С детския квартет на Седемте езера

Мотивите? Труден въпрос, Малама. Все пак не съм нито психолог, нито педагог. Дете на две години не се нуждае от особени мотиви - то просто следва режима, който му е наложен. Естествено то си има своите методи на съпротива, ако не желае да ходи. Мила например се опита да ми се опъва, когато стана на три. Бях я изпуснал и тя изостана с екскурзиите. Почваше да хленчи още на първите сто метра. Но след няколко разходки свикна и вече след 12-часовия тест миналата година нещата се подредиха. С момчетата всичко беше по график. Далеч по-трудно ми е да мотивирам родителите. Те са заклети спортисти, но на ски (цяла зима) и кайт-сърф (цяло лято). Екскурзии на планина, без топъл душ и чисти чаршафи? Никога! А дъщеря ми също е отрасла в палатка от тригодишна, но дивото лесно се забравя. Питаш за родителското доверие? Ами деца, които си идват от поредното море с поредния дрисък и всякакви инфекции, а аз ги връщам от дивашки изпитания в най-лютите студове дори без хрема, кой на кого трябва да има доверие? Но хайде да не навлизаме в семейните теми...

Сотиров написа:

...
Ами деца, които си идват от поредното море с поредния дрисък и всякакви инфекции, а аз ги връщам от дивашки изпитания в най-лютите студове дори без хрема, кой на кого трябва да има доверие? Но хайде да не навлизаме в семейните теми...

Как семейни?
Това е във всяко семейство с деца. Поне 99% от тях.
И суетата е взела своя дан. Цивилизацията въобще.
Wall-Е филмчето беше първата ми асоциация. Laughing

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

Я по-добре да оставя предисторията и да представя резултатите! Laughing

На следващия ден след Седемте езера тръгнахме към чудесното езеро, което преди се наричаше Долен Чанак гьол, после стана Паницата (дали Долна - не съм сигурен), а дъновистите му викат Съзерцанието. Както и да го наричаме, това е едно от най-красивите езера в Рила: чисто, усамотено, заобиколено от красиви скалисти склонове. И с много приятна пътека встрани от традиционните маршрути. А това, както се досещате, е огромно предимство. Ето я пътечката - съвсем тясна, на места стръмна, на места минаваща през гъст клек. А Максим винаги е в най-устойчивата поза:

Ето го и вековния клек:

Това е най-отдалечената площадка за палатка. Тук миналата година живееше семейство с бебе. Малък пример как се пази природата: едно клонче от клека, което явно е пречело на палатката, беше привързано с канап.

По пътеката има още всякакви забележителности. Например тази пещера, достойна да ни приюти в случай на природни катаклизми:

А тук дъновистите са изградили внушителна маркировка, но не докрай, защото децата я надстроиха с още две камъчета:

Максим бързо овладя планинарските знаци и не мирясваше, докато не ми покаже поредните струпани камъни, които той наричаше "овка". Very Happy

Така, следвайки "овката", стигнахме до езерото. На него тъкмо си беше време за къпане. Големите още от миналата година имаха мерак да доплуват до малкото островче и сега се покатериха на него:

Аз нямах особени мераци за ледената вода, та заедно с малките се топнах в плиткото. А след къпането дойде и обядът. Този път пак стоплен на газовия котлон - лукс!

След храната поехме към снежната забележителност в дъното на снимката - пещерата!

Последната промяна е направена от Сотиров на Нед Фев 10, 2019 5:53 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Като гледам снимките, бандата е абсолютно щастлива! Very Happy

Дават ли зор за походи големите? Smile

Децата са доста различни в щенията си. Двамата големи малко недоволстват, че ще се движим по сравнително лек мршрут, че вече са били там и все от тоя род. Но аз ми напомням, че само преди две-три години и те са били като малките, а не са подскачали по чукарите на Пирин. Намираме компромис, но ми е смешно, като ги видя двете момчета, след като са пропълзяли по всички възможни скали край пътеката и са избрали най-сложните разклонения, как сядат и ни чакат да ги настигнем. Добре, че имаше много боровинки, та с тях се развличаха. А Мила е по средата - хем изразява лека досада, че може и по-бързо да върви, хем пък проявява снизхождение като грижовна кака. Комедия са, общо взето! Very Happy

Движим се по самия бряг на езерото. На едно място скалата се забива вертикално във водата и затова не е възможно да се ходи по нея. Езерото обаче е свалило нивото си с повече от половин метър и не се налага да се топим до кръста. В другия му край следва едно неприятно изкачване по камънака, но децата са очаровани от поредната пещера. "В нея могат да живеят първобитни хора" - констатират големите. "И не само те" - допълвам аз. Нещо повече, в пещерата момчетата откриват нещо като комин (кулоар, нека го наречем професионално), който извежда отгоре над скалата. Там те са седнали и след малко ще се спуснат вътре в комина, за да излязат през входа:

Още малко изкачване и стигаме до едно място, откъдето езерото на Съзерцанието се съзерцава в цялата му прелест. И не само то - Витоша и Балканът са отсреща:

Най-накрая стъпваме върху снега. Децата са във възторг: пързалят се, рисуват по снега, замерват се със снежни топки... И изведнъж чувам силен трясък: от свода на пещерата се откъртва огромен леден блок:

В интерес на истината блокът не падна от само себе си. Децата бяха отишли в края на пряспата и Антон силно ритна с обувката, като се опита да я забие. И точно в този момент козирката се срути. Очевидно са се задействали същите леки вибрации, които са достатъчни за лавината да се отприщи дори от едно кихване. Не съм допускал, че в разгара на лятото трябва да внимавам за лавини, но сега вече знам!

На връщане покрай езерото двете големи момчета отново си намират подходящи скали за лазене:

Ние обаче си лазим по утъпканите пътечки и газим... боровинки:

Лазим, газим и... берем:

Ако не сте обърнали внимание, това са т. нар. сини боровинки. Те се срещат много по-рядко от черните, с които сме свикнали. Имаше и червени, но им беше малко рано - на тия височини те узряват под първия сняг.

Денят привършва и ние спокойно се запътваме към "дома". От високото - една последна снимка на Мусала:

Вечеряме и... лека нощ в чувалите.

Последната промяна е направена от Сотиров на Нед Апр 15, 2018 12:23 am; мнението е било променяно общо 1 път

Третият, последен пълен ден на езерата. Спорим с двете момчета дали да ходим до Скакавишкия водопад или до Харамията. Все пак решаваме, че върхът повече си заслужава. Има и езеро, Горният Чанак (Паницата). Само че преди да стигнем до него, първо се издигаме високо над Рибното езеро... и ми се свива сърцето. След някоя и друга година няма да го има и ще говорим за Шестте рилски езера (а може и още да намалеят):

Езерото е буквално "изядено" от водорасли! Катерим се по стръмните камъни, които дъновистите благородно са подредили като стъпала, но за Максим те са сериозна стена. Борбата е упорита:

Когато се изкачваме на билото и поглеждаме към Зелени рид, ниско под нас е Долният Чанак, на който бяхме вчера:

След голямата поляна започва стръмното изкачване по сипея на Харамията. Боян наивно ме пита дали между скалите в ниското няма да си намери шапката, дето вятърът му я отвя миналата година. Качваме се бавно, защото Максим се подхлъзва и лази по канарите, а Мила бере червени боровинки и по-бързо просто няма как. Големите са далеч пред нас. Качват се на някоя висока скала, шушнат си нещо и умират от смях. Усещам аз, че глупости си говорят - какво друго ще е толкова смешно, ама нали не се бият...

Ето ни и на върха! Все още има място за всички ни. На дядо четиримката:

Ето го и дядо, леко надхвърлил средната си възраст 20:

Харамията ще ни прощава, но ние сме гладни. Езерото ни чака.

