Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Павлев връх - "Рилското конче"
Ехаа, Браво, kraychev!
Добре сте я кръстосали Рила. Живи и здрави - пак да идете!
Svetlix, виждам, че много ходите и имате опит, но хубаво е да и покажеш на жена ти и Павлев връх.
Не и прави "изненада"!
То, страшното за един е безстрашно за друг, но на мен ми се е случвало двама да се откажат от изкачването на Павлев,
преди даже да се стигне горе, а още на стръмната пътека между скалите, от страна на връх Канарата.
Има и лятна - много тясна пътечка, която подсича Павлев връх откъм Карааланишки циркус,
но аз предпочитам Билото - естествено заради гледките.
Вниманието по Павлев връх трябва да е най-вече къде и върху какво стъпвате, заради многото и нестабилни блокажи,
за да не пропадне кракът в някоя цепка! А ако е мокро, влажно - вниманието трябва да е още по-голямо!
Най-много блокажи при изкачването на върха има от страната на Карааланица, откъдето ще дойдете вие.
Не се притеснявай, всичко ще е наред щом си с нея и си и показал откъде ще се минава!
Гледките, адреналинът и най-вече ти, ще и помогнете да го мине и всичко ще е наред!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
kraychev, точка 5 сме го правили и знам, че е голям мазохизъм. Иначе супер маршрут сте направили.
ДИАНА, вчера и показвах снимки. Не е възхитена, но не вярвам да се откаже. Тя самата вече брои дните до нашето тръгване. Миналата година от Кобилино бранище към Страшното езеро имахме притеснения за въжетата, а сега като я подсетя за случая и разказва с усмивка. Ако като трудност на Павлев връх е подобно - не мисля, че ще има проблеми. Ще минем бавно, внимателно - не гоним времена.
Пон Юли 29, 2019 8:54 am
kraychev
Регистриран на: 04 Юни 2018 Мнения: 36 Местожителство: Бургас
Svetlix, точките са съответните дни, т.е. пети ден - тогава вече бях сам. Колко време ви отне? Аз се довлякох за 12 часа , може би заради натрупаната умора и забавянето на изкачването на Дългия рид - не исках да излизам на билото, докато не се разминат гръмотевиците.
Нямам спомен. Било преди 6-7 години. Но е нормално при натрупана умора да са повечко часовете. А и ние не сме особено чевръсти. Ако даден преход го дават за 6 часа, ние нормално го взимаме за 6:30-7:00 часа. Радваме се на местата, които посещаваме и не гоним времена. Аз съм с астма и го давам по-кротко.
Прибрахме се живи, здрави и много доволни. Сега се чудя от къде да започна ...
Ден 1-ви: х. Предела - х. Македония
От х. Предела до малко след къмпинга е доста нарядко маркировката. Но все пак я има. Падналите дървета са разчистени, на места ясно личи подновената маркировка (респект за всички положили усилия!). Беше пълно с бъги, ягоди, малинки и вкусни боровинки До вр. Капатник ни е се *** мамата на бойната слава. Качвали сме по-високи и по-криви върхове, но този много ни изпоти. После не сме имали проблеми. Вода най-добре е да се набави в подножието на вр. Езерник. Има ручейчета над които със сигурност не са ходили крави и водата е добра. бяхме се обадили предварително в х. Македония за да си запазим места. Чухме се и по пътя с хижаря, за да ни знае накъде сме и че не сме се отметнали и ще дойдем. В хижата ни посрещнаха топло и получихме всичко от което имаме нужда - чисти чаршафи, топла вода и вкусна храна в изобилие. Ходенето бе малко над 10 часа. Много подценихме маршрута и много надценихме себе си.
Ден 2-ри: х. Македония - х. Рибни езера
Тук никакви драми. Много красив и приятен преход. Няма никъде вода по пътя, но този път се бяхме запасили добре. Без проблеми минахме по въжетата. Въобще не беше страшно. Качихме се и на Кьоравица. Имаше перфектни гледки към Мальовица, Мусала, Карааланица ... абе накъдето и да погледнеш. 360 градуса панорама. В Рибни езера ни посрещнаха много добре. Нямаше ги пиенистите от цялото Рилско корито, храната беше вкусна, имаше топла вода, беше тихо, спокойно ... чак странно! Въпреки отклоненията ходенето бе малко над 7 часа.
