Петима пет дни на Пирин

Похвално Сотиров!
Нека и други последват Вашия пример с децата в Планината !

Последната промяна е направена от t.hristov на Пон Ное 02, 2015 10:38 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Благодаря за ласкавите отзиви! Децата наистина са тренирани още от съвсем малки – всяко от тях от двегодишна възраст вече е спало на палатка. Вероятно ранната възраст има значение – нещо като пръчката, защото ако трябваше да откриват планината на 12, може би щеше да ми е по-трудно. Вече съм сигурен, че колкото по-рано тръгнат, толкова по-лесно и за децата, и за родителите (респективно дедовците и бабите). И пак да повторя, което съм писал много пъти: децата са по-издръжливи, отколкото допускаме в треперенето си над тях.

Нека се порадваме на още няколко пирински красоти. Първо един залез от палатката, макар да е доста сладникав с боите си:

А след залеза – пълнолуние, което също ни помагаше да си намерим леговището:

Диви животни не срещнахме, но в ручейчето, от което взимахме вода, се стрелна нещо като воден плъх. Два пъти го видяхме да се скрива в някаква дупка под тревите над водата. Какво ли е било?

А децата изпадаха във възторг от миниатюрните жабета:

Приучени към красотата на всичко живо, любуваха се и на тази пълзяща твар, от която някои биха отскочили с отвращение:

Не открихме някакви пирински ендемити – може и да ги няма в този край, а може вече да беше и късно. Жълтото лютиче светеше самотно сред скалите:

Срещахме и дребнолистното карамфилче (от Червената книга):

Край водите расте петлюгата, на която винаги се радвам, като я видя „нахранена“ с полепнали насекоми:

По-долу в ниското има много офики, които обикновено наричаме калини. Знае ли някой какъв вкусен мармалад става от плодчетата им?

А това е едно храстче, което за първи път срещам. Ако някой го разпознае, да съобщи:

Като завършек не мога да не спомена боровинките, които бяха в изобилие всичките дни. (Между нас казано, ако не бяха те, екскурзиите ни щяха да са поне с два часа по-къси. Ама пък без боровинки.) Ето ги черните, които всички познават:

Имаше обаче и много сини боровинки, които са по-редки, но пък и малко хора правят разлика. А тя си личи по цвета на плодчетата и листенцата, а и по вкуса:

Живи-здрави, догодина повече!

Последната промяна е направена от Сотиров на Вто Апр 10, 2018 1:58 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Това прилича на мечо грозде....яде се също, но повече го пият на чай Very Happy

	Цитат:
	По-долу в ниското има много офики, които обикновено наричаме калини. Знае ли някой какъв вкусен мармалад става от плодчетата им?

Вярно ли плодовете на офиката се ядат? Винаги съм мислела, че има нещо отровно в тях и затова само се пият като билка и то в някаква точна дозировка. Рецепта имаш ли за вкусния мармалад?

И още един въпрос - къде има калини? Ще ме е яд, ако съм виждала, но не съм направила връзка със снимките, които съм гледала (а подозирам че е така).

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Иване, не сме били ние на Тевното езеро. А и нямаше как да бъдем - децата в тия дни вече се готвят за училище.

Дидо, ти или ме поднасяш, или буташ след десетата бира! Very Happy

Аз ли да уча на планинарство дъщеря ти, след като самият се уча на планинарство от теб? На колко е момиченцето? Щото пък, викам си, трима внуци имам - знае ли се? Rolling Eyes

Наблюдателю, туй странно храстче със сигурност не е мечо грозде. Аз мечото грозде го познавам като палеца си, защото много лесно се бърка с червените боровинки. А не се яде, защото е твърдо и няма никаква сочност. Веднъж на пазара с радост купих цяло кило червени боровинки, уж, да ги варя на сладко. Кога се загледах - оня гребал с гребена, където свари, и половината - мечо грозде! Та му върнах килото, ама колко ли е преметнал след мен... Ето го мечото грозде на снимка:

Листенцата му са дребни и вечнозелени, както на червената боровинка, но са по-заострени и кожести. А онуй храстче има високо стебло с противоположни листа, сравнително големи. Плодовете му също са едрички и приличат на ситни джанки. Пропуснах да ги опитам, та не знам имат ли вкус.

