хижа Иван Вазов и наоколо

Пиша тази тема, понеже съм много доволен от изкарването си на хижа Иван Вазов. Няма да пиша това, което е известно а това, което е по-малко или неизвестно.
За достъп до хижата, история и координати вижте тук:
http://www.ivanvazovhut.info/history.html

Надморска височина 2300 м
Хижата не е електрифицирана в момента, което я прави много автентично и уютно място. Very Happy

Има ВЕЦ, но не работи. Вечер осветлението в столовата и кухнята е на диоди, които се захранват от акумулатори на слънчеви панели. Баня няма. Топла вода само в кухнята.
До тук това отказва доста хора, но истинския планинар знае, че това не са най-важните неща за приятното изкарване в дадена хижа.
Първо за хижата и развитието и има ясна концепция и колкото и да е трудно в наши дни да следваш такива неща, мога да заявя, че всеки път има някакъв напредък, а последните години отчитам обикновенно обратната тенденция из хижите.

Хижарят Венци е пич от всякъде. Той е един от собствениците и отношението към туриста веднага се усеща. Ако има време може да ви посвири на китара или да обсъдите с него екзистенциалните въпроси на живота. Като цяло мотото в хижата бих го нарекъл така : „ No Bullshit” ( без простотии )

Храната е супер. Вече имат професионална готвачка, която прави всичко от голи сърми до палачинки и от леща до всякакви аламинути.
Чаят им е супер. Струва 1 лв и се дава във водна порцеланова чаша с дръжка а не в пластмасова чашка от 200 мл. Кафето е 1,5 лв отново в почти водна на размер порцеланова чаша. Доволно количество. За мен е като 2-3 кафета. Бирите и супите са по 3 лв. Там все още се зарежда всичко на кон, но за разлика от една друга хижа, няма да и казвам името, до която ходи и джип е доста по-заредено.
Нощуваката е 15 лв, за групи става 13 лв. Палатка е 5 лв, но по новите наредби, може да се опъва само при достигнат максимум на капацитета на съответната хижата. Всеки хижар трябва да е маркирл парцел 20/30 м, където това може да става.

Тоалетните са вътрешни и са изремонтирани. Мие се постоянно с препарат. Бях приятно изненадан, как когато в хижата се бяха събрали доста повече хора отколкото може да побере като легла, и всички общи помещения баха станали спални, и когато към тоалетните имаше постоянна върволица от хора, някой от персонала търчеше на челник през 30 мин с кофи с препарат да мие и зареждаше без да спира с нови рула тоалетна хартия. Нещо което почти никога не съм виждал другаде. Ако хартията случайно е свършила, просто им кажете и веднага ще има 10-на рула.

Водата е на няколко места. Едната чешма е в едната столова. Пред тоалетните в коридора има две и една голяма отвън пред хижата. Тече ледена вода.

Цялата хижа е с алуминиева дограма.
Има и добра библиотека ако искате да четете.

В момента тече ремонт и вътре. Почти е готова първата реновирана стая за спане. Ново дюшаме, нов дървен таван с орнаменти, супер впечатляващо и уютно. Една по една всички стаи ще станат такива. Мен лично, обаче, ме впечатли стаята за релакс. Това е една от старите стаи, на която, като гледам са избити още прозорци. В нея ще се релаксира, медитира, пуши наргиле и т.н. Още не е готова докрай обаче.

Пред хижата има рекичка на около 100-на метра, която събира водите си по пътя от Раздела до хижата т.е. от циркуса Голяма Мокрица. Интересното е че тази вода не е ледена а е сръвнително „топла”. След като се стопят снеговете, водата е подходяща за къпане в някое от многобройните естествени „джакузита” Very Happy

(това най ми хареса) Е все пак трябва да мърдаш за да не се простодиш, но ако шаваш няма проблем търпи се и в жегите през юли и август е супер добре.
Според мен си е минерална, защото много хора казаха, че се чувстват много по-добре след 10-на минутно плацикане вътре.
Препоръчвам на всички да ходят през седмицата ако могат. В събота вечер става доста пълно.
Относно маршрути за разходка по време на престоя там ще пиша по-късно.

