Едно билно преходче в една по-непопулярна част на Рила

Събота стринта рано рано в 7, аз, Пешо и един негов приятел потеглихме към Рила - посока Рилски манастир. Някъде към 9 без нещо ще да е било, пристигнахме там. Още от рано бая народ имаше. Пешо имаше някакви мераци да остави там колата, ама набързо го разубедихме и продължихме към Кирилова поляна. Пътя се оказа в пИрфектно идИално състояние. Точно на Кирилова поляна, асфалта свърши, но ние продължихме да мъчим добичето (форд фиеста) нагоре по трошляка. Влязохме около 2 километра нагоре и решихме да оставим колата, че нещо ни достраша дали ще има място по-нагоре къде да я спрем. Е... имаше и по-нагоре място, ама какво да се прави, нямахме боб, за да хвърляме Smile

. Вървенето нагоре пеш ще да е било около 40 минути. Целта е една отбивка, немного след моста на река Водница (Гьолска). Самата река е обозначена с една табелка някъде по дърветата. Преди тоя мост пък се минава по моста на Рилска. Отбивката е естествено от дясната страна на пътя и маркирана с едно такова - дървен кол с покривче. По камъните е нанесена зелена маркировка. Пътеката започва да се катери нагоре към останките на някаква мандра. Личи си обаче, че е крайно непопулярна, защото е започнала да обраства и в близко бъдеще има опастност да започне да се губи на моменти. Хубаво е да се следи постоянно за маркировката. Изкачването не е кой знае колко трудно. На доста места се минава през мокри места - разни поточета и подобни. Около половин час от началото се минава край едно водохващане - пътеката преминава вляво до самото него. След не много се стига и до останките на мандрата, които се намират на едни поляни. Ето и една снимка от там:

Около стотина метра нагоре изоставихме маркировката (всъщност изобщо не знам дали тя продължаваше нагоре) и продължихме нагоре. Тук не мога да опиша точно как се движехме, като цяло се ръководехме по билото - целта ни беше да излезем някъде между Баба и Дъбрава. Очаквахме да минем покрай манастирските езера, ама нещо ни убягваха. Най-накрая стигнахме до една малка локва пълна с попови лъжички и жабчета, която би трябвало да е най-източното и малко манастирско езеро. От там се качихме на билото - между споменатите върхове, но много по-близо до Дъбрава. От горе вече се виждаха и най-западните манастирски езера. Пешо отиде по билото малко по на запад, и видял, че едното езеро, това което е най-близо до билото е изчезнало. Само полянка имало на мястото му. От южната част на билото е огроната дълбока долина на Илийна река. Хапнахме, починахме и тръгнахме по билото. Пътеката не е маркирана, но си личи, а то и няма как да сбъркаш.
Към Тоеодосиеви караули пасяха група кончета, които сякаш усетиха че ще ги снимам и се запътиха към нас:

Някъде пак там, Пешо по мое нареждане се прави, че съзерцава далечината на фона на огромните отвеси и улеи на Мальовишкото било.

Минахме Теодосиеви караули, и точно зад върха се отвори потресаваща гледка към Дяволския циркус. Честно казано, нямах особени очаквания към тоя маршрут, но това всъщност е най-яката гледка, която съм виждал в Рила:

На снимката се виждат 3 от 5-те дяволски езера. Другите две ги няма на снимката Smile

). Самия ръб на билото над дяволския циркус е доста отвесно.
Продължихме нататък и се качихме на Рилец, от където се вижда Смрадливото езеро, което не пожелах да снимам, защото не е нищо интересно, особено при тогавашното положение на слънцето. След това качихме връх Острец и започнахме да слизаме към Мраморецки преслап, за да идем към хижа Рибни езера.
Ето и гледка от тоя район:

На преден план се вижда връх Мраморец, а отзад върховете Черна поляна и Пъстри слап.
От това място се вижда и Мраморецко езеро, но не съм благоволил да го включа в тая снимка Smile

До тоя момент, по целия ни път не бяхме срещнали нито един чиляк. Чак като слязохме към мраморецкия преслап, се появиха една голяма група от 15-16-17 човека, които се бяха запътили с големите раници да спят на Синьото езеро.
Полека лека слязохме до хижата, слънцето вече отиваше към залязване. След известно помотване, щракнах последните лъчи по връх Канарата:

В хижата имаше доста хора, но имаше мяста. Хапнахме по една леща, полафихме и към 10 и нещо изпълнихме вечерния ритуал Полягане Smile

Сутринта станахме в 6:30 и в 7 тръгнахме за надолу. Прогнозата беше лоша, макар и утрото да беше напълно чисто и ясно (само над мальовица имаше някаква облачност). Затова връщането ни не включваше обиколки на никакви забележителности - директно надолу по пътеката и после по пътя към колата. Имаше и стабилно ядене на малини естествено Smile

След като минахме Тиха рила, се отвори малко пейзажче:

и още маалко по-надолу

Както се вижда, надолу беше започнала да се събира облачност. Стигнахме колата за 2 часа и 50 минути. Слязохме на манастира, където панаира беше пълен. Ужасно много хора. Чакахме половин час на опашка да си вземем по някоя мекичка Smile

и след като ги изядохме си потеглихме надолу.
Някъде след Пастра, не знам какво имаше, но се бяха струпали стотици хора с десетки автобуси. Навярно някакъв празник, знам ли.
Като наближихме Перник, гледката към София беше страшна - толкова черни облаци рядко се виждат, а остри вертикални светкавици цепеха облаците. Към Владая заваля. Толкова силно, че едва се виждаше пред колата. За моя радост обаче, докато стигнем до моя квартал беше спряло и се прибрах по живо по здраво Smile

[/url]

Няколко думи и снимки и от мен.

Долината на р. Гьолска (Водница) е единственият, от четирите възможни, поносим за "нормални" туристи подстъп към Рилецкото било от каскадния път. Обратният вариант - от билото към долината на Рилска река - според мен е по-труден, поради сложната ориентацията в циркуса на Манастирските езера и намирането на пътеките през Дърварски и Бричеборски дол. Състоянието им е друг въпрос. Както Иван е обяснил, началото на пътеката за Манастирските езера започва на 100-150 метра след края на S-образния завой (посока Рилски манастир -> Рибни езера) след двата моста над Рилска река и Гьолска. Пътеката е маркирана в зелено до останките на манастирската мандра, след което каменни пирамидки отвеждат до езерата. Ориентацията към билото не е трудна. Добрата кондиция и пълното шише с вода са предимство, тъй като по билото маршрутът минава в непосредствена близост до трите върха след Баба - Теодосиеви караули, Рилец и Кьоравица. На нас преходът от началото на пътеката за Манастирските езера до х. Рибни езера ни отне около 8 часа (с почивките и снимките). Както бях обещал на Иван - един човек не срещнахме.

Манастирските езера, до които така и не стигнахме:

Чучукарица

Царев връх, Ризваница, Мусов връх и баба ми Smile

Връх Черней и Мальовишкото било:

Връх Рилец с две от Джендемските езера:

Връх Теодосиеви караули с едно от Джендемските езера:

Тази просто не мога да не я пусна и аз:

Автопортрет на вр. Рилец:

Смрадливото езеро:

Мермерското езеро:

Йосифица и Рибните езера:

Един от символите на хижата Smile

Последната промяна е направена от pepino_bg на Сря Юли 08, 2009 3:44 pm; мнението е било променяно общо 5 пъти

екстра, чудесно! Croc

Мнго добро ходене, качествени кадри! Снимките на Джендемските езера са наистина много хубави! Пепино, тези на Смрадливото, Мермера и Рибните ез. са много готини. Respect

Водните огледала са в прекрасни цветове!

eй, суперско Jumpy

за снимките си знаете, че са хубави Wink

откакто се чудихме с 3 приятелки, къде да ходим - до Рибни езера или Сухото езеро.. и избрахме Сухото, а това беше преди почти 3 месеца, много ми се ходи и на мен в тоя район Very Happy

Браво, добра разходка сте спретнали, хубави снимки сте направили. На мен ми допадна най-много снимката от Рилец в посока Мусала, на която ясно се вижда Смрадливото езеро. Скоро ходих и аз на този връх и останах много очарован от гледките и в четирите посоки.
А иначе позволете ми малка поправка за тези, които незнаят. Вр.Мраморец е всъщност вр.Мермера, а вр.Острец съответно - вр.Кьоравица. Не че е толкова фатално това, но има хора, които незнаят за това, че има върхове с различни имена.
Поздрави!!!!
Жоро

Абе тъй като гледам тия хубави езера и аз не бих се отказал от едно помотаване в района Very Happy

Поздрави и на двама ви за добрите описания и снимките. Със сигурност ще са ми полезни Croc

Чудесни гледки и липса на навалица - какво по-хубаво от това! Smile

Една година по-късно Рилецкото било все още си е там . . . Wink

Идеята беше да повторим миналогодишния преход, но в крайна сметка поради наличието на достатъчно време, решихме да разнообразим маршрута и да се приберем у дома, вместо да спим на хижата. Слязохме по северния склон на Рилец и по пирамидките стигнахме до Смрадливото езеро, а от там надолу по жълтата маркировка - до Тиха Рила. Жълтата маркировка я има само на 3-4 места в началото и края на пътеката. Върви се предимно през клек, а на места и върху клоните му. Лично аз не бих тръгнал отдолу - нагоре, особено пък с по-голяма раница.

GPS трак
Exclamation

Тракът от Смрадливото езеро до Тиха Рила е в клеков участък с ясно изразена пътека, но явно не е правилната пътека с жълта маркировка!

Малко нови снимки . . .

Гробът до останките на манастирската мандра

Малко езеро под билото

вр. Баба и Мальовишкото било - от вр. Дъбрава

Джендемският циркус със езерата и вр. Рилец

На вр. Рилец

Черни гьол

Смрадливото езеро

вр. Кьоравица (Острец) и Смрадливото езеро

Мальовица

Йосифица

Всички снимки съм качил тук.

Няколко думи и за "чудесата" Surprised

, които видяхме по пътя между манастира и Кирилова поляна, въпреки че това си е за отделна тема . . .
. . . Ами нямам думи . . . Confused

Огньове през 20-30 м., чалга, коли, палатки, народ. . .
Най-брутална беше гледката на един цигански катун точно на Кирилова поляна, за които сякаш светът свършваше на следващия ден. Сутринта в 10:00 и вечерта в 22:00 гледката беше една и съща, а огънят им определено беше за олимпийски медал . . . Боклуците им все някакси могат да се изчистят, обаче гората пламне ли . . . Question

Последната промяна е направена от pepino_bg на Пон Авг 25, 2008 2:29 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Пак си направил добър фотолов! Rolling Eyes

А за боклуците то какво има да се коментира... Sad

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

хубавите езера... няма да е същото без тях...
намерих си фаворитче Very Happy

тази
като гледам, видимостта миналата година май по-добра е била..

Събота дойдохме от Мечит към Рибни езера, в неделя и ние слязохме към манастира по билото.
Очевидно тоя маршрут започва да става все по-популярен. До едното от горните Джендемски имаше палатка, отделно срещнахме двама възрастни мъже дето ни черпиха по ракийка тръгнали посока Черното езеро по Рилецкото било.
Слизането май щеше да е по-добре от Манастирските езера надолу, но ние се "изхитрихме" и слязохме от следващото дере (преди Чаушка чука). Надолу беше весело - клек, коприва и купища счупени дървета, тук-таме даже и пътечка се появяваше.

Снимките са малко, за сметка на това с лошо качество; слагам "по-интересните":

Тука Ангел се опитва да прогони белия и черния зли духове дето ни преследваха от Кобилино бранище:

Автопортрет на Рилец, върха не се вижда но пък неземно красивата ми физиономия напълно компенсира:

Джендемските езера:

Ачо се приготвя за борба с двуметровата коприва:

Злите духове са много симпатични. Преди 2 г. срещнах един такъв бял дух - бяла пухкава топка в Башмандра над х. "Пирин".

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

	Kat написа:
	като гледам, видимостта миналата година май по-добра е била..

Да, но поне следобяд като се скри слънцето беше приятно за ходене. Wink

	amorpheus написа:
	ние се "изхитрихме" и слязохме от следващото дере (преди Чаушка чука)

През Дърварски дол ли слязохте?

Този билен преход ми е мечта, за съжаление няма скоро да се осъществи Laughing

	Цитат:
	...стигнахме до Смрадливото езеро, а от там надолу по жълтата маркировка - до Тиха Рила. Жълтата маркировка я има само на 3-4 места в началото и края на пътеката. Върви се предимно през клек, а на места и върху клоните му.

Това не е много вярно. Има си съвсем нормален път от Смрадливото езеро до Тиха рила. За съжаление, човек лесно може да се отклони от него, тъй като има едно предателско отклонение, което те нахаква в клековете. След като не сте видяли маркировка толкова време, определено сте хванали тази "пряка" пътечка. И ние сме правили точно същата грешка, но се е случвало да минем и по нормалния път, така че знам, че такъв има.

Пиша тази забележка, защото тази част с клековете сигурно е вкарана в трака, а не е най-удачния начин да се слезе. Да кажем че е средна гадост.

pepino_bg написа:

	amorpheus написа:
	ние се "изхитрихме" и слязохме от следващото дере (преди Чаушка чука)

През Дърварски дол ли слязохте?

Нямам идея така ли му викат; има една стара дървена колиба която ясно се вижда от билото, от дясната и страна минава една рекичка, ние минахме вляво от нея. Надолу вървяхме по една пътека, която на 2 пъти губихме (ако въобще е било пътека като пътека).

Пътеката от Смрадливото езеро към кантона поне миналата година си беше в доста ясно очертана макар и стръмна и на места заклечена.