Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
igurbev написа:
stefan_iliev38 написа:
Постарах се и почти спазих горното условие за броя на снимките - 601 за първото денонощие и 632 за второто.
Ужас, нема милост! 1200 огромни снимки. Браузера ми блокира безвъзвратно още на 190-та. Поне размазаните и дублиращите се да беше разкарал
Аз пък си казах, леле, колко малко са този път! Ще се жертвам и ще ги разгледам заради срещата
Иване, да не би и браузера ти да е пил от буренцето, та блокира? На моя нищо му нЕма
А защо на тази снимка сме толкова МАЛки, защото сме на МАЛуша ли?
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Вто Окт 14, 2014 5:42 pm
stefan_iliev38
Регистриран на: 25 Сеп 2009 Мнения: 3385 Местожителство: Кюстендил; София, кв. „Овча купел"
igurbev написа:
stefan_iliev38 написа:
Постарах се и почти спазих горното условие за броя на снимките - 601 за първото денонощие и 632 за второто.
Ужас, нема милост! 1200 огромни снимки. Браузера ми блокира безвъзвратно още на 190-та. Поне размазаните и дублиращите се да беше разкарал
Тези снимки са снимани с обикновена турбосапунерка (макар и Сони), при това вече стара.
Нямам време да сортирам, обработвам и описвам снимките. Даже имам малко "залежали" снимки от предишния месец (поради здравословни проблеми).
Дублиращи се снимки няма. Нали знаете - всичко тече, всичко се променя, никога не стъпваме 2 пъти в една и съща река...
Съветът ми е снимките да не се гледат направо в браузър, а да се изтеглят всичките на харддиска на компютъра и след това да се гледат спокойно и без забиване с хубава програма за разглеждане на изображения.
Поне аз така правя.
П. П. Напоследък все повече се убеждавам, че хората се стремят да икономисат място на сървърите на Гугъл, като орязват снимките си до резолюция 3 мегапиксела. Може би искат по този начин да му спестят разходи и да му увеличат печалбата. Явно са загрижени и за глобалното затопляне. Не правят сметка, че вече има екрани и с по-голяма резолюция от 3 мегапикселовите им снимки, а и още по-големи се задават...
П. П. П. Чакам снимки и от другите.
Mariana1000 написа:
Аз пък си казах, леле, колко малко са този път!
А защо на тази снимка сме толкова МАЛки, защото сме на МАЛуша ли?
Малко са снимките този път, защото се опитвам "да ги откажа".
А на въпросната снимка сме толкова малки, защото целта беше да се виждат Бузлуджа и Шипка в десния край, за да се познае, че сме стъпили на връх Малуша.
Вто Окт 14, 2014 6:05 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Имахме си поредната хубава форумна среща
Само дето вече не се впечатлявам толкова, колкото на предишните. Вече познавам доста хора, виждам се с тях и по други поводи и форумните срещи за мен почнаха да стават просто срещи
Което всъщност прави нещата още по-хубави
Както винаги се забавихме с тръгването и още повече с пътуването, защото спирахме да пазаруваме на две места. Вярно е, че голяма група се придвижва бавно из планините, но и пълна кола с пет човека се придвижва бавно по пътищата.
Все пак след борбата с пържолите, надениците, баничките, салатите и маслините, ремонтните дейности в Габрово, липсата на пирони и завоите, в три часа благополучно пристигнахме на Узана.
Посрещна ни групата на Иван отвън и групата на Коцето вътре Поговорихме си, разбрахме кой откъде е дошъл и накъде е заминал. Решихме и ние да се поразходим, главно заради примамливото слънце и шарените гори.
Е, и заради Пътеката
Тъкмо се преобухме и приготвихме с малките ранички и дойдоха Тошко и Димо откъм Исполина. Разменихме две три приказки с тях, наизвадиха се апарати, нащракахме се един друг и тръгнахме и ние нагоре
Пък нагоре едно есенно, есенно...
... и ком-еминейско
Видяхме и червена марка върху паметник, споменахме Дидогена, още не подозирахме, че само след няколко часа ще обсъждаме тази снимка и на живо край огъня с него
Стигнахме до ето това вълшебно място с пейки и много табели, където се засякохме с друга група.
Понеже още нямахме разпознавателни знаци, демек значки, приложихме стария способ с подпитването. Оказа се че не са от форума, макар че по-късно единия срамежливо си призна, че чете, но не пише
Направихме си поредица от общи снимки, макар и нито една с моя фотоапарат.