Последната промяна е направена от Emil на Съб Яну 04, 2014 11:30 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Надявам се родителите на тези дечица, които са ми приятели, да не ме линчуват за тази снимка Very Happy

Трябва да отбележа, че нито едно дете не настина от няколкократните 10 минутни плацикания вътре. А с каква радост наскачаха вътре .....
А при големите, тези които пропуснаха да се цопнат се разболяха от ангини Very Happy

и на мене като на самостоятелна бойна единица ми взеха 13лв,-фанал съм неква прИмоСия... Very Happy

дано стаите скоро да"последват"дограмата че...така са откакто ги помня...иначе атмосферата е типично"хижарска"което е супер!!!за разлика от мн други "хижи"...

Има 6 бунгала с 4 легла - цена 15лв.

	Emil написа:
	Тоалетните са вътрешни и са изремонтирани.

Човек, трябва да беше преди 10-на години, когато направиха кенефите и още тогава се говореше, че пускането на банята е въпрос едва ли не на седмици. Можеш да направиш сметка с какво темпо се развиват нещата там. Smile

Иначе Вазов е супер хижа, но ... зимата или ако случиш да няма хора. От там са някои от най-хижарските ми спомени

Така е наистина, но имат желание.
Проблем там е с юзината и тръбите, иска много сериозен ремонт и не става ейтака. Трябва всичко да се изкопа наново.

А за хижарските спомени и аз съм така. Там на свещи, когато още нямаше диоди, съм виждал най-романтичното предложение за женитба с импровизиран пръстен от халка от капачка на бира ....... Very Happy

Много интересна и смятам полезна информация. Аз самия планувам да я посетя и възползвам от гореизброените плюсове.

Озадачи ме обаче споменаването на "нови разпоредби" по отношение на палатките... Ще рече ако си нося палатка през седмицата и предполагаемо няма повече от 5-10 човека, не мога да си я опъна и да спя под звездите ли Sad

Лоша работа... На мнение съм, че винаги може да се постигне споразумение във всичко, но някак това предварително отрязване на свободата на избор ме разочарова... Confused

Разпъваш я далече от хижата и по тъмно.

Такава е новата наредба за жалост. Важи за всички хижи на територията на парка. Иначе санкционират хижаря, доколото разбирам, но за това не съм абсолютно сигурен.

Ако имате 4-6 часа в повече на хижата можете да си направите излет до върхове и язовир Калин.

Тръгва се от хижата на юг, като пресичате река Бистрица а пътеката върви покрай стар водопроводен канал. Това е и пътеката за язовира.
В началото изглежда ето така:

А това са върховете Калин 1 и 2 гледани от хижата:

След 200-300 метра пътеката прави рязък десен завой и точно там трябва да тръгнете по склона към върха. Наклона е доста добър, като към върха камъните стават все повече. По принцип са големи скални парчета и блокове, като на върха са само камъни.
В средата на юли все още имаше топящ се сняг, от който се показваха каменните пирамиди маркиращи тук таме пътя нагоре. Иначе няма ясно видима пътека на всякъде, което прави маршурта още по-интересен за качване и всеки може да си избира терена. Гледайте да държите съвсем леко в ляво от върха и като го наближите сами ще решите откъде точно да се озовете горе.

И поглед назад към хижата докато се качвахме към Калин 1 и зад нея Отовишки връх 2696 м.н.в., също със страхотна гледка от него:

На югозапад се вижда езеро, на което така и не погледнах името в картата Very Happy

(която не носех)

При добро време има страхотен изглед от върха във всички посоки. Надморската височина е 2668 м.
На юг можете да ивидте Пирин, като че ли е "ей там" на запад виждате доста отвъд държавната граница към Македония и можеби Албания.
Вижда се и почти цяла Рила.
Въпреки че беше слънчево надалеч имаше някаква мараня и не станаха хубави снимки.
От хижата до Калин 1 е 1,15 ч.

