Осогово и Лисец

Мерси Никси за снимките.
Тая много ми хареса :

_________________
Който пие бира не умира!

Планините Осогово с вр.Руен и Лисец с вр.Връшник; 09-10.02.2008
Продължение : Втори ден - вр.Руен

След голяма пауза да довъша започнатото.

И поради факта, че предишния ден, в събота, се провали качването на вр.Руен, очаквах с нетърпение какво ще ми поднесе неделния ден. А нощта предвещаваше един хубав и слънчев ден /за българската демокрация - както някой някога бе казал/.. Smile

.

Сутринта още не се бе съмнало, а бях ококорил очи и чаках да се появи Слънчо. Хем да не паля тока и да будя останалите в стаята, хем да видя /издебна/ и други ранобудни - дали все пак ще се намери някой друг мераклия да дойде с мен към Руен. Слънцето погали с първите си лъчи стаята, и аз започнах мойте приготовления. С радост осъзнах, че деня ще бъде чудесен, или поне по-голямата част от него, докато започне разваляне в следобедните часове /каквато закономерност се наблюдава в планината/. С не толкова голяма радост разбрах обаче, че сам ще си блъскам до Руен - нямаше мераклий и туй то. Голямата част от народа още спеше сладко-сладко след среднощната запивка покрай р.д-то на Ачо. Дори и малкото станали не бяха ентусиазирани за този преход. Тук ще спомена мимоходом, че пиша черна точка на Дидо, който уж бе мераклия, ама взе че се покри... Sad

..

.

Както и да е, рекох си - и сам войнът е войн. Планът бе да до 8 часа да съм тръгнал, ама както обикновено става, пресрочих часа и потеглих в. 8.40. Давах си сметка, че до 16 часа следобяд най-късно трябва да съм се върнал, ако искам да гоня последния транспорт от Кюстендил за София. Не бях сигурен дали ще останат до това време някоя от колите и хората, за да се прибирам с тях. Все пак обещах на Гери и Поли да направя всичко възможно до 16 часа да се върна.

Пред х.Осогово преди тръгването към вр.Руен. Времето е чудесно и бе грехота да не си използва пълноценно.. Smile

За сравнение предишния ден сутринта - метаморфозите на времето.

Тук искам да дам малко инфо за маршрута при зимни условия:

Изкачването на вр.Руен, първенеца на Осоговска планина, обикновенно започва от х.Осогово или от туристически комплекс Трите буки. Като цяло зимното изкачване е продължително и по силите на добре подготвени и издръжливи физически планинари, като се извършва в рамките на един ден. Летните времена са около три и половина - четири часа за качването на Руен и около 3 часа за слизането по лятната макировка от/до х.Осогово. Зимно обикновено се умножава лятното време по 1.5 /по едно и половина/. В първата част се използва и друг маршрут - по немаркираното било, тръгвайки от пистата над х.Осогово. Така зимно грубо при средно темпо качването се извършва за около 5-6 часа, а връщането за около 4-5 часа. Общо отнема между 9-10 часа.

При малка снежна покривка или добре улегнал сняг може да се премине по лятната пътека до заслон "Превала" - при чешма Бегбунар. Опасност има при пресичане на стръмните източни склонове на вр.Човека. При повече сняг трябва да се изкачи вр.Кюнек, над х.Осогово. Качването му става обикновенно по пистата над хижата и в горния край на пистата след завой вдясно и леко качване се стига и до първия връх по пътя към Руен - вр.Кюнек. Следва един полукръг по билото в посока северозапад-югозапад, за да се качи и вр.Човека. Това е първият двухилядник от 5-те двухилядника по билото на планината. Оттук продължавайки в югозападна посока следва дълго спускане по широко разлато ребро, за да стигнем до заслон "Превала".
На това място се събират лятната маркировка, идваща от "Трите буки" и зимния немаркиран билен път от х.Осогово през вр.Кюнек и Човека. От заслона пътя на зимната и лятна маркировка съвпадат, зимната вече е обозначена с колове до Руен. Тук е мястото да спомена, че вода има единствено при този заслон - на 100-на метра от него има беседка, под която е постоянно течаща чешма /чешма Бегбунар/.

От заслон "Превала" се следва очертаващото се остро било със стълбова маркировка, като се преминава през няколко върха, преди да се достигне вр.Руен. Последователно това са: Кулиците, Църни камък, Шапка, Мали Руен и първенеца вр.Руен. Склоновете от двете страни на билото са стръмни и лавиноопасни. На самият връх е построен заслон, който е в добро състояние и е на самообслужване. Зимата обаче често вратата на заслона е затрупана, ако не изцяло, то отчасти и на желаещите да го използват ще им е нужен инвертар за изриване на снега или разбиване на леда и фирна - при студено време.

От най-горната част на пистата и края на влека към главното било и вр.Руен в дъното. Завива се вдясно към вр.Кюнек.

Вр.Кюнек, през който минава билният зимен път към вр.Човека и Руен. Встрани и вляво - скалното образование Кулин камък.

Кулин камък под вр.Кюнек и снежното било на Осогово с вр.Руен.

Връх Човека, сниман от вр.Кюнек. Вижда си и спускането по широкото ребро надолу към заслон "Превала".

Поглед към главното била с вр.Руен в дъното, както и към страничните ридове, спускащи се на юг от главното било.

На вр.Човека в посока юго-запад към вр.Руен.

При спускането от вр.Човека към седловината и заслон "Превала". Вижда се и беседката с чешмата на около 100-150м. зад заслона, както и пътя по билото до вр.Руен.

По снежното било на Осогово. Острия връх в центъра е вр.Шапка.

Наближавайки добре изразения вр.Шапка.

Към страничните ридове на главното било на Осогово.

Вр.Руен и едноименния заслон, построен на около 200-на метра от котата.

На вр.Руен - в посока запад към македонската част на Осогово с първенеца Царев връх.

От вр.Руен в посока вр.Каменец и реброто, спускащо се към Гюешево и котловината Каменица.

От вр.Руен в посока изток-североизток. Това е изминатия път по билото, по който става и връщането до х.Осогово.

От вр.Руен - към рида, спускащ се в посока юг.

На вр.Руен - 2251 м., първенеца на Осоговска планина; 10.02.2008 г.

Връщането по обратния път. В дъното влявой - вр.Човека, в дъното в центъра - вр.Кюнек. Под него от другата стране е пистата и х.Осогово.
Тук вече започнаха да се трупат и облаци.

Наближавайки седловината Превала с едноименния заслон. На преден план е беседката, вляво на която е чешмата Бегбунар, следва заслона. На заден план - вр.Човека.

Заслон "Превала". Много приятен и чист заслон. Вътре има дървени пейки, маса, малка печка - дори и дърва имаше. Учуди ме, че имаше и голям шкаф-аптечка с всичко необходимо при първа помощ.

Отново на вр.Човека - в посока изток към билото и вр.Кюнек.

Красивите снежни форми, резултат от денонощните температурни амплитуди.

Обратно към главното било и вр.Руен - този път все повече обвиващи се в облаци и мъгла.

Финалното спускане от вр.Кюнек по пистата към х.Осогово.

Така завърши този чудесен и слънчев, макар и студен, осоговски зимен ден... Smile

Успях да се вместя в обещаното връщане до 16 часа, като в 15.40 бях пред х.Осогово. Там Поли и Витя бяха останали с една кола да ме изчакат. За което благодарско.. Wink

Линка към всички снимки :
http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=19509&AlbumId=111802

По-здрави..и до-скитане... Cool

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Много добро ходене адаш. Като отново стана дума за Осогово, преди години написах един от първите си пътеписи точно за тая планина. То пътепис е силно казано. По-скоро е нещо средно между пътепис и и разни инструкции. Wink

Ако някой се интересува може да му хвърли един поглед на -> http://oreliak.e-psylon.net/index.php?item=article&action=view&article_id=161

Ццц, колко време мина лелее. Беше 2003 г...., бяхме млади и хубави Cool

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Брей засрами ме тоя Никола Very Happy

Аз верно се скатах нея сутрин, ама имаше две основателни причини да си кажа. Три дори. Първата - човекът в моята стая хъркаше неистово, чак ме беше страх, че бере душа горкия... Затова се преместих в стаята на комшиите и преспах на паркета. Никси ме е търсил сабахле ама не ме е намерил ... Laughing

Втората - пътя до Руен си е много, щях да го бавя Никсито само. И третата - то моеше да дойда аз жертвоготовно, ама почерпката си беше бая здрава от вечерта.

А, и четвърто - оная злата мома от катерачите щеше ли да те спряга, че сме тръгнали сами по баирите - ако бях дошъл с тебе Laughing

Ей на няколко снимки и от мене:

Връх Връшник, калабалъка е страшен въпреки мъгливото време горе. На връщане с Камен драснахме по разни незнайни пътеки. Минахме по (евентуалното) трасе на някакъв нефтопровод, напипахме едно яко сечище на бук и т.н. Smile

Залез при хижа (хотел) Осогово:

Гризлито таман е докарало "Уиндър" с подаръците. Мани ами яко се бях спекъл дали ще намерят торбите и дали те са още у гората или някой ги е прибрал скоропостижно:

Ачо:

Компанията:

... същата на сутринта. Никси го няма, за изненада на момата от групата на катерачите Smile

Руен и сие. Аз нали съм малоумен толкоз рано сутрин, тръгнах без яке, та се наложи да се върна ...

Руен отново:

Хората тръгват към Човека, аз се връщам...

Трите буки - май... :

И пак Руен:

Поглед към Рила, Горната земя ...

Това е от мене Smile

Дидо, а гледка към Пирин няма ли Very Happy

Знам, че оттам е доста добър изгледа.
А и дърветата са супер, забелязала съм, че зимата са като излязли от приказка Very Happy

поздрави

Имаше гледка към Пирин, ама на границата на видимостта. Нямаше да излезе нищо на снимката.