Вече ме е срам да вадя моята стара сапунерка, то кой от кой по-голям обектив вади. Затова само позирам
Тук окончателно решихме да не ходим на Исполин, а да отидем да посрещнем Руми. Няма да си оставяме хубавите мезейки да ни ги ядат мечките, я! Обадихме се на Тошко да не бере грижа, ние ще го отменим.
Половин час слизахме по някакъв гаден чакъл. Да ме убиеш, това не си го спомням, че го има. Дано следващия път като тръгна пак да го забравя, че хич не обичам такова слизане.
Имаше идея от тук да се изкатерим после на Исполин, но още тогава си личеше, че е твърде абстрактна. За всеки случай разгледахме картата.
Отбихме се да намерим тази чешма, която май всички пропускат, поради това, че са си налели вода от Узана:
Наляхме си вода, а Деси записа координатите
После преминахме реката (да, тази година през пътя имаше и река ) и започна стръмното изкачване. Е, него вече си го спомнях много добре
Гората обаче беше прекрасна, октомври е благодатен месец за скитане в Стара планина
Видяхме насреща човек... изненада, това бил Тишо. Питах го дали като е стигнал до Емине, сега не се връща обратно Хубава среща, на тази Пътека все такива се получават
И ето ни вече на откритото, пред нас се е ширнало билото, в далечината са Шипка, Бузлуджа и Бедеците и дааааааааа, Магията...
Решихме да чакаме на Малуша, чухме се с Тошко, каза че Руми е тръгнала. Направихме се още десетина общи снимки и тук. Имам и аз даже, ей я на!
Първия покорен връх за днес... па даже и единствения
После се оказа, че нещо сме се изложили с храната, особено като се има предвид колко имахме в колата. Все пак спасихме положението с по половин сандвич, кроасан, шоколад и глог (без мента и валериан )
После малко волна програма, снимки, почивка, тагване във фейсбука да ги е яд мързеливците като гледат къде съм
Тъкмо тръгнахме да слизаме надолу, че ни омръзна да стоим на едно място и Руми се появи.
Всички говореха за некакъв Залез, ама тоя не го срещнахме. Не е от форума значи Венко ходи да го търси по едни скали, не знам дали го намери.
За всеки случай щракнах и аз една-две снимки, за спомен Пък и баш там не бях замръквала
След Шадраваните извадихме челници и фенерчета. Някъде там Тошко ни пресрещна, не беше издържало бащиното сърце да остави Руми с тези околостаропланинци, никакво доверие на тях!
Все пак живи и здрави в осем и половина се върнахме от дългия преход до Малуша. народа пред и в хижата вече беше отворил буренца, шишета, на скарата цвърчаха мръвки, в тигана гъби... изобщо прекрасна картина и още по прекрасни миризми
Веднага с едната ръка се здрависах с познатите и непознати съфорумци, а с другата придърпах една по-голяма пържола
После ясно - ядене, пиене и най-вече приказки. Запознах се с Дидогена, поспорихме с Димо, яд ме е че с някои само разменихме две думи, не остана време за друго.
Приветствието на хижарката с народната носия, здравеца и питките беше много мило
За мое успокоение се изяде и форумната торта
Вечерта завърши край уж догарящия огън. Към три и половина си казахме лека нощ. Аз пак не си бях намерила място за спане по светло, така че като си извадих шалтето от колата го опънах на първото равно място което видях, т.е. до нея. Хем да има преграда между мен и светлините на хижата. Обаче като легнах установих, че от тая работа полза няма, щото луната свети та се не трае. Въртях се, въртях се, все едно под полилея съм легнала.
Ама пък като заспах, спах като пор
Следва продължение за организираното масово изкачване на Исполин на другия ден
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Веднага с едната ръка се здрависах с познатите и непознати съфорумци, а с другата придърпах една по-голяма пържола
После ясно - ядене, пиене и най-вече приказки. Запознах се с Дидогена, поспорихме с Димо, яд ме е че с някои само разменихме две думи, не остана време за друго.
Моите уважения към ГМР, но тук грешиш. Не сме спорили. За мъртвец не се спори. За него или само хубаво или нищо. Или смяташ че може да възкръсне?
Видяхме и червена марка върху паметник, споменахме Дидогена, още не подозирахме, че само след няколко часа ще обсъждаме тази снимка и на живо край огъня с него
Ама това не е паметник! Просто е останал бетон, като са лели първа плоча на Буздлуджа и са го изсипали тук. И да не се разпльоцва са ползвали кофраж от Чорапогащника. Така се е получило това нещо.
