Няколко *спокойни* дни в Пирин

Супер снимки и супер маршрут, браво!

Другия път ще ги промениш тези някои работи. Хубави са станали фотките.

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Бравос, пак приключения Very Happy

Това с ампотацията на достойнството е як лаф. Very Happy

Как беше на Тевно? Има ли някой още там? Щот каза тоник от Тевно!?!

Хахаха човек ти май много обичаш да се самоубиваш от време на време Very Happy

Следващия път като решиш да ходиш на Пирина, обади се да ходим заедно - тия твоите схеми с пътуването са ужасни Shocked

Слизането от Джангал оттам дето си минал е криво - а като чета ти май си избрал възможно най-кривия вариант (т.е. най-косматата п*** от торбата си набарал Cool

).

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

	dido написа:
	.... (т.е. най-косматата п*** от торбата си набарал ).

ако е п*** , дори и космата , пак добре. ами то май си е изтеглил у** от торбата с п***

Smile

_________________
Not All Who Wander Are Lost

Това за ГПС-а, връвта и раницата ме накара да се хиля половин час Laughing

!Пишеш с невероятна смесица от чувство за хумор и самоирония Very Happy

, което прави разказите ти интересни от първия до последния ред

!

_________________
https://www.youtube.com/watch?v=KDPW_g2AhAU

Поокастри първоначално намисленото трасе, но в случая е и по-добре. При този вятър благоразумието е надделяло. Трека през Стражите и Ушиците го планирай за юли или август. Независимо от несгодите мисля, че си изкарал чудесно.
Поздравления за хубавия преход, снимки и колоритен репортаж. С пожелание за преходи с все същия дух и кураж

Там някъде чисто новите ми щеки се счупиха и двете...за пореден път.

Казвам ти аз...за пореден път...направи си две точилки(както в Стара планина) и спри да даваш пари нахалос за клечки(щеки)! Old

Пътеписът ми хареса,но защо имам чувството,че с теб е бил Марко Тотев! Think

Не ти се е отпуснала душицата за красотите пирински,а и на Тевно сирените ги нямало(да изплакнеш барем очичките Blink

_________________
Audaces fortuna iuvat!
Опознай Родината за да я обикнеш

ZCEZBPM написа:

И тук се оплетох като пиле в калчища.
Където и да погледнех отгоре виждах само пропаст.
Единствено възможното място за слизане ми се стори веднага след изкачването вдясно по ръба около трийсетина метра пълзене по ръба и после двайсетина метра надолу по едни прагове.
Изглеждаше доста страшно , ама нали и други са минавали та едва ли е толкова лошо си викам .
Освен праговете или стъпалата от които се спусках само на ръце имаше и едни широки по педя пътечки по които се минава, а раницата ми е с едни големи странични джобове и просто ме изблъскваше от стената към която се мъчех да се прилепя.
Преминаването не е технически трудно, но краката ми трепереха и мисля, че не мигнах нито веднъж докато сляза.
По някое време почти бях слязъл на безопасно място като видях на трийсетина метра отсреща баш под върха удобно за слизане/качване място.
Зачудих се дали няма да е по-лесно от там и в този момент видях и пирамидка на същото това място някъде по средата му.
В този момент се убедих, че съм завършен идиот.
Веднага като се озовах на твърда земя по навик погледнах часа и се оказа че тези около 30 метра встрани и 20 надолу съм ги минал за близо час.
По минута на метър.
Реших че успешното слизане заслужава почерпка и извадих тоника който мъкнех от Тевно.
Не е трябвало май да си хвърлям раницата по земята докато почивах.
Отворих го и почти цялото му съдържание избликна и ме окъпа.
Трябваше някой да ми снима физиономията със стичащия се швепс по нея.
Все пак останаха два пръста, които изпих с голям кеф.
Най-вкусния тоник който съм пил досега, а Аз съм изпил тонове.
Ей го мястото откъдето слязох

Това е истинската пътека която обаче отгоре не се вижда

Надолу внимавах.
Докато не видех камъни не тръгвах.
Малко след дъжд качулка ама.
Около 11:30 бях на Поповото езеро...

На 6 септември направихме същото на Дженгал. Тръгнахме надясно - като теб, вървяхме отгоре по ръбчето до едно стъпалосле което напред нямаше, и после в ляво надолу докато стигнахме една купчинка и видяхме тревистата пътечка. От там по купчинките надолу, надолу, после вдясно и постепенно с голяма дъга към долния край на Поповото езеро.
Някога съм се качвал от Дженгалска порта на Дженгал и съм минавал плътно по ръба (накрая много стръмен) и съм излизал на върха отпред - на връхното ръбче откъм Валявишки циркус.

