Съвети за Джангала

	vladofff написа:
	Нищо не се вижда. Иди на място и чак тогава ще видиш. А ще видиш, че билото се минава и не е нещо по-различно от Тодорин връх - Бъндеришки чукар.

Ще го огледам и на място, но Vladofff, ти си алпинист. Със сигурност имаме различно усещане за сигурност, опасност и безопасност. Но благодаря! Позитивните коментари са окуражаващи!

	аngel написа:
	В събота и неделя и ние мислим да се въртим отвсякъде около Дженгала, та ще гледам за изкачващи връо То и от изток към Бански суходол, като гледаш фронтално стената, изглежда че няма път, но се минава :

За Бански Суходол наистина не мога да си представя как се качва по тази стена. Даже като съм чел пътеписите ти за района, първоначалната ми реакция беше "аз наистина ли разбирам правилно за кое място става въпрос".

А за Дженгал, добре, ще се оглеждам за симпитичното кученце. Ще дам знак, ако я видя.

dido написа:

Дадената пътека не е между Момин двор и Дженгал (Момини двори), а свързва портата между двата върха с Попово езеро. На картата не става съвсем ясно, но тя всъщност подсича гребена от ЮИ.
Южната удвителна е заради кратък участък от 2-3 метра, където пътеката минава през скално стъпало. Под краката ти остава скален откос от 10-на метра и там трябва да се внимава Smile

Северната удвителна е заради връзката на тази пътека през гребена към в. Дженгал (Момини двори). Тя преминава гребена
през тесен улей, който може да се стори странно място за повечето хора. Улеят е на стъпки, много тесен, тревно-скален. През цялото време се стъпва съвсем надеждно и рискът за беля е малък.

Dido, благодаря, но мисля да ги избегна тези места съвсем. Клоня в момента към маршрута, който е начертал Vedrin. Може би само трябва да реша в каква посока да се завърти кръгчето.

Аз преди 100 години слязох от Дженгал в мокро време по тревистия склон към Попово езеро. Сега като съм стара и мога да стигна само до езерото гледам склона и си казвам: Боже, как съм слязла оттам!? Very Happy

	Dimov написа:

Това, че някога съм бил нещо като алпинист, точно по този повод, изобщо не е актив. Последиците са трайно увреждане на психиката на тема безопасност. Вече дори на леки прагчета и ръбчета се озъртам за осигуровки и се чудя кое паве кога и на къде може да тръгне. Неща, за които преди никога дори и не съм забелязвал.
Затова казах, че ми се изпотиха ръцете като гледах как Румен се набира на едно паве по пътя към Злия зъб, което паве, от печално придобития опит, и последното ми ходене там миналата седмица, мога да квалифицирам за секунди като изключително лесно за откъртване...

vladofff написа:

	Dimov написа:
	...билото на Момин двор. ... се вижда, че няма минаване там. ...

Нищо не се вижда. Иди на място и чак тогава ще видиш.
А ще видиш, че билото се минава и не е нещо по-различно от Тодорин връх - Бъндеришки чукар.
Минавал съм го през 1996г, с над 20 кила раница и то по по-гадната посока - слизане от Момин двор по ръба към Дженгала. Просто е много стръмен, но тревен склон. Ако се внимава, нищо необичайно няма по това трасе.

Абе и аз го замислям това ръбче Wink

, писал си Тодорин връх - Бъндеришки чукар, да не си имал предвид Василашки? Ама може и аз да не си го представям правилно...

	excalibur написа:
	писал си Тодорин връх - Бъндеришки чукар, да не си имал предвид Василашки?

Да точно така, на път от Тодорин за Бъндеришки преминаваш през Василашки, където всъщност имаше разни малки препятствия....

vladofff написа:

	excalibur написа:
	писал си Тодорин връх - Бъндеришки чукар, да не си имал предвид Василашки?

Да точно така, на път от Тодорин за Бъндеришки преминаваш през Василашки, където всъщност имаше разни малки препятствия....

Преди години, като ни води на Василашки чукар, Възела и Опрено, Пепи от групата Пирин планина - Сандански, сподели, че малко след Василашки посока Тодорин малко се хлъзнал (търкалял) няколко метра един от тяхната група Ники Илиев.. Smile

	Пчелата Жужа написа:
	Аз преди 100 години слязох от Дженгал в мокро време по тревистия склон към Попово езеро. Сега като съм стара и мога да стигна само до езерото гледам склона и си казвам: Боже, как съм слязла оттам!?

Не се притеснявай Smile

. Преди няколко дни застанах под стената на Бански суходол...три пъти я изкачвах, но почувствах, че вече не мога да я премина. Отказах се. Каквото беше, беше. Не ми се търкаля половин километър до основата. В един момент трябва да спреш.

Снимах отдалеч площадката с еделвайсите.

Това над нея как съм го минал...

Отдолу, точно встрани от снежното петно, е площадката с еделвайсите, удобна за дълга почивка. Колко малка изглежда.