_________________ "Пирони,не питони, аз искам върхове!" - Боян Петров R.I.P.
"Пътувайте докато можете!" - Тихомир Севов R.I.P.
Видяхме и червена марка върху паметник, споменахме Дидогена, още не подозирахме, че само след няколко часа ще обсъждаме тази снимка и на живо край огъня с него
Ама това не е паметник! Просто е останал бетон, като са лели първа плоча на Буздлуджа и са го изсипали тук. И да не се разпльоцва са ползвали кофраж от Чорапогащника. Така се е получило това нещо.
Те тези паметници са малко като онези на "Всеки километър"
Сря Окт 15, 2014 8:12 pm
Лари
Регистриран на: 03 Ное 2013 Мнения: 469 Местожителство: София
Кратко продължение и от мен...
Към хижа Узана се придвижихме от Габрово, пристигнахме следобяд, като първоначалната идея беше, да се разходим към вр. Исполин, но тя отпадна, и бе заменена от алтернативата да посрещнем Руми, която идваше от проход Шипка.
След като се отбихме до близката чешма, придвижвайки се по листопадна пътека, с тук-там не особено приятни камъни, достигнахме Малушките поляни, а оттам и вр. Малуша. Последва кратка фотосесия, хапване, залезно съзерцание, радостно посрещане на Руми и придвижване почти по обратния път до х. Узана.
Там цареше една приятна атмосфера, весели усмивки, огън, скара...
Хижарката много мило ни приветства с хляб, не липсваха и песни. По-късно не пропуснахме да опитаме и от апетитната и красива торта, сътворена от Яни.
След като изкарахме повече от половината нощ в приятната компания на някои от участниците в планинарския форум, неусетно времето мина, за малко поспахме, и след кратки перипетии с дублиращата се 12-та стая, успяхме да се намерим с останалите ентусиасти, с които смятахме да поемем към връх Исполин...
И така, групово заходихме към него...
Нещата си дойдоха на мястото, отвори се чудесна панорама...
Неусетно достигнахме върха...
И груповата снимка не закъсня...
Придвижихме се по билото към Малък Исполин, а част от групата продължи към върховете Тузлата и Чифут...
Гледка от вр. Тузлата...
И от вр. Чифут...
Като завършек се разходихме и до Географския център...
Това беше кратката ни Старопланинска история, изпълнена с приятни моменти и нови запознанства, случила се неотдавна на мен и моите приятели...
Последната промяна е направена от Лари на Съб Окт 18, 2014 6:49 am; мнението е било променяно общо 1 път
Сря Окт 15, 2014 11:37 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
... продължението от моята гледна точка
На сутринта някакви лоши хора почнаха да щъкат по поляната и до колите рано-рано Все се заричам, че ще си търся място за спане по-далече от хижата по светло и все ме домързява. От една страна това обаче е добре, защото иначе щях да си спя до обяд в някоя дупка и да пропусна обещаното масово изкачване на Исполин. А на тоя връх му се каня от две години
Пък и сред съфорумците определено беше по-интересно, отколкото да спя в гората. Както казвахме едно време като бяхме млади "от сън спомени няма"
Два часа се мота народът с ядене на баница, мекици, пиене на кафе и стягане на багаж. Е на какво прилича това? Каква е тази планинарска среща, като не се скокна в ранни зори, раниците да се стегнат в рамките на десет минути и в пети и половина трябваше да сме тръгнали на 50 километров преход с 2849 метра денивелация, без пътека и маркировка, само с GPS
Ей ги на, мотаят се по слънчевата поляна
Чак след десет фотографите ни наредиха за обща снимка
И тръгнахме към Исполина
Изкачихме се от първата отбивка, по пътеката, водеше ни Главний Цецко, разбира се с GPS, макар че имаше разминаване между водача и машинката Но на връщане нещата си дойдоха по местата, т.е. пътя се съобрази с GPS-a
Маркировка имаше всякаква
Не съм усетила кога есента е дошла, едва след като се разходих в старопланинските гори, забелязах, че и в София липата срещу прозореца се е прошарила с жълти листа.
И така си вървяхме по хубавата кална хлъзгава, но живописна пътечка. Цецко отзад дебнеше за изоставащи...
