Peaks of the Balkans 2024

Peaks of the Balkans 2024

Случайно попаднах на този маршрут, ровичкайки в нета за маршрути към най-високите върхове на Албания. Това стана на един от плажовете на Саранда миналото лято. Лочехме бира на заведението и се заприказвах със сервитьора за Проклетие и Кораб. И така...

Първо един цитат относно маршрута от "официалния" сайт >>>ЦЪК<<< относно създаването на маршрута:

Официалният сайт написа:

In order to create income for local population, stop abandonment of the mountain region of Kosovo, Montenegro and Albania and to bring these parts of the region closer together, the national and local tourism organization and hiking clubs joined forces with the German Development Cooperation to develop “The Peaks of the Balkans” regions as one destination for mountain tourism. With the development of a transnational hiking trail, one of only few in the world, a common base for further development was set up.

The transnational ”Peaks of the Balkans” leads through one of the remote and wild mountainous region of Western Balkans. By using shepherd paths and footways, the trail winds through high alpine mountains up to 2300 meters above the sea level and leads through mountains scenery, with a diversity of breathtaking landscapes, varying from green valley to crystal-clear mountain lakes, waterfalls, river and remote picturesque mountains village, in which time seems to have stopped. All in all a “hidden treasure” for nature lover and hikers. Until twenty years ago, the region had been almost inaccessible for visitors, which make it an authentic cultural experience and adventure to hike across the three mountains Albania, Kosovo and Montenegro.

Карта на маршрута

Кратка статистика и разяснения
Маршрута е кръгов и с дължина от 192 km. Минава се за 10-12 дена. Намира се изцяло в планината Проклетие, като преминава през териториите на три държави: Албания, Косово и Черна гора.
Преминаването през държавните граници се осъществява само по пешеходните маршрути. За целта ви трябва специално разрешително, за което нашите организатори ще се погрижат.
Маршрута преминава през редица села, селца, махали и пастирски селища и само 1 град (Plav, Черна гора) в които може да теглите пари от банкомат или да пазарувате от добре заредени магазини. В трите държави ще плащаме в евро (запасих се с достатъчно дребни копюри от по 5 и 10 евро), като в Албания ще похаричм останалите от Саранда албански леки.

Организатори
Пътешествието ни любезно се организира от Швейцарско-Косовски туроператор >>>ЦЪК<<<. След като търпеливо изслушаха нашите желания, организаторите ни отправиха специална оферта (оферта за самостоятелна група selfguide, без включени планински водачи), която с радост приехме. Съгласихме се и с някои тяхни виждания относно маршрута. В цената, която заплатихме влизат следните услуги:

автомобилни трансфери;
настаняване: 12 x нощувки в къщи за гости
храна: 12 x закуски, 11 x сухи пакета, 12 x вечери;
разрешителни за преминаване на границите;
GPS файлове
пътеводител за отделните етапи;
PoB карта

ПЛАН

ден 0, 8 юни: пристигане в град Plav (Черна гора)
ден 01, 9 юни: преход Plav - Vusanje. Най-висока точка: вр. Bora (2106); дължина на прехода 21,9 km; D+ 1192 m; D- 1148 m.
ден 02, 10 юни: преход Vusanje - Theth (Албания). Най-висока точка: вр. Maja e Harapit (2218); дължина на прехода 25 km; D+ 1376 m; D- 1655 m.
ден 03, 11 юни: преход Theth - Valbone. Най-висока точка: вр. Maja e Jezerces (2694); дължина на прехода 25,9 km; D+ 2266 m; D- 2034 m.
ден 04, 12 юни: преход Valbone – Maja e Rosit - Valbone. Най-висока точка: вр. Maja e Rosit (2523); дължина на прехода 24,9 km; D+ 2063 m; D- 2063 m.
ден 05, 13 юни: преход Valbone - Cerem. Най-висока точка: вр. Zla Kolata (2535); дължина на прехода 18,8 km; D+ 1628 m; D- 1455 m.
ден 06, 14 юни: преход Cerem - Doberdol. Най-висока точка: по пътеката (1925); дължина на прехода 15,5 km; D+ 1015 m; D- 404 m.
ден 07, 15 юни: преход Doberdol – Gjeravica - Doberdol. Най-висока точка: вр. Geravica (2639) (Косово); дължина на прехода 18,6 km; D+ 1032 m; D- 1032 m.
ден 08, 16 юни: преход Doberdol - Trekufili (тройна точка - пресичане на 3-те граници) - Milishevc (Косово). Най-висока точка: вр. Terkufiri (2366); дължина на прехода 16,6 km; D+ 894 m; D- 990 m.
ден 09, 17 юни: трансфер до Reka e Allages. Преход Reka e Allages - Drelaj. Най-висока точка: вр. Hajla (2393); дължина на прехода 12,8 km; D+ 1131 m; D- 1149 m.
ден 10, 18 юни: трансфер до Kuqishte. Преход Kuqishte – Babino Polje (Черна гора). Най-висока точка: пр. Jelenka (2272); дължина на прехода 16,6 km; D+ 1205 m; D- 1114 m.
ден 11, 19 юни: преход Babino Polje – Plav. Най-висока точка: заслон Lean-to (2054); дължина на прехода 20,7 km; D+ 1198 m; D- 651 m.
ден 12, 20 юни: отпътуване за БГ

