Върхове и местности със странни и смешни имена

покрай зачудването за историята на чудесната дума пизда, намерих и писано за река на име Пиздица:

Пиздица – река, преминаваща през град Пещера. Названията Пиздица до Пещера и Пизос - Pizos до с. Самуилово, Чирпанско сигурно имат тракийски произход и идват от праиндоевропейското *pīdsā “ливада, езеро, река, блато”.

На следващия ред в същата страница идва ред и на думата от питането:

Пиздя се [13] – хленча (пизда = извор)
което отваря място за разсъждения от етимологичен характер, някой ден.

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Dialektni%20dumi%20-%2021%20may%202007/Dialektni%20dumi%20-%20N-O-P.htm

Ружа вече спомена тази река, освен ако не са две. А думата едва ли е тракийска, щом я знаят до Владивосток. Не че знаем много за езика на траките.....

	tortomanin написа:
	Ружа вече спомена тази река, освен ако не са две. А думата едва ли е тракийска, щом я знаят до Владивосток. Не че знаем много за езика на траките.....

восходит к праиндоевр. *pi-sd- / *pei-sd- «седалище, то на чём сидят»

От праиндоевропейския /дето нито е фиксиран писмено, нито сме го чували/ са произлезли толкова много езици, твърде различни като унгарски, арменски, португалски, сръбски.............. и цигански, че можем всичко да му припишем. Не търся спор заради спора. Казвам само, че нищо не е сигурно, а хората в институтите правят хипотези, които постепенно започват да изглеждат непоклатими, ако не знаем как са създадени.
През Възраждането чрез прекалено свободни аналогии Раковски тръгва да доказва, че всички езици произхождат от българския.
Сетих се и за Смрадливо езеро и Помочена поляна.

Ако една дума възлиза към праиндоевропейски език, това не пречи да е и славянска, защото славянските езици са група от индоевропейското езиково семейство.
Само за сведение, унгарският език е в друго езиково семейство - угрофинско, заедно с финландския и сибирските езици.

Доколкото и неприличните думи са изначални като "земя", "небе", "вода", "хляб", те са и много устойчиви. Смятам, че думата се е запазила в родопския говор, защото той именно минава за най-архаичният и устойчив наш диалект. Аз, всъщност, не знам дали хората в речта си употребяват именно тая дума, но, ето, среща се в топонимията им и това ми прави впечатление.

Връх Курвина Могила. Скалите Бабина пизда.

_________________
Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си... С това са занимавам- глупости: ...занимавам се...
Живота си тече сам. Малките потоци се вливат в по- големия, преминават в реката, тя се увеличава, влизаш в мирна вода, успокояваш се.
След което идва нов пролом, тръгва водопад и отново се отправяш нанякъде...

Тръгвам нанякъде...

Угро-финските езици ги водеха екзотична група на нашето езиково семейство, поне докато бях студент в СУ. Погледнах в нета, за уралски езици ми говорят. Предлагани са и други хипотези, затова цитирам:

"Уралските езици образуват езиково семейство от около 20 езика, говорени от приблизително 20 милиона души. Името на семейството сочи към предполагаемото място на формиране на езиците в близост до планината Урал. Значителен брой говорещи на уралски езици има в Естония, Финландия, Унгария, Норвегия, Румъния, Русия, сръбската провинция Войводина и Швеция. Най-говорените уралски езици са естонският, финският и унгарският.

Въпреки че вътрешната структура на уралското семейство е спорна от времето на първоначалната хипотеза за семейството, две подсемейства, угро-финско и самоедско са признати за отличаващи се едно от друго.

Полагани са много усилия, за да се установи връзката между уралските езици и езиците от другите главни езикови семейства в света. Вероятно най-малко противоречива, макар че всички подобни хипотези са спорни, е връзката между уралските езици и юкагирския. В миналото много популярни са хипотезите за особена връзка с алтайските езици, но през последните десетилетия те губят почва.

Теориите, включващи уралското семейство в хипотетични суперсемейства са:
урало-алтайска
евразиатска
урало-дравидийска
Урало-индоевропейска
урало-юкагирска
ностратическа
протосветовна" Цитатът е от Уйкипедийката. Естонския тогава го водеха балтийски език. Като ви разправям, че нищо не е сигурно...

Прабългарският пък, в зависимост от политическата ситуация е обявяван за първи братовчед ту на турския, ту на персийския, ту на афганския език. Каквото каже партията....
А какво ще кажете за местността Гюндера над Паничише? От 20 години разпитвам и не съм разбрал какво е гюндер.

Последната промяна е направена от tortomanin на Пет Сеп 12, 2014 7:11 pm; мнението е било променяно общо 1 път

	tortomanin написа:
	А какво ще кажете за местността Гюндера над Паничише? От 20 години разпитвам и не съм разбрал какво е гюндер.