Ден 3-ти: х. Рибни езера - х. Заврачица
Доста протоколно бе всичко всичко до х. Грънчар. Познат маршрут, нищо сложно. От м. Джанка на второто пресичане на черния път тръгнахме на ляво директно по него. На 180-градусовия завой продължихме директно по червената маркировка към Заврачица. По план трябваше да минем по Кайзеровия път. Пътеката е супер клечасала и въпреки, че сме дребнички ни бе доста трудно преминаването по него. Жив глиганинг си беше. Но пък си заслужаваше. Беше интересно. В Заврачица Пламен и Христина ни посрещнаха, както пише по дебелите книги. Не съжаляваме, че избрахме Заврачица пред Грънчар. Нищо общо нямат двете хижи. Ходенето бе 10 часа.
Ден 4-ти: х. Заврачица - х. Белмекен
Послушах ви за зимния път и минаването по въжетата на Сивричал. Супер доволни сме! Много красиво беше. За сефте сме по този край на Рила и много ни хареса. Естествено от незнание и непознаване на върховете в района - без да искаме изпуснахме Ибър. Разпознах го едва след като се бяхме качили на Каменити чал. Не ни се връщаше обратно ... От Сивричал се качихме на Равни чал и по зимната пътека се спуснахме в хижа Белмекен. Общо време за ходене - 7 часа и половина.
Ден 5-ти: х. Белмекен - Юндола
Тук мисля, че няма много за разказване. Освен, че единия автобус ни подмина и не спря на спирката ... за малко да останем в Юндола.
Времето през целия преход бе чудесно. Просто имахме късмет и с хижите - навсякъде почти бяхме сами. Малко странно ни гледаха, като кажем от къде сме тръгнали и къде трябва да стигнем ... Не сме бързали за никъде. Всички времена са с почивките и времето за правене на снимки, любуване на гледки и тем подобни.
Днес седя вкъщи, подсмърчам и постоянно си мисля, колко много ми се ходи на планина. И ето, че най на края намирам време и за малко снимки. По-добре късно, от колкото никога
Всичко започна една сутрин около 5:00 часа. Натоварихме се на семейното возило и в 10:00 бяхме на м. Предела.
Картата на целия маршрут
Ден 1-ви х. Предела - х. Македония
Зарязахме возилото на сянка и бързо намерихме маркировка. За по-неориентираните - тръгвате към параклиса и от там само по "главния" път. Маркировка има макар и по на рядко, но реално няма и къде да се загубите. Вр. Капатник, дръж се! Ние идваме!
Малко след това има съвсем прясна маркировка. Поздравления за старанието! Сляп да е човек - трудно може да се обърка. Тук наоколо беше пълно с малини. С риска да ме заклеймите - хапнахме до насита!
Не след дълго се открива и панорамна гледка към Пирин. По спомен - май само в последния ден от прехода ни не сме имали гледка към него.
Малко неочаквано за нас, но вр. Капатник го покорихме доста по-трудно от очакваното. Отне ни почти 4 часа. В това време включваме обяда, 1 преобличане и хапваме на малини.
От тук на теория ни предстоеше ходене по равното. А на практика - ще видим.
Не след дълго и Мальовишкият дял се показа на хоризонта.
И точно преди вр. Езерец ни свърши водата. С половинката ми бяхме изпили по 3 литра вода. Хубавата новина е, че под върха има ручейчета. Макар и слабички - няма да умрете от жажда.
Наближаваше залеза, а ние имахме още половин час до х. Македония.
Не след дълго се показа и крайната ни цел - х. Македония. Време бе за кюфтета и бира. Посрещнаха ни изключително топло. Даже ползвахме и баня, което за повечето Рилски хижи е невиждан лукс. Общо за деня извървяхме малко над 10 часа.
