Малка Мальовица

Замислих се , че съм минавал поне сто пъти покрай Малка Мальовица , но никога не съм се качвал на него . В този ред на мисли се загледах в картата , но нито в стационарния , нито в уеб варианта вр.Малка Мальовица фигурира . Котата му дадена в картата на Домино и в уеб сайта "ranica.eu" е 2640 м.н.в. Дали не е време да бъде нанесен и в най-подробната планинарска карта Question

Хм, Добри. Малка Мальовица не е ясно кое е, поне от картографска гледна точка.Според мен е новоизмислено име, вероятно появило се покрай популярността на района в катераческите среди.

Ето какво намерих по темата, ровейки в карти и пътеводители:
- като връх го няма на нито една топографска карта (1:5000, 1:25000, 1:50000). На тази в мащаб 1:5000 има кота, висока 2615 м, която може и да е, може и да не е Малка Мальовица;
- в стартата карта на Картография не присъства;
- в картата на Домино го има като връх, висок 2640 м;
- в пътеводителя на Радучев 1964 г Малка Мальовица е спомената само веднъж, като връх, който завършва на запад (!?!) венеца от върхове Ловница, Злия зъб, Орловец с Петлите, Мальовица и Малка Мальовица. Височина липсва;
- в речника на Рила от Радучев 1984 има споменат такъв връх, без височина;
- в туристическата карта на Рила и поясненията към нея на Павел Делирадев от 1936-а година, такъв връх липсва;
- проф. Жеко Радев не споменава въобще в. Мальовица в неговата "Природна скулптура ..." от 1920 година. За него Малевица е циркус с 4 езера. Главният връх там е Еленин връх;
- Павел Делирадев не споменава в очерка си за Рила планина от 1938 година Малка Мальовица. Въобще за Мальовица има само 2 бележки - за реката и върха като един по гранитните била;
- Румен Грънчаров във "Върховете ... " отделя статия за тоя връх, но вътре пише - "... В туристическите карти такъв връх не е отбелязан, липсва и неговата височина ...". Това си изказване определено е странно - няма го в картите, няма височина, но ... описваме Малка Мальовица.

Моето мнение е, че Малка Мальовица е ново творение покрай катераческите среди, вероятно появило се при всеобщия хаос след края на 40-те години. Аз лично възприемам цялата скална скулптура там като едно, с най-високата му част видима като черна стена от долината на р. Мальовица. Името на тая черна стена е дошло от реката или местността долу, в първата третина на века - Мальовица.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Започвам с това, което Добри отбелязва, дали не е време т.нар. връх Малка М. да бъде нанесен на картата. Категорично, трябва да бъде нанесено точното местоположение и приблизителната височина на котата, без него картата в района, няма как да бъде прецизна изобщо. Съгласен съм обаче с Дидо, че след като във времето картографите, по една или друга причина, не са го наименували масово, то няма нужда и не е необходимо, ние да се явяваме като кръстници. Признавам си, че имам слабост към това място, и затова в събота се разходихме из района, с цел да запишем с навигацията нужните данни- по моя гпс височината е около 2625м. Качихме т.нар. Малка М. от страната на Мальовишките езера, като преди това ходихме и до Ушите, а слязохме от Малка М. към Еленските езера, откъдето обикновено се качваме, когато ходим там. Малка М. предлага възхитителни гледки във всички посоки, поради по страничното си разположение в долината, нещо като Камилата в района. В сравнение с Мальовица, т.нар. М. Мальовица е по-интересна за изкачване, дори и от известния североизточен ръб на Мальовица, да не говорим с лятната маркирана пътека. На няколко места се използват усилено и ръцете, на места има прагчета. На върха има каменна пирамида, стои се на малка площадка, която открива страхотни гледки във всички посоки. Изобщо не може да се сравнява, по моя преценка, с гледките и усещането от "ливадата" на Мальовица. Така че, който не е ходил там, да върви, гарантирано няма да да съжалява, от това което ще види.
По-долу пускам двата трака, довечера ще пусна и билет в системата. В най-долната част на спускането към Еленските езера, малкото еленско езеро може да се заобиколи и от запад, но това не променя почти нищо в маршрута, въпрос на преценка. При този вариант на изкачване трябва да се следи леко вляво посоката на изкачване (вижда се добре на следата на гпс-а), тъй като отиването в дясно води до невъзможни за преодоляване прагове, проверено е на място преди години.

