Набиране на доброволци за разчистване на пътека от Ком-Емине

Върнахме се Smile

И работата е свършена добре..... обаче днес, поне аз съм на работа... довечера ще отчета по-подробно Smile

Последната промяна е направена от mikesli на Пон Май 16, 2011 11:10 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Както бяхме планирали, на 14-ти май ходихме да премаркираме пътеката Ком-Емине в участъка: река Елешница - Ришки проход. Ето какви изводи си направих аз за този участък:
1. Имаше поне 4-5 места с двусмислена маркировка, или без такава.
2. Поправихме това с нови маркировъчни знаци и табелки.
3. Никъде не сме маркирали нови трасета, а само върху или между знаци от старата.
4. Най-лошия участък е на изток от връх Байряка: между Х3 и Х5
- Х3-Х4: Доста обрасло дере, няма къпини, пътеката почти не личи, но вече е добре маркирано.
- Х4-Х5: Черен път с много къпини и локви, до месец ще е много трудно проходимо
- Трасето Х5-Х6-Х3 е за предпочитане през лятото, по-дълго е с 1.5 км. а може би и по-малко защото от Х1 имаше доста утъпкана пътека в южна посока, която най-вероятно подсича изкачването към Х3.
- Според мен между Х3 и Х5 трябва да има билна пътека.Има стара маркировка,но всички, които са тръгвали по нея я губят, затова изобщо не рискувахме. Навит съм, ако се събере по-голяма група да оправим точно този участък. Тази пътека би намалила времето за преминаване с повече от час.
5. с изключение на участъка Х3-Х4, всичко останало го има като трасе на OFRM 5.40 за Гармин на Геотрейд. Ето ги следите от моя GPS.
6. Хижа Върбишки проход е един хубав голям хотел-ресторант с добри условия и обслужване.
7. За всички, които ходят Котел-Върбишки проход, ако са без GPS или водач, нямат шанс да се ориентират по маркировката. След излизане от града започват едни поляни-пасища и маркировка с колове. Коловете са отишли за скраб, а добитъка е направил безброй пътеки. Варианта е да се върви по асфалта само 2 км. повече....

Ето малко снимки:

Страхотно!
Поздравления за положените усилия. Да се надяваме, че тълпите от туристи няма да позволят на пътеката да потъне в гората отново.

Напправих съпоставка с моята диря, поне до мястото където се отказах(Х4) и съм много доволен, че съвпадението е на 101%-та.

	Цитат:
	Според мен между Х3 и Х5 трябва да има билна пътека.

Mikesli, на около 1км източно от Х5 при моето минаване имаше "връзка" с билната пътека. Тя всъщност представляваше коларски път, сериозно обрасъл в къпини. В предвид, че въпросният се движи по билото, загубването е по-малко вероятно/според мен/... разбира се остава проблема с придвижването заради тръните.

Гледам следата и продължавам да си задавам въпроса: Какво е състоянието на черният път от северната страна? Този, който тръгва от р.Елешница(макс 1км северно от горското) и се съединява с маркировката КЕ под в.Байряка Rolling Eyes

Има ли някой който да каже?

_________________
www.senseofbulgaria.org

Браво момчета и момичета, свършили сте страхотна работа, много хора ще са ви благодарни и ще ви споменават с добро....
Благодаря ви и аз Respect

	maneco написа:
	Браво момчета и момичета, свършили сте страхотна работа, много хора ще са ви благодарни и ще ви споменават с добро.... Благодаря ви и аз

Страхотни сте!

