Витоша през зимата?

	Сотиров написа:
	Екскалибур, чудесен маршрут сте минали - най-популярния за нашите деди. Само че снимките не излизат. Що така?

Мерси, г- н Сотиров! При мен излизат но ще проверя пак разбира се!
https://picasaweb.google.com/rumenjordanov/Vitosha182012?authuser=0&feat=directlink

Я, сега пък излязоха! Вероятно Мозилата ми прави номера. Хубави снимки - красив пейзаж, красив персонаж... Very Happy

И тук излязоха, без забележки хубово време,хубава планина,хубава компания...какво му трябва на човек?

На Витоша можеш да видиш цялото многообразие на екипировката за зимната планина Laughing

. Имаше и такива с летни маратонки, както и други с всякакви джунджурии, т.е. "висшата мода" на зимния високопланински туризъм и алпинизъм...Дори имаше тинейджъри по кожени гуменки Confused

Просто някои субекти си решават да пият 2- рото кафе в неделя на Златните мостове за разнообразие... Smile

))

Аз съм виждал човек с пикел на Черни връх, мъчеше се да го ползва вместо щека ...

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Най готини са мацки с ботушки на токче на Алеко.

Драги генералфелдмаршале, няколко пъти ти писах името като "Фон Шер", защото приех Von Blücher за някаква френско-германска комбинация, вероятно от Сар/Заар, с маскировъчно допълнение в средата. Кубинецът ме открехна, че това е Blücher с неизлязъл умлаут. Съжалявам и се извинявам! Нека само вметна, че когато има трудности с двете точки, не е грешно да се пише Bluecher. Рапортува о.з. мл. л-т Сотиров.

гн. лейтенат извиненията приети, няма проблем никакъв с името така си е добре по шаренко.Днес цял ден гледах на горе и се облизвах,като котак пред консерва копърка. Ама направих чудна градина картофи,божури и рози. Хем за ядене,хем радост за окото...

И къде е таз градина, разрешете да попитам? Май не е в зимна Витоша. Shocked

От долу,ама точно под резена...хи,хи

Сотиров написа:

Драги генералфелдмаршале, няколко пъти ти писах името като "Фон Шер", защото приех Von Blücher за някаква френско-германска комбинация, вероятно от Сар/Заар, с маскировъчно допълнение в средата. Кубинецът ме открехна, че това е Blücher с неизлязъл умлаут. Съжалявам и се извинявам! Нека само вметна, че когато има трудности с двете точки, не е грешно да се пише Bluecher. Рапортува о.з. мл. л-т Сотиров.

Фазанарията! Laughing

_________________
Екипировкaта не прави туриста, само помага...

Малко зима от преди няколко години:
https://picasaweb.google.com/100273758083373220072/DropBox#5722043542141976882

Ето малко и от мен: http://mrw8.snimka.bg/mountain/vitosha.663498.26679731

Днес 21 сряда се качих на Витоша. До върха през Драгалевци и Голи връх под лифта ставаше, но на слизане след Алеко до Бистрица пълна веселба. Снега се е размекнал и затъването е до твърдо. Минимум до коленете, нормално до чатала, а на някои навети склонове до гърдите. Сега ще чакам или да постегне или да се постопи. А ходих три пъти седмично до горе.

Една делнична разходка до Платото. Вчера, сряда. Тръгваме от Симеоново двама - Таня и аз (стажантът Иван си намери повод да не дойде и умно постъпи!). А ние - с амбицията да се качим на Черни връх. Разтопеният сняг обаче започна да ни създава проблеми веднага след Симеоновските езера. Е, вървеше се, но все трябваше да целим стъпките на единствения човек, който беше минал седмица преди нас. Но и те не ни даваха сигурна основа. А на откритите места си беше истинско изпитание. Сума време загубихме, докато прекосим поляната от стотина метра преди Бай Кръстьо, която беше едно снежно тресавище. По пътя заснехме първия кукуряк за тази година:

От класа Mammalia заснехме една игрива катеричка (Sciurus vulgaris Very Happy

), все още със зимната тъмна козина:

На Платото стъпихме чак към два часа. "Стъпихме" е твърде условно, защото всъщност пропаднахме. Разбрахме, че е безнадеждно да се качим до върха. А връщането после? Щеше да стане утре! По целия път през Платото не срещнахме жива душа, а и никой не беше минавал наскоро. (Че да не е луд?!) Чак горе на пътя за Черни връх видяхме силуетите на един-двама изкачващи се, може да е бил и Огнян. Долазихме до коловете на маркировката с надеждата, че по тях вече ще има утъпкана пътека и ще се върви нормално. Нищо подобно, а тъкмо напротив! На всеки две крачки се затъваше по най-гадния начин - единият крак в снега до чатала, другият на повърхността. При опит за изваждане на затъналия крак пропада и другият. Следва лазене. За мокротията е излишно да споменавам: грейките ни се наквасиха, а обувките се напълниха с по един литър вода. Оказа се, че новите ми обувки са разкрасени с едно дизайнерско хрумване, което е истинска беля в снега: "езиците" им са изплезени високо над връзките. Затова при всяко изваждане на краката те "лочат" сняг, който естествено се набива в чорапите и потича надолу. Аз не се притеснявам от водата в обувките - възприемам я като съгревающ компрес Cool

, но за много хора мокрите крака са трагедия. Разбира се, ние тръгнахме лошо облечени - без гети, дори без завързани крачоли, да не говорим за снегоходки, които си бяха съвсем необходими. (Ама като си нямам?)

Заслонът на Ушите изглеждаше недостижимо далече. Имахме чувството, че се отдалечава и че никога няма да го достигнем. Джапахме вече цял час, а той едва се виждаше:

Все си казвахме, че ще стане по-лесно за ходене, а то ставаше все по-гадно. Дори отбивката до заслона - десетина метра - я минахме чрез изравяне от снега. Никой преди нас не беше уважил този "заслон", чиято функция хич не ми е ясна. Някой да ми обясни какво е неговото предназначение? Туристите не могат да разчитат на него, защото винаги е заключен. Кого ползва тогава? Rolling Eyes

От заслона снимахме пустинята около нас. Черни връх, Капакливеца, Лъвчето... с номерата на фотографията те изглеждат под нас Very Happy

:

Надявахме се, че от Ушите надолу вече ще е по-добре. Уви, същото и дори още по-така! Затъване, борба със снега - кога класическа, кога свободна, кога кеч... Минаваме хижа "Бор" - занемарена, само едно обезумяло от самота куче. Манаваме хижа "Родина" - същата история. Вече вървим по шосе, което е всъщност кална река, до "Момина скала". Оттам надолу покрай водопада. Представяте ли си какво е по серпентините? Не си представяте! И все така, със затъвания в снега, до Бояна. Часът е 18:30, значи 9 часа с денивелация 1000 метра. Не е кой знае какво, но снегът ни изяде силиците. Затова един съвет: докато не се стопи снегът, не газете в него! Никакво удоволствие не е. Wink