Бов - Издремец - Своге или за неочакваните срещи и раздели

г.Бов 22.04.16-среща на перона

Първата чяст е ясна-по трасето на К-Е.Удобно място за бивак тук е при Хайдушкото кладенче/42 57 01.6 23 31 11.3. Втората част-през вр.Щадимо по левия хребет над Ръжанската река,това по предположение/прати на ЛС маршрута/. Нямам представа, водоизточник има при х.Ржана/ 42°58'23.83" 23°33'54.01"/,пада се в страни от маршрута,подробна информация може да даде Стария.
Имам подобна идея за еднодневно от манастира или Осеновлаг до Зверино/по десния хребет/.

Едно угризение по-малко на грешната ми душа. Но почнах да си мисля, че съм жертва на подмолен, отигран кучешки заговор - клечат си значи те на спирката в очакване на пътник с повече багаж и наивитет и разиграват сцената със сакътлъка и т.н. Абе забелязах, че като ги хранех, не се биеха, тоест бяха го отработили ... Smile

Както и да е, физиологични обстоятелства при другият участник отложиха днешната екскурзия до Бовска Скаля, та Сузи и Джими ще имат наистина велик ден. Нищо че кокошката се оказа пиле.
Относно отсечката която коментираме - с малка корекция е заета от БГпланините и по трасето има 2-3 извора. И от единият да тече пак добре, защото от Хайдушкото кладенче ще съм заредил, а и 26 км не убиват човек.
Това което ме интересува най вече е дали времето ще позволи хамак, за да избегна едни 3 кила. Трака ти го пращам на лични.

Ето че настъпи май и на кучешката сага време е да сложим край. Обещанията са "хвърлен камак", трябва да се спазват. Измислих си посещение на Вазовата пътека, напълних плик с месо и се озовах на бовската гара, със залог 2:1, че няма да ги намеря (б.а. - кучетата). Което и стана. Излезнали по работа.
Както и да е - релси, път, пътче, чешмичка, беседка, мостле, пещерка, панорамна пейка, онзи великолепен водопад, стълби, парапетче, две мостлета, 3 беседки. Или 4 бяха, не помня. Сандвич и бира под зорките очи на 3 кучета. Времето предложи пълна програма - слънце на гарата, дъжд при панорамата, град край парапетите, а при пикника Тор хвърли 1-2 пиратки тааа ... Много лошо гърми в планината.
Доста хора бяха излезли, въпреки недоброто време. Тръгвам да слизам и какво да видя - Джими се цанил водач на група от 5-6 човека и ги води нагоре. Не знам дали ме позна, най-вероятно не, но дойде поздрави и продължи да си изпълнява задълженията. Валеше и не можахме да си направим снимка за спомен. За съжаление бях оставил яденето надолу по пътеката и не можах да го почерпя. Така му било писано. За протокола: Джими всъщност по паспорт се обаждал на Бенджи, но това го разбрах в последствие. Професията му била "Водач на безделници" и съжителствал на един адрес със Сузи, разбира се. Само че нея я нямаше.
Слизам на гарата, чудя се дали да връщам мръвките до Враца, па се заговорих с гаровите служителки. Изясни се че адреса на кучетата бил само на 30-ина метра. През пътя срещу капанчето. Сузана си нямала име, така че аз съм и кръстник. Миналата зима решила да спъне един влак. Така е то.
Беше там. За има няма 15 минути изяде към 2 кила месо и кокали:

За пътеката няма какво толкова да пиша - вие си я знаете. Разкошен водопад!!!

Който му се гледат снимки, може да ги намери тук:
https://picasaweb.google.com/100458398585235259646/6281972210014442417?authuser=0&feat=directlink

Бов-Издермец-Бов 18.05.16

Делничните дни са тежки,няма туристи, няма храна. Дадох им да хапнат,тръгнаха с мен,но изглежда маршрута им се видя непознат и се отказаха,и по-добре.

Сериозно си се захванал с третокласната пътна мрежа на Големата планина. Де да имах твоя мерак!

Голема планина-големи мераци!
Акцента беше да се проходят някой непопулярни маршрути,вкл. и непознати части от тях по десният хребет срещу течението на р.Трескавец по направлението Бов-Издермец. Ще систематизирам впечатленията си и ще напиша нещо по въпроса. Остана още малко и започвам да се изнасям към Щадимо, Козница, Зверино и после към Врачанския.
Живот и здраве!

Не ти завиждам когато стигнеш до Стрешерския дял! Макар, че може да се прочуеш с откриването на нов вид. Това е Джурасик парк, посещава се само от пещерняци с черен пояс и в период на емоционален срив. Даже местната "археологическа" общност е вдигнала ръце от него. Труден път те чака Петър, тежък път Smile

Тъй като видях, че доста хора правят разходки в този край, реших и аз да заформя нещо. За сега у мен възникват два въпроса: Първият - Добре проходима ли е и трудна ли е пътеката от пътя край с.Лакатник до заслона Алпийска поляна и струва ли си да се качва човек до горе и после да слиза? И вторият - продават ли се билети на гара Бов или трябва да се закупят от влака? Ще съм благодарен ако по-опитните споделите мнение.

До заслона се стига лесно, за около 20 мин по добре оформена и обезопасена пътека в скалите. По-добра опция е да се продължи още малко нагоре и да се излезе над скалата с алпийския заслон. Там гледката е голяма. А още по-добре е да се продължи до паметника на Септемврийци и от там може да се направи кръгов маршрут за слизане.
Гара Бов е обслужвана и се продават билети.

Хубави преживявания. Поздрави за разказа.