Присъединявам се към агитката на благодарните туристи

На снимките виждам някои познати лица, но все пак - кои бяха героите, чиято слава ще разнасяме из дебрите на Върбишка планина? Croc

Искаме и разкази! Very Happy

Мечо пух е по разказите, ама май много сме го измъчили ... още мълчи. Извинявам се и ще се опитам аз да разкажа, а после той надявам се ще го направи както трябва.
И така 9 часа в събота се събрахме на ришки проход: Аз, синът ми Тодор, Даниела, Васко и Мечо. Заковахме 2 табелки, малко снимки и тръгнахме. Първите 3.5 км са черен път в добро състояние, нямаше нужда да цапаме, ама мерак -- всеки се пробва и някъде към втория километър се устаниви, че с шаблоните не става по-добре а само се бавим, продължихме без тях. Мястото където трябва да се изостави пътя е Х58 от тази карта, маркирахме го и се започна ходене почти без пътека но маркирано и начестявахме знаците и освежавахме старите такива. След подсичането на вр. Голям Дебелец пак тръгнахме по черни пътища, маркирахме по кръстовищата, ковахме табели.... Мисля че няма да имат проблеми преминаващите с изключение на района с къпините, за които писах в предния пост. След Х80 пътя е широк и чист. Може да погледнете в траковете как се движим:
12 часа в района на Голям Дебелец, 14-Байряка, 15-16:30 в гадния участък, 18 - г.с. Елешница, 21- Върбишки проход, 21:45 в хижата. Имаше емоции по преминаване на реката, после и на разбора, които Мечо по-добре ще опише, искам само да споделя че той много сериозно сипва ракията!!!!
На другия ден супи, кафета, палачинки, бири и в 9 тръгнахме към Котел. 9+6часа преход се очакваше в 15-16 да сме там. Да ама не, за малко да изпуснем автобуса в 18 за Сливен. Оказа се 27 км. по-късото трасе. Във високата част няма вода. Маркировката е лоша. На всичко отгоре предложих да обядваме, след като се качим на "горе" което се оказа грешка. Иначе има какво да се види: водопад по долината на върбишката река, няколко чешми, заслон..... ами това е от мен Smile

До всички колеги, които чакат разказ от мен. Много съжалявам, но като се върнах от Котел, намерих компютъра си повреден. Внучката ми на 6 години, е направила почистване и ми заляла клавиатурата с вода. Сега компютъра ми е на ремонт. Пиша ви от Разград, от дома на сина ми. Разказа ше го има след ремонта, или като купя нов, след няколко дни. Много се извинявам на всички. Засега толкоз, дочуване на всички.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

meco puh написа:

До всички колеги, които чакат разказ от мен. Много съжалявам, но като се върнах от Котел, намерих компютъра си повреден. Внучката ми на 6 години, е направила почистване и ми заляла клавиатурата с вода. Сега компютъра ми е на ремонт. Пиша ви от Разград, от дома на сина ми. Разказа ше го има след ремонта, или като купя нов, след няколко дни. Много се извинявам на всички. Засега толкоз, дочуване на всички.

Да е жива и здрава внучката, а за разказа ще имаме търпение!
Поздрав от Витоша! Smile