Последната промяна е направена от Сотиров на Нед Апр 15, 2018 12:39 am; мнението е било променяно общо 3 пъти

Браво на дядо, и на внуците - това остава. Радко отдеве се качи за час и нещо от хижата до вр. Мусала и то след като му връчих раницата с ръкавиците, суджука, орехите и шапките, че да се забави малко ама ц...ма той е по-голям де. И то с едни обувкомаратонки - марка Цзян Дзъ Мин горкия Very Happy

Наистина божествено място е открил преди сто години Учителят Дънов! Хем зловещи скали, хем нежна трева, кристална вода, гледки - абе всички прелести наедно!

По склона на Харамията расте това елегантно храстче:

На езерото бързо стоплям храната и всеки си намира място на скалите. Момчетата отново преджапват до едно малко островче, Мила е някъде край тях, а на Максим нека някой се опита да му дръпне копанята!

Понеже сме на високо и е открито, слънцето залязва късно. А и времето е горещо, долу на брега е завет - не е като на върха. Изкъпваме се рахат-рахат в езерото, което дъновистите наричат Чистотата. Действително е изключително чисто. Може би защото е по-плитко от долното, температурата на водата е поне с няколко градуса по-висока. Максим и тук се отдава на съзерцание:

На тръгване се разхождаме до ръба на терасата, в която е вдълбано горното езеро. Оттатък ръба, под отвесните скали, са снежната пещера и долното езеро. Приказка!

Внимателно оглеждаме терена и май догодина ще пробваме да слезем по тревата и сипея вляво на снимката. Децата искаха още днес да се спуснем, но няма как. Наближава време за вечеря, а утре си стягаме багажа. За тази година Рила свърши!

Последната промяна е направена от Сотиров на Нед Апр 15, 2018 12:52 am; мнението е било променяно общо 1 път

Настана последният, пети ден на Рила. На сутринта росни-росни, бодри-бодри, весели-засмени, румени-червени:

Обувките ни чакат, готови да тръгнат сами:

Бърза закуска, че имаме да правим уборка на "двора", подготовка на логистиката за път, разпределяне на багажа по раниците на петима ни...

Най-накрая ето ни на пътеката! Раниците - каквито на качване, такива и на слизане:

Родителите ни съкратиха един ден, шестия, който бяхме предвидили за Скакавица, та дори си върнахме част от храната. Прощално оглеждане в първото езеро, а по други сметки - последното (пълно с дребни рибета!):

И на излизане от гората - една синя тинтява за спомен:

Това бяха планините за тази година. Хич не бяха малко - Родопите, Пирин, Рила... Най съм щастлив, че двегодишният израсна и той турист! Пък догодина, само да сме живи и здрави...

Последната промяна е направена от Сотиров на Нед Апр 15, 2018 1:05 am; мнението е било променяно общо 1 път

Г-н Сотиров, винаги е приятно да виждам Вашите внуци във форума!

Показахте им много нови места и това лято. Всеки следващ преход със сигурност ги променя за добро и те израстват не само на височина.
За хората, които нямат сърце за планина, това че водите толкова малки и много на брой деца по високото, ще е неразбираемо,
даже безумие.
Да дочакаме времето, когато внуците ще пишат във форума, а на снимките да видим, че те Ви водят на планина!

П.С. Гледката към Рибното дано да стресне повече народ горе и в нета.
На който му пука да се замисли поне и да помогнат тези, от които зависи нещо! -
С Вяра, Надежда и Любов за нас и Рила!

Радвам се, че много от хората, които се изсипват на Езерата, дори не подозират, че в съседния циркус ги има Чанакгьолските.
Все още Рила ревниво крие Голямата Паница от погледите и най-вече от стъпките им!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Ето това е старта за ,,големите туристи,,.

_________________
to be continued...

	ДИАНА написа:
	Все още Рила ревниво крие Голямата Паница от погледите и най-вече от стъпките им!

Благодаря, Диана! Права си, колкото по-малко хора познават закътаните места в планините, толкова по-добре! Забелязах, че в Уикипедията не е описано слизането от лагера на дъновистите, но не го добавих. Cool