.
тракове:
http://dox.bg/files/dw?a=e304a388be
http://dox.bg/files/dw?a=718b23c7b1

На първия трак се вижда, как над едно от Мальовишките езера правим леко завой на север, слязохме малко за да напълним вода от едно постоянно течащо поточе, тази кривка може да се избегне разбира се.

	iozkan написа:
	На първия трак се вижда, как над едно от Мальовишките езера правим леко завой на север, слязохме малко за да напълним вода от едно постоянно течащо поточе, тази кривка може да се избегне разбира се.

Предлагам да се отбележи в картата като място с течаща прясна вода Smile

Аз предлагам тези имена на върхове, местности и туристически обекти, които са се утвърдили сред туристите, но все още не са приети официално, не са обнародвани в Държавен вестник или друг нормативен акт, да бъдат изписвани на картата BGMountains в скоби, или след наименованието да бъде поставяно в скоби "(тур.име)". Защото тези имена съществуват и са факт сред туристите, а картата BGMountains е туристическа и по замисъл, и по изпълнение.

Случаят с връх Малка Мальовица е показателен.

Може би преди 1940 година връх с такова име не е съществувал. Не е съществувало и името Мальовица.
На топографските карти не е отбелязан такъв връх, но на тях не са отбелязани и редица други върхове, като Злия зъб, Двуглав, Лопушки... Ако сега се изготвят нови топографски карти, то в тях със сигурност ще влезе и името Малка Мальовица. Защото то съществува.

Освен в пътеводителя от 1964 г. и речника от 1984 г. Живко Радучев описва връх Малка Мальовица и в пътеводителя си на Рила от 1988 г., и в "Мальовица" - книжка 1-ва от поредицата Нова туристическа библиотека.

В картата на "Картография" за Е-4 мащаб 1:50 000 от 1992 г. има връх Малка Мальовица и връх Орлето.

В картата на "Домино" вече беше написано, че връх Малка Мальовица фигурира.

В книгата "Рила Алпийски маршрути" от 1980 г. (?) на Българската федерация по алпинизъм връх Малка Мальовица фигурира.

В пътеводителя на Рила на Румен Грънчаров връх Малка Мальовица фигурира. Там е написано "В туристическите карти описваният връх не е отбелязан. Липсват и данни за неговата височина". Това означава, че при издаването на пътеводителя Румен Грънчаров не е разполагал с туристически карти, върху които връх Малка Мальовица е отбелязан, и не е намерил сигурни данни за височината му. Но това не означава, че Румен Грънчаров не е намерил данни и сведения за връх Малка Мальовица (вече се видя, че той фигурира в пътеводителите на Рила отпреди много време). Има и други върхове, на които не се знае точната височина, или пък в различните източници има противоречиви сведения за същата.

В официални документи на национален парк "Рила" връх Малка Мальовица е споменат.

Не на последно място нека чуем думата и на самите туристи. Може да се направи запитване дали знаят кой е връх Малка Мальовица.
Много от туристите вече открито са заявили своето мнение, например Ристо Туристо нееднократно на страниците на този форум:

Пон Авг 23, 2010 11:28 am Заглавие: До в.Камилата - Ристо Туристо написа:

От Мальовишкото било не бях уважил само два върха - Злия зъб и Камилата.
За първия си трябва осигуровка и спешъл екипировка - нещо не съм фен.
Камилата е малко встрани от билото, но това я прави ценна с гледките от горе и.
Измамно лесно достъпна се вижда от далеч, но на места доста се драпа 4х4.
Качих я от изток, като от един разклон от пътеката за Страшното хванах към Ловнишки превал.
На приблизтелно половината от качването към него се отбих в дясно по снагата на върха /запад, северозапад/ по видимо нещо като обрасло с трева скално прагче и постепенно качих върха.

Гледките от горе си заслужаваха:

поглед на север към Маломальовишките езера и най-високата кота на рида Ръждавица:

към Злия зъб и Орловец:

Малка Мальовица и Орлето на фона на Мальовица:

... и малко ладовинка Laughing

:

Слизането от върха е малко опасничко. Говоря за южния склон - към заслон Орловец. Стръмно е и е добре да се правят серпентини по скалните прагове там. Посоката на слизането е към Ловнишки превал /т.е. ЮИ/, а не директно към заслона /Ю/.
Предполагам Дидо в следващата версия на БГМаунтийнс ще отрази качването и слизането.

