Зимна Рила 2011 - четири дни яко ходене.

Вътре в хижата хапнахме и се започна едно издирване на хижаря, а той се оказа, че вече спи дълбок сън. Най накрая го открих и той набързо ни настани в една стая даже със запалена печка. Това ни даде голям уют, но не за дълго. Таман легнахме и един колега през легло, като пусна дъскорезницата почти цяла нощ не спах. Само си предстявях, какво спокойствие беше на заслон Кобилено бранище и преди това на х.Грънчар, но такъв е живота. Сутринта де спал, къде будувал станахме в 7часа и започнахме да се подготвяме за последния ден. Ицо беше затрил маската си, но се оказа, че в снощната тъмница друг я е прибрал по погрешка заедно с неговите дрехи. Пак същото, както всеки път, хапване наливане с чай, сега и кафе и пълнене на термосите. В крайна сметака след малко размотаване потеглихме към 9часа с директно изкачване към вр.Сейменски камък. Нагоре беше отъпкано от множество ски спускания и стари снегоходкови следи. От върха вятъра пак си показа зъбите и се наложи да се окичваме с маските по лицата, но сега се виждаше перфектно в сравнение с предната нощ. Вятъра до вр.Черни връх не ни остави и за миг, даже от време на време на пориви беше до бурен. Снега горе макар и без пъртина си беше твърд и се вървеше без проблем. След вр.Ашикларски връх се започна едно спускане към седловината между него и Черни връх, където има дървен кол оказващ лятната пътека минаваща от тук за х.Иван Вазов. Гледките до тук и ясното време, към съседните върхове, Калините, Поличите бяха невероятно красиви. Последните подсичания на тривърхия Черни връх се минават от лявата страна. От самия връх се започва стръмно спускане към отстрещната открита седловина(леко в ляво), но всичко това е описано по-подробно в “Зимния пътеводител” на Аспарух, който си бях направил и разпечатал, като джобна книжка. От там се продължава по маркирана с червено широка пътека. Върви се през борова гора докато се излезе над изоставената хижа Комсомолец, където има и вода. Хижата се намира в горната част на голямо открито пространство, като малко под нея хванахме стара диря, която ни отведе на маркирания, някога стар път до хижата. Започна се едно виене по хлъзгавата на места пътека, докато се слезе на главния път за с.Бистрица. По него срещанхме доста излезли на излет офроудъри. При една закрита беседка, местните ни оказаха откъде да слезем за по напряко. Към 4часа благополучно бяхме пред църквата откъдето повикахме такси и в 4.30часа, хапвахме доволни пред жп гарата. Така завърши и последният ни преход от четири дневната ни зимна разходка в Рила планина.
Общата денивелация за целия преход е 7500м надморска височина на изкачване и общо разстояние 87км.

_________________
БАИР БУДАЛА

Ехааааааа вие сте машини за ходене бре Smile

Страхотен пътепис!!!

Браво момчета! Добър преход сте направили! Нощно, с вятъра и всичко останало - Surprised

Хубави спомени ще имате да разказвате! Пробвайте другия път на изток от Мусалата!

В заключение, времето беше ясно и слънчево с изключение на силния вятър през последните два дни. Екипировката беше добре подбрана и можеше да се справим без проблем и с лоши метео условия и при аварийна ситуация имахме бивачни съоръжения, без палатка, но с лопата за снежна пещера. По отношение на нощното ходене, според мен осветлението ни беше повече от перфектно. Двата най-добри модела на Мамут ZOOM и Петзил MYO RXP се справиха неповторимо с изключение на не малкия недостатък на втория откъм икономичност на батериите. Мога да споделя и още предимства и недостатъци, но не искам да се правя на голям философ. За нощните преходи трябва челник, който да може да фокусира лъча в точка и да има далечина около 100метра, също така и да е икономичен или със резервен комплект батерии под ръка. Това може да се постигне и с фенер в ръка, но при изкачване на по-сложен ръб или препятствие е необходимо да осветяваш по-надалеч и ръцете да са свободни за сечива. При силен вятър е необходимо да има и ски маска с малка категория на затъмненост най-много 2-ра категория. Моята беше 4-та категория и беше доста трудно в тъмното със тази затъмнена маска, но пък ми помогна фокусираният по-силен лъч, с който компенсирах.
А ако нещо съм пропуснал, нека Ицо да допълни.

_________________
БАИР БУДАЛА