Олимп отдалече, Метеора отблизо

Аз може би ще мога малко след 5 февруари, че няколко дни преди това имам една дребна операция, да ми махнат един болт Smile

и в момента не съм в София, поне до 1ви.

Внимавай, че какво е един робот без болтове?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	Внимавай, че какво е един робот без болтове?

хахаха

) Е как какво, нарича се Робокоп Smile

Atlas Gets a Grip

_________________
"Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado

kaloyanv написа:

	dido написа:
	Внимавай, че какво е един робот без болтове?

хахаха

) Е как какво, нарича се Робокоп Smile

Сигурно защото много копаеш? Think

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!
____________________________________________________________
Закон на Мърфи: Приятелите идват и си отиват. Враговете се натрупват!

В пътеписа за миналото ни пътешествие из Метеора се оправдах, че макар да не са точно „планини“, четири изкачвания по 300 метра за един ден са си баш планина. А някои от скалите са и повече. Ето първата гледка, сякаш ни посрещат стадо слонове:

За големината на снимките: сега открих, че освен размера на изображението при копиране има опция и за големината при качване. Промених я на средната, 800х600, с копиране huge. Да видим!

Няма да правя каталог на всички манастири. Сайтовете за тях са хиляди, а снимките – десетки хиляди. Освен това имаме и предишния ми пътепис. Тук ще покажа само някои по-красиви образи и особено някои манастири, които са скрити за масовия турист и рядко могат да се видят в интернет. Както знаем, началото на това уникално строителство е започнало в средата на 14. век. Камък по камък, кошница по кошница са били изкачвани десетилетия наред с въжета и по паянтови висящи стълби. От десетките манастири са останали само шест, които са отворени за посетители, и още няколкото „тайни“, за които ще разкажа отделно. Когато някой се запъти натам, трябва да знае няколко неща. Първо, манастирите са отворени в различни дни. Затова от сайтовете трябва добре да си оформи маршрута, за да не се качва отново до някой от тях на другия ден. Второ, в манастирите са твърде строги към облеклото, но по различен начин. Естествено, жени по шорти не допускат. Но някъде раздават покривала, другаде ще ви накарат да си купите. На трето място пък не допускат жени с панталони. За мъжете някъде е забранено да са по къси панталони. Антон показа, че панталоните му всъщност са достатъчно дълги, като ги разви под коленете. Това не помогна, въпреки че други мъже бяха пускани. Ама те бяха гърци. Купихме някаква голяма кърпа – да върви търговията! И трето, навсякъде е забранено снимането вътре в сградите. Е, четвъртото е ясно: всички манастири са с билети.

Ето един типичен манастир, кацнал като орлово гнездо и заел цялата площадка върху скалата. Това е единственият женски манастир, Русану:

Както се вижда, вече се стига до него по двата моста. Разбира се, навремето ги е нямало, всички подходи са изграждани след 20-те години на миналия век. Дотогава е имало два начина: или рибарска мрежа, в която монасите са били изкачвани с макара, или сгъваеми дървени стълби с много интересна конструкция:

Тази е оставена в женския манастир. Естествено, сега сестрите не я ползват, а имат павиран път, който води до отделената жилищна част (вдясно на снимката). А е било ето това:

Личи, че дворчето е поддържано от грижовна женска ръка:

А най-отгоре – уютна малка тераска с невероятен обзор. И никакво пушене там!

Аз като стар майстор дърводелец още първия път в Атон оцених дървените греди в манастирите. Моят сподвижник знаеше гръцки, беше завършил семинария в Гърция. Накарах го да пита. Кестен! Гледам сега – невероятно дърво без никакви чворове, чепове и пукнатини! Ето го на снимката в женския манастир, а и навсякъде:

Край един друг манастир, за който ще стане дума, заварих двама майстори да режат греди. Ама греди като греди! Пет метра дълги и 20 на 20. Идеална дървесина! Познах аз какво е, ама ги питам. Отговорът – кастания. Откъде, бе? Отговарят „От Тесалия“. Имат, бе! Не са ги изсекли съвсем. Ние тука вече чам нямаме.

