До Мургаш

Ето и моите снимки.

_________________
Който пие бира не умира!

Ехооо! От връх Мургаш! Чета, че много хора дъждът ги намокря. Да знаете - малко от април, целия май, са много дъждовни и гръмотевични. По 25 дена в месеца. Обикновено следобяд се изгърмява и после става чисто и хубаво за ходене, затова всеки разумен турист така си прави сметката, че на обяд да е на хижата за подслон и след това да си продължи пътя. Това е когато по прогнозите за времето дават, че ще прегърми и превали тук таме. За върховете и билото значи задължително. Ако прогнозата е, че повсеместно ще вали и ще гърми, то не се тръгва, ако ви е мил живота. Който не се съобразява с това, е все едно да преминава постоянно на червен светофар и да твърди, че обича планината и природата. Голяма смешка. Само дето планината не знам дали знае за тая любов. Че колко животни и хора се опържиха в тия светкавици..........Който иска, да се съобразява. Всеки има право да руши тялото си колкото си иска, избора е ваш. Чао за сега. След като се качим на 21. 07 , може пак да попиша.

Привет и от мен Smile

За тези, които не бяха с нас - първия ден се качихме заедно до Мургаш, а втория продължих по билото с идеята да стигна до гара Бов. По стечение на обстоятелствата съкратих малко - слязох с едно семейство от Своге на четири колела до долу. Взеха ме от превала между Брезовдол и Лесковдол.

Какво ме накара да взема това решение? Няколко неща:
А. Многото снимки по пътя. Не трябва да се прекалява Smile

Б. Срещнах две байкърчета, тръгнали по Ком - Емине. Загубили си водата по пътя и изваряваха от една локва. Час нататък намерих телефона на единия - беше го загубил заедно с разни дреболии. Свързах се с другото момче и ме помолиха да изчакам малко, за да си го вземат. Тук загубих около 40 минути.

В. Въпреки, че си носех 3л вода от горе бях решил да следя за изворчета по пътя. За да не мъкна следващия път Very Happy

Резултатът - едно кладенче (ще го кръстим Данчулин кладенец на близкия връх), изв. Бразак (начало на рекичка в гората, малко под Осенов преслап), изворче под седловината между Данчулица и Рудешки камък и Изворо (в ляво малко под билото на километър след разклона за Лескова).
Нататък няма да ги броим - след подсичането на Чукава водата не е проблем Very Happy

Г. Хората спряха и предложиха да ме вземат без да им махам. Общо взето като ходя някъде не пропускам случай да поговоря с местните. Така се научават много интересни неща.

И накрая - моите снимки са тук.

даа.. хубави, жегави дни бяха. най-голямото удоволствие за мен беше да нагазя боса в прохладния поток вечерта...кеф, кеф, кеф тра-ла-ла

А Врачешкият манастир ме хвърли в размисъл...много надписи, красив, но и някак много различен двор и атмосфера...

Тони, не казваш нищо за Гери и Светла - те как слязоха?

Слязоха по същия път, по който се качихме - през Чурек. От там е по-леко, пътя им е познат, а и ги няма буховските жеги Smile

А за удоволствието - и аз изпитах същото като си измих лицето на изворчето Smile

Сутринта тръгнахме от с.Чурек,походихме около 4 часа ,а на върха ни чакаше доста бурен вятър-нищо ново ,щом става въпрос за Мургаш и се спуснахме за още толкова до Врачешки манастир-ето звук и картина от мен,дано ви хареса и на вас.
http://vbox7.com/play:718a68fb

Здравейте,
Някой има ли инфо към днешна дата(17.11.2010) дали функционира хижата? На скоро бях на вр. Баба и хижаря на Чавдар каза че имало съдебни дела за собствеността за х.Мургаш и е изоставена.

И втория въъпрос е някой качвал ли е върха от Ботевград и какви са впечатленията?..Евентуално някой Траклог би ми помогнал.

Здрасти, Ilio,

Преди 2 години ходихме на Мургаш и още тогава хижата не работеше!
Тръгнахме по стара синя маркировка от местността Жерково (от магистралата). По едно време достигнахме сечище, в което всички дървета бяха орязани, включително и тези с маркировката. Така, че се замотахме. После се ориентирахме за върха и поехме право нагоре към него. Излязохме по едно странично било, до което беше построена нова частна постройка (вероятно с цел обслужване на строящите се тогава перки за вятърна енергия). Метеорологът на върха ни каза, че най-добрия път е от с.Чурек. Решихме да го имаме в предвид за друг път и се спуснахме на север към с.Врачеш. Маркировката в началото е лоша и пак се загубихме в гъста гора. По стари спомени се усетихме да завием наляво и намерихме вече позаличена пътека, подсичаща от север върха и излязохме на поляната в местността Белия камък, където намерихме коловата маркировка. По нея се върви известно време, след което местните хора са навързали найлонови торбички по които се слиза към манастира над село Врачеш. Това става по трасето на газопровод и вече не може да се обърка човек. Това е като информация от мен, но добре е да имаш някакъв трак, иначе района е занемарен откъм маркировка и вероятността да се позамотаеш е голяма!

Поздрави!

Това е най-приятният маршрут за върха, който съм минавал до момента.
Снимки тук

Хубава разходка сте направили.
Много е красиво в този ловен дом, но винаги отгоре съм го гледал.

_________________
БАИР БУДАЛА

Някой има ли актуална информация за Мургаш откъм Бухово? Видимо от София в снега има доста петна, но все пак киша ли е, става ли за преход без зимн екипировка?а

Аз съм надъхан да идем с някого до Мургаш! Айде!

_________________
Екипировкaта не прави туриста, само помага...

Тъкмо се връщам от разходка до Мургаш през с. Желява. Според мен е по-добър вариант от Бухово. Тръгнахме 7:20 от Желява и към 11:00 бяхме на върха. Тъкмо почваше да нахлува югозападния фронт. Към 11:45 тръгнахме наобратно след кратък разговор с метеоролога, който ми даде да разбера, че там зимата не си поплюва - коловете от зимната маркировка въобще не са се виждали... Shocked

В гората над хижата има все още доста сняг, към 60-70см, но е много твърд и аз дето съм 95 кила не потъвах. Точно там излязохме на митичната червено-бяла маркировка със съответните табели, което предизвика особени "трепети" в мен, спомняйки си миналия юли и гледайки към този август... На отиване се срещнахме жива душа, на връщане срещнахме един джип, двойка туристи и трима моторджии. Към 14:30 бяхме обратно в Желява. Хубава разходка се получи, а и добра тренировка за тазгодишния опит на Ком-Емине. Малко снимки:

Tito! Tito! "To ti" си обречен. Обречен си да минеш Ком Емине. Чувствувам желанието и стремежа в теб. Няма начин и причина да не успееш.
Поднесените снимки са прекрасни. Само два пъти съм бил в този район. Нищо не пишеш за хижа Мургаш? Тя беше прекрасна на времето, работи ли сега? Имам прекрасни спомени от нея.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

Хижата не работи, даже направо изглежда изоставена. Не знам от кога, но личи да е имало инициатива за сериозен ремонт - последният етаж заедно с покрива е изцяло нов, както и пристройката долепена вляво. Добре, че "братята" още не са я надушили иначе да са останали само стените...