Габровски водач прави първо солово изкачване на Зли връх

Датата е 12 Февруари, 2011, 9 сутринта. Група от алпинистите Велислав Иванов и Христофор Христов ръководена от планинският водач и алпинист Десислав Трифонов проправят път към хижа Мазалат, Централна Стара планина. Денят е прекрасен. Идеята на този преход е първо солово изкачване, алпийски стил, при зимни условия в историята на Зли връх 2197 м.н.в.
13 Февруари, 2011, седем сутринта. Времето и този ден е благоприятен за алпинизъм. Водачът на групата Десислав напуска х.Мазалат, така нареченият „базов лагер” в посока юг към долината на река Габровница. Христов и Иванов остават в базов лагер за да поддържат радио връзка с изкачващия.
Буковата гора към Габровница е значително стръмна правейки спускането изморително. Още в навлизането на вековната гора, радио предавателите отказват да работят. Резервния план, употребата на мобилни телефони, също се проваля тъй като обхвата се изгубва почти веднага. Водачът се оказва сам в планината изолиран от цивилизацията.
Реката е достигната в осем сутринта. Районът се фотографира. Следва едночасово търсене на ръбът по, който трябва да бъде изкачен върхът. Горите са гъсти, реките и долищата са замръзнали. Ориентацията е трудна.
Ръбът е открит. В девет сутринта започва изкачването му при надморска височина 1000 метра. Дърветата са предимно букови с примеси на иглолистни смърчови гори. Стръмно е. Почвата е замръзнала. Хлъзгаво е. Около обяд зоната на алпийските ливади е достигната. Склона е сравнително лек, но заснежен и хлъзгав. Не след дълго започват скални формации, които във височина стават все по технически трудни. Първият скален отвес е достигнат. Височината му е двадесет метра. Използването на прусек за само осигуряване е належащо. Въже също се използва за изтегляне на тежката раница. Именно в този район водачът съзира запазили се от летния сезон червени боровинки. На отсрещният хребет забелязва дива коза, уникално животно за българските планини.
Достигнат е втори скалист хребет с приблизителна височина петдесет метра. Изкачването по ръбът е непоносимо трудно и опасно. Налага се заобикаляне на скалните отвеси ниско встрани по стръмните фирновани склонове. Триста метра под върха след преминаването на едно от замръзналите полета, водачът се подхлъзва и полита тридесет метра към близкия лавинен улей. Гореща вълна преминава през тялото на алпиниста, но ситуацията е овладяна. С помощта на ледокопи и прилагането на необходимата техника Десислав се спира в снегът. Време за почивка няма. Връщане назад няма, сега след като върхът е толкова близо. Изкачването продължава.
Траверсират се поредните заледени склонове. Поредната скална маса е достигната, сякаш нямат край. Този път хребетът е огромен с височина над сто метра. Водачът преодолява и това препятствие за да достигне на връхната точка на Зли връх в четири след обяд след седем изключително изтощителни часа изкачване.
Гледката е изумителна. На запад ясно се различават върховете Пиргос, Малък и Голям Кадемлия и Ботев връх. На север погледа достига до х.Мазалат, която се вижда като малка точица. На юг скалните каньони на Синаница са внушителни. На изток след Тънас тепе се съзират върховете Шипка и Бузлуджа.
На връхната точка на Зли връх вятърът е силен и трудно поносим, което допринася за усещането на температура от минус четиринадесет градуса измерено според уредите на водача.
Започва слизане по съседния ръб, който се оказва значително по-лесен. Времето накасява. Тогава Десислав импровизира опасно спускане по гръб по фирнования сняг като използва ледокопите си за убиване на инерцията. За удивителните два часа алпиниста успява да слезе дееливация от 1200 метра в подножието на масива при долината на река Габровница.
Часът е шест вечерта. Слънцето отдавна е залязло. Мрак се спуска над реката. Туристическата маркировка е пренебрегната. Десислав започва изкачване през букова гора в обща посока север към хижа Мазалат. Изтощението е голямо, умората е нечовешка.
През това време алпинистите Иванов и Христов в базов лагер се опитват отчаяно да осъществят радио контакт с водача. Цялата хижа е осветена.
В граница на силите си и след тринадесет часа и половина преход, Десислав успява да достигне базов лагер в осем и тридесет вечерта. Мисията е изпълнена. Групата на водача преценява да останат още една нощ на Мазалат.
По тъмно на следващата сутрин, в мъгла и сняг алпинистите достигат Партизанска песен за изумителните два часа. Именно тук се слага краят на експедиция „Мазалат”.