А макара със серкме виси от една площадка в Св. Троица:

Тоз манастир е знаменит с филма на Джеймс Бонд, който (уж) е сниман тук. В действителност не е така, защото монасите категорично отказали да се снима у тях холивудската боза. Затова продуцентът построил макети на съседната скала – колко му е! – и там е заснето всичко. Не е ясно кой точно е прототипът. Дали Св. Троица, дали Св. Варлаам... Те си приличат и по скалите, и по макарата. Самият актьор доста се бил пона...л, как да го кажа, докато траяли снимките, макар и на безопасни участъци, но аз напълно го разбирам. За мен обаче манастирът е знаменит с личната ми история. Описал съм го преди десетки години, но да припомня. На гости сме у моите приятели в Атина. С жена ми и дъщеря ми, тогава ученичка. От нямане какво да прави, моят приятел слиза до близката видеотека, имаше по онова време такава институция. За младите: огромна „библиотека“ с касети с филми. Какво е видеокасета, да научат от Уикипедията. От крими до... порнография. Идва моят приятел и носи видео с Джеймс Бонд. Действително невероятно, но в малко по-друг аспект. На сутринта палим колата и пристигаме в Метеора. За съжаление вече беше следобед и манастирите бяха затворени, но поне ги видяхме отвън. На една от скалите парапланеристи скачаха с инструктор. И досега съжалявам, че не пуснах дъщеря ми, но все пак, 11-годишно дете, как да рискувам с тоя нов спорт? Помня обаче, че монасите, които пресрещахме, категорично не отговаряха на наши въпроси. Имаха обет на мълчание! Сега това вече го няма.
В един от манастирите е запазена „бъчва“, така да се изразя, с обем 12 кубика. Дали за вода, дали за вино, летописите не уточняват. Но е грандиозна! Забележете сглобките, невероятни са! Мила любопитно наднича, но, уви, банкнотите евро са прекалено далече, за да ги достигне!

Близо до входа на един от манастирите, вече не помня кой, има миниатюрен параклис, който е знаменит с повърхнината на тавана. Невероятно, неповторимо и уникално! Няма друг такъв. За разлика от плоските повърхности на обикновените фрески и по-редките, но все пак популярни сферични изображения, тази фреска е върху вдлъбната повърхност! Самият Гаус би се развълнувал, когато види своята повърхност с постоянна отрицателна кривина в храма на Метеора! Изображения върху вдлъбнато-изпъкнали повърхности? Посочете ми други такива! Ето тяхната такава повърхност:

Леле-мале, що мъка беше, доде изчакам да няма туристи, та да снимам!

Не всичко е манастири! А скалите? Те, естествено, са обект на алпинисти. Ето за какво катерене става дума. 400 метра отвес. Колко му е? На снимката се виждат едни зелени петънца, това са алпинисти. А най-отгоре има маркировка с плочи. Очевидно, за да не заблудят по пътеката, за какво друго?

Има и едни любителки на силни усещания, от които на мен ми се качват червата в гърлото. Какво, не можа ли да си намери по-нормално място, та да си рови в телефона?!

От някои от манастирите добре се виждат останките от развалините на по-старите манастири. Което беше по-важно за мен, личат стъпалата, прокопани в отвесната скала. Например тук:

Някои скали обаче са ми направо необясними! Върху тях просто няма място за стъпала, няма и следи. Има само отвеси. Ами първите, дето са се качили? Да не би да са строили скеле? Енигма. Ето го, разрушен, но личат следите от постройки, резервоар и дори делва!

Мисля, че съм първият и единственият, който показва в интернет снимката на уникален стенопис, изографисан в малка вдлъбнатина на недостъпни височини и отгоре, и отдолу. Забеляза го Антон:

Виждат се образите на Христос и последната част от някогашна стълба. Особено място в обиколката заема така нареченият „монашески затвор". Доколко това наистина е бил затвор или е бил система от килии както всички останали, не се знае със сигурност. Сега е огромна цепнатина в скалата със следи от дървени подпори, а отвън е обект за алпинизъм:

Е, дойде време и за вечерята. И ние сме хора! В същия ресторант, както преди години с Антон и Боян, на същата маса и пред същия изглед с „фалосовидния“ тотем. Ама скъпо, бе!

Те са скрити по няколко причини. Първо, никой не пише за тях. Второ, те са далече от панорамното шосе, което свързва шестте „официални“ манастира. Трето, те и физически са недостъпни с огради и джунгли. Освен ако туристите като нас не са достатъчно нахални.

