са били пролети когато е имало големи валежи от дъжд и снеготопене,а това сега го няма,нагоре всичко е страшно сухо,а снега нагоре откъдето извира реката отдавна се стопи.
Иначе честно казано,не мисля,че сте пропуснали кой знае какво като не сте отишли там Wink

През лятото на далечната 2015г. аз и един приятел решихме да разгледаме въпросните водопади.Началната точка бе Сахата в Пещера.Има черен път който води до една вила на брега на първото езеро.След това пътя продължава като се преминава през още 2 езера.От там се качихме на Киевото Кале.От него много добре се виждат 3те езера и гр.Пещера.Река Пиздица минава покрай калето и го разделя от отсрешния връх-Син връх.Започнахме спускане по реката.На места беше доста пълноводна,но на други се губеше в подземни пещери.Някои водопади са доста високи и се налагаше да ги заобикаляме покрай дерето.Като цяло доста бавно и трудно проходимо.но определено си струва.Мястото е много диво и красиво.Прилагам и малко снимки,които направих по пътя:

http://batgosho.snimka.bg/hobby/pizdica.5150142

Много малко вода. Дали през април няма да се напълни? Поне да има някакъв стимул. Wink

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Все повече се засрамвам как може да не си познавам родния край... И без друго отдавна се каня на Киево кале, а сега като прочетох и всичко тук... Определено ще гледам да отида преди да е свършил месеца.

Ние бяхме в разгара на лятото-август месец,който е традиционно сух.Но ако има повече вода това може да затрудни преминаването.
Калето е страхотна забележителност.Имна много легенди,които се носят за това място.В нета има оскъдна информация.На много места по скалите има нишани най-вероятно още от тракийско време.За жалост иманярските набези са заличили много от тях.

В събота се заговорихме за тези местност с баща ми и се оказа, че преди няколко десетилетия като е бил военен е ходил почти ежедневно до там да се разхожда, а и вилата е била на военните по онова време... Та нямаше много за чудене какво ще правим в неделя с жена ми. От часовниковата кула до третото "езеро" и обратно с нормално ходене, почивки, хапване и тн... Ни отне 4 часа. 470 метра изкачване спрямо нивото на града и общо 610м натрупана положителна денивелация за 4км. Ходи се по изключително осран и миризлив път поне в първата си половина, като цяло над половината път е по мрежа от разклонени мини деренца, вади и подобни. Отвсякъде стърчат водопроводни тръби. И в комбинация с варовика ще е интересно преживяване в дъжд или топящ се сняг. В ниското гората ехти от маанета или както там се казват онези подобия на песни... Нагоре се чуваха дивашки викове... Оказа се пишман ловец търсещ кучетата си вече седми час. Беше се прецакал да си остави нещата в джипа на другите ловци и цял ден стоял гладен и жаден, та за капак и някакви нагли цигани с кучета му се подиграли след като ги помолил да си укротят песовете да не го лаят. Му се смеели че се е облякъл като Рамбо, а го е страх от едни кучета. Вика "та не си оставих поне пушката да видим кой ще го е страх тогава..." На връщане кучета тръгнаха по нас и после право при него. Та той предложи да ни преведе по преките пътеки и го последвахме. Водопади не сме търсели много е сухо, до Киево Кале не ходихме, много е обрасло още и така.
https://photos.app.goo.gl/oEW4Taxoyi9uFrmdA

Малко ново инфо за река Пиздица и водопадите. Аз от доста време имах намерение да проследя цялата река от долу (от Пещера) до изворите й край връх Попова капа. Много интересна река е. Преди няколко години започнах от Пещера, все по коритото и камъните, и стигнах до каптажа под първия водопад. Нямах време за повече, и се измъкнах оттам по стръмния склон нагоре към върха с параклиса Йоан Кръстител и Атолука.

Но преди два дни атакувах отново. Тръгнах от Атолука по черния път за Пещера. Едно ловно куче (може би бездомно) ме следваше през цялото време, станахме си другарчета по пътя. Слязохме до Пиздица (имаше доста сняг още), която беше много буйна и пълноводна, и нямаше мост по черния път, за да изляза на другия бряг. Търсех напред-назад покрай реката- нямаше подходящо място (паднал бор, камъни или нещо друго) по което да я пресека.

Нямах друг изход, тръгнах покрай реката все надолу, пресякохме Конското дере (страничен приток, спускащ се от Атолука) с кучето и след около 800 м стигнахме до каптаж с железен мост над реката. Всъщност от този каптаж надолу водата се отклонява в подземна тръба, и реката надолу продължава като кротко и тихо поточе (това обяснява защо реката на различни места е ту буйна и пълноводна, ту почти пресъхнала, според коментарите по-горе).

Оттам, след като я пресякохме, по един коларски път бързо стигнахме до главния черен път за Пещера. Но не вървяхме дълго по него. Малко по-надолу (местостта Къркъма) се отклонихме вляво по един друг черен път, който заобикаляше и се връщаше обратно към каптажа. Напуснахме го и намерихме тясна, но все пак добре оформена пътечка по билото западно от Пиздица, по което стигнахме до Киево кале.

Очаквах някаква крепост (или поне нещо, което поне малко да прилича на крепост), но имаше само разхвърляни камъни, от които почти не можеше да се разпознае кои са били част от крепостта, и кои са си природни, както и няколко дупки. Но гледката от върха към Пещера и трите езера беше уникална!

Оттам намерихме друга тясна пътечка, по която продължихме още надолу по същото било. Тук обаче то се спускаше по-стръмно, и пътечката се губеше в район с камъни подобни на морени, покрити с мъх. Накрая идентифицирах друга пътечка, която стръмно с няколко серпентини се спусна до долния водопад на Пиздица.

Снимах го, и тръгнах по камъните нагоре към горния водопад. Тук е мястото да кажа, че самите водопади са много малки, и не са нищо особено. Но по-важната атракция, заради която си заслужава идването, е целия район около двата водопада. Това е огромен казан с почти отвесни скалисти склонове, дъно на силно наклонена пропаст, покрито с камъни като морени. Направо е зашеметяващо! Много трудно достъпно, изобщо не е за деца, и нагоре няма пътеки. За да се стигне до втория водопад, човек просто трябва да се катери нагоре по камъните.

Аз нямах проблеми, кучето-другарче също се справи, но на две-три места не можеше да премине и скимтеше жално, че не може да ме следва. Трябваше да се върна и да търся друг по-лесен път по камъните. Стигнахме до горния водопад, и се опитахме да изкачим стръмния "казан" на Пиздица, над него, където долината на реката отново става нормална, понеже целта ми беше да ходя плътно по нея обратно до Конското дере и после до Атолука.

Но не можахме. Наклона ставаше все по-стръмен, камъните- все по-трудни за изкачване. Кучето-другарче не можеше да продължи нагоре, и аз нямаше как да го изоставя в това екстремно място. Затова се върнахме по същия път откъдето бяхме дошли, обратно до долния водопад, после до Киево кале, и чак оттам слязохме до Пиздица и вървяхме по реката до каптажа и Конското дере. В онзи участък Пиздица беше съвсем различна. Кротко поточе (понеже водата й беше прихваната), с няколко меандри, на едно място с равни брегове сред една равна гора, като в парк, много приятно за разходка. Накрая си излязохме до Конското дере, а оттам- до черния път от Пещера за Атолука, и така, вече почти по тъмно, приключихме похода.