Ето как изглежда Калин 1 от венеца между двата върха:

Отново венеца между двата върха сниман от някъде нагоре към Калин 2:

Пътеката върви почти по ръба, като има доста разклонения особенно, като тръгнете да качвате Калин 2. Ако хваните по-вляво, т.е. по равното ще го подсечете от юг. Не ходете съвсем по ръба,особенно когато има много големи камъни, понеже има лъжливи разклонения, които свършват в пропастта. Confused

Горе по ръба се оказа интересно място не само за нас, но и за животинския свят. Колеги видяха диви кози и оргомен, според умите им заек.
Аз видях само това чудо на природата, пепруда която се държи като Колибри. Стои на едно място във въздуха размхваща хиляди пъти в секундата криле и с мучеща нектар с хобота си от цветовете на цветята.

Това е някъде след Калин 2 в посока Винтчето (това е една кула над язовира, отдалече изглежда като недозавит винт в планината)

Язовир Калин (ез. Карагьол) 2394 м.н.в. Ето северна част:

Стената прегражда езерото на север а тунели го свързват с южната част на язовира откъдето водата захранва три ВЕЦ-а надолу по почти 2000 метровата денивилация към село Пастра.. Цялото съоръжение е между вр.Калин и вр. Голям Полич.
Ето и снимка на езерото до язовира:

на снимката се вижда остатъка от релските на вагонетките, които са ползвани преди много години (края на 40-те и може би до 60-те) С тях като скачени съдове са качвали всичко което им е било нужно за строежа. Общата дължина е била към 1300 м и наклон до 60 градуса. Луда работа. Сега има останали някакви релси от северната страна а за южната под кулата не знам, може и там да има. Това подробно е описано от Асен Христофоров в книгата му "Скици из Рила" от 1957г (проза(разкази и новели)) http://chitanka.info/text/23770
От Калин 1 до винтчето през Калин 2 е някъде около 1-1,5, зависи от много работи

До язовира се стига и с кола от село Пастра (15-16 км) От въпросното винтче, което май не заснех, понеже е скучна бетонна постройка, тръгва "черен" по-скоро каменен път надолу към стената за язовира. Вие се като змия надолу и по някое време на изток се отклонява пътеката за хижа Иван Вазов.
границата на парк Рила реално минава през винтчето и през двата върха Калин по ръба.
Този участък от винтчето по каменния път ми беше най-неприятен, понеже до там стигат всякакви коли, джипки, мотори и не винаги приятни люде.
На мен лично ми писна да вървя по пътя и реших директно да сляза надолу към Калинини езера,които в един момент се виждат горе от виещият се път, разположени под северните отвесни склонове на върховете. Това си беше добро маршрутче, с добър наклон и огромни плоски и наклонени каменни плочи, на които да се чудиш как да не се пързулнеш 10-20 метра надолу. Не е за всеки и тук бих сложил онзи надпис от кеча "не првете това в къщи" Very Happy

Ето и как изглеждаше този off-road участък (със сигурност е по-стръмен и с по-големи камъни отколкото на снимката Very Happy

)
Когато стигнете пътеката всичко изведнъж се променя:

От Винтчето до хижата е около 1,5 -2 ч
Общо всичко около 5-6 часа с почивка за добро похапване на добра гледка Very Happy

Сега като прочетох обясненията ти и разгледах по-подробно картата се оказа че сък качил кестерме не Малък,а Голям Калин...да ми е честит!!!

Не мога да се свържа с Венци, а и другите телефони дават „свободно”, или „извън обхват”.
Въпросът ми е, ако в началото на идващата седмица се качим двама души без резервации на хижа „Иван Вазов”, дали ще е проблем с местата в хижата? Палатка няма да носим. Ходила съм досега лятото с група, уговорени дати и места и винаги е имало много хора.
Минавала съм само през Раздела, а знам че от Окото нагоре през Отовица също има пътека, по-която се стига по-бързо.
С колко време горе-долу и коя от двете е по-лека?