Фактите в разказа са интересни, изкачването е може би уникално, но се чете изключително трудно. Не мога да разбера дали е писано от чужденец или е стремеж за оригинално звучене?

дай снимки, де

Доста неразумна постъпка, можеше да създадеш работа на ПСС

	donzezo написа:
	Доста неразумна постъпка, можеше да създадеш работа на ПСС

Алпиниста се различава от туриста с това, че вика ПСС на още по-зачукани и трудно достъпни места Smile

Иначе браво на момчето, снимки биха били добре, поне да знаем кое ребро е изкачил - с една чертичка на пътя му на преминаване.

По описанието се разбира, че Зли връх (или вр. Мазалат) е изкачен от север от към долината на р. Габровница

Здравейте!На мен много ми хареса стилът на описване на това ходене-като репортаж от бойни действия-наистина те завладява и те пренася там!Поздравления за ходенето и написаното и дано да нямаш ядове по Планините !

Аз лично имам чувството че е атакуван поне седемхилядник напрежение от всякъде само не разбрах колко междинни лагера е имало и ползван ли е кислород !Б Laughing

_________________
Що е убав този връх байно

	pinchi написа:
	Аз лично имам чувството че е атакуван поне седемхилядник напрежение от всякъде само не разбрах колко междинни лагера е имало и ползван ли е кислород !Б

Не с лошо

Би било много хубаво, ако колегата качи снимките за които разказва, иначе БРАВО! Wink

Не се чудете, това е стилът на Светослав Колев, за справка прочетете "Първопокорителите", така че pinchi е много прав, почти е ударил десетката - описанието е в стил 1 към 1 като тези на Колев за първите изкачвания на всички осемхилядници. Съвсем друг е въпросът, че е доста неграмотно написано, което го отличава от оригинала. Надявям се авторът да си поправи провописните грешки.

много е забавно....давай в този стил!

Здравейте,

Северната страна на Зли връх /Мазалат/ наистина е приоритет за изкачване на хората с алпийски умения, особено през зимата. Но иначе от юг, от село Тъжа върхът може да бъде сравнително лесно изкачен за 5-6 часа, при условие, че снега горе е да речем до 30см. Няма маркировка, но има пътека от село Тъжа , по която пастирите си качват стадата за паша. Тази зима го качвах два пъти.
Ето снимки:
Първото изкачване - на 19 януари 2011г.: https://picasaweb.google.com/vilabreza/19012011#
Второто изкачване - на 20 април 2011г.: https://picasaweb.google.com/vilabreza/20042011#
Ето и ориентировъчна карта: http://maps.google.com/maps/ms?hl=bg&ie=UTF8&oe=UTF8&msa=0&msid=209339121532485206656.00049a0e3cc2639b8a0ff

Последната промяна е направена от Plamen К на Чет Окт 20, 2011 11:07 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Някой скоро да е изкачвал Зли връх откъм х.Мазалат, през р.Габровница, по Тънката рътлина?

Само мога да приложа снимка от 15.05.2011г. на мястото, където пътеката излиза от рътлината на Киминчето. Сняг няма вече по тази пътека.

https://picasaweb.google.com/vilabreza/15052011#5607275632405814578

Благодаря за снимката! Разгледах всичките ти снимки. Страхотни са! За съжаление чак през юли ще мога да видя тези места с очите си (ако е рекъл Господ).