Хижа Синаница - Условия?

Калояне, кенчетата на собствен ход ли "ходят на точно определени места" или със садействието на некой планинар? А ти защо си пропуснал закузката? И откъдето отидохте на синаница и след туй накъде тръгнахте? Имаше ли много навалица и каква? Много и все лични въпроси станаха, може спокойно и да не ми отговаряш.

Братко ray, нарочно ли пишеш с толкова много правописни грешки или е от незнание? Като ти чета постовете, пускам по една сълза. Crying or Very sad

до DHG: Ами ами....грешки от бързане са това. Извинения.

kaloyanv написа:

	peca написа:
	А мекиците?

Забравих да питам моите хора дали е имало и как са, аз прескочих закуската Smile

Определено са причина да се върнеш Laughing

_________________
"АКО ЖИВЕЕШ ВСЕКИ ДЕН КАТО ДА Е ПОСЛЕДЕН, ПОЧТИ СИГУРНО Е, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЕ ОКАЖЕШ ПРАВ" Стив Джобс

	ray написа:
	до DHG: Ами ами....грешки от бързане са това. Извинения.

Мина ми през акъла.

ray написа:

Калояне, кенчетата на собствен ход ли "ходят на точно определени места" или със садействието на некой планинар? А ти защо си пропуснал закузката? И откъдето отидохте на синаница и след туй накъде тръгнахте? Имаше ли много навалица и каква? Много и все лични въпроси станаха, може спокойно и да не ми отговаряш.

Кенчетата ходят с коне и то много хубави и приятни животни, имам снимки. Иначе бях 3 дни в района. Първия ден стигнахме хижа Бъндерица и от там право нагоре без пътека към пещерата Хана и от там началото на Джамджиев ръб, как минахме през клека не знам, обаче нямаше проблеми уцелихме маршрута измежду клековете без драма. Намерихе там едно червено горнище от анцунг което е останало доста години. Оттам качихме Вихрен и се върнахме обратно вече по пътеката до Бъндерица. Втория ден минахме от х. Вихрен по един отново неначертан но много приятен маршрут само по морени до Хвойнати, доста по добър вариант от пътеката. От там едни хора се качиха до Вихрен, а после през Влахински езера и превала отидохме към Георгийски езера и хижа Синаница. По принцип не винаги закусвам, ако прехода е над 10 часа мога да хапна сутринта, но го карам на гладно. Та тръгнах от хижата право нагоре към връх Синаница и от там по билото до Синанишката порта и вече по пътеката до х. Вихрен.
Понеже минавах по ръба видях и поставената възпоменателна кутия на Ния, която загива февруари 2018-та година, много мъчно ми беше. На базата на това къде е сложена и моите наблюдения, ми се струва че информацията от инцидента че е паднала от Момин връх с козирка е неточна. Всъщност след момин връх посока връх синаница на едно място билото влиза навътре към южния склон с около 2-3 метра ширина и там като че ли е станала белята. Това е голям малшанс да застанеш точно там и да се срути в този момент. Това ако не познаваш перфектно района зимата, може да се случи на всеки. Наистина божа му работа, но няма застраховани, това е положението.

до kaloyanv: Много хубава разходка. Много интересен и много скромен постинг. Благодаря ти.