_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Пет Авг 15, 2014 10:17 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1982
Тъй като доста се дискутира преминаването по Джамджиевият ръб, igurbev е направил описание като за учебник, каквито са и всички такива в блогът му, със снимки на всички щекотливи места.
За да разнообразим малко качването-слизането по Джамджиевият ръб, прилагам няколко изпробвани варианта за преминаване по широкият улей, водещ от ръба към големият Казан:
Преминаването през Казана е най-лесно в зелената линия, даже по лесно от изкачването по ръба на Джамджията от самото начало. В жълто е един интересен междинен вариант. Тъй като моята цел бяха снежниците, бях по синият вариант, който завършва на снимката в ронлив овраг:
Синият маршрут след това преди достигане на първият сняг изглежда преминава през стена, но в нея има нещо като прокопан водоравен коридор, само да не ви е страх от високото, ходи се като по пътека:
Най-неприятното място е пресичането на един нестабилен овраг, отбелязан с червени точки, който върви през целият улей , доста го оглеждах откъде може да се премине докато се намери място:
Фирнът на венеца, твърд и стръмен, това е най-опасното място.
По морената на снежниците, водоравно и на сенчица , достигнах големият снежник:
Последната промяна е направена от аngel на Вто Окт 13, 2015 11:50 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Ахъм - линии кЪ да се пречукаме по-лесно, съответно цветна степен на успеваемост
Зеленото и жълтото са по- лесни от Джамджиевият ръб , ако той се катери отгоре по билото. А стеничката му няма как да се избегне. В темата са го писали по-нагоре че са преминавали по улея от заслон Казана по Джамджиевият ръб, за по-лесен вариат на ръба,, аз само очертах възможният път.
Разбира се , добре е денят дя е ясен и в сезона с малко сняг. Ако е мокро , Джамджията даже е още по-опасен.
...
Зеленото и жълтото са по- лесни от Джамджиевият ръб , ако той се катери отгоре по билото. А стеничката му няма как да се избегне. В темата са го писали по-нагоре че са преминавали по улея от заслон Казана по Джамджиевият ръб, за по-лесен вариат на ръба,, аз само очертах възможният път.
Разбира се , добре е денят дя е ясен и в сезона с малко сняг. Ако е мокро , Джамджията даже е още по-опасен.
Аз не бих пробвал от там - особено в група, при тоя трошляк.
За времето да не говорим, да.
о, няма никакви проблеми да се излезе срещу заслона, леко по диагонал, където може, и става.
Аз всъщност минах оттам защото бях сама и не ми се забиваше по джамджиевите скали с тежката раница. Ще погледна за някоя по-илюстративна снимка утре. А жестоко се съмнявам да съм единствения минал от там.
Ето кой също може да потвърди така ли е или не Бях с раница 60+10. Трудно беше само оврага и стръмният фирн в най-горната част на стопяващият се венец на постоянният снежник. Аз затова по такива места ходя сам , да не вкарвам в проблеми други хора, един път три часа увещавах да се продължи напред или назад, на Тодорка запецнахме на оврага преди най-високата кота, а там не е за заседяване....
Но Ристо Туристо е прав, трябва да кажа : ЖЪЛТИЯТ И СИНИЯТ МАРШРУТИ СА ОПАСНИ!!! ЗЕЛЕНИЯТ-ПО ПРЕЦЕНКА. НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВАТ ЗА ГРУПИ, НАЙ-МАЛКОТО ПОРАДИ ОПАСНОСТ ОТ СЪБАРЯНЕ НА КАМЪНИ ОТ ПРЕДНОХОДЕЩИТЕ ВЪРХУ ТЕЗИ ПОД ТЯХ.
Сря Окт 14, 2015 12:04 am
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3139
nabludatel50 написа:
...... трябва да кажа : ЖЪЛТИЯТ И СИНИЯТ МАРШРУТИ СА ОПАСНИ!!! ЗЕЛЕНИЯТ-ПО ПРЕЦЕНКА. НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВАТ ЗА ГРУПИ, НАЙ-МАЛКОТО ПОРАДИ ОПАСНОСТ ОТ СЪБАРЯНЕ НА КАМЪНИ ОТ ПРЕДНОХОДЕЩИТЕ ВЪРХУ ТЕЗИ ПОД ТЯХ.
В сравнение с ръба е спорно дали изобщо са опасни , а при лошо време или при слизане направо са за предпочитане пред него. За група - като ходиш в група, редно е поне да знаеш и евентуално да спазваш едни прости правила против каменопад, които навремето се изучаваха в организираните от БТС курсове за планински водачи, а сега, ако помислиш малко, и сам може да се сетиш какви могат да бъдат - така или иначе се слиза на серпентини - на завоите групата стои в изчакване, и един по един се преминава през всяка отсечка. Така дори и да се събори камък, няма кого да засече. Ако обаче "групата" не е група, а сбирщина, слизаща в стил говеждо/овче стадо, естествено, че няма да има спасение.
И да отбележим, Джамджиев ръб не представлява нещо опасно на ИЗКАЧВАНЕ, а само на СЛИЗАНЕ. Досега не видях някой да прави описание и да пуска снимки от слизане по ръба, за да сподели преживяванията си от наобратно.
Сря Окт 14, 2015 8:41 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1982
vladofff написа:
И да отбележим, Джамджиев ръб не представлява нещо опасно на ИЗКАЧВАНЕ, а само на СЛИЗАНЕ. Досега не видях някой да прави описание и да пуска снимки от слизане по ръба, за да сподели преживяванията си от наобратно.
Като се замисля, така е. Владов май доста е минавал по този маршрут, имам спомен че до стената Вихрен му е предпочитан Само слизането по "синият" вариант в Казана, което направих за да отида на всички точки на снежника, имаше две опасни места -оврагът с червената линия и самият фирн. Ако не се пресичат по зеленият и жълтият вариант, въпреки че на снимката изглежда ронливо, ронляк почти няма/ за инфо на Ристо / не повече от 100 метра само в най- горния участък , другото всичко е добре зацепени масивни скални блокове, особен кеф е като тръгнах и излязох по тях почти водоравно от оврага /червената линия/ до снежника.
Тук виждаж и къде ходиш, тъй като склона е вдлъбнат навътре и има видимост: от началото виждаш чак края на ходенето.
При Джамджиевия ръб, особено тази 30 метрова стеничка и още на 2 - 3 места, наклона е извит като дъга нагоре както е обърнал внимание и И.Гърбев, и не виждаш повече от 1-2 метра, а на най-трудното място даже бъркаш във въздуха отгоре да уловиш нещо което не се вижда. На слизане, трудни такива участъци ги минавам по-бавничко, тъй като почти винаги съм и с тежка раница, с лице към наклона, по възможност 2хватки +2стъпки, освобождавам една и търся нова. Но често рискувам да остана и на 2 опорни точки само, ако имам видимост или ако няма възможност за повече хватки.
Не е труден и на слизане. На острите гребенчета се засякох с двойка на над 60 години, които казаха че на година го минават нагоре-надолу, по 5-6 пъти и повече в годината най-малко
Сря Окт 14, 2015 11:55 am
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3139
Не може да се каже, че е особено труден и на слизане, но на мен лично, слизането през жандармите ми е особено неприятно и винаги гледам да го отбягвам, когато има алтернативи. Зимата най-щадящо е на слизане още преди жандармите, но след Голямата жандарма, да се свие по склона към Големия казан, откъдето в подножието на скалите, където има и парапет/там е най-опасно и се ходи точно над мястото на откъртване на лавината, падаща по лятната пътека между двата казана/ да се излезе отново на ръба, точно под паметната плоча.
Сря Окт 14, 2015 12:07 pm
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1982
vladofff написа:
Зимата най-щадящо е на слизане още преди жандармите .
Много пъти традиционно изкачване на Вихрен за 24 май, преди много години, правехме по реброто, което започва след като се пресече Вихренска вода - 50 м по пътеката и оттам право нагоре по реброто, което някъде се губи и в тревни участъци, до върха. Равномерен наклон навсякъде, най-краткия път. Не мога да кажа зимата лавиноопасно ли е.
Чет Окт 15, 2015 6:38 am
vladofff
Регистриран на: 26 Апр 2011 Мнения: 3139
nabludatel50 написа:
vladofff написа:
Зимата най-щадящо е на слизане още преди жандармите .
Много пъти традиционно изкачване на Вихрен за 24 май, преди много години, правехме по реброто, което започва след като се пресече Вихренска вода - 50 м по пътеката и оттам право нагоре по реброто, което някъде се губи и в тревни участъци, до върха. Равномерен наклон навсякъде, най-краткия път. Не мога да кажа зимата лавиноопасно ли е.
Това е предпочитаният и от мен вариант за изкачване на Вихрен без сняг или с малко сняг. Зимата обаче, точно на Вихренската вода, а и там където реброто става разлато и се загубва/на нивото на Голямата жандарма, южно от нея/, при повече сняг става изключително лавинно.
Всъщност зимен Вихрен може да се прави максимално по два що годе безопасни начина/1. Изцяло по Джамджиев ръб и 2. Най-често практикуваният - по реброто северно от малката лавина/, и един трети горе-долу приемлив - 3. едно ребро на Хвойнати връх, което понякога в истински много сняг, горе по самия склон на Вихрен също опасен.
1. Джамджиев ръб - лавинобезопасен. Два начина за хващане -1. /В къс участък от Малката лавина по пътя все пак е опасен/, - хваща се много стръмно ребро, находящо се северно от самия тесен улей. Ориентир - Голямата лавина пада и засича пътя на последното широко място на пътя, ползващо се и за паркинг, на около 200-300м преди х.Вихрен, следващата лавина по надолу е тази малка лавина. Докато се секат тези лавинарници е опасно, лавината пада когато и скимне. Хване ли се реброто, то е ясно изразено и чак последните стотина метра, преди излизането на Джамджиев ръб при мястото с паметната плоча става разлато. Дори и в много сняг обаче, рядко е лавинно, защото обикновено вятърът свлича снега надолу. От там се хваща ръба, но може и да се направи друго - подходът към стената включва подсичане на скалите от север, по един парапет, който на места ходи по малко безумни места, а на други се зарива от много сняг. След парапета се излиза на ригела на Големия казан. От там може по полегати склонове да се излезе отново на ръба, като съответно се внимава при наистина много сняг, да не е лавиноопасно. Ако имате времеви резерв обаче, може да се направи и друго - покрай заслона се излиза на реброто на Кутела , от там може да се разходите и до Кончето, след което да се слезе на седлото с Вихрен и по северозападния ръб да се изкачи. 2.Теоретично най- и напълно лавинобезопасно е само едно трасе - от х.Бъндерица в гората, непосредствено след първия голям завой на пътеката да се влезе в клека и да се гони Джамджиев ръб още от самото начало. Това обаче не е по силите на всеки без изключително здрави нерви - ходенето в клека е дълго и мъчително, но е възможно и при неподходящ сняг, участъкът Бъндерица - паметната плоча в средата на ръба да отнеме повече от половин ден и да обезсмисли изкачването...
3. През Хвойнати връх - по пътеката към муратово езеро се върви до достигане подножието на характерно дълго ребро, с югоизточно изложение, то се хваща и се излиза на Хвойнати , откъдено по традиционния път се излиза нагоре. Трябва да се държи сметка, че в определени случаи стандартният път по купола на Вихрен може да е опасен откъм лавини и възможност да се избяга няма, поради липсата на добре изразени ръбове.
Горното пиша само информативно, за тези които искат да опитат зимно изкачване. Въпреки това не бих съветвал лица, неумеещи и/или неносещи котки и пикел да правят такива опити. Също така, носенето на 50м въже е повече от препоръчително, както за осигуряване по трудните участъци на ръба, така и за лавинен шнур при инцидент, но най-вече - за слизане на рапели през проблемните участъци на ръба. За мен този връх, в тежки зимни условия е може би най-опасния в нашите планини и рискове при него има дори и в гората непосредствено над Бъндерица. Всяко ходене там в лавинарник носи известни рискове, които често не могат да се избегнат.
Чет Окт 15, 2015 9:09 am
аngel
Регистриран на: 02 Юни 2015 Мнения: 1982
След тази визуализация на Владов, не остана нищо неясно. Бих добавил, че един неуспешните ни опити в група с алпийско оборудване, беше един опит за зимно изкачване, което завърши бързо на ръба на Хвойнати, където навяване ли какво ли е, но за да се избегнат лавини, се затъваше в сняг до гърди.
Попаднах на една точна снимка, която показва този много изкефил ме маршрут, много готин при голяма жега или когато вече си се изкачвал на Вихрен по много пъти от всички страни и искаш нещо ново:
много елегантно водоравно преминаване през Казана, ако не се изкачва първият фирн който изкачих с изследователска цел няма опасно, камъни падат само до линията на снега, а точно под него е твърдо, трошляка е уплътнен или замръзнал, и е много приятно. От края на сините точки се влиза точно в средата на снежника, който е равничък там и също освежаващо може да се пресече до насрещният край и се излезе на пътеката за към върха.
Да завърша с още един начин за траверсиране на върха - ако се бърза или не искате среща с многобройния башибозук, както някой го нарече, по пътя за и от Вихрен, от западната страна се подсича водоравно от Кабата на Хвойнати към Премката или обратно, за 20 бързо - до 30 минути.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2, 3Следваща
Страница 2 от 3
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Само така ... че то рано или късно, щъка ли се често из баирите, и до там се опира.
Само слизането по "синият" вариант в Казана, което направих за да отида на всички точки на снежника, имаше две опасни места -оврагът с червената линия и самият фирн. Ако не се пресичат по зеленият и жълтият вариант, въпреки че на снимката изглежда ронливо, ронляк почти няма/ за инфо на Ристо / не повече от 100 метра само в най- горния участък , другото всичко е добре зацепени масивни скални блокове, особен кеф е като тръгнах и излязох по тях почти водоравно от оврага /червената линия/ до снежника.