Това е план МАКСИ. В него влиза и Езерния връх, за който любезните ни организатори не препоръчват изкачване при selfguide пътешествия. Но просто аз не мога да си предстравя да съм там и да не се опитам да го изкача. Ще сеопитаме да изкачим и трите първенци на трите държави - Езерен връх, Зла Колата и Ж/Геравица. Забележка: Планът не покрива показаната по-горе карта.

Екипировката се попълва, мотивацията се повишава. Нямам търпение да тръгнем! Пожелайте ни успех и очаквайте (кратък) пътепис!

П.П. Любезните организатори предлагат още един подобен маршрут: High Scardus Trail, но за него 2025-та Wink

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

PoB_ден_0
Цял ден пътувахме тези има ли, няма ли 500 от Люлин до Плав. Тръгнахме в 8 без нещо на 8.6.2024. Бързо излязохме от второя център на София - Люлин, и поехме на запад. Както и беше и преди 10 години, веднагаа след границата със Сърбия проличава, че пътуваш на запад. Качеството на пътя рязко се подобри, маркировката страхотна, банкетите окосени, водачите дисциплинирани. Нямаше го бясното врачанско изпреварване без мигачи и на косъм от смъртта. Браво на сърбите! Така се прави!
Малко след ГККП-то се качихме магистралата и още малко след това от автоматизирано гише си взехме билетчето за плащане на магистралната такса. На Ниш се отклонихме на юг в посока Крушевац и Нови пазар. Някъде около Дрвновац слязохме от хубавите магистрали срещу 7,50 евро и поехме на юг. Пътьом спряхме да хапнем в едно заведение, оооо, на връщане пак ще спрем там - две много вкусни пастърви, една шопска салата, две бири и 1 кафе 20 евро и малко динари ресто. Постепенно започна да се усеша, че влизаме в азиатската част на Сърбия. След като преодоляхме височините на Национален парк и ски-център Копаоник. Тук тече бясно строителство на хотели и съпътстваща ски-инфраструктура. Хотели като китайската стена, Боровец ряпа да яде. Някъде към Нови пазар окончателно се озовахме в Албания, а бяхме още в Српско. Появиха се фереджета и манталитета на шофиране (и паркиране) също се поалбанчи. Скоро стигнахме граничния пункт Шпилани/Мехов Крш. Вече сме в Черна гора. На всякъде тече бясно строителство. И на пътища, и на къщи, и на хотели. Изключително рядко, да не кажа никак даже, не можеш да видиш стара, изоставена и порутена къща. Къщите са все нови, големи, хубаво направени и довършени. Браво и на черногорците! Скоро се озовахме на место, където трафикът е спрян защото Щрабаг полагаха асфалт. Местен колега ни поведе няколко автомобила по тесен обиколен планински път. Каква беше изненадата - половината път беше чисто нов асфалт, и то в най-високите части на обхода. Труно ставаше разминаването с обратния поток, но благодарвние на шофьорската колегиалност драми нямаше. Тук, по високото ни понаваля и дъждец. Скоро слязохме на главния път. Оставаха още около три часа шофиране. Направи ни впечатление, че дори горе, във високата планина се строят къщи със същите темпове и размах, както долу в ниското. Дори и по главният път към Плав завоите нямаха чет. Вече пътувахме в поречието на печалната за нас река Лим. А някъде в далечината се мяркаха рошавите върхове на Проклетие. Идвамееее! Вече сме в Плав и търсим нашите домакини, ето ги и тях - нова къща, в която ще спим, а в задния двор баща и син строят 2 нови бунгала за туристи. Паркирахме буса, хвърлихме раниците в стаята и излязохме на разходка към езерото Плав. Е, купихме и от местната бира за проба. На вечеря се запознахме с един англичанин, който се е запалил по планинарството преди няколко години в Банско. И той ще прави РоВ. След вкусната вечеря и няколко бири е време за сън. Сладък сън, от който бях изтръгнат в 4 и нещо от няколко имама. Ококорих се и така започна първият ден от нашето приключение, но за това по-късно Smile