Ден 2-ри: х. Македония - х. Рибни езера
След вчерашната "загрявка", днес ни предстоеше по-кратък и динамичен ден. След като закусихме и пихме по един хубав чай, с Ани се отправихме първо към Голям мечи връх, а после към Ангелов връх. Тук накъдето и да се обърне човек - има гледка.
Тъй като пътеката минава съвсем близо до самите върхове - на места кривнах с няколко метра, за да се "отбележа". Така или иначе за сефте от месеци насам се бях наспал, трябваше да изразходя някъде тази енергия. Ето че вече сме на Ангелов връх!
Като написах, че съм се наспал и се сетих за интересен диалог в х. Македония. Като се настанявахме и казахме на хижарката, че просто искаме да хапнем и да се наспим. Други изисквания нямаме. Жената леко притеснено каза, че трудно ще се наспим при положение, че ще има още 20-на човека с нас в стаята. Имало много хъркащи. Ние със съпругата ми се усмихнахме и и казахме, че имаме 2 малки деца и хъркащите не ни пречат. Само ревящи да няма
От Ангелов връх се откриваше и част от маршрута, който ни предстоеше да минем - Кадиин гроб, вр. Аладжа слап (Пъстри слап) 2683 м н.в. и вр. Караланица (Черна поляна) 2716 м н.в.
След Аладжа слап теренът коренно се промени. И няма 2 мнения, че е много красиво. Да не казвам, че май е сред най-любимите ми места в Рила. най в ляво е Карааланица, до нея на заден план Павлев връх, а в дясно Реджепица ако не се лъжа.
Синьото езеро ни се усмихна в далечината. парадоксът е, че виждаме езера, а реално маршрутът е безводен. И все пак с по 3 литра на човек го минахме безпроблемно.
А това е вр. Аладжа слап в гръб
Не след дълго вече сме на вр. Карааланица 2716 м нв.в. От тук гледките са 360 градусови и направо спират дъха.
Поглед към първенецът на Балканите - вр. Мусала (2925 м н.в.). И специални поздрави за една дружка от форума, която точно в този момент е била на Мусала
Още малко гледки от високо ...
Ако все още някой се чуди защо на Синьото езеро му викат, че е синьо - нека види
А тук почваше най-проблемния ни участък днес. Изкачването на Павлев връх не ни затрудни, но виж слизането ... Ани я е страх от високо и ДИАНА ми беше казала, че е хубаво да подготвя дружката си предварително за това, което и предстои. Е казах и още преди да тръгнем от Плевен. Минахме без никакви страхове т.н. Рилско конче.
Зъбците
А ето ги и Рибните езера
Тъй като не бързахме за никъде, а и имахме вода - решихме, че ще се разходим още малко и ще хвърлим един поглед от рида Кьоравица. От тук се вижда най-голямото ледниково езеро на Балканите - Смрадливото езеро. А и не само то ..
С Ани използвахме момента, да си починем и да се полюбуваме на природата около нас. Все пак бяхме в сърцето на Рила. Срещу нас се виждаше Мальовишкия дял, а тънката едва видима линия бе пътеката, по която минахме миналата година от х. Рибни езера до х. Мальовица.
Виждахме перфектно и вр. Мусала.
И все пак бе време за хапване и нощувка в х. Рибни езера. За наша огромна изненада ни посрещнаха много любезно, дадоха ни хубава стая, имаше топла вода ... абе всичко. И за финал ще напиша нещо, което е трудно за вярване - вечерта нямаше див купон с мазна чалга. За сефте ми се случва и толкова месеци по-късно - все още ми е трудно да го повярвам
Ден 3-ти: х. Рибни езера - х. Заврачица
След стабилна закуска отново нарамихме раниците и се отправихме по позната пътека към х. Грънчар. Както съм писал по-рано в темата - искахме да направим всичко възможно да пропуснем въпросната хижа. Ако трябва да пиша защо - ще ми свърши мастилото.