И това съвсем не е най-трудното й място...Това е, 150 метра траверс където няма нищо за фащане :

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

Последната промяна е направена от аngel на Чет Сеп 10, 2020 1:14 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

	аngel написа:
	... вече не мога да я премина...

А с въженце и 5 клина дали пък няма да можеш пак я мина?
На мен пък неосъществено ми виси със страшна сила поне едно зимно изкачване на северозападната стена на Разложки суходол. Но може би няма никога да успея, с какъквто и да било инвентар. Тази стена, зимно, по гидовник, е най-психопатската стена в България, без аналог с нищо друго.

vladofff написа:

	аngel написа:
	... вече не мога да я премина...

А с въженце и 5 клина дали пък няма да можеш пак я мина?
На мен пък неосъществено ми виси със страшна сила поне едно зимно изкачване на северозападната стена на Разложки суходол. Но може би няма никога да успея, с какъквто и да било инвентар. Тази стена, зимно, по гидовник, е най-психопатската стена в България, без аналог с нищо друго.

Да, но в един момент разбираш, че вече нямаш тая сила, минаваш 40, после 50 и...после стигнахме 60 без да се усетим. С каква сила ще ги замъкна тия въжета и клинове, а и на тия години тепърва да ги уча. Във Виф ги бях понаучил , ама минаха 100 години от тогава...а и не ми е кеф, влечеше ме свободното, леко преминаване.
Гледах я тази стена на Разложки, като минах под нея. Най-лошото е , че за разлика от съседната огромно стена на Каменитица, тази на Разложки е от много изветрени и слаби мрамори. Така бях на Баюва дупка от север - постоянно ти остават ръцете парчета скала, на които уж си се хванал. Но Разложки е още по-зле, ми се струва там има и седимент, жълта скала. Разложки и съседът й :

_________________
https://blogailiev.blogspot.com

	vladofff написа:
	...северозападната стена на Разложки суходол. Но може би няма никога да успея, с какъквто и да било инвентар. Тази стена, зимно, по гидовник, е най-психопатската стена в България, без аналог с нищо друго.

Я разкажи повече, че ми стана интересно... Exclamation

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Без да искам да ви прекъсвам дискусията да отговоря на Димов... Миналото лято се качихме от Поповото езеро до Джангал и нямаше никакъв проблем. Единственото по-сериозно място е достигането на ръба от Малък Полежан в последната си част, но не е нищо особено за сериозен турист (не говорим за алпинист).

	dido написа:
	Я разкажи повече, че ми стана интересно...

Няма нищо кой знае какво, ето описанието на Емо Деянов, мисля че е достатъчно:
https://www.climbingguidebg.com/cdb.php?f=massiveinfo&idMassive=108
Просто не ми е известно дали след описаното изкачване, изобщо някой е дръзвал да повтори.

vladofff написа:

Някъде, мисля, че вече имаше тема за тоя връх. Може да се поразтърсите. Стандартно знам, че има две основни, водещи се туристически пътища към тоя връх:
1. Най-лесно е откъм страната на Валявишките езера, не обсъждаме как и откъде ще достигнете самите езера /пътища бол/. Това са неконкретизирани варианти, всички по склона, заключен между западната стена на върха и ръба към Момин двор.
2. Маркирана с пирамидки пътека, започваща от западните "брегове" на Попово езеро, провираща се между иначе наличните в големи количества отделни отвеси на североизточния склон на върха. Тази пътека излиза на характерно заравнено място, непосредствено под последните 50-100 метра от самата капа на върха, находящо се североизточно от капата, и заключено между гребена от върха към Самодивска порта и отвесите към Попово езеро. От това заравнение, по естествено изсечени каменни стъпала, не особено трудно се достига върха.

1. Пътека 2 е тази, която е отбелязана от Дженгал на изток и след това завива на североизток нали? https://kade.si/#map=18/2615791.93/5117119.96/0
2. Интересува ме как е посоката Дженгал - Попово езеро?
3. Видима ли е или ти се губи под краката?
4. А ако падне малко снежец как би било? Октомври 2018 в района ме валя сургашица и сняг. И към Дженгал от Тевно и обратно на места по скоро катерих отколкото вървях, че беше станало лизгарник. Това след като си счупих върха на едната щека при подхлъзване.

_________________
Ком-Емине 2018 - моето приключение
СтаРа Планина 100х24/2020

Дими, вчера качихме съседа Полежан. Снегът е факт.
На върха между камъните са се запазили снежни купчинки от първия сняг.

Вятърът беше леден, на моменти - ураганен. До обяд мъглата даваше оскъдни гледки, по обед просветна за радост.
Джангалът близък и далечен беше най-обсъждан. Все пак, най-лесно изкачването го определиха откъм Тевно, по оранжевите точки.

Успех и дано ти се улучи хубав ден от циганското лято! Very Happy

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

А пък на Вихрен тази седмица е сложен много красив и голям Швейцарски флаг. Миналата седмица го нямаше .. Вятър има доволно, но пък е топло. От снега има само лека следа в сянката на север.