Здравей, Мариана! Една позната ни подари преди много години бурканче с такъв мармалад и ние останахме във възторг. Съвсем леко нагарча, заради което има твърде интересен вкус. Било и много полезно, в което вярвам. Нашата приятелка е голяма домакиня и разбира от всякакви билки, треви и семена, които комбинира във всички салати, супи и манджи. Оттогава обаче не е правила такъв мармалад. Трябва да я питам за рецептата, но предполагам, че не се различава от шипковия мармалад (освен че сигурно се вари и бърка много по-малко). Брането явно е досадно за хора като мен, които не обичат да събират шипки и други горски дарове. Все се каня да видя дали на пазара не продават и все забравям. Калини (офики) има по всички планини, но по височкото. И на Витоша има - към Комините например. Там има и мукина, която също се яде, дори сурова. В Рила офики - колкото щеш. Дори шосето през Говедарци е украсено с тях. Ни най-малко не са отровни, можеш даже да ги опиташ сурови, но не стават за десерт. Very Happy

Ето една снимка от скалите на дъновистите над Симеоново (преди Бай Кръстьо). През август още не бяха узрели, но листата личат добре.

	Сотиров написа:
	Калини (офики) има по всички планини, но по височкото.

Чакай малко, ти калина и офика ги употребяваш като име на едно и също растение, така ли? Защото аз знам, че са различни и даже са от различни семейства. Офики наистина има много и навсякъде, но калина досега не съм виждала или по-скоро ми се струва че може и да съм виждала, но не съм обърнала внимание, че е точно калина.
Калината от "Неразделни" дали е офика или е различно дърво, т.е. калина? Кой ще помогне - литераторите или ботаниците във форума? Wink

	Сотиров написа:
	Там има и мукина, която също се яде, дори сурова.

Има я много и в Южна Витоша, яла съм плодовете ѝ, не подминавам див плод, ако знам че е ядлив Smile

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Дървото на последната снимка на Владо е офика.

Калина има по синята марка Банско-Тодорова орница-х. Демяница. Храсталака е след м. Главите, в края на стръмното качване на пътеката, точно преди да излезе на черния път. Банскалии викат на мястото "Гроздето".

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Адмирации на колегата Сотиров за прекрасния пример за приобщение на децата / бъдещето на България/ към красотата и свободата на планината.
И понеже стана дума за видовете дръвчета от р.Sorbus, c. Rosaceae, да допълня. В нашите планини се срещат от този род лечебната брекиня и изключително ценната като плодно и лечебно дърво скоруша /оскруша/. Към офиката трябва да се подхожда предпазливо – богата на витамини и много други ценни вещества, но и на парасорбинова /вредна/ киселина и други горчилки. Селектирани са в Русия /рябиня –гранатная, мичуринская десертная, ликерная и др./, Чехия и др. сладкоплодни форми, както и ценни хибриди със сродни видове / глог, мушмула, арония и пр/. Трябва да се прави разграничение между офиката /сорбус/ и естествено пазпространените в планините Калини /червена, черна/ р. Viburnum c. Caprifoliaceae. Нашите боровинки са синя, черна, червена и кавказка / само в Странджа/.

