Хора, пътища, автомобили - до Миджур и обратно.

Тръгнахме още в деня на майстора да кажем към 3 след обяд от Стара Загора. Групата беше аз, фена и Галя. Още от самото начало набрахме скорост и през Шипка и част от северозапада стигнахме към 8,30 часа почти до х. Миджур. Спряхме колата на около 2 км преди хижата и за нула време стигнахме до точка А.

А там се запознахме с най-гостоприемните хижари, според мен, в БГ. Ракийка, бирка, още една, смях, кебапче, сланинка и дробче и сме заспали на вторият етаж.
На сутринта не щеш ли Галя "без да иска" забравила да си спре алармата на телефона и ставаме в 6,30 Smile

- и без това нямахме търпение за най-високият връх на Сърбия.
Сбогувахме се с гостоприемните домакини с обещания за неделя по обяд да се видим пак.

Първи ден - пътуване до х. Миджур
Втори ден - х. Миджур - вр. Миджур - вр. Оба - х. Горски рай
Трети ден - х. Горски рай - х. Миджур по подсичащият път, който стига до над взривният завод.

Тръгва се по пътя нагоре по течението на реката докато се стигнат две беседки. От там се хваща реброто, което ще ни отведе до билото.

В гората е доста стръмно, след нея също.

Поглед назад от Козята гърбина.

Ние не следвахме пътеката до седловината а тръгнахме нагоре по рида към билото.

По-нагоре ние с Галя оставихме раниците, а Станимир беше напред с неговата.

Поглед назад към седловината и вр. Оба.

И на върха.

Поглед към сръбско.

Поглед назад.

Развъртяхме една бирка.

и хайде наобратно.

вр. Оба

Трябваше да вървим ето натам.

Докато стигнахме отбивката за х. Горски рай.

И хоп ..

ето ни на хижата. Пристигнахме точно за обяд. Мисля че беше към 13,30 часа. Имаше студен вятър на билото, а крачката на моите спътници е много лека и ето поставихме почти световен рекорд по най-бързо и приятно минаване на този преход. И сега започна похапването на най-вкусният засега боб с манатарки. Хапнахме и други работи, пийнахме и сме заспали на вторият етаж. Събудихме се по-късно след обяд за късната разходка.
Както и да е. На другият ден Галя ни пожали и сме спали до 8,00 часа. Хапнахме и тръгнахме към 9,0.
Прекръстихме се преди да тръгнем и тръгнахме с левият крак напред.

Вървяхме по пътя, който води до с. Горни лом, но трябваше да го напуснем и хванем пътя за взривният завод. По този за селото имаше вело табелки.
Не съм сигурен, но мисля. че тук някъде или не много далеч от тук е отбивката. Ние я подминахме и се върнахме в последствие. Не знам дали имаме трак.

Това е "началото" на пътя, снимал съм назад.

и напред

Почти веднага се пресича поток.

Поглед назад.

Следва стръмно изкачване. Чува се шума на рекичка в дясно.

Излиза се на открито пространство. Отпред в ляво е Раков връх.

Поглед назад.

Раков връх.

Поглед назад.

Раков връх се пада от ляво.

Поглед надясно Smile

На това дърво има синя марка.

Раков връх.

Поглед назад.

От тук насетне срещахме маркировка и табели за еко пътека "Жълтата тинтява".

Телефона не може да улови колко е красиво наоколо.

По надолу в гората видяхме нападалите дървета. За наша радост те бяха разчистени.

Наближаваме цивилизацията.

И ето го асвалтовият път.

Поглед към с. Горни лом.

И нагоре към х. Миджур.

Качихме се с колата до хижата, пътя е добър и похапнахме - аз агнешка чоррба, а те нещо по здравословно.

Край, ама друг път. Имахме да пътуваме към 400 км и да пием бирка в с. Мирково и да хрупаме кърначета, за което благодарско на домакините.

Е, как е?

_________________
И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...

Бива.

Що не си снимал маратонците?

	igurbev написа:
	Бива. Що не си снимал маратонците?

Да ве-само баири и бири!Трябваше да покажеш на Ванката кви морни мутри имаха ср`пските коУеги-да добие повече(заслужено) самочувствие Smile

Не знам, стори ми се неуместно. Трябва да има поне една снимка, само че отдалеч на една от идващите групи.

_________________
И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...

Реалните времена на прехода

И нашите времена са реални. Само за Станимир не знам как се качи за 2,30 часа от х. Миджур до вр. Миджур Smile

без да си оставя раницата никъде. Но аз съм чувал, че в старозагорското дружество туристите не спират да ходят, а като спрат все пак продължават да се движат напред. Smile

Подозирам, че и Галя щеше да се качи заедно с него за същото време, но ме изчакваше. Smile

Станимире, Краси се съмнява, че сме го минали за толкова време, писал ми е на лични разни работи. Имаме ли трак? Знам, че през повечето време "умника" беше изключен, но може пък да си го пускал и на върха.

Пускам линк към снимките в гоглето, обществен е. Има информация за снимките в колко часа са правени.

_________________
И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...

Йосарян написа:

И нашите времена са реални. Само за Станимир не знам как се качи за 2,30 часа от х. Миджур до вр. Миджур Smile

без да си оставя раницата никъде. Но аз съм чувал, че в старозагорското дружество туристите не спират да ходят, а като спрат все пак продължават да се движат напред. Smile

Подозирам, че и Галя щеше да се качи заедно с него за същото време, но ме изчакваше. Smile

Станимире, Краси се съмнява, че сме го минали за толкова време, писал ми е на лични разни работи. Имаме ли трак? Знам, че през повечето време "умника" беше изключен, но може пък да си го пускал и на върха.

Пускам линк към снимките в гоглето, обществен е. Има информация за снимките в колко часа са правени.

Ако ще да вярва краси,ве-аз не съм се състезавал или доказвал на някого нещо...е,ако па толкоз се съмнява-кара ме на хижата и го връткаме пак-естествено с предварително сключен бас за някои следварителни облаги Alcohol

трак има само на "проблемния"път-нали това беше идеята на цялото ходене-другото беше бонус

	krasy написа:
	Реалните времена на прехода

Хижа Горни Лом и хижа Миджур едно и също ли са?

	Планинец написа:
	Хижа Горни Лом и хижа Миджур едно и също ли са?

Не. Хижа Миджур е също вилата на Милчо и Пепа. Хижа Горни Лом мисля наричат една постройка в края на асфалта (за това не съм 100% обаче, нека ако някой е по-вчас да ме коригира).

igurbev написа:

	Планинец написа:
	Хижа Горни Лом и хижа Миджур едно и също ли са?

Не. Хижа Миджур е също вилата на Милчо и Пепа. Хижа Горни Лом мисля наричат една постройка в края на асфалта (за това не съм 100% обаче, нека ако някой е по-вчас да ме коригира).

аз пък мислех че са едно и също... Shocked

	Код:
	На 7км от Горни Лом, от които първите 2 са асфалтирани, е разположена хижа „Горни Лом“ (840м). Сградата е бивша гранична застава. В момента действащата хижа е „Миджур“, разположена малко по-нагоре.

Ако се вярва на ето това: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D1%83%D1%80

Хижарката, г-жа Пепа и тя така каза, че хижа Горски лом са наричали бившата застава, но не била стопанисвана.

_________________
И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...

Хубаво е да се знае, че х. Миджур (бившата застава) и хижата на Милчо и Пепа, са две различни неща. Хижата на Милчо и Пепа, по стечение на обстоятелствата, почти се води за х. Миджур, а бившата застава, почти не се поддържа, (жалко) като ключ от нея има един човек от с.Горни Лом като при нужда може да дойде и да отвори.... за контакти може да се попита ТД "Белоградчишки скали", но условията в нея са ужасни... така , че по-добре при Милчо и Пепа.... стига да има места. Но може и на палатка, на поляната винаги има място

	krasy написа:
	Хубаво е да се знае, че х. Миджур (бившата застава) и хижата на Милчо и Пепа, са две различни неща. Хижата на Милчо и Пепа, по стечение на обстоятелствата, почти се води за х. Миджур

Това противоречи с написаното по-горе, думите на хижарката и написаното в уикипедия, уикимапия , а и в съчетание с "почти", почти не звучи убедително. От къде я имаш тази информация? То е ясно, че има някои условности, че вилата на Милчо и Пепа е частна и че ако питаш в БТС вероятно ще ти кажат, че такава "хижа" няма, и че бившата застава "официално" нама как да е била хижа Миджур, защото е била застава.

Въпросната застава в района (която и от двете коментирани постройки да е била) е била известна като Реплянска застава, макар че едноименното село е доста по-далече от там, отколкото Горни Лом. Съществувала е съвсем за кратко като застава - от построяването й (вероятно в края на 40-те) до средата на 50-те (според различни източници: до 1953 г. или до 1960 г.). В по-късни времена там застава не е имало, а съседните са били към с. Стакевци и с. Мартиново (по пощенски адреси са се водели към тези села, а не са били разположени в тях).