Решихме малко да променим облика на пътеката от Ришки проход до Върбишки проход, като опресним маркировката. На предното ходене бях я нарекал „джунгла“.Тъй като най-зле беше участъка от Ришкия проход до Голямата нива, трябваше да тръгнем от запад. Синът ме изтърси на прохода в 08,15 часа. Направих няколко снимки на прохода, ама нали съм слаб фотограф, те не станаха. Свикнал съм да щракам със Смяна, натискам копчето и го пускам. Никой не ми казва, че пустото копче трябвало да се задържи.
Пристигнаха и аверите от Сливен.Нека да ви ги представя: mikesli – баш водач на похода, titi – главен ръководител (демек каквото каже,туй става), Даниела – пом.водач и ръководител на женската част на похода (с две длъжности, щото е жена), синът на mikesli, Тодор – отговорник на младежката организация, аз meco puh, - имах задължението да вървя 30-40 метра след групата и да обирам пушилека. Това разпределение на длъжностите съм го научил по комунистическо време от моя партиен секретар. Не се забавихме, работа ни чакаше. Направихме по някоя снимка, (моите не стнаха, причината я знаете вече) и започнахме маркирането от прохода. Две табели, малко боя и давай напред. Първоначалния мерак е голям. Пътя по който се върви до връх Малък Дебелец не е необходимо да се маркира, но тук-таме ударихме по някоя боя. Под Малък Дебелец маркировката се загуби и се разпръснахме да я намерим, за да не маркираме втора пътека. Така беше и при Голям Дебелец. И така до X 76 от картата на mikesli. От X 76 до X77 маркировката е по едно сухо дере, където се върви трудно (Тошко си изкълчи крака), а след това се продължава по път, силно обрасал с къпини (какво ще е след месец-два, когато къпините пораснат не зная). Маркирахме тая пътека, тъй като нямахме право да създаваме нова пътека. Не я препоръчвам на никого. Има обходен ПЪТ от Голямата нива – X 77 на юг до обръщало за камиони, откъдето също по път на североизток се излиза на хубава беседка с чешма и след беседката на север до X 76 също по път. Може би ще се загубят някакви 20-30 минути, но ще вървите по хубав път. Въпрос на избор.
От Голямата нива до Горско стопанство Елешница се върви по път, който маркирахме по-рядко. Малко преди горското стопанство има проблем. Преминаването на десния приток на Елешница – Япъдере. Аз се бях подготвил за тоя проблем, с едни жълти найлонови торбички.Ето го и Г. стопанство Елешница. Само 15 минути отдих, малка закуска, по парченце шоколад от младежкия ръководител (раницата му тежеше само от шоколади) и отново на път. Ето ти ново двайсе. След притока Япъдере, изпречи ни се и самата Елешница. Кой ти очаквал. Изхвърлих си и найлонките. Хайде събувай се. Обувките на ръка и прецапах реката.Ама тя бедата не идва сама. Накрая се подхлъзнах, щях да легна с цял ръст във водата, не можах, обаче маратонките и чорапите ги изхвърлих в Елешница, и то с голям замах. Тръгнаха по реката, после и по море към нос Емине. Добре, че Митето беше там. Хвана ги, иначе щях да се върна в Разград на бос крак, за срам на хората. Сега да видиш как се върви по терлички по чакълест път. Ама и стръмно. Тайфата замина, meco puh остана сам в гората, за храна на мечките. Да но Митето е добър, изчака ме. Настигнахме тайфата горе на равното, след час. Тъкмо се стъмваше, стъпихме на прохода. Хванахме нагорнището към хижа Върбишки проход. Пак изостанах на 30-40 метра, един младеж ме запита, защо съм изостанал от групата. Досрамя ме, но си измислих хубав отговор: Ами момчето ми, понякога сбъркваме пътеката, и те се връщат при мен, затова вървя на таково разстояние след тях. Умно нали? Само не зная дали ми повярва. Ако иска, аз си повярвах.Пак ги настигнах, този път бяха в стаите. Ех, Васко не беше се изкъпал даже.Ух, че хубаво, щях да заспя под душа, ама пуста и ракия, не ми излиза от акъла. Хайде на разбор в ресторантчето.Ето, това най-ми харесва на походите-разбора. На разбор съм издържал 24 часа. Хубаво ми е, не се уморявам, нищо не ме боли. Налях им по стотачка, ама Васко и Даниела не искат, то и ръководителите на младежките организации още не знаят как се прави разбор, наложи се да си направим разбора с Митето и най вече аз. Другите държаха акомп. Най-после лееека нощ.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

Здрасти Мечо, радвам се да те видя отново на линия Smile

Сега, от дистанцията на десетина дни, като чета и постовете си мисля дали не бъркаме с препоръчването на по-дългото трасе защото:
1. Макар и по-добро като състояние то е с около 2 км повече и вкарва допълнителна денивелация 450-650м
2. Пътеката е в това състояние най-вероятно поради неуточненото трасе.
3. Продължавам да твърдя, че най-добрия вариант за преминаване там е билната пътека.
Ето защо предлагам да обобщим така:
I. Маршрута, който маркирахме е пещеходния с уговорка, че не е подходящ за преминаване с къси панталони, всъщност и в района на Голям Дебелец има участъци, където крачолите са препоръчителни..
II. Варианта със слизане до асфалта е коло-трасето /по-дълго е но ако си с байк ще се мине многократно по-лесно и бързо/
III. Остава отворен въпроса билното трасе, всеки който има време в запас и GPS може да го пробва, особено при движение от изток на запад. От т. Х76 вместо завой в южна посока се продължава на запад, по синята следа. Самата следа е по маркировка до някъде, после завива на юг, което е грешка. Очаква се да стигне до пътя /I./ на около километър след Х77.
според cholla това е:

	Цитат:
	на около 1км източно от Х5 при моето минаване имаше "връзка" с билната пътека. Тя всъщност представляваше коларски път,

Както вече писах, бих се включил в група за откриване и маркиране. Засега изчаквам разкази и GPS следи от хора, които са се пробвали, или ще се пробват там Smile

mikesli, напълно си прав, да търсиш най-късия път от Голямата нива до Байряка по билото. В ръката ми е обаче, карта номер 6 - Ком-Емине - 1987г. На гърба на тая карта к.г.н. Тодор Ненов е написал: "Билото е гористо, осеяно с каменен блокаж, нападали клони, обрасло с къпинак и дървовиден бъз.Това малко затруднява и забавя движението, а и пътеката често се губи...." Отнася се точно за участъка от Г. нива до Байряка. Тогава и ние минахме по билото и не напразно ходя да маркирам именно този участък. От Ком до Котел вървяхме без грешка, сгрешихме от Котел до Риш два пъти. Не мисля, че сега на билото нещо се е подобрило, дори мисля обратното. Но, проверката е майка на знанията. Само че до началото на м. Юли времето намаля. Наближава деня на тръгването от Ком. До 20 Юни мога да ти бъда другарче, и в това начинние, и то само от Горското до Байряка и обратно, без излизане до проходите.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

Meчо, това най-вероятно ще стане наесен или догодина, нека се посъбере малко информация. Идеята ми е да се качим от Манолич до беседката с кола, а от там е 2 км. до проблемния участък.
това са снимките от моя фотоапарат Smile

Наесен е късно, а догодина, я мечо, я мечката. След 10-ина дни тръгват туристи-пешеходци и велосипедисти. Искам да помогна на всички. Затова:
1)Тръгвам на 31 Май вторник сутринта в 8,00 часа от Г. стопанство Елешница да маркирам велосипедната алея (тя е алея, а не пътека).
2)Втори ден-ще се опитам да мина по билната пътека от Г.нива до Байряка. Казвам, ще се опитам, тъй като там маркировката е от 1980 год. Няма маркировка, няма пътека, поне аз нямам и GPS следа. Ако някой има да ми я даде.
3)Ако ми е останало още желание, третия ден ще търся пътя от Г.стопанство до Байряка от северната страна на билото.
Ако има желаещи да заповядат, много им благодаря.

_________________
Kom Emine 1987
Kom Emine 2011
Ком Емине 2013 на седем десет без седем
Балкана символ на цял полуостров

Трябва да благодарим на нашите колеги, които свършиха работа, несвършена от 30 години насам. Скоро се запознах с Мечо, надявам се да се запозная и с останалите лично и да повървим някога из Балкана. Мечо е бил планински водач и е много опитен. Водил е групи по КЕ. Възнамерявах да му бъда подгряваща група в юлския му поход 2011г. Ком - Емине, частично в отсечката от Амбарица до х.Тъжа, обаче сега си мисля дали да не направя друго. Вероятно ще го придружа в новомаркирания участък, защото едва ли някога повече ще го мина, а ще имам удоволствието да ме води автентичен водач и маркировач. Другите колеги по региони също може да подкрепим Мечо и ето така ще имаме приятел , който и на 67 години е минал КЕ. Вярно Мечо е много силен на разборите дъра-бъра

, но и по баирите такава скорост развива и издържливост, че може да засрами доста младежи. Тук е мястото да му се извиня, че три дни той мъкна в раницата си на 2200 метра домати и краставици за мезе при разборите (близо 2 кила), а аз му ги изядох последната вечер и то без да пия. Ако даде Господ да се подвключа в похода му, обещавам да компенсирам, че ме е срам, ама сега като пиша това ми олеква.
Колеги, не казахте дали в новомаркирания участък има покритие на джиесемите и за кои оператори. За мен е важно, защото не виждам как без актуална връзка ще се включа в похода на Мечо своевременно.