...първите сигурно виждаха Исполин вече. Аз кротко си пъхтях по средата
Караман служеше за свръзка между началото и края на групата
На излизане от гората се показа Триглав. Естествено обсъдихме кой връх кой е, къде е хижа Мазалат и прочие неща, които всички ги знаят, но въпреки това няма планинар, който да не изпитва удоволствие да ги предъвка за пореден път и може би да си припомни хубави моменти на отсрещното било Мога само да се надявам, че в някое близко бъдеще ще стоим в подобен хубав състав на Мазалат или Кадемлията и ще си спомняме за форумната среща на Узана и качването на Исполин
Спомних си за трите пъти, в които със се докосвала до магията на Триглав. Първия път беше по време на Ком-Емине, разбрах само за Голям Кадемлия, за мен това беше онзи-стръмен-връх-който-остана-вдясно-и-за-щастие-няма-да-качваме. Следващото лято имах щастието не само да кача Малък и Голям Кадемлия, но и да събера няколко чувала боклук горе, да ям диня и да "ограбя" една шепа стотинки от тези дето се оставят на върха, незнайно защо (после с тях си купих един пакет боб, вкусен беше). Есента пък минах останалата част от билото, от х. Соколна до Пиргос. В резултат вече можех да определя кои върхове виждам Както казва Стефан, можеш да познаваш върховете отдалече, единствено след като ги минеш
Имам и още една смешна случка от там, макар че тя ще е смешна само за мен сигурно, но все пак ще я кажа
Като се изкачихме на Танас тепе и гледахме отсреща хижа Мазалат и прочие и аз питам Стефан "Това отсреща е Мазалатското било, нали?" (това е много тъп въпрос, ама е типично в мой стил ) И той добре че си е търпелив ми отговаря, че това е главното било. Да бе, вярно, нали по него минава КЕ. Качваме вече връх Мазалат и аз почвам да зацепвам, че хижата и върха не са на едно място. И сътворявам даже не нов гениален въпрос, а направо гениално твърдение "Значи това пред нас е Мазалатското било" (Иска ми се да отдам планинарската ми тъпота на разредения въздух и на някои места в Рила и Пирин това може и да ми послужи, но баш пък там дето бяхме - не ). Стефан пак търпеливо ми отговаря, че няма Мазалатско било. Аз пак вървя известно време и най-накрая горе на върха задавам правилния въпрос "А тогава какво виждам пред мене?" Оказа се, че виждам масива Триглав
Да, не само масива Триглав се виждаше от Исполин, във всички посоки гледките си струваха, обагрена от есента Стара планина си беше все така красива и въздействаща както винаги. Всички се възползвахме да погледаме, да снимаме, да обсъдим какво и докъде се вижда, както и защо върхът се казва Исполин
Че как няма да се нарича така, я как се извисява над поляните долу. Тук, далеч от Триглав и Ботев, този връх си е исполински.
Разделихме се с групата на Ванго, които тръгнаха през поляни и дерета да слизат към Ясеново, а ние изкачихме и отсрещната кота
Такова слънце беше напекло, че не ми се тръгваше надолу, направо се размазах с вафла в едната ръка и карта в другата (от която нищо не видях, то гледа ли се спейки?
Слязох до пътя с ентусиастите, които щяха да ходят по другите върхове и да берат гъби
А после яваш-яваш обратно към хижата подир другите
Настигнах ги малко преди да влязат в гората. Нагоре срещнахме доста хора, включително с малки деца, приятна гледка
И след тричасова разходка, да не кажа размотаване, ама така е с масовите организирани изкачвания, се прибрахме в хижата, където обядвахме с Димо и фамилия, и Иван.
После се разделихме. Аз реших да походя малко на запад по Пътеката, да видя как е, другите решиха да си тръгват, че път ги чакаше.
Тръгнах и разбрах, защо вече никой не се оплаква то объркване около Узана, тя маркировката като слънце. Като си спомня ние как се мотахме под Черни връх между Хлебна и Узана... Браво на туристическото дружество, което си е свършила така добре работата
Тъкмо подсичах Черни връх и Стефан се обади, каза че слизат, разбрахме се да дойде да ме вземе от Хлебна, че не ми се връщаше пак на Узана. Само че стигнах до Хлебна по-бързо от планираното, въпреки заобикалянето на локвите по пътя, така че повървях към Узана по асфалта. Взеха ме малко след Червената чешма
Отидохме до Географския център, където останалите ядоха (аз се бях натъпкала преди тръгването, даже не знам как успях да подсека Черни връх без да се затъркалям обратно надолу), направихме си снимки, изобщо отново яко размотаване, въпреки заплахите ми че трябва да тръгваме. Накрая едвам наблъскахме багажа в колата, нещо се беше размножил за една нощ и потеглихме към София.