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

PoB_ден_1
От Плав до Вусанье. Според Комоот днес изминахме 21,1 км, изкачихме 1230 метра, спуснахме 1150 метра, и вичко това за около 7,5-8 часа.
Но да започнем отначало.
Нашият приятел, имама, ни подкани още в 4 и нещо да се нагъзим на запада с глава на изток и да се помолим на Алах и Мохамед. Аз се посъбудих от кравешкото му мучене и започнах да драскам за бележките за ден 0. По едно време се появи ингилиза, черпи ме чай и се прибра в стаята си. Срещнахме се в 8 на закуската, която както вечерята, беше страхотна. Закусихме, пихме чай и домашно кафе. Направихме си по 2 сандвича, наляхме вода и потеглихме в 8:25. Върховете на Балканите 2024. Доста вървяхме, докато излезем от Плав. Пътеката продължи в гора. Вървяхме по черен горски път, нищо интересно. По едно време подминахме една пейка, която се оказа ключова. Подминахме я, след малко забелязахме странен уред за измерване на валежите в милиметри. Извадих да снимам и видях, че сме се отклонили. Върнахме се към ключовата пейка и подхванахме по горска пътека. Ама стръмна си беше. Там, на пейката, срещнахме две сръбкини, едната истинска, другата от Канада, канадка, живееща в Београд. И те като нас по Балканите, но по друг план. Продължихме по горската пътека, лазихме под паднали дървета, а през цялото време около нас кръжаха красиви пеперуди с шарени крила и ята от кпмари, гладни и кръвожадни като дунавските им събратя. След като нахранихме няколко стотин комара със свежата ни кръв извадихме репелента и се напръскахме. Гладниците не се трогнаха особено. Но репелента привлече ята от мухи, които сериозно ни дразнеха. Вътре в гората, оповавайки се на картата, реших да тръгнем по една пряка пътека, която съществува само на картата. Греда. Направихме един тежък и стръмен офроуд по едно ребърце на Мая е Борит, което бе изцяло горско и трудно за преодоляване. След 30-минутно бъхтене се озовахме пак на пътеката и хванахме по нея. Продължихме нагоре-надолу в гората и пътеката ни изведе в една долчинка с буйна растителност. Пътеката се изгуби в нея. Всеки хвана свой вариант на преминаване. Аз св натресох на огромни коприви, които почнаха да хапят колената през панталоните. От долу се появиха и канадките. Селед като всеки издрапа през бъйзаците хванахме пътеката и здраво закатерихме към Мая е Борит (2076). Първият двухилядник за прехода. На едно превалче спряхме да се поизчакаме и да нк одуха и разхлади вятъра, дойдоха и канадките. Следваше най-стръмната част към върха. Атакувахме. Горе ни посрешна група немскоговорящи германски тийнове. Гледките бяха зашеметяващию Видяхме част от ипсолините, които трябва да изкачваме в следващите дни. Поспряхме да поснимаме панорамите. Атмосферата беше влажна, леко замъглена, така че снимки хубави нямаме. Продължихме още 20-тина минути и спряхме да излапаме сандвичите. Понеже до сега не бяхме спирали за повече от 5 минутки, тази 20 минутна почивка ни скова. Тръгването беше трудно. А, междуврененно пристигна англичанчето, канадките ни подминаха. Швабите бяха напред. Пътеката ни води малко из гора и след това ни изведе на тревисто било. От високо, и с пренебежение, ни гледаха отвесните върхове на околните гиганти. Отвесни стени от твърд варовик, формирал се преди милиони години. По времето на Долна и Горна Креда от днешна Франция, та чак до Кипър са се формирали тези огромни фосилни седименти. Образуваният още тогава твърд варовик, на дъното на древния Тети окена все още стърчат високомерно във висините. Ужасни, остри, стръмни каменни стени, игли и зъбери. Изглеждаха зашеметяващи и непристъпни. Утре ще да ги доближим. Запленени от страхотни гледки, започнахме шеметно спускане надолу, запалихме бедра и накладки. Подминахме немци и канадки и спускайки надолу по пътеката налетяхме на студена чешма. Тъкмо привършвахме водните запаси. Напихме се доволно с ледена сладкан вода и беж надолу. Скоро тябваше да има кафене. Пътеката премина в горски път. Кафенето не работеше. Продължихме леко посърнали наолу. Надявахме се да пийнем по едно половинлитрово кафе в кенче. Пътя се виеше надолу, на места с до 20% наклон. Бяхме вече изморени и жадни за бира. Продължихме слизането. Изведнъж се появи къща за гости, къмпинг и асфалт. Толкова високо в планината и на 2 км от селото - тесен асфалтов път. Доста села в Родопите могат само да си мечтаят за това. Изведнъж се натъкнахме на табелка шорткът за селото и напитки. Решено! Слизаме по стръмния шорткът, който ни води до къща за гости. Четириног сотаджия оповестява нашата поява. Посреща ни едно страхотно 17-годишно момче, с което прекарахме 1 час в приятни разговори, изпивайки по 3 бири. Младежът учи архитектура в Косово, защото там училищата са по-добри. Толкова буден младеж, с англиски по-добър от нашите възможности! Ако повечето черногорски младежи са като него, тях ги чака добро бъдеще! Изпихме бирите и се спуснахме надолу към Вусанйе да търсим нашите домакини. Падна ни се ново бунгало за 11 човека само за нас двамата. Настанихме се. Т.е. свалихме раниците и аз отидох за бира. Последва къпане, пране, вечеря със шантави американци и нидерландци. Сега стоя на верандата, облякан с полара и с крака, увити със завивката, допивам последната бира и довършвам драсканиците за деня. Утре ни чака по-тежък ден с евентуално изкачване на Албанския Матерхорн - Мая е Харапит (2218m). Добър първи ден на РоВ.

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

PoB_ден_2
Този ден започна с аларма. Не като предходния Smile

Отворих вратата на терасата, която гледаше към долината Ропояна, и веднага разбрах, че ще вали... За наше щастие вала само сутринта, докато унищожавахме вкусната закуска и традиционното домашно кафе. Един от хамериканциъе зави, че е добре че вали, щото дъжда ще изгони комарите. Този ден нямаше комари. Не съм сигурен дали заради сутршният дъжд или орисията на хамерикано.В 7:25 тръгнахме към долината. Още в самото село се отбихме да видим водопада Грла. Мини вариант на нашето Дяволско гърло. Слет това поехме по пътя нагоре. След колометър и нещо се отнихме да видим един доста голям карстов извор с изумително синя чиста вода. Казваше се Око Скакавице. Продължихме нагоре към входа на природния парк, платихме входа (3 € на човек). Постепенно набирахме височина в гората. Въртяхме вратовете за да гледаме големите скални исполини, които пазиха долината. Пътя премина в горска пътека и после пак в път, като ни изведе на беседка с гледка към Ропоянското езеро, което от известно време е пресъхнало. Скалните стени наоколо бяха настръхнали с каменни игли като таталеж. В края на равнинката преминахме през гранична пирамида и се озовахме в братска Албания. Някой веселяк беше написал на пирамидата "Hate borders, love mountains". Фалеминдерит. Пътеката навлезе в широколисна гора и започна да се суче стръмно нагоре. Гората свърши и започнаха пасища. Отбихме се до останките на стара кошара за да налеем студена вода. Продължихме по пътеката сред пасищата. В края на долината започнахме изкачване по камениста пътека. Тук на стената, при един разклон, видяхме и първият бункер на сттатегическа позиция. Тук преполовихме километрите за деня. Катерихме още, докато на един завой се показа Мая е Харапит, Албанският Матерхорн, който извисяваше своята каменна игла на 2218 метра и на 500 над нас. Внушителен връх, който постоянно привлича погледа като магнит стружка. Крачехме нагоре-надолу и все към Харапита зяпахме. Ще го качим друг път! Не сега, че ни остава още доста ходене. Минахме през долчинката на езерото Pejes и скоро стигнахме превала на прохода Pejes. Тук се откри друга остра и внушителна игла - върх Maja e Alijes 2461 m. От тук започна мъката - брутално слизане по хлъзгаво камъни и камъчета. Откачиха ни се полуоските. Реки от камъни. Нямаше край това слизане. Добре че по-долу имаше един бар, в който продаваха лечебна албанска бира, коята поизтри умората от краката ни. След 5 километра стигнахме хотелчето. В това село, Тети, няма къща, която не е къща за гости, хотел, къмпинг ресторант, бар, или някаква смесица от изброените. И наваякъде се строи здраво. И е пълно с туристи. В хотелпето последва рутинната вечер - баня, пране, и слизаме да хапнем, че сме много гладни. Статистика за деня: 22,7 км, положителна денивелация 1000 метра, отеицателна 1120 метра, врвметраене 9:33 часа.

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

Опулени чакаме снимки. Rolling Eyes

Снимки като се върна в Бг. Тогава ще оправя и правописните грешки, ще минсе счупиха очилата и кофти се пише от телефон ')

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

PoB-ден_4
Днес станахме в 6'30. Првдстоешв ни екстра-ден, извън официалния маршрут на PoB. Ще качваме връх Мая Е Росит 2522 метра надморска височина. След закуска тръгнахме по преаъхналото корито на река Валбона. Нямаше никаква вода, коет ме навежда на мисълта, че реката е със сезонен характер и има отток само при топене на снеговете. Още сутринта налетя хеликоптер, дано да е на добре, си помислихме. Още не знаехме. След километър и нещо свихме към селцето Kukaj и постепенно започвахме да усещаме, че имаме да качваме 1560 метра денивелация. Ходехме првдимно по път който все още беше черен горски път. По едно време от нищото изкочи стадо овчоци, водени от един доста възрастен албанец, който досущ като Кпмандо носеше няколкометров дънер на рамо. След минутки подминахме Kukaj, което се оказа няколко постройки - къща за гости, бунгалца, кошари и помощни сгради. Пътя стана типичния за Проклетие каманяк. Виеше се нагоре с редуване на голи и горски участъци. Определени сегменти от гората изглеждаха опистошени от лавина, други от пожари. По тази пътечка я нямаше вчеращната многохилядна тълпа. На един разклон видяхме табела Мая е Росит 5 км. Да де, ама 5 км за 5 часа. Тук ни настигнаха трима младежи - две бразилски момчетия и една хубава израелска девойка. От табелката започна пътечка, доата стръмна, която в по-голямата си част минаваше през гора и ни пазеше от слънцето. Излизайки от хората подхванахме само на открито и тогава разбрахме, че сме забравили слънцезащитния крем в къщата за гости. Скоро стигнахме до ппредния високопланински бар, пихме по фанта. Хеликоптерите станаха два и от албанеца на бара, който не знаеше английски, но криво-ляво с помощтта на ръцете рязбрахме, че са пострадали 2ма българи на Мая Езерце. Единият се хлъзнал по снега и паднал. Фатално. Настроението ни се скапа. Пристигнаха 2ма французи, искаха фанти, но бяха оставили парите си в къщата за гости. Всъщност с тях сме в една къща, така че им заехме минимална сума. По-нагоре хванахме обхват получихме линк към статия в дир.бг за инцидента. Опитвахме се да звъним, за да ауспоком близките, но неуспешно. Изяадих сателитния телефон, но той беше с изтощена батерия. Бях забравил да го заредя. Пфу! Нямаше каквонда се направи. Продълбихме нагоре към прохода Qafa e Farumit, около 2180 м. Долината се првърна във фуния, а поривите на вятъра се превърнаха в постоянно силно течение. Мокрите дрехи започнаха да съхнат по мен. На превала ни застигнаха двамата французи и двама австралийци. Погоровихме, поснимахме се и форсирахме върха. Около 500 метра денивелация за 1 км дистанция. Е, тук вече хвърлях хайвер като сьомга... Разминахме се с две английски моми, които слизаха от върха, нахлузили всичките си дрехи. Брей, горе ще е студено. След още няколконстотин метра сме на върха, там са бразилчетата и израелката, а след малко дойдоха и французите и още една двойка. Чудно време, никакъв вярър. А панорамите са зашеметяващи. От всякъде. Видяхме и Мая Езерце, покрит със снежна шапка. От върха хванахме черногорска мрежа и се чухме с близките. Хапнахме и беж надолу. Слънцето беше силно и ни прежулваше вратовете. Бързахме за бара, хукнахме надолу в свински тръст. Това, което го качвахме над 3 часа го слязохме за час и 15 минути. Пихме по 2 бири. Бразило-израелската група пристигна. Допихме бирите и пак надолу. Слизането, както би казал Божинката, беше гадно и стръмно както качването, само че е слизане. След 9:30 часа бяхме в къщата за гости. Веднага сложих сателитния телефон на зарядно. След това, както знаете, баня, пране, вечеря и в леглата. Но тази вечер с горчивмпривкуснв устата. RIP за колегата Sad