Всичките снимки.

Що се отнася до това дали връх Мальовица и връх Малка Мальовица да се възприемат като един двоен връх, понеже са много близо един до друг - има много примери за отделно наименувани върхове, които са на разстояние от порядъка на разстоянието между обсъжданите върхове. Ето няколко примера:

В заключение искам да кажа, че картата BGMountains си има собственици и те ще решат дали връх Малка Мальовица да се впише в туристическата карта.
Ако те не желаят да го включат за благото на туристите - това е тяхно право и то трябва да се уважи. Ние можем само да даваме предложения и съвети.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!

	dido написа:
	Името на тая черна стена е дошло от реката или местността долу, в първата третина на века - Мальовица.

	stefan_iliev38 написа:
	Може би преди 1940 година връх с такова име не е съществувал. Не е съществувало и името Мальовица.

Из картите, които съм преглеждал, името Мальовица (Малевица) се появява всъщност доста по-рано -- първо в руската "Карта части Балканскаго полуострова обнимающей весь театрь войны 1877-1878 г.г.":

stefan_iliev38 написа:

Що се отнася до това дали връх Мальовица и връх Малка Мальовица да се възприемат като един двоен връх, понеже са много близо един до друг - има много примери за отделно наименувани върхове, които са на разстояние от порядъка на разстоянието между обсъжданите върхове.

Така е, да. Може би е добре обаче също да се има предвид и т.нар. topographic prominence (топографска значимост или с други думи колко метра може да се слиза от един връх до най-високата седловина, която го отделя от друг по-висок от него връх). Височината на котата на Малка Мальовица според ЕТК М1:10000 e 2615.5 метра, седловината между нея и котата на Орлето (2620 м) е на 2562 метра, следователно топографската значимост на Mалка Мальовица е само 53.5 метра. От друга страна в България има много безименни върхове с топографска значимост доста над 53.5 метра... Между другото гледам че Орлето вече е нанесено като връх в картата, а неговата топографска значимост е дори още по-малка от тази на Малка Мальовица (едва 27 метра).

stefan_iliev38 написа:

В заключение искам да кажа, че картата BGMountains си има собственици и те ще решат дали връх Малка Мальовица да се впише в туристическата карта.
Ако те не желаят да го включат за благото на туристите - това е тяхно право и то трябва да се уважи. Ние можем само да даваме предложения и съвети.

"Собственици" едва ли е най-подходящата дума когато говорим за отворени данни със свободен и безплатен достъп до тях. Картата си има множество автори и източници. Аз лично не бих се възпротивил да бъде нанесено това име, но и не бих го направил изцяло на своя глава. Позволих си единствено да въведа котата на Малка Мальовица с нейната височина според ЕТК М1:10000, както и да добавя височината на Орлето, която досега не беше нанесена (пак според същия източник). Тези промени вече са видими в онлайн версията на картата:

http://www.kade.si/#map=18/2601081.73/5187162.31/0

Без да подлагам на съмнение източниците и картите, които цитирате, ми се струва, че няма как Орлето да е по-високо от т.нар. Малка М. (2620м за Орлето срещу 2615м за Малка М, според vedrin). На място това се вижда много добре, моето измерване за височината на Малка М. показва около 2624-5-6м). Разбира се, че точната височина не е от голямо значение, но принципно смятам, че има нещо нередно в данните, щом Орлето излиза по-високо.
Съжалявам само, че онзи ден не минах и през скалата Орлето, та сега да имам аргумент. Ще проверя дали откакто имам гпс-а, съм се качвал на Орлето, на Малка М. за последно съм бил юли 2013г. Видях, че например в раница.еу има данни за височина на Орлето от 2575м и с това, по скоро бих се съгласил.

Да се намеся и аз в дискусията на творците на топонимите в България Smile

Не съм геограв, прост консуматор на планината съм, но като местен (израснал в Самоков) ми се изка да подкрепя iozkan в неговото виждане.