_________________
Щастие за всички даром и никой да не бъде пренебрегнат!
Редрик Шухарт
http://www.redmine.org

Браво, градски,пак си откраднал няколко готини дена в планината!!!
Аве кво ги правиш тия щеки,ве-ше спрат да ти продават вече-баси антирекламата е Laughing

Слизането ит Джангал съм го правил обратно по оранжевите точки до превала между него и Момини двори и после надолу към езерата -имаше пирамидки-не беше трудно,доколкото помня...

	ZCEZBPM написа:
	Аз го направих от недоглеждане и незнание очевидно, а вие защо сте минали от там? Пак да спомена , че не беше особено трудно , но беше особено стряскащо и не бих минал повече от там .

Ами аз знаех за минаването от другата страна, по ръбчето от към Валявишки, но началото е много стръмно. А откъдето минахме ни се видя лесно. Вярно че имаше откатерване на няколко места, ама не беше кой знае какво. Чак пък да се стреснеш ... бе ходи го повтори и ще ти се види лесно.

_________________
Щастие за всички даром и никой да не бъде пренебрегнат!
Редрик Шухарт
http://www.redmine.org

По горе спомена 3 март и в.Ботев и ме заинтригува.За тази година ли става въпрос?Ако е така ми е интересно от къде тръгнахте, какво се случи та не успяхте да се качите и други подробности.Може и на ЛС.Питам защото аз и един приятел тази година на 3 март тръгнахме от х. Плевен по Млечния чал,вече бяхме изкачили 2/3 от чала когато когато колегата изпадна в хипотермия/поради лоша преценка на облеклото спрямо ситуацията/стана неадекватен и се наложи да се върнем за да го спася.Беше много рисковано и трудно но накрая всичко се нареди.Затова знам за какво говориш.Като го прочетох втори път/това което съм писал/ми прозвуча като заповед така, че ако искаш ми отговори на въпроса.

Направо не мога да повярвам на очите си/или по скоро на датата на клипа,но ти вярвам разбира се/като изключим ураганния вятър на моменти като че ли пробива и слънце.От север обстановката беше много по различна,освен вятъра имаше мъгла и снеговалеж.Имаше моменти в които държах стоманеното въже с с двете ръце и ме беше страх да го пусна за да не отлетя.Това не ме притесни особено тъй като това не ми беше първото изкачване в такива кошмарни условия,но ми беше първото което трябваше да прекратя за да спасявам човек.Все още не мога да повярвам какъв голям контраст има в едно и също време от север и от юг.Невероятна е тази Стара планина.

Momchil ще отговоря тук надявам се че колегата няма да има нищо против.Условията бяха едни от най-гадните които могат да се срещнат в нашите планини.Ураганен вятър,гъста мъгла и ситен сняг които заради студа и силния вятър се забиваше в лицето като ледени парченца.Спасението за лицето в тази ситуация е маската/такава каквато мотористите слагат под каската/и ски очилата,но от тях бързо се наложи да се откажа,защото много се изпотяваха и съвсем нищо не виждах.Колегата от кръста нагоре се оказа много тънко облечен,без шапка под качулката и с ръкавици с пет пръста/сериозна грешка/.Симптомите които показа бяха треперене стана неадекватен трудно контролираше движенията си,първите фаланги на пръстите на ръцете му станаха надути и бели като гноясали,имаше и две петна от измръзване на лицето.Изминаха около три месеца докато му се оправят пръстите и възвърнат чувствителността си.Беше си ударил някъде палеца на единия крак,падна му нокътя,но накрая всичко се оправи.Освен тези краткотрайни мисля, че има и по-дълготрайни последици,като че ли стана по-чувствителен към студа.От това приключение си извадихме доста поуки,отчетохме грешките и се надявам да не ги допускаме същите никога повече.За съжаление повечето хора сме така,учим се от собствените грешки а не от грешките на другите.Въпреки че имам още много да уча за планината ще си позволя да дам няколко съвета на по-неопитните колеги за зимната/а и не само/планина.
1.Научете се да не се надценявате.
2,Научете се кога да се откажете и да не упорствате.
3.Ходете добре екипирани и никога сами,това може да ви коства живота.
4.Дори и да е студено при изкачване не се обличайте дебело/изпотяването при ниски температури е неприятно и опасно/
5.Хипотермията идва неусетно и постепенно,следете себе си и другите от групата за симптоми.
6.Зимата в планината винаги носете два чифта шапки и ръкавици като единия чифт задължително да е с един пръст.
Има разбира се още много неща които могат и трябва да се кажат но и без това стана дълго и моля колегата да ме извини,че така се намесих неговата тема,но мисля, че е за добро.

Хубав преход с най - различни обстоятелства и приключения. Твоите пътеписи са хем поучителни, хем забавни и много откровенни и винаги ми е интересно да ги чета. Евала