Аз не ги бъркам, народът ги бърка, ама ето че и във "Флората на Витоша" са дадени като синоними, макар че калината е дадена и отделно. Без латински няма да минем! Офиката, дето я има и на моите снимки, е голямо дърво и от нея точно се вари мармаладът. Sorbus aucuparia. Това е "стройната калина" на Славейков. Листата ѝ са като на ясена - сложни. Плодовете са леко твърди. От същото семейство са брекинята, скорушата и мукината. А истинската калина (но не е тя Славейковата) е Viburnum и е два вида: черна (lantana, тутунига, буболяк) и червена (supulus, известна по парковете като картоп). Ще намериш хубави снимки в Уикипедията. Червената калина прилича на френското грозде, със същите длановидни листа, но има блудкави плодове, които, както пише, се ядели след премръзване. Не съм опитвал. А черната има елипсовидни листа и сигурно става за мастило, но не бих я ял.

P.S. С Илчо сме писали едновременно. На двора ми в Панчарено растат две скоруши (оскруши - "ни ябълки, ни круши" Very Happy

) и не знам как баща ми се е сетил да посади точно тях. В София не съм виждал, май ги има по Странджа. От плодовете им няма спасение - застилат ми двора, но са изключително вкусни след угниване. За съжаление са дребни. Странджанската боровинка упорито я търсих в горите край Граматиково, но не можах да я открия. Тя е храстовидна, но не знам дали наподобява американските селекции, които вече продават и по нашите разсадници. За жалост в България не расте клюквата, която е от същото семейство на боровинките. Руски чай с клюква зимата е истинско щастие!

P.P.S. Ето че и с Ведрин сме писали едновременно! Остава някой от вас да пробва и мармалада. Very Happy

Последната промяна е направена от Сотиров на Вто Ное 03, 2015 1:32 am; мнението е било променяно общо 3 пъти

Mariana1000 написа:

	Сотиров написа:
	Калини (офики) има по всички планини, но по височкото.

Чакай малко, ти калина и офика ги употребяваш като име на едно и също растение, така ли? Защото аз знам, че са различни и даже са от различни семейства. Офики наистина има много и навсякъде, но калина досега не съм виждала или по-скоро ми се струва че може и да съм виждала, но не съм обърнала внимание, че е точно калина.
Калината от "Неразделни" дали е офика или е различно дърво, т.е. калина? Кой ще помогне - литераторите или ботаниците във форума? Wink

	Сотиров написа:
	Там има и мукина, която също се яде, дори сурова.

Има я много и в Южна Витоша, яла съм плодовете ѝ, не подминавам див плод, ако знам че е ядлив Smile

Червената калина (Viburnum opulus) и офиката (Sorbus aucuparia) са различни растения, при това наистина и от различни семейства -- съответно Adoxaceae и Rosaceae. Мукината (Sorbus aria) е родственик на офиката. В Стара планина, Пирин и Средните Родопи се среща кръстоска между мукина и офика [1]. Плодовете на офиката съдържат малки количества парасорбинова киселина (0.4%-0.7%), която е токсична (използва се като пестицид) и може да увреди бъбреците. Затова се препоръчва да бъдат брани в късната есен, след осланяване, а също и да бъдат подложени на термична обработка преди консумация -- в такъв случай парасорбиновата киселина се преобразува в безвредната сорбинова киселина (E200), широко използвана като консервант. Плодовете на калината също е добре да бъдат брани в късната есен след осланяване, когато са по-сладки и по-малко горчиви [2]. Някои хора погрешно ги смятат за отровни поради горчивия им вкус, особено когато не са достатъчно узрели.

По отношение на литературния въпрос е по-логично да става дума за офика (дърво), отколкото за калина (разклонен храст или ниско дърво, с височина до 4 метра), ала в поезията всичко е възможно. Smile

[1] http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2013/01/17/ofika-dyrvoto-na-kysmeta.1043047
[2] http://kasnaprolet9999.blog.bg/hobi/2013/01/12/chervena-kalina-snejnik-za-studenite-zimni-dni.1041473

Неочакван отзвук за калините и сорбусите. Г-н Сотиров радвайте и поучавайте децата, но и двете ви скоруши са също ценни. Като реликва, лечебно, красиво дърво – столетник, което ще надживее много поколения.