25 години вече ходя зима и лято на връх Малка Мальовица, как така ще се води дискусия дали съществува или не? Височината му е съвсем прилична. Като трудност се нарежда в челната петица (най-малко) в Рила. Като траверсиране отива дори още по-напред. Да не говорим за зимно изкачване или траверс. Стърчи съвсем очевидно от всички страни, без него силуета на масива на връх Мальовица няма да е пълен.

Имената се дават за да са практични и полезни, а не за да се търси някаква историческа истина (често несъществуваща).

Дискутирайте Малък Мечит или Малка Попова капа, ама Малка Мальовица е ясно кое е Smile

Поздрави,

Момчи

	dobrifin написа:
	Замислих се , че съм минавал поне сто пъти покрай Малка Мальовица... Дали не е време да бъде нанесен и в най-подробната планинарска карта

iozkan написа:

Започвам с това, което Добри отбелязва, дали не е време т.нар. връх Малка М. да бъде нанесен на картата. Категорично, трябва да бъде нанесено точното местоположение и приблизителната височина на котата, без него картата в района, няма как да бъде прецизна изобщо...

stefan_iliev38 написа:

Аз предлагам тези имена на върхове, местности и туристически обекти, които са се утвърдили сред туристите, но все още не са приети официално, не са обнародвани в Държавен вестник или друг нормативен акт, да бъдат изписвани на картата BGMountains в скоби, или след наименованието да бъде поставяно в скоби "(тур.име)". Защото тези имена съществуват и са факт сред туристите, а картата BGMountains е туристическа и по замисъл, и по изпълнение...

Благодаря на Ведрин за информацията и за нанасянето на котата. Но въпросът беше не за котата, а за поставянето в картата на името Малка Мальовица, което отдавна съществува в пътеводители, карти, документи и най-вече в туристическите среди. То липсва на картата, което е в голям ущърб на туристите.

Ето цитат от страницата http://bgmountains.org/bgmountainsgpsmap/178-bgmountains :

"Изработването на картите се базира на извличането и синтезирането на информация от следните източници:

1. Военни топографски карти.
От калибрираните военни топографски карти се свалят данни за реки, коти, извори, наименования на местности и обекти, както всяка друга информация която липсва на сателитните снимки.
2. Google Earth и maps.google.com.
От този източник се събират данни за пътищата и се изчертават полигоните с гори, трева, клек, населени места езера, по-големите реки и т.н. Има два подхода на работа:
- Изчертаване на Paths с Google Earth и превръщането на данните в удобен за GPSMapEdit вид
- Сваляне и калибриране на сателитна снимка за района на картата с GoogleMV или mapbuilder. Предимството на този метод е, че позволява директно изчертаване на обектите в GPSMapEdit, и дава възможност за коригиране на леките отклонения в Google Earth с преместване на изображението спрямо близки данни за които сме сигурни.
3. SRTM-данните от NASA
Генерират се контури през 10 метра и се променя типа им със специално създадена от dido програмка както следва:
- кратните на 10м - минорни
- кратните на 100м- средни
- кратните на 500м- мажорни
4. GPS-информацията събрана в Трак Архива.
Това е най-надеждната и важна информация за пътища и точки, когато е събрана с внимание и добър приемник. Служи и за допълнителна корекция на калибрираните сателитни снимки. Затова всяка информация предоставена от Вас в Трак Архива е изключително ценна."

Да се обърне внимание на точка 4.

Материалът за топографската значимост ще го прочета подробно като се върна следобяда (възнамерявам да обходя едни пътечки във Витоша, за да събера материал за картата), изглежда много интересно четиво, поне след като го прочетох отгоре-отгоре.

Което ме накара да си спомня как дълго търсихме котата на връх Зелени камък над Урдиния циркус началото на септември месец, който връх едва-едва изпъква над Зелени рид. Сещам се и за топографската значимост на Песоклива вапа спрямо Юрушки чал - около 60 метра може би, съизмерима с тази на Малка Мальовица. Като се замисля - то и седловината между Малък и Голям Близнак не е много по-дълбока... А пък някои български планини биха се превърнали в хълмове, ако се спазва по-строго правилото...

Накрая - за размисъл - направих една интересна за мен таблица, в която набързо описах имената на върхове от района на Мальовишкото било - така както се срещат в някои от достъпните ми източници (същите източници са достъпни и за масовия български турист). Целта е да се видят несъответствията в имената и неточностите в БГМаунтийнс. Защото са ми задавали въпроси - какъв е този Друшлявишки връх на картата, или пък какъв е този връх Прекорец. Все пак БГМаунтийнс е съвременна туристическа карта, а не карта от 30-те години на миналия век.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!

Тоя разговор е воден многократно, не само в Планинарския форум. Ясно е, че има две отличаващи се становища:

-Едното е да се спазва, консервативно, топонимията. Тежест имат названията, дадени от местните жители. Това всъщност е подхода на професионалните географи и топографи, защото създава дълговечна "топонимична" снимка на един район. Така едно географско описание може да бъде разпознато и след 100 години - всички "говорят" на общ език.
-Другото е да се именуват без ограничения всякакви обекти, от всякакви хора. В планината се създават множество нарицателни имена дори за един и същи обект според това на кой му е хрумнало да "твори" там. Примерно - дъновистите вадят от ръкава Беинса Дуно, туристите им отвръщат с Малък Кабул, а Чочо го слага на всички с Чочов връх. Ясно е, че този подход води единствено до хаос и не може да бъде основа за сериозно нещо като картова топонимия. За пример ще дам картите на "Картография", в които преименуванията на Политбюро са омешани с тези от алпинистките среди. Картата като резултат става пособие, над което се хили цяло Банско като си погледне землището. Laughing

Ако все пак не вярвате над горното, да ви припомня как би изглеждала картата с въпросните нарицателни имена:
- из Пирин - 'Акул перка, Мурат, Сутиена, Средна, Малка и Голяма Тодорка, Първата Стража, Железнишка порта, Острец, Кривец, Гърбец, Уйец, Гранитен, Войводски връх, Войводски езера, Самодивски връх, Самодивски езера, Кутело I, Кутело II, Безимен I, Безимен IV, Безимен LXIX и т.н., Иглите на Плешки връх, съотв Долна и Горна игла, Първо стъпало, Второ стъпало, Трето стъпало, Четвърто стъпало, Пето стъпало, Шесто стъпало, Седмо стъпало,

- из Рила - около Седемте езера покрай Дъновистите - Чистотата, Съзерцанието, Беинса Дуно, Чочов връх, Малък Кабул, Езерния връх, Салоните, Олон, Фарът на Олон, Шемхаа, Нел Онтри, Махабур, Ио Колнар, Балдер – Дару, Елбур, Махарзи; около Мальовица покрай алпинистите - Малка Мальовица, Голяма Мальовица, Триъгълника (на Мальовица), при Черната скала - Лявата игла, Средната Игла, Дясната игла, Първа тераса, Втора тераса, Камъка на Първа тераса, Куклата, Малката кукла, Маймунския ръб, Учебните скали, Зeления улей, Калбурската стража, Горна Урдина игла, Средна Урдина игла, Урдини игли, Камилски игли, Голям Петел, Сивите скали, Червената плоча, Иглите на Малка Мальовица, Палеца, Малък Палец, Долна Дяволска игла, Дяволските игли, Крайна Дяволска игла, Черна Дяволска игла, Червена Дяволска игла, Двуглав, Иглата, Иглата на монаха, Дяволския улей, Черната стена на Двуглав, Халката, Портала, Горното седло, Долното седло, Синия улей, Северен гребен, Шилеца, Бисквитено езеро, Мусаленска игла,Иглата на Манчо, Иглата на Ибър

- из Витоша - Шаро, Долен комин със Средно, Южно и Северно крило, Горен комин с Източно крило.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	-Другото е да се именуват без ограничения всякакви обекти, от всякакви хора.

Как всякакви обекти от всякакви хора... не става ли въпрос конкретно за Малка Мальовица? И изобщо как може да се сравнява Фарът на Олон (каквото и да е това, за пръв път го чувам) с Малка Мальовица. Решавайте за всеки случай поотделно, а не по принцип.

_________________
Искате ли да изживеете едно приключение!?!...

Не може да се решава поотделно, а не по принцип. Картографията лежи на гегографски принципи, не на единични компромиси.

Става дума за призива да станем "модерна туристическа карта" и от тип "-Едното" да минем на тип "-Другото". Което значи - да спрем да бъдем карта, написах защо.

За Малка Мальовица също съм писал горе.
Да, има един скаляк при Мальовица, на който алпинистите викат Малка Мальовица. В топографската карта има дадена кота с височина, която сме ползвали и ние. Името обаче като топоним липсва от всякакъв вид топокарти, както и от справочниците. Румен Грънчаров само с половин уста го споменава за връх, казвайки, че липсва по картите.

Е, ако сложа Малка Мальовица, да надпиша ли с 'Акул перка Кралев двор, Сутиена на островите на Валевишкото езеро, всичките игли по Мальовишко и т.н. по списъка даден горе?

П.П.

	Mariana1000 написа:
	...И изобщо как може да се сравнява Фарът на Олон (каквото и да е това, за пръв път го чувам) с Малка Мальовица...

Е как

,

	http://neobyatnotogovori.blogspot.bg/2011/11/119720020827.html написа:
	"Фарът на Олон" – това название на езерото "Съзерцанието" е известно навсякъде по Трите Вселени

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Сря Окт 21, 2015 2:55 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

	dido написа:
	... Ясно е, че има две отличаващи се становища...

И третото становище е да се запази топонимията от преди 100 години и да се спре развитието на географската наука, и да се взема мнението САМО на местните овчари (повечето отдавна измрели), но не и мнението на местните туристи.

Както в Средновековието - Птолемеевата система е най-добрата, ВСЯКАКВИ хора нямат право да оспорват неудобните грешки от миналото, ако някой открие нова планета - НЯМА право да я наименува, тъй като Птолемей Велики не е счел за необходимо да я наименува и тъй като няма нужда да се наименува - планетата е много малка и незначителна спрямо съседната планета, и не е ясно дали е планета, и не е ясно къде точно се намира, или пък колко точно е висока... И изобщо няма смисъл да се дават имена на безименните върхове, пардон - планети.

Малко се отплеснах. А темата беше за Малка Мальовица. И не само. Трябва да се обмисли сериозно проблемът с имената.
Научният подход в случая е ясен - Николай Даутов подходи научно - написа научен труд - " Пирин - географски и етимологичен речник". По този начин той направи "дълговечна топонимична снимка на Пирин". Но само една снимка не е достатъчна. Защото нещата се променят. Географската наука - също.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!

След толкова думи - казано накратко - разбирам, че твоето становище е "-Другото".
Ако искаш да си в течение с туристическия сленг тогава, гледай да изучиш внимателно събрания от мене (непълен) списък Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

dido написа:

... Картографията лежи на гегографски принципи, не на единични компромиси.

Става дума за призива да станем "модерна туристическа карта" и от тип "-Едното" да минем на тип "-Другото". Което значи - да спрем да бъдем карта, написах защо.

За Малка Мальовица също съм писал горе.
Да, има един скаляк при Мальовица, на който алпинистите викат Малка Мальовица. В топографската карта има дадена кота с височина, която сме ползвали и ние. Името обаче като топоним липсва от всякакъв вид топокарти, както и от справочниците. Румен Грънчаров само с половин уста го споменава за връх, казвайки, че липсва по картите.

Е, ако сложа Малка Мальовица, да надпиша ли с 'Акул перка Кралев двор, Сутиена на островите на Валевишкото езеро, всичките игли по Мальовишко и т.н. по списъка даден горе?

Можеш ли да кажеш кои са географските принципи?

Само да не се окаже, че да се осланяш на топографски карти от миналия век е един от географските принципи.

Малка Мальовица фигурира и в карти, и в пътеводители, и в официални документи, и в местните жители. Румен Грънчаров с цяла уста и в 2 издания на пътеводителя си за 2000-ците на Рила го оповестява ясно, точно и категорично - това е отделен връх. Не знам в новия му пътеводител за Рила какво е написал - нека който го има да сподели.

Ведрин правилно подхожда към проблема с Малка Мальовица, като използва научна аргументация - например теорията за топографската значимост. Нека и някой истински географ се включи в спора и да даде своето мнение.

П. П. А за Акул перка и Сутиена е несериозно да се шегуваш по този начин. Нито е смешно, нито е научно, а несериозно.

____________________
Rish Horror delenda est!
Освен това смятам, че Ужасът на Риш трябва да бъде отстранен!