Имахме малко неприятно преживяване с колата на връщане, но слава Богу се разминахме само с преживяването.
Като минавахме тунелите на Витиня се зачудихме къде отгоре е Пътеката. Както и тези които минават отгоре се чудят къде е магистралата
После се прибрахме в София и това беше окончателния край на форумната среща
Макар че както е тръгнало, ще станат ежемесечни, та няма да разберем кога свършва едната, кога почва другата...
Всички мои снимки от четвъртата може да видите тук:
https://plus.google.com/u/0/photos/107109766459999925751/albums/6070013601630576065
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Чет Окт 16, 2014 12:15 pm
todor__x
Регистриран на: 15 Дек 2012 Мнения: 452
Снимки от мен няма да видите,но присъствам на доста от вашите!
Благодарности за приятното изживяване!
Срещата се получи, макар и не много голяма.
Толкова туристи срещнахме по пътеките в двата дни покрай Узана.
Повечето не чували за форума,но вече знаят,че го има.
Това е важното и да сме в полза на тръгващите по пътеките!
Чет Окт 16, 2014 8:40 pm
EXIIIT
Регистриран на: 27 Юни 2013 Мнения: 1715 Местожителство: Плевен
Да благодарим на Тортоманин за организацията , и на всички присъствали, полуприсъствали и неприсъствали за настроението. Нека бъде все така весело.
Стигнахме до ето това вълшебно място с пейки и много табели, където се засякохме с друга група.
Понеже още нямахме разпознавателни знаци, демек значки, приложихме стария способ с подпитването. Оказа се че не са от форума, макар че по-късно единия срамежливо си призна, че чете, но не пише
Направихме си поредица от общи снимки, макар и нито една с моя фотоапарат.
Ето, че този човек започва да се престрашава да пише
Много приятна среща се получи, макар че много не излизах навън край огъня поради опасения от здравословни проблеми.
На 11 още в 6 сутринта слязохме на заведенията под Шипка и се качихме горе да посрещнем изгрева.
За късмет Слънцето изгря точно зад Бузлуджа.
Около Малушева поляна набрахме доста печурки и сърнелки
и ягодки
Който не разбира от гъбки - стои и гледа от скамейката:
Ето ви и вас, скромни и срамежливи почти колкото мен
Вечерта си наготвихме гъбките
Ето ни и нас в компанията на гостоприемната хижарка, малко след като всички се изнесоха от хижата:
Покарахме малко метли..
...Поснимахме се малко на географския център:
И отпрашихме към Мазалат. Минути след топлия чай на х. Партизанска песен се откри чудна гледка:
На в. Корита също беше много красиво и спряхме за снимки:
Мъртвата гора:
Портала на Националния парк:
...и неговите красоти:
По залез слънце пристигнахме на х. Мазалат с 4-5 килограма сърнелки:
Е така се живее 100 години Сутрин си чакаме търпеливо изгрева:
И ето го и него:
Малко животинчета от хижата:
Забравих името на Котьо...
Но на Вук няма как да го забравя
Идеята беше да слезем до Скобелево, където да приключи нашето пътешествие за уикенда, но нещата не се развиха много гладко.
Първо объркахме пътя и се позагубихме малко в гората. Ей тези усмивки не изчезнаха от лицата, въпреки серизония проблем пред който се озовахме към сдрачаване
След първото загубване намерихме табелката с главно "Т" за правилния път
Четвъртото объркване на пътеката, която практически я нямаше ни изведе на тая огромна поляна, осеяна с шипки. Навсякъде беше пълно с мечи изпражнения и стъпки. Бяхме много ошашавени и почти не снимахме, докато не се махнем от тази меча хранилка...
В крайна сметка тъкмо се здрачи когато стигнахме до с. Скобелево. За щастие не се наложи да спим в една случайно намерена ловна вижка. Дори не се наложи да използваме челници.
С някои от вас си обещахме да пием по една ракия. С други да побъбрим. Следващия път ще гледаме да сме в центъра на купона
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3
Страница 3 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Ще се жертвам и ще ги разгледам заради срещата 
, и на всички присъствали, полуприсъствали и неприсъствали за настроението. Нека бъде все така весело.