Първата забележителност трудно може да се нарече манастир, макар някога да е била. Вижда се от шосето и се откроява с цветните дрехи, които напомнят за непалските поклонници. Колкото и да се взирах, не забелязах стъпалата, по които се стига дотам, но очевидно е често посещавана:

По-нататък, встрани от шосето има две огромни скали (навсякъде ги има, но тези си имат имена). Лявата се казва Пиксари и се отличава с все още запазените действително въздушни килии, висящи над пропастта и крепящи се единствено на забити в скалата напречни колове. Достъпът до тях е или по стълби и въжета, ако има откъде, или през пробити в скалата проходи:

На същата скала има реставриран малък манастир Св. Антоний (на моя Антон!). Единственият монах, естествено, не се катери по дървени стълби. На пътя имаше някаква врата, която ние се направихме, че не виждаме. По целия път ни нападаше едно двайсетсантиметрово псе, което диво лаеше и яко хапеше крачолите ми. Исках да питам монаха за пътя, но той упорито спазваше обета и не ни забелязваше:

Вдясно от разклона личи добре оформена пътека с каменни стъпала. В началото – забранителен надпис, ама ние като не разбираме нито гръцки, нито английски? Продължихме смело нагоре и не след дълго видяхме манастира, който търсехме в интернет: Св. Николай Батова. До него няма стъпала, минава се от пещера в пещера по прокопани проходи. Разбира се, имаше заключена врата, та не можахме да се качим догоре. Децата стигнаха до вратата, но аз не посмях. Знам ли откъде ни гледат камери?

До последния скрит от туристите манастир не стигнахме. Ипапанти, на два-три километра по пътека от най-горния манастир, Мегало Метеора. Вече стана късно, неизвестен път... Next time! Затова помествам снимка от нтернета. Съжалявам, не можах да открия автора:

Както на всички екскурзии, заедно с децата се вглеждам в животинките и цветята. В тая част на Гърция не открих някакви особени растения. Ирина обаче откри костенурка. Много е наблюдателно туй дете! Тази беше в канавката на шосето, та я преместихме на безопасно място извън пътя.

После в шубраците тя откри още две, усети ги по шума. Видя и змия, и гущер...
А това е някаква много странна богомолка, пак Мила я забеляза върху парапета на шосето. Иначе никой нямаше да я види, защото тя толкова умело се правеше на изсъхнало клонче!

Антон успя да открие хотела, в който спахме предишния път. Хотел „Париж“, щото собственикът му живял някога във Франция. Съдейки по невероятния му акцент, неговата „Франция“ по-скоро беше Италия. Огромен хотел с ресторант, в който нямаше никой. Собственикът просто си живееше безгрижно! А отвън беше закрепил една дъска, на която хранеше миловидна гугутка:

Дотук бяха манастирите на Метеора, следва връщането през Солун.

Без да бързаме за България, пресякохме Солун и се запътихме към морето. Отседнахме в някакво селце в хотела на българин (имаше табела „Паркирането забранено!“ на български, а в коридора книги на български). Направи ми впечатление грижата за лястовиците. Нека си живеят, но без да цапат!

Пред нас е морската шир с плажове и масички, които ни очакват:

В Гърция поне си отядохме на морски дарове! Калмари, всякакви риби, рибена чорба, естествено с узо, „гръцка“ салата и картофки... Ето риби и мекотели в най-обикновен магазин. Цените малце високи, ама пуста криза...

Съседната къщица – най-обикновена за гръцко село. Белосана и с подреден двор, какъвто рядко се среща у нас:

Нощният Солун отсреща:

Насочихме се към Бялата кула. Паркирането става с талони, които обаче малко трудно се купуват. Пращат те в някаква будка, тя обаче затворена. Накрая намираш талоните в някаква сладкарница. За 4 часа. Места има. Започваме с прочутата кула, която накрая е била не за отбрана, а ужасен зандан. Там е бил измъчван капитан Петко войвода. От прозорчето се виждат плаващите барове на „аргонавтите“:

На зъберите на кулата беше кацнал гълъб, който аз определих като силно потвърждение на Дарвиновата теория за еволюцията. За петстотин години естественият отбор е създал ето този вид, чието оперение е с цвета на тухлите. Очевидно за да се слива с тях:

До Бялата кула е добре запазената триумфална арка на император Галерий:

Под нея минава знаменитият път Виа Егнация, свързващ Рим с Мала Азия и нататък с Персия. За съжаление гигантската ротонда беше затворена заради някакво предстоящо представление в нея. Късмет! Започваме дългото изкачване по стръмните улички към крепостта. Тази се казва „Циклоп“:

Къщичките – изпълнени с настроение за узо и сиртаки:

Ето я портата на крепостта, градена от гигантски блокове. Дори само от тяхното разнообразие се вижда, че тук две хилядолетия са „сглобявани“ различни епохи – антична гръцка, римска, византийска, османска...

