Здравейте. В съботата реших да направя един преход до връх Мургаш, от с.Чурек. Бях го качвал през лятото от Желява, с колело и ми се стори добра дестинация. Прогнозите бяха за вятър и гъста мъгла, но не ми се ходеше пак на Черни връх и тръгнах, като се надявах мъглата да започне малко по към билото и така да успея да достигна маркировката за Ком-Емине. А оттам, някак на магия до върха . Е, не успях да се кача, магия нямаше за пореден път, но се разходих и поснимах добре, а за финал прекарах 3 незабравими часа в село Чурек, очаквайки последния автобус за Елин Пелин.
7:30, с.Чурек. Вдясно фоайето на единствения магазин в селото.
АМ Хемус. Шумът от колите създава едно такова, Софийско усещане.
Бях прегледал ГПС трака от този пътепис (голямо благодарско на автора) в Google Earth и знаех, че ходенето е доста. След тази снимка прибрах фотото, за да съм сигурен, че няма да се отплесвам, все пак и резултатът е важен, не само преживяването
11:18 И ей ме на, тъкмо излизам от горската част. Изведнъж някой спусна бялата завеса и не беше ясно кое е небе, кое е земя.
Сега като гледам гпс трака, да съм бил на 1км от билото. Не ми се връщаше и реших да продължа, като гледам все пак, да не губя дърветата от поглед. Mоже пък
по-нагоре да е по-ясно или да видя някакъв ориентир. По едно време се обръщам назад и гледам, че дърветата започнали да се замъгляват така. Хм, замислих се.
Не съм минавал оттук, нямам ГПС, няма ориентири, тази виелица, тука ли ше си седи, или ще вземе да тръгне надолу... хмм, май това качване, няма да го бъде.
на връщане, лежерно, с много снимки, гората беше приказка
слязох в селото 2:40, а автобусът за Елин Пелин беше в 17:45. Поразпитах няколко човека, евентуално за превоз, но
нямаше никой нито за София, нито за Елин Пелин. Също така се оказа, че единствената кръчма е затворена.
Настана чудене, какво да се прави. Трамбовах асфалта час и нещо. Снимах, ядох и измислях всякакъв вид псувни.
От ходенето по асфалта със зимните обувки, започнаха да ме наболяват коленете.
Ясно беше, че слънцето ще се покаже, като сляза. Тук за момент забравих ситуацията, в която се намирам
вървях и се кефех на слънцето и на хубавото време и не мислех за нищо, дори изключих колите, които фучаха
по магистралата на 20на метра встрани. За момент ми се стори, че човек ходи в планината, за да се върне щастлив и скапан,
да му се изключи мозъка и да започне да се любува на нещата такива, каквито са.
16:00, реших все пак да се пробвам със стопа. Не бях в настроение да си бъбря дълго с непознати, но вече нямаше какво да се прави.
Облякох дебелото яке и свалих гетите. Забелязал съм, че хората не ги одобряват, особено в метрото.
Това се оказа лоша идея, около глезените се беше образувал конденз и след 15на минути започнах да замръзвам.
Никой не спираше, а започна да става студено, та реших да сляза във фоайето на магазина.
"Горе не ми беше студено, а в тва село ще замръзна. Хмм, не знам за Чурек, ама тука си е истински К**ЕЦ!"
след още няколко снимки автобусът дойде и така след още 3 часа транспорт и ходене, си бях вкъщи
разписание на автобусите на ТОПТРАНС ООД към 01.2013, Елин Пелин - София
That's all folks! Надявам се да ви хареса импровизирания ми разказ, или поне снимките
Нед Яну 20, 2013 5:54 pm
ribarski
Регистриран на: 06 Яну 2011 Мнения: 17 Местожителство: едно зелено село
Хубави снимки, а и ходенето не е лошо. Какво значение има, докъде? Дали до билото или по-надолу.
Интересно, изглежда (на снимките) голямо село, а само един магазин, една кръчма.
Много правилно си направил, че си се върнал, без ГПС и без да си минавал преди (макар, че в тази мъгла последното надали би ти помогнало много), почти сигурно щеше да имаш неприятни преживявания.
Аз го минах лятото този маршрут, подбуден от същия пътепис на колегата pelitko, в един слънчев ден, нямаше никкави проблеми с ориентирането. Само трябва да се носи вода.
Иначе съм изпитвал същото чувство в Говедарци през един далечен безснежен декември - бях си оставил колата на ЦПШ и се качих до Лопушки връх и Мечитите и после слязох през х.Мечит до Мала църква. От там хванах някакъв рейс до Говедарци и там се почна чакането - стопът не проработи и повисях 3-4 часа докато мина последната маршрутка от Самоков за ЦПШ. Тези преживявания също носят своя "чар" и полза, най-малкото, за да знае човек как да ги минимализира .
Пон Яну 21, 2013 11:38 am
Pagane
Регистриран на: 15 Юни 2011 Мнения: 385 Местожителство: София
за Мургаш
Все чувам -няма маркировка, не се знае пътя , тъмна Индия ,а е съвсем наблизо ,как стой въпроса с тези маркировки ? защо няма как да се направят , а и КОМ -Емине минава там ?
Пон Яну 21, 2013 7:41 pm
Десуна
Регистриран на: 26 Дек 2012 Мнения: 67 Местожителство: София
Re: до Мургаш
ZCEZBPM написа:
ldmlz написа:
...... че човек ходи в планината, за да се върне щастлив и скапан,
да му се изключи мозъка и да започне да се любува на нещата такива, каквито са.