Съпругата ми отдавна мечтае за Канарите. Ето заведох я да види Канарското езеро
Вапските езера
А от тук отново се вижда Пирин
И един типично Рилски пейзаж
И въпреки, че и друг път сме се качвали - не пропуснахме и сега. Вр. Ковач (Налбант) и гледка към Якорудските езера
Язовир Бели Искър от високо и вр. Мусала
Хижа Грънчар с езерото Грънчар. Между другото ми се случи нещо интересно докато правих тази снимка. Запознах се с един човечец, който ни даде страхотни насоки за прехода ни. Очавадно бе, че бе на "ти" с планината наоколо. Като му казахме от къде идваме и къде отиваме и му беше доста любопитно. Знаех само, че се казва Чочо. Едва преди няколко седмици разбрах тук във форума, че това е човека, който се грижи за засл. Страшното езеро (като изключим моя градски с кодово название "скъпото вино" )
А тук сме на м. Джанка. Тук взехме ключовото решение, да подминем х. Грънчар и по Кайзеровия път да се отправим към х. Заврачица.
Не вярвам да има човек тук във форума, който не знае историята на Кайзеровите пътища.
Това което не проумявам е как са се запазили толкова добре след близо 100 години и то в тези екстремни условия. А новите магистрали се разпадат след 1 сезон ...
И ето, че края на днешния ден дойде. Хижа Заврачица ни очакваше. Христина беше сготвила вкусен боб, а в комбинация с печената наденица ... чак пак ми се дояде. Няма да слагам снимка на манджата, че сигурно има пощеливи.
Ден 4-ти: х. Заврачица - х. Белмекен
След обилна закуска потеглихме към абсолютно непознатата за мен част на Рила. Честно си казвам - нямах никаква идея къде точно отивам и как се стига до до х. Белмекен. След кратко изкачване вече бяхме над х. Заврачица. Тук пак имаше изкачване, но вече е по-полегато.
След 1 часа изкачвания се озовахме на нещо като плато. Тук бе пълно със спортисти от различни националности. Като се замисля май с никого не успях да разменя нито дума на Български.
По план трябваше да се качим на вр. Ибър и ... с изненада установихме, че сме го пропуснали. И то го установихме чак като качихме съседния връх - Каменити чал
Гледка от Сивричал
Качването на Сивричал не ни впечатли толкова, колкото слизането. Ани отново трябваше да се бори със страховете си от високо.
Тук уловката бе и в това, че имаше и силен вятър. А ние и двамата, както сме по 50 кила ...
И все пак и товя препятствие прескочихме. Тъй като с времето бяхме доста добре, имахме и вода решихме, че ще минем през вр. Равни чал по зимата пътека за х. Белмекен.
Гледките на север бяха страхотни. Виждаха се Костенец, Долна баня и много други градчета и селца.
Както и х. Белмекен и Равничалското езеро.
Не след дълго се озовахме и в самата х. Белмекен. Тук се запознахме с много интересна група от ТД Дряново. Смяли сме се от сърце с техните истории.
Равничалското езеро
Ден 5-ти: х. Белмекен - Юндола
След нощувката в х. Белмекен трябваше да се отправим към яз. Белмекен и с. Юндола.
След кратко изкачване и язовирът се видя в далечината. не го бях виждал толкова празен до сега.
Ето че достигнахме и крайната пешеходна точка за деня - с. Юндола. Юндола в превод означава "пазар за вълна". Ние вълна не си купихме, но не пропуснахме да си вземем боров мед и домашен кашкавал.
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
Svetlix, страхотен фотопътепис. Снощи го прегледах на телефона, но днес специално седнах на компютъра, за да го разгледам пак. И маршрутът е хубав, и снимките, а и аз имам все хубави спомени от тези места. Благодаря за споделеното!
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
, може би заради натрупаната умора и забавянето на изкачването на Дългия рид - не исках да излизам на билото, докато не се разминат гръмотевиците.
В сряда вечерта живот и здраве се прибираме.