/Не трябва да изплаша мъжа ми, който се прежали да тръгне с мен, че имам и други идеи!/

На хижа Пионерска не съм звъняла още, но мисля, че няма да е проблем с местата?
Там дали може да оставим колата на паркинг за няколко дни?

Приемам всякакви съвети!
Ако всичко е наред, няма да пропуснем джакузито по предложение на Емил.

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Ако ходите делничен ден няма да има проблем с местата. По-пълно е петък и най-вече събота.
Виж всички телефони на сайта им и пробвай да звъннеш. Все някой в София ще ти вдигне.

За Пионерска не знам. Откакто вдигнаха лфта не минавам от там. Very Happy

Относоно пътеката прз Окото, тя е ок, но така ще изтървете Сълзата и иизгледа от там. Можете да качите Сълзата и след това през Раздела да вханите пак билото през Отовишки връх. Макар че мъжът ти като види пътя през циркуса, лек баир надполу, най-вероятно е да те чака на бира в хижата докато качваш върха Very Happy

Най леко е през Раздела и директно към хижата все пак.
След това е през Окото и Отовишки и най-дълго е през Раздела (по-скоро е малко след Сълзата, където трябва да кривните по билото) и Отовишки.

Часове няма смисъл да казвам, но ако вървите от Пионерска до х.Рилски езера е 1,5-2,0 ч. После още час до Окото. А след това още от 1 до 2,5/3 часа до Иван Вазов. Много зависи колко бързо се уморявате, откъде ще минете и колко ще се подмотвате а там има къде Very Happy

Тел.: +359 887 72 77 72

Това е телефона на Венци .
Пусни СМС със заявката си (резервация ако искаш) , веднъж дневно ходи до скалата , чете СМС-ите и прозвънява .
На хижата няма обхват , но той ще ти се обади .

Диана , довечера ще дам лесен и интересен машрут Smile

/няма време , излизам сега/

Тръгване : Зелени Преслап (колата на паркинг безплатен) ,по пътеката до под лифта до Рилски езера , зад нея е зимната пътека към Седемте езера (така ще видите/минете през долното езеро) , оттам на горе до езерния връх , после или през раздела и напряко през Отовица и пускате до Иван Вазов . На връщане Венци предложи 2 варианта :
1. През Отовица / Кабул / Скакавица / Зелени Преслап
2. През Отовица / Бъбрека / Скакавишко езеро / Водопада / х.Скакавица / Зелени Преслап

Избрахме 2-ия вариант , под Бъбрека няма пътека с маркировка но няма да се объркате . Жена ми не посмя да се спусне през водопада и оттам в дясно през нищото до билото където е зимната пътека до Скакавица .

Поздрави на Венци и приятно изкарване Smile

Миналото лято се качих с колата по този път./Волво,200 коня,близо 2 тона,5цилиндъра/,Долните 8км.минават само през гората,няма големи дупки и камъни, добре трамбован терен,на места доста тясно,разминахме се с един дипломатически Хъмър и Тойота на френското посолство ,трудно, но не невъзможно.След бариерата започна замайващо катерене от 13 завоя,без мантинели, извежда на равното плато над язовир Калин.,там паркирахме, нагоре до винтчето имаше още 2/3 малки колички,спуснахме се до Вазов и следобед качихме Отовица, на езерата бе фрашкано от дъновистки палатки.
На другия ден обратно до Калин, обход за снимки до Карагьол, Воденичарски и Градински езера и хайде надолу.
ТЕЗи 13 завоя надолу трябва да се вземат с изключително внимание, много бавно, ако си с голяма кола, като мойта. Малогабаритните ще им е по лесно.,но едно невнимание с волана и си аут.Не го препоръчвам на мъже с нервозни жени и деца. Носете си куулант и спирачна течност ,да не запушите.,но като цяло настилката е по добра от тази до Тиха Рила,например. Би било идеално за АТВ.или мотокрос.