Крепостта е огромна. Голяма част от нея – и тя затвор. Много душмани в тая империя, брей! Чудя се как никой от великите български владетели при цялото им старание не е успял да превземе Солун. Сега се убеждавам, че крепостта наистина е била непревземаема. По таз причина сме изпуснали и солунската митница... Типични за средновековните замъци са едни издатини по ръба на стената, наречени машикули. Те имат отвор отдолу, който е служел, за да изливат вряла вода по враговете, които са напирали да разбият вратите. По-малко известно е, че те са служили и за отходно място. На днешен език това означава всъщност хибридна отбрана. Ето един такъв елемент от кулата:

Вътрешните стени са градени пак от материали, сменяли собственика си и съответно предназначението си във всяка епоха. Антон ги нарече скрап. Стените са истински музеи на каменарското изкуство! Могат да се видят всякакви антични и римски фризове, надгробни плочи с орнаменти, стъпала, колони, парчета от саркофази и дори ръчни мелнички за брашно. Забележете мраморната ниша:

По традиция разходката завършва с портокалов фреш на една тераса по стръмната уличка:

Е, този път толкова. Остана доста за попълване в програмата. Next time!

	Сотиров на 23.01.2023 г. написа:
	... За големината на снимките: сега открих, че освен размера на изображението при копиране има опция и за големината при качване. Промених я на средната, 800х600, с копиране huge. Да видим! ...

Сотиров на 03.05.2018 г. написа:

Дидо, като помествам новите адреси на снимките, "складът" ми предлага няколко формата. Единият е huge, другият е large. Разликата е само в една буква на линка и лесно се поправя. Дай съвет, моля те, как изглеждат снимките на чужд компютър и кой формат е за предпочитане. На моя лаптоп huge запълва точно екрана (заедно със свободното поле вляво), но не знам как е на други екрани. Когато обаче снимката е "портрет", излиза от екрана и трябва да се придвижва. Кажи ми да оставя ли големия формат, който е по-информативен, или да го намаля...

vedrin на 03.05.2018 г. написа:

Погледнах статистиките за разделителната способност на екраните на потребителите на https://kade.si/ от началото на годината до днес. Първите десет вида разделителна способност, подредени по намаляващ дял от всичките, изглеждат така:

1366 x 768 17.57%
360 x 640 16.62%
1920 x 1080 12.62%
1280 x 1024 6.99%
1280 x 800 4.25%
1680 x 1050 3.57%
1536 x 864 3.5%
1440 x 900 3.35%
1600 x 900 2.94%
1920 x 1200 2.38%

Тези с най-малките екрани (360 x 640) са неспасяем случай, но това вероятно са смартфони, на които е удобно да се прави zoom тъй или иначе. За останалите 1024 пиксела по широката страна са горе-долу ОК сякаш.

	Сотиров на 03.05.2018 г. написа:
	Ведрине, спасяваш ме от необходимостта да променям формàта на снимките...

vedrin на 05.05.2018 г. написа:

Сотиров написа:

Сега, като казвам "модерни", изглежда, че моят е безнадеждно остарял, щом е 1440х900 пиксела, а на Стефан е 1920х1200. Мерен в сантиметри, моят е 36,5х23. Е па толкова ли е остарял, джанъм? На Стефан излиза, че е 50х30. Много голем, бе! Такива ли са вече? Shocked

Екранът на един от компютрите ми е с разделителна способност 2560 x 1440, а размерите му са ~55 x 32 см. Скоро ще станат 3 години откакто го ползвам. По принцип светът върви с бързи крачки към т.нар. 4К екрани, с разделителна способност ~4096 × 2160 пиксела. Такива екрани има вече от години, но до не много отдавна липсваше подходящо съдържание с такава резолюция за масовия потребител, поради което те се използваха по-често в разни специализирани приложения. Засега най-високата наблюдавана резолюция всред потребителите на https://kade.si/ е 3840 x 2160, което вече е "4K" според някои от дефинициите. Smile

Чудесен разказ, Сотиров!

Респект!!! Smile

Е, благодаря! Той разказът е повече литература отколкото сериозно планинарско постижение, ама тоя път е така. Живот и здраве нататък... Very Happy

Ей , Сотиров изби рибата, за пореден път ! Такива места и детайли е видял в Метеора, които убягват на всички....освен на чного, много наблюдателно око.

_________________
https://blogailiev.blogspot.com