	Сотиров написа:
	Странджанската боровинка упорито я търсих в горите край Граматиково, но не можах да я открия. Тя е храстовидна, но не знам дали наподобява американските селекции, които вече продават и по нашите разсадници.

Покрай заниманията ми напоследък с допълване на BGMountains с подробности в Странджанско ми направи впечатление новината за новооткрито разширение на разсадника край Граматиково, в местността Качул. Той се намира в близост до път 99 от Граматиково към Малко Търново, там където пътя пресича р. Велека. Отбивката е на юг, веднага след моста над р. Велека и вляво ако се движим в посока към Малко Търново. По-нататък се минава по още един мост (над Каменски дол) и се достига до разширението на разсадника, все още в строителство когато са били заснети снимките на Google преди няколко години. В статията се споменава също, че в разсадника се отглежда и странджанска (кавказка) боровинка, която достигала до три метра височина.

Тази снимка е от откриването на 16 октомври 2015 г., в присъствието на ученици от Малко Търново:

Още снимки и подробности има тук: https://www.facebook.com/tsarevo.bulgaria/posts/965204920168893

Обещават, че "на един по-следващ етап хората ще могат на символична цена да си закупят разсад".

Иначе в Червената книга на Р България пише, че странджанската боровинка се среща в "местностите Сърнеково и Сираково на територията на Държавно лесничейство „Малко Търново“, резерват „Узунбуджак“; околностите на селата Българи, Бродилово и Сливарово; 150–300 m н. в." [1]. Вероятно става дума за различни местности Сърнеково и Сираково от съседните обекти, отбелязани в BGMountains, тъй като за разлика от тях резервата (известен още като Лопушна) е разположен на изток от с. Сливарово, в землищата на с. Кости и с. Сливарово. За отбелязване е, че Граматиково изобщо не е споменато. В резервата е разрешено влизането само с придружител-водач от ДГС Кости (за 4 часа 100 лв (без ДДС), а за 8 часа – 200 лв (без ДДС)) [2]. За любителите на откривателството остават на разположение околностите на селата Българи, Бродилово и Сливарово. Може би най-обещаващото място е резерват Силкосия [3] (Горна Еленица) между Българи и Кости, най-старата защитена територия в България:

[1] http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Vacarcto.html
[2] http://www.tsarevo.info/eko-turizam/rezervat-uzunbudzhak/
[3] http://tinyurl.com/pxnxvdt

Сотиров, за този храст не знаех, че има и такъв вид боровинки, аз съм прихванал познания от не-много учени шопи. По склона на Витоша на Черни връх, пътеката която върви към резервата Бистришко бранище както и тази към х. Физкултурник , има доста от тези боровинки, както и от обикновените.
Много хубави пасажи тъмносиньо сладко мечо грозде, което расте ниско до земята, в Пирин има в цялата местност, преди Газейска река да навлезе от циркуса си в гората. Пътеката надолу през гората обаче беше трудно проходима дълги години, сега не знам как е.

Адмирации за всички преходи с тези сладки съкровища , особено този голям в Пирин с чудесни снимки и преживявания за всички ви !
И темата за растителните видове ,която се е заформила тук , аз до сега имах Офиката и Калината за едно и също растение , само че с различни плодове - оранжеви и червени Smile

. Чувала съм , че се ползват за сладко , но не съм пробвала .
Бъзака ( нискостебления храстовиден) е чудесно пречистващо и изграждащо имунитет растение , за целта плодовете му добре узрели се ръсят със захар в буркан в хладилника . Взема се на гладно по една лъжица , да споделя в първите месеци е много неприятно на вкус , но след като го зарязах година в хладилника стана вкусно . Та от нашите планини и разходки има смисъл освен прекрасните гледки и физическо натоварване , билки и плодчета за чай винаги набирам , пропускайки качването на някой връх .

Поздравления!

Надявам се скоро да ходите без раница с тези внуци; още веднъж адмирации!