Намерих четиво, което дава отговор на въпроса какво е гюндер (нямам представа дали отговора е верен):

"Поставено в условията на чужда държавна и религиозна система, част от българското общество в хода на завоеванията се разделя и на някои специални категории население. То получава различни привилегии от новата власт и се дели на две големи групи военизираното население и професионални общности. Макар че според Корана свещената война се води само от правоверни, османският нашественик използва и групи християни от новозавладените територии в бойните действия. Пример за подобна група с т.нар. войнуци.

Войнуците участват в османската армия като помощни тилови части. Те се грижат за обоза, конницата, снабдяването на армията при нейните чести и продължителни походи. Според летописната традиция формацията е създадена още в края на XIV век и в нея участват само българи. Най-малката структурна единица в нея се нарича гюндер и е съставена от трима души. Командирите обаче задължително са мюсюлмани, с титла черибашия. Спецификата на тяхната дейност определя и някои привилегии, в които те се ползват, например в данъчната система. Законът им разрешава да притежават 40 дюнюма (1 дюнюм = 1 декар) необлагаема земя. Войнуците са освободени и от всички извънредни данъци. Така те могат да се определят като междинна прослойка между раята и привилегированата военна класа. С промените в Османската армия значението им постепенно намалява и техният брой е силно ограничен, но формацията им се запазва и през XIX в."

До откриването на по-убедителна версия тази върши работа.

А какво е "Кутело"?
Според мен основната форма на думата е "кутел" и тя е синоним на кръщелен купел, на казан и на котел. Ако е така, то в названието "Кутело" [-о] е диалектно членуване за м.р., а не окончание за дума от ср.р. Много туристи я възприемат именно като дума от ср.р.
Ако аз мисля правилно, то защо този остър връх носи името на котел? И има ли някакво значение, че отдолу са Казаните?
Ако не мисля правилно и думата е от ср.р., то тогава какво означава тя?
Една аналогия в подкрепа на моите мисли: в Говедарци хората казват "Искъро".

В "Пирин - речник и пътеводител" от Николай Даутов пише за Кутело.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Ружа 62г. написа:

А какво е "Кутело"?
Според мен основната форма на думата е "кутел" и тя е синоним на кръщелен купел, на казан и на котел. Ако е така, то в названието "Кутело" [-о] е диалектно членуване за м.р., а не окончание за дума от ср.р. Много туристи я възприемат именно като дума от ср.р.
Ако аз мисля правилно, то защо този остър връх носи името на котел? И има ли някакво значение, че отдолу са Казаните?
Ако не мисля правилно и думата е от ср.р., то тогава какво означава тя?
Една аналогия в подкрепа на моите мисли: в Говедарци хората казват "Искъро".

Аз го възприемам според варианта с диалектното членуване за м.р. Обяснението, което намирам, е че и от двете страни на върха (Kазаните и циркуса на Бански Суходол) релефа благоприятства образуването на мъгли/облаци -- на мястото където топлия (и по-влажен) въздух от югозападната страна на билото среща студения от североизточната. Тези мъгли, особено в иначе по принцип безоблачен ден, биха могли да бъдат оприличени на изпаренията над врящ котел/казан, в зависимост от гледната точка. Предполагам че Speedy би могъл да каже и нещо повече (или направо по-различно). Smile

Последната промяна е направена от vedrin на Пет Сеп 12, 2014 11:10 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Проф. К. Попов, в изследването „Местните имена в Разложко“ (1979 г.), извежда названието като производно от котел – по приликата на околните циркуси с котли (Попов, 1979, стр. 124).

Аналогия може да се направи и с думата кутел, (диал. кутелец) – част от плетка, бримка. Котите на върха могат да се разглеждат като редица от кутелци – бримки.
Сещам се сега за едно връхче над с. Лъки, Неврокопско, формата на което твърде наподобява тази на Кутело. Местните го наричат (връхчето) Кутлите, ударение на У.

Мислех си, че тази дума кутел, кутелец - в значение на бримка, е изчезнала в говора, но миналата година си говорих с една баба, плетеше пуловер. Нещо обърка плетката май и като забеляза каза, че е изтървала кОтелчетата Laughing

Близо до циркуса Кутело - на североизток от него, по склона на рида, ограждащ го от югоизток, има метсност Кутело - Кутелската полена. Та знае ли човек! Да не забравяме, че доста върхове носят имената на местности, намиращи се в подножията им, а често и доста далеч от тях - Байова дупка, Валевица, Бъндерица (Бъндеришка полена), Окаден, Василак и т.н. познати имена, които знаем най-вече като такива на върхове.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

О, да, знам я думата "кутелец", но въобще не се бях сетила за нея. В родното ми Средногорие тя се произнася "каталец" или "къталец".

А за вр. Суа вапа в Рила някой може ли да поясни, някакъв местен диалект ли е и от къде идва (какво означава)

_________________
"АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс