За много хора 10 дена са даже прекалено дълго време за прекарване в планината. За други като мен 10 дена минаха неусетно. Но беше време да разтурим задругата и всеки да поеме по своя път. В такива дни ми е най-тягостно. Знам, че всяко нещо си има своя край, но същевременно нещо ме дърпа на обратно и вика искам още и още. Този ден никой не бързаше да става и всичко се случваше малко меланхолично. Трябваше да пием по кафе и всеки от къде е. Но...
Успях да открадна още малко време за една последна разходка из Сопот. Спряхме на малкото площадче с чешмата
И поехме към Сопотските забележителности. Първата цел бе красивата църква Св. св. ап Петър и Павел
От там продължихме към Девическия метох
Където до лика на Апостола все още ражда старата лоза
Снимахме се за спомен с част от великата българска историята
и поехме нагоре към красивия парк над Сопот
Честно да си призная незнаех, че там малко по-нагоре може да има толкова красива гора. Бях чел за това изкуствено залесяване, за това, че имало някакво облагородяване и толкоз. А там ни посрещнаха едни високи борове, по които скачаха катерички, разхождаха се хора с кучета и малки деца играеха на воля.
На пролет по склона между камъните скача пенливо водопадче
Което се влива малко по-надолу в омайно езерце
Сигурно всичко това лятото пресъхва, но дърветата и камъните остават
Беше време да си тръгваме. Дали това бе края или началото на нещо ново, още по голямо и вълнуващо. Десетте дни свършиха, но останаха незавършени още две неща. Затова и моят разказ ще остане незавършен още малко.
Първото което остана незавършено бе да преминем по билото на планината от хижа Добрила до хижа Тъжа. Лесно е когато лифта работи и не се налага да се драпа отново по баира над Сопот. До хижа Добрила разстоянието го минавам тези дни вече незнам колко пъти. След хижата започнаха красотите. Гледката към долината на Манастирска река е впечетляваща
Задрапахме по баира към Амбарица
И скоро се откриха гледки към долината на р. Лиевица и Злия пролаз
В началото още нямаше умора, а шегите се лееха по безкрайната гърбица на гиганта Амбарица
Седловината на Залъмовото кладенче и вр. Залъмица.Преди няколко дена минавах от там и то на два пъти
Баира свърши и беше време за заслужена почивка
Хайде за спомен и с булката
Няма друга по-хубава гледка може би в Стара планина от тук. Стоиш и се молиш мъглата да не се спусне. Красота
Успяхме и ние да се снимаме преди облаците да надвиснат над Купена
Ето го и красавеца в по-близък план. Небето взе да се намусва и доста причерня
Локвата, Саръ гьол, Купенско езеро или както там му казвате на това
Някои взеха да се замислят дали ще могат да се качат
В това време тъкмо бях се хванал за въжето и затрещя, заваля и причерня. Честно да си призная доста се уплаших. Пуснах раницата и бегом да се щракна поне горе
Вече валеше яко. Светкавиците падаха заплашително близко и нямаше смисъл да се рискува. Кръгом и бегом надолу през туфите по стръмната пътека. Голямо лъзгане падна. Като стигнахме лятната подсичаща пътека вече бе по-спокойно. Оказа се, че по Големия кръстец е имало още сняг и доста трудно сме щели да го преминем. Така че всяко зло за добро. Скоро бяхме на хижа Левски при Вълко. Изсушихме се и нападнахме бирата.
На другия ден времето беше сравнително ясно. В гората се поизпотихме, ама и доста уплашихме едно бедно глиганче. Как скачаше по скалите като козичка
По лятната пътека до Дюза имаше много коне, които не ни обърнаха кой знае какво внимание. На Петолъчката
По Ботев петната сняг бяха на изчезване
Както и в деретата
Скоро наближихме и заслона.
Малко преди него по склона нещо бягаше по преспите надолу. Не приличаше нито на коза, нито на куче. Вальо от заслона каза, че било вълк, който често идвал да проси храна през зимата. Извинихме му се на човека, че го разкарахме предната вечер да ни чака. Жената нападна котката
След заслужена почивка поехме към вр. Ботев. Имаше дълга пряспа, по която някой скоро бе слизал и лесно се вървеше по следите му. За миг върха се откри
След което мъглата не се вдиган чак до Русалийската пътека. Пихме чай при Лорен, при който бе истинска лудница от туристи с малки деца по гуменки и маратонки. Без раници, без дъждобрани по Тързановата пътека. Ненормални хора.
До Параджика нищо не видяхме. Там за миг се откри гледка към Видимското пръскало, после всичко отново стана мъгла. В подножието на Русалиите мъглата се поразсея малко. Показа се хижа Тъжа и хотел Табиите
На Русалийския проход времето бе много по-добро.
Набързо и отдалеч подминахме хижа Тъжа и скоро бяхме на Мандрата
Посрещането, топлата вода и храната както винаги бяха на ниво. Скоро дойдоха няколко маниака на водопадите и чукарите , с които изкарахме една добра вечер.
На следващия ден бе време за Пенчов чукар, Козя стена и красивото Пенчовско пръсколо.
Не мина и без газене на реката
Някой се навряха да снимат и Петкановите водопади, за мен предните красоти ми стигаха. Настана дълго слизане към долината на Тъжа и ВЕЦ-а. Загубени по пътя не открихме.
Ми това е. Е не на 100 % но мисията бе изпълнена. Три дена се нагледахме на красотите на Балкана. Едното от двете неща - минаването по Старопланинското било бе завършено. Остана само едно нещо още...
Настана време за последната част от моят разказ. Може темата да е омръзнала на много от Вас, може би повечето места в нея са познати и пребродени отдавна.
Сигурно шефовете на този форум тук ще ме прекъснат и преместят пак в глухия коловоз, но нищо не им се сърдя. Прави са, такива са правилата на форума. За последно обаче ще ги наруша, защото това с което съм се заел не го правя само за себе си. Ако някой мисли, че може да се печели от такива неща се е излъгал. Правя го за такива като Вас и мен, които като тръгнат на някъде се лутат по безкрайните пътеписи, снимки, сайтове и накрая почти никаква пълна информация не могат да открият. И после се губят. И псуват този или онзи.
За такива като Вас повече от две години се рових, скитах, четох и не ми остана време поне веднъж да се кача на моя любим Пирин. Защото Балкана ме превзе от всякъде. Не съжалявам за това нито за миг. Той е необятен и велик. Красив и безмилостен на моменти. Затова го харесваме.
Под снимката има препратка към темата в другия раздел на форума, от където можете да видите повече подробности за него. Желая Ви приятно четене и ползване.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