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

PoB_ден_5
Днес ни чакаше тежък ден. Станахме в 6:15, след утрешният тоалет и оправяне на раниците, слязохме ня закуска. След закуската, в 7:30, поехме по асфалта колометър и нещо. Срещнахме израелката, която тъкмо беше тръгнала обратно към Тети. Подминахме един двоен бункер, който пазеше асфалта, преминахме по мостче и захапахме баира. Отначало по път, после по пътечка през камъняка. Откатерихме малко и се озовахме до кулата с мобилната клетка. Слънцето напичаше яко, а пътечката бе доста стръмна. Преминаваше предимнонв гора, но от време на време излиахме и на открито, където слънцето ни напичаше адриатичеки. Потта се лееше от нас на потоци, през няколко стотин метра спирах да изтисквам бъфа от потта. В 9:21 чухмемстрашен тътен от гръмотевици. Спогледахме се, това не е на добре. В 9:30 тътена се повтори. Направихме справка в лайтнингмапса и не открихме наблизо някаква гръмотевична активност. Явно бе нещо локално. Както и да е, повече не се повтори. Продължихме нагоре и нагоре, гората свърши и влязохме в една полянка, а от там започна стръмното изкачване на открито към циркусите нагоре. На горе по пътеката имаше още 2 групички. Като цяло срещнахме малко хора днес. Пак влязохне в гора с големи бели варовици. И пак излязохме на полянка на открито. Скоро стигнахме първият циркус, имаше изоставена кошара. Проверих за вода, нямаше. След кратка почивка просължихме нагоре. Минахме през нещо като втора циркусна долина, малко езерце, пълно с попови лъжички, и пак нагоре. Вярърът се усилваше и издухваше влагата от потните бузи... И четирите... След още малко бъхтене се озовахме на прохода Прослопит на 2039 метра. Спряхме за племенен съвет. Рвшихме да качваме Зла Колата. Километър и нещо и около 500 денивелация. Тръгнахме по утъпката трева, което не беше точно маршрута. Капихме една височина и от горе видяхме истинската пътека. Тръгнахме да слизаме към нея, по стръмни скали откатервахме надолу. След това пак нагоре. Пътеката се виеше като змия по стената на върха. Имаше две големи групи, кото бяха тръгнали нагоре, организирано и с водачи. Зла Колата се оказа зла за изкачване връхна кота. Отвеси, доста въздушна пътечка и на места с необходимост от откатерване. Тези откатервания после трябваше да се слизат. На един отвес, с необходимост от откатерване на 3-4 метра, решихме да се откажем. Бяхме точно на 648 метра от върна, и на 144 метра под него. Тръгнахме надолу и подсякохме под прохода към пътеката на слизане. А тя една пътека... Стръмно се спусна надолу, виеше се и правише лупинги от висшия пилотаж. Надолу, нагоре, на ляво, на дясно. На моменти се губеше. Преминавахме првз почва