Проблеми с топонимията и картите

Като един първи урок по "палеокартография" нека разясня мащабите върху старите карти, които изглеждат твърде странни днес: 1:126 000 и 1:210 000. Причината е в използваните по онова време мерни единици (главно руски, но не само): верста, сажен, фут, дюйм и др. В метричната система съотношението между разредите е кратно на 10, затова може да се появи карта с мащаб 1:200 000, но никога няма да е 1:210 000. Преди двеста години обаче е било различно. Така, както днес бихме казали "еди-колко си километра в сантиметър", тогава биха казали "еди-колко си версти в дюйм". И ето простата сметка: щом 1 верста = 500 сажена = 42 000 дюйма (сиреч цола, или инча) (= 1066,8 метра), тогава 3 версти в дюйм е точно 1:126 000! Това са най-разпространените карти на България докъм 30-те години на 20-и век. Мащабът 5 версти в дюйм пък излиза 1:210 000. Това са най-старите топографски карти на България, правени, както личи, по време на Руско-турската война. Височините на сеченията са дадени в сажени.

Любопитно е наистина човек да се рови в такива карти. За повечето от тях трябва да си набавите специален речник на имената на селищата. Иначе ще разглеждате цели райони и изобщо няма да разберете къде сте, защото всички села са дадени с техните стари турски имена. Ще гледате например Орта-кьой и Мустафа-паша, без да знаете, че това са Ивайловград и Свиленград. Една малка задачка за рилските туристи: кое е Мацакурово?

Яяяя, това ме впечатли..и се порових из нета...открих го, много интересно четиво намерих! Няма да казвам, някой може и да го знае... от 1894г.

	Сотиров написа:
	Една малка задачка за рилските туристи: кое е Мацакурово?

Интерес представлява старото име на Гюргево - село Мацакурово, което срещаме още в Джелепкешанския дефтер (тефтер) - джелепкешани (овцевъди) - от 1576 г.: “Богдан Ерин от махала Мацакур”.
Има различни тълкувания за значението на името. Може би най-достоверното е това на проф. Йордан Заимов. Името означава наводнявано място, като в основата стои изчезналата старобългарска дума мацок, която означава мочур, наводнявано място от дъжд или от топене на снегове.
Преименуването на селището от Мацакурово на Гюргево - на името на черквата на селото ”Св. Георги”, става с Указ № 38 на народното събрание от 31.01.1894 г.

Относно Орта-кьой --- има и квартал в Истанбул с това име. Ето снимка от там

Орта - среден и Кьой - село Wink

да попреведем малко

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Интересно инфо за картите, мерси Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Много лесна се оказа тая задачка! Изобщо изключих, че Гугълът за секунда дава отговора. Все пак, браво на решилите я, че са си направили труда да пренесат тук информацията. Разбира се, че "пикантното" звучене на името си е чиста контаминация, ако трябва да подходим научно. Странно ми е обаче защо проф. Асен Христофоров назовава жителите на Говедарци "мацакурци". Дори пише книга под това заглавие. Естествено си спечелва тяхната омраза, а за негово нещастие той е техен съселянин - живее във вилата си край Говедарци. Стига се до съд за името и за други "компромати" в книгата - любопитна история. И за нея - Гугълът! Най-вероятно вилата му сега е разграбена от най-благородни подбуди - възмездие за поруганата чест, но преди години, когато все още работеше профсъюзната почивна станция, едно от културните мероприятия беше разходка до вилата с екскурзовод. А близо до вилата имаше параклис, в който живееше някакъв отшелник, за когото Асен Христофоров се изказва с огромен сарказъм. Интересно, дали все още се поддържа този параклис?

Пак хлътнах в спомени! Връщам се на топонимията. Коренът "мочур" звучи съвсем убедително. По тоя повод искам да обърна вниманието ви върху една друга "контаминация", която всички от вас забелязват, когато пътуват към комплекса "Мальовица". По пътя виждате огромна табела с надпис "Гюлечица". Съжалявам, но по тия места никога не е расъл гюл - това не е Розовата долина! Трябва да е Гьолечица, от гьол, но от години си стои грешното.

На някои от вас тези карти може да са известни, но за мен са съвсем нови. Онзи ден на станциите на Драгалевския лифт продаваха карта на Витоша (по-точно на района на Витошко лале) в мащаб 1:15 000 и хоризонтали през 25 м. Викам си - това ми трябва! Пък и цената - 2 лева! Веднага я купих. Картата е съвсем малка, обхваща района от Бай Кръстьо до Черни връх и от хижа Погледец пак до Черни връх. Много добро впечатление ми направиха точните граници на забранената вододайна зона, като пътеките в резерватите дори са показани като "забранени". Някои странности на топонимията обаче не знам дали са за радост, например английските буквални преводи на всички обекти - Black Mount (Черни връх), Bare Mount (Голи връх), Unkle Krastio (написан именно така!), Wild Geranium (хижа "Здравец") и всякакви от тоя род. Друго нововъведение, което в първия момент обърква, е обърнатата посока на картата - север е надолу. Най-голямото разочарование обаче е детайлността. Всъщност липсата на детайлност. Големи парчета от картата приличат на карта на Антарктида - едноцветни полета без нищо по тях. Каква е файдата тогава от едрия мащаб?

Тук ще си позволя малко теория за разделителната способност на картите (научният термин е "графична точност на мащаба"). Можете да прескочите пасажа.

******************************************************
Кои подробности от изображението реално отговарят на терена? Ако вземете лупа и се вгледате в някаква извивка на синьото петно, това означава ли, че брегът на езерото е извит по същия начин? И обратно, като гледате синьото кръгче, можете ли да сте сигурни, че в езерото няма някое островче? Приема се, че подробностите върху картата трябва да отговарят на разделителната способност на окото, която е около 1 минута от разстояние 30 см. При нормално зрение това дава 0,1 - 0,2 мм и означава, че като гледате картата, подробностите, които виждате, са "изоморфни" на действителността. А които не виждате с просто око, са съмнителни. Но това означава и още нещо (при добрите карти): всичко от действителността, което се вмества в означената точност, трябва да го има на картата. Противното е хабене на хартия. Ще дам пример с числа при мащаб 1:50 000. Ако приемем точност 0,2, подробностите в този случай са 10 м. Всичко, което вие бихте могли да "съзрете" под тези десет метра, е илюзия и не отговаря на терена. Но в идеалния случай всичко от терена с големина над 10 метра трябва да го има нанесено на картата. Това е всъщност и границата, която отделя "адекватните" изображения върху картата от условните означения: естествено хижата не може да се изобрази като архитектурна скица, с всичките й чупки, затова се нанася знак за хижа.

Разбира се, реалните карти са твърде далеч от теоретичните норми. Не можем да очакваме плътност на подробностите 0,1 мм! Но защо да не настояваме за плътност 1 мм? При мащаб 1:50 000 това би дало достатъчно точни изображения на всякакви ливади, клекове, морени и т. н. с големина над 50 м. Ако картата е с мащаб 1:15 000, каквато е описваната карта на Витоша, подробностите би трябвало да са над 15 метра! По такава карта бихте могли да следите всяка своя крачка. Ето за това мечтая аз! Тук свършвам с теорията.

********************************************************
Фирмата Искар тур има сайт http://iskartour.com/, който си заслужава да бъде огледан по ред причини. Първо, там са анонсирани нови карти на Източна Рила, Западна Рила, Северен Пирин и др. Нещо повече, самите карти можете да ги видите он-лайн! И тогава ще се убедите, колко много липсва по тях. Второ, можете да видите карти на новите проекти - "Супер Боровец", "Искровете - Говедарци - Мальовица" и други прелести. (Все пак се успокоих, че вторият проект е до хотела, а не до върха. Засега!) И трето, можете да се запознаете с други дейности на фирмата, например предлаган оф-роуд с "високопроходим амтомобил" от Говедарци до хижа "Седемте езера" (слава Богу, разходката по езерата е без автомобила). Цена - 80 лева на "учасник". Е, не са като оная бракониерска фирма, за която алармирах преди.

В заключение: Искар тур обещава картографиране на всички български планини. Като имам пред вид, че за много от тях няма никакви други карти, ще се радвам и на обещаните.

Според мен ще картографират само поръчково, т.е. ако се пече далавера наблизо. Wink

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Докато подготвя пътеписа за двете спускания по Каньона на водопадите край Смолян, ви предлагам следната картографска загадка. Нейната роля в пътешествията ще ви стане ясна от описанието. И така, двете карти на снимките включват ЕДНА НЕГРАМОТНОСТ, ДВЕ ПРИЛИКИ и ТРИ РАЗЛИКИ. Кои са те?

Упътване. Приликите трябва да са съществени, а не например, че и двете карти са простреляни. Разликите също трябва да са съществени, а не например, че картите са простреляни на различни места.

Последната промяна е направена от Сотиров на Пон Апр 16, 2018 2:26 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Макар че въпросите ми не предизвикаха никакъв интерес, отговорите сигурно ще се окажат полезни. Каньонът на водопадите наистина си заслужава екскурзията и затова е добре човек да бъде предупреден за картографските изненади.

Въпросите:

	Цитат:
	Двете карти на снимките включват ЕДНА НЕГРАМОТНОСТ, ДВЕ ПРИЛИКИ и ТРИ РАЗЛИКИ. Кои са те?

Отговорите.

Неграмотността е в мащаба на картите 1:35 000. Като имате пред вид, че таблата са по два метра, излиза, че маршрутът е дълъг 70 километра! Авторът на картата не си е направил сметката, че щом като увеличи двадесет пъти топографската карта, не може просто да препише мащаба ѝ.

Двете прилики. Първата е, че авторът на картите е един и същ - Тодор Тодоров. А втората е, че и двете са финансирани от едно и също място - Министерството на околната среда и водите. Но понеже картите все пак са две, изводите си направете сами.

А сега най-драматичният момент: трите разлики. Първата е, че картите са монтирани в двата края на екопътеката. Горната в моя постинг се намира в началото на пътеката, откъм хижа "Перелик", а долната - в долния ѝ край, откъм Смолян. Това, ще кажете, не е съществена разлика. Напротив, много е дори съществена, както ще разберете, когато обясня издевателството в заглавието. Втората разлика не е съдбоносна, но за туриста има значение. На първата карта в средата можете да прочетете "Площадка за наблюдение "Каменни фигури". На същото място, но на втората карта няма "Каменни фигури", няма и площадка. Има "Редените камъни". Истината е, че "редени камъни", които на табелката са наречени дори "Родопски Стоунхендж", има, но площадка няма! И накрая третата, съдбовна разлика: пребройте пътеките в средата на картите. На първата карта те са две, а на втората са три! Просто цялото южно отклонение, на което са нанесени три панорамни площадки (с черно), "Стражите", Родопски крем и естествено прилежащите реки и мостове, на долната карта липсва!

А сега - ефектът от двете карти в живота на туриста и защо го наричам издевателство. Представете си, че като мен (но добавете и внуците) тръгвате от горния край. Естествено вие виждате горната карта и изобщо не подозирате за най-"южната" пътека. Горната карта ви предлага алтернатива: или по северното отклонение, на което е нанесена само една природна забележителност - смърч, или по южното, на което виждате водопади, площадки за наблюдение, отново водопади и т. н. Изправен пред такъв избор, аз предпочитам южната пътека. И понеже нямам фотоапарат с екран, на който да заснема картата, в съзнанието ми се запечатва командата: "На разклонението поеми по дясната пътека!"

Така и правим. Редят се огромни буки, каскади от водопади, гигантски каменни блокове - всичко това ще го видите в пътеписа, който предстои да напиша. Никъде обаче не виждам отклонението наляво, както беше на картата. Красотите продължават: Орфеев водопад, площадка на Евридика, площадка "Стражите"... Пак започвам да се чудя: такива важни обекти не си спомням на картата! Помня обаче, че към края трябва да има второ разклонение и там трябва да взема лявата пътека, за да видя "Еверест". Отново няма никакъв разклон! Пътеката се отбива наляво-надясно до някой обект, но после едназначно връща към главното трасе.

По едно време за мое учудване стигам до разклон с две мостчета, където се събират две реки. На разклона - две табели за нагоре! На едната, по която ние слизахме, пише "Стражите", а на другата - "Каньон на водопадите". Нали разбирате, че е доста странно, когато на слизане има само една пътека, а на качване са две! И понеже това не е Олимп, където Зевс да ми играе номера, аз тегля една майна (тихо, заради децата) и продължаваме надолу, пък където излезем. Накрая стигаме до долното начало на екопътеката, където с изненада съзерцавам втората карта. Тогава чак откривам нанесени трите пътеки за нагоре. Виждам и табела, която отпраща към "Силуета на Еверест" - вдясно, както си е на картата! Ако не беше вече сумрак, щахме да тръгнем обратно нагоре, само за да видим къде се губят горните разклонения. Но вече бяхме ходили 11 часа, предстоеше ни още поне един час до автогарата на Смолян, падаше нощта - нямаше накъде.

Изстрадани изводи. Първо, разбрахме, че съществуват алтернативни пътеки, по които също има какво да се види. Второ, тия алтернативни пътеки си личат на изкачване, но не и на слизане. Трето, имали сме късмет, че сме улучили интересната пътека през водопадите и наблюдателните площадки - същата, дето я нямаше на горната карта! В София, вече пред компютъра, взех да разгадавам тайните на картата. Намерих сума сайтове с великолепни снимки. От един от тези сайтове - на zero (очарователна девойка Smile

) : http://zero.blog.bg/viewpost.php?id=109364 , взех "долната" карта, защото аз вече бях изчерпал паметта на фотоапарата. Както разбрах обаче, всички туристи тръгват от Смолян нагоре и затова никой не се сблъсква с проблемите, които ние имахме. На втората екскурзия вече знаех какво да търся, но това съвсем не означава, че съм го намерил. Защото картографското издевателство не свършва тук! Продължението - в пътеписа coming soon. Благодарим за вниманието!

Актуализирана информация, 2018. Сега, като сменям адресите на снимките, използвам случая да внеса и някои допълнения. Макар че вече няколко пъти споделям впечатления от разните машрути, нека и тук ги повторя, за да са в полза на туристите. Ако се качвате към Каньона отдолу нагоре, най-добре е да вземете дясната пътека след мостчето.Така ще видите всичките десетина водопади, най-горните от които са Орфеевият ("пързалката") и Сърцето. Още малко и стигате до Ропката - малко водопадче с място за почивка и мост. Над моста е едноимненната наблюдателна площадка. Под нея тръгва другата дъга за връщане. На табелата пише "Смолян" и пътеката минава през двете наблюдателни площадки "Евридика" и "Стражите". В края на слизането стигате отново до мостчето, от което сте започнали изкачването, но от другата му страна. Естествено можете да направите кръга и в обратна посока, но трябва да знаете къде да хванете лявата пътека. Тя не личи много добре. Що се отнася до другите отклонения, означени на картите, те продължават да са тайна за мен. Никъде не видях пътека за "Еверест". На една друга карта, срещу барбекюто на паркинга в "Средока", има нанесена пътека към Смолянските езера. Веднъж с децата се опитахме да я намерим, вървяхме няколко километра, но не я намерихме и и се върнахме обратно. И отново трябва да заключа, че подобна мърлящина с картите е непростима! Всеки гледа да изкара някой лев, но трябва да има някакви граници в начините за печелене на пари, особено в планината!

Последната промяна е направена от Сотиров на Съб Апр 21, 2018 8:26 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Аз ходихме на това място един декември. Спомням си, че една от пътеките се беше свлякла и не минахме по нея, а и ръмеше напоителен дъждец, та не съжалихме. С нас имаше човек от РИОСВ Смолян, кото каза, че ще оправят нещата. От тогава са минали доста години, ама като чета написаното май май нищо не е направено.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Напротив, направено е много. Пътеката, по която вървяхме, е съвсем прилична. Както изглежда, се и поддържа. На едно място мостът беше паднал, но е заменен с нов. До наблюдателните площадки се стига по стъпала, които са достатъчно яки. Иначе площадките биха били недостъпни. Нищо такова не може да се каже например за "екопътеката" от Ягодинската пещера към Борино: там всичко е изгнило и човек слиза само по задник. Възможно е другите пътеки по каньона да са разбити - по тях не сме минавали. Проблемът е в изначалната подигравка с картите и че на важни кръстовища липсват табели. Друг проблем са нападалите дървета, които са десетки. Особено ако човек е с раница, трябва или да лази, или да се катери. Аз разбирам, че е резерват (макар да не съм сигурен), но и в резерватите пътеките се поддържат. С нищо няма да се увреди девствеността на природата, ако се прорежат стволовете! Като видите снимките, ще разберете за какво говоря.

Резерват "Сосковчето" да. Главната пътека наистина беше много добре поддържана. За картите какво да кажа. Има ли въобще някъде свястно направена не знам! Гледам тука по нашия край накачили такива картоподобни табла, които са пълна трагедия, така че написаното от теб никак не ме учудва. Не, не, не!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Да, наистина в горната карта южната дъга я няма!
Аз мисля, обаче, че тази южна пътека е лошо маркирана и трудна за следене.
Може и да греша.

Любопитно е наистина човек да се рови в такива карти. За повечето от тях трябва да си набавите специален речник на имената на селищата. Иначе ще разглеждате цели райони и изобщо няма да разберете къде сте, защото всички села са дадени с техните стари турски имена. Ще гледате например Орта-кьой и Мустафа-паша, без да знаете, че това са Ивайловград и Свиленград. Една малка задачка за рилските туристи: кое е Мацакурово?[/quote]

А говори ли ти нещо Яблан-кьой? Мисля че се намира близо до София,но може и да греша. Smile