Цялата собственост принадлежала на цар Чарли, а "собствениците" си купували нещо като право на владение, ама то пък било срочно. Да кажем след 50 или повече години, наследниците на злощастния купувач ще се окажат отново без въпросното право, щот срокът му бил изтекъл и ще трябва пак да плащат наново на наследниците на Чарли... Много яко нали?
Представата на много от човеците за вечност/безкрайност е някак ограничена донейде подобно на тази за нулата в по-далечното минало или дори и до днес. Следя тези дни случващото се в Исландия (например посредством репортажите на Shawn Willsey) и се питам как ли приемат местните люде перспективата града им да изчезне от лицето на земята барабар със собствеността им...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Чет Ное 16, 2023 1:05 am
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3119
vedrin написа:
Представата на много от човеците за вечност/безкрайност е някак ограничена донейде подобно на тази за нулата в по-далечното минало или дори и до днес. Следя тези дни случващото се в Исландия (например посредством репортажите на Shawn Willsey) и се питам как ли приемат местните люде перспективата града им да изчезне от лицето на земята барабар със собствеността им...
Всичко е въпрос на лично възприятие за света и нашето място в него.
За мен лично, вещите поначало нямат никаква стойност. Знам, че твърде кратко ще съм тук за да ми пука в такива дългосрочни перспективи, още повече пък да се и ядосвам, че не съм натрупал имане, пропуснал съм да го сторя или изобщо щото не съм имал шанс да го направя... Не така обаче мисли болшинството. Именно защото по неволя понякога се занимавам и с недвижимости, имам достатъчно примери как хората треперят да не стане нещо непредвидено когато купуват/продават имоти. Уж щото в това бил вложен трудът от почти целия им живот и т.н. глупотевини. Е някои поумняват, след като в крайна сметка сведат до думи прости сложните изрази на доктора, че имат, как да го нарека, "интересно за науката заболяване, отправящо истинско предизвикателство към медицината" или им предстои друго съкращаващо живота обстоятелство.
След като ми показа това, в което се е превърнал кракът ми, докторът рече - не е важно това, което виждаме на снимката, а какви са очакванията ти от живота... сиреч, ако нямаш големи очаквания, няма и да страдаш толкова, че няма да ги осъществиш. Проста логика.
Аз се опитвам да търся и дори понякога си мисля, че успявам да открия и доброто в нещастията, макар и това твърде често да изглежда доста наивно. Житейски пътища и разклони има много и ако едни се окажат затворени от един момент нататък, остава повечко време за други, може би незаслужено пренебрегвани по-преди дела. Още в ранна детска възраст до мен достигнаха едни думи от дядо ми, отишъл си три години преди да се родя, да не съжаляваме за нещата които не стават...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3
Страница 3 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети