"LOVE"-ЧЕ

	Kent написа:
	специално да отделя колето - koue един чиляк без който срещата скорошната щеше да е доста по постна

Още едно love-че.
Никулден иде, събота е.
Страшното и др. - по стара традиция Punk

Тогава /2008-ма/:
Магията на новите другарства и идващата зима, която за мен беше първа като планинарче. Качване до Страшното на челници от ЦПШ.
Втория ден - брутален снеговалеж на Белмекен /не стигнахме до едноименната хижа, където празнуваше Никси/ и логичен завършек на х.Гоце Делчев
На третия ден първото за мен качване на връх Безбог при това в лека снежна буря.
Паметни дни и емоции най-вече.
Croc

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Аха, помня от това ходене ПетрЕ как плонижра со снегоходките в клека и пудрата Laughing

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

"Love"-че и благодарност към всички, които са ходили с мен на планина.
Двойно повече на тези, дето са се прежалили и втори път да ходим заедно.
Тройно на маркиралите с мен.
И четворно на добрите и търпеливи хора, които се върнаха и за още маркиране. Very Happy

А, "love"-че, Живко, за оная сланинка, ти си знаеш Wink

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

хахаха аз помня как студентите на татко ми викаха 1977 под Мусала,
-ма ти момченце и раница ли ще носиш бе
това на хижата
то имаше само една
горе ми тече кръв от носа и драйфах като кофпомпа
а на Грънчар после сички се посраха освен мен
заради едни кюфтета
аз нямах апетит нещо тогаз Very Happy

п.п. па може и 1978 да е било.
правихме рила-пирин
традиционно варненско ходене на СТД " Академик" Варна
боровец-мусала-грънчар-якоруда-банско-х.вихрен-вихрен-василашки-демяница-банско
благодарен съм на тези които ме мъкнеха тогава
ама сам си носих раницата
щотомай ми фърлиха отдавна преди това
пъпа на Кабата
за да се връщам там
планината не ми е кеф, без нея не мога това е начин на живот.
п.п. особеност на паметта, настина помня тези неща. имам и документален материал.

Е добре, сбрали се някакви си хора, опознали се, веселили се, походили заедно и се разотили по домовете. И толкоз. От веки на веки един дърпа у лево и цапа по дървите, друг у десно гради постройки разни. Хубаво и много похвално, ама на дребно. Останалите седят и гледат. И на тях им се иска, ама никой не ги кани. Настоятелно. Задължително. Без право на отказ. Инак казано - приятелски. Казват на верен другар не се отказва. Не е ли време да се направи нещо по-така. Големичко. Организирано. Представително. Не разединено - Рила, Пирин, Старопланица и т.н. А съокупно. С Цецко си приказвахме веднъж за туй нещо. Едно такова СТБ. Примерно. Но незадължително. И да се направи график. Тази седмица тука туй се прави. Пари толкоз требат. Утре другото. Този и този отговаря за туй нещо. Другия - и той като дойде реда му. И тогава може и по-сериозно да се приказва с разните му там Урганизации, дето трудно се приказва с тях. И дето трудно чуват, пък камо ли от дума да разбират. Щото ги пита Енчо и Пенчо. А не 10-200-500-1000 Пенки, дето могат да реват едновремено. И то яката.

Размисли някакви си. След деветата бира Rolling Eyes

. С любое към всички тях. Ама несподелена струва ми се. Bull Sheet

P.S. Шеф-Цецко (както сладко го казват някои добри люде тука) разказчето е точно хронологично. И добре замислено, пък да не говорим за начина на разказването му. Липсваше му като завършек предния УикЕнд, но явно съдбата така е решила. У Пирино/Алиботушково обаче задължително. Кои ли ще са виповете там обаче е загадка. А и летвата на Ристо е над рекордните 2 и кусур метра. Трудна работа.

Цъък. Ха наздраве с десетата.