Същото усещане имам и Аз, когато ми изключи мозъкът
И мен това ме грабна Освен снимките А тоз Мургаш ни е някаква цел, дето я гоним вече 3 пъти с колелета и все не стигаме ...оказваме се винаги на други места
Пон Яну 21, 2013 8:42 pm
ldmlz
Регистриран на: 25 Сеп 2012 Мнения: 60
Благодаря на всички за коментарите ! Пътят до Мургаш е между 10-13км, в зависимост от къде се тръгва и има доста места
където човек да се обърка, най-добре да се прегледа и снима някой гпс трак преди тръгване.
Наскоро разбрах, че по статистика е най-ветровитият връх в България, което е добре да се има предвид през зимата.
През лятото положението има други особености, върви/бута се дълго,
слънцето напича, откъм Желява гора почти няма, от Чурек малко повече , доста мотористи, крави и големи кучета по пътя,
първите и последните изскачат изневиделица, кравите и биковете гледат лошо.
Въобще Мургаш си е full respect целогодишно
...първите и последните изскачат изневиделица, кравите и биковете гледат лошо...
Крава никога няма да нападне човек, дори да умре от глад. Ако искате бика да не ви нападне, заобиколете кравите отдалеч, ако мястото е широко и има възможност.
Не съм убеден за кучетата, винаги могат да ви нападнат, дори и да са сити.
Виж, за мотористите няма никаква гаранция. Кучетата може даги уплашите по някакъв начин, но моториста ако ви излезе изневиделица, спасението е плонж встрани , ако успеете.
Последната промяна е направена от illegal на Нед Яну 27, 2013 10:10 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Пон Яну 21, 2013 10:55 pm
Pagane
Регистриран на: 15 Юни 2011 Мнения: 385 Местожителство: София
:-)
тази снимка е съчетание на природа и ежедневие , много е впечатляваща , добре уловен кадър
Пон Яну 21, 2013 11:55 pm
iozkan
Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Порових из темите за Стара планина и реших, че като че ли, това е моята . Събота се паркирах в Чурек около 8 часа пред църквата. Имаше пред магазина една група "интеграли", които ме оглеждаха предизвикателно, знае ли човек, дали няма да му разбият колата после. След като в петък отпадна в последния момент плануваното 2 дневно ходене из Рила около Белмекен, бях в не много добро настроение, и идването на Чурек го реших сутринта рано. Пътувайки всеки ден по магистралата към Ботевград виждах, че горе почти няма сняг, и сега е момента за една хубава продължителна разходка. Освен това няма да е много жега, и да ти се мотат змияци из нодзете.
Над селото гората се реже здраво, има дърва и за другата зима.
Качих по пътя всички чучки и връхчета, Пръдльова чукла, Глога, Лубена и т.н. Още от Пръдльова чукла Рила и Витоша се откриха, страшни гледки. По нагоре заради слънцето, което отиваше на юг остана да се любувам само на Балкана и на Витоша. По целия път нямаше никакви джипки, моторджии и разни ти такива, с които мислех че ще е пълно, заради хубавото време. На Мургаш се качих за 4.30 часа, постоях около час на слънце. Хапнах, починах, и си поговорихме хубаво с метеоролога. Подухваше леко ветрец, слънцето напича, направо приказка. Дойдоха още две момчета от Чурек, и замиха за Елешница след това. Забравих да снимам черният котак на станцията, ама да прощава, нема да стане засега форумно известен.
Надолу слязох от Мургаш към гората през Царската хижа. Това е една разкошна пътека, най-добрият вариант за част от пътя, ако се качваш от Чурек. В двата потока има още вода, сечта обаче не е подминала и този район. Царската хижа (на картата БгМ е дадена като hunting lodge, а самата пътека я няма цялата на картата) само се нарича царска, врати няма, вътре е ограбена, разбита, изобщо родна картинка.
На два пъти се срещнах с най-красивите обитатели на гората, които мигновенно по команда се изпариха
. Е, тоя път поне прасета не видях, ама и не умирам да се срещам с тях.
Под връх Глога хванах лявата пътека за слизане в селото, за да не минавам отново през Пръдльова чукла, и се смъкнах в краварниците на Чурек. Там се заговорих с един кравар, насред стадото и около 5 часа бях при колата.Общото ходене беше около 24.5 км ходене за 9 часа, доволен съм и горещо го препоръчвам за този сезон.
Много приятен разказ. Мила, родна природа! Колко я обичам и такава - гола, безцветна, безснежна, тук-там с по някое цветенце. Прекрасно е, че имаме четири сезона - четири разновидности на красотата. Благодаря!
Нед Мар 23, 2014 8:05 pm
Mariana1000
Регистриран на: 28 Юли 2010 Мнения: 2796 Местожителство: София
iozkan написа:
Забравих да снимам черният котак на станцията, ама да прощава, нема да стане засега форумно известен.
Това Чавдар ли е? Че последния път като ходихме беше изчезнал някъде. Върнал ли се е или това е нов котарак?
В събота го гледах Мургаш от долу и ми се видя, че много сняг има все още там. Но от снимките виждам, че съм се излъгала
_________________ Искате ли да изживеете едно приключение!?!...
Пон Мар 24, 2014 9:08 am
iozkan
Регистриран на: 21 Сеп 2012 Мнения: 296 Местожителство: София
Нов котарак трябва да е, бая лъскав косъм беше, не прилича на ветеран . Освен това, питах метеоролога как се казва, и той ми каза че си няма име. А снежко, е дефицитно понятие тая година.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Е, не успях да се кача, магия нямаше за пореден път, но се разходих и поснимах добре, а за финал прекарах 3 незабравими часа в село Чурек, очаквайки последния автобус за Елин Пелин.
А тоз Мургаш ни е някаква цел, дето я гоним вече 3 пъти с колелета и все не стигаме ...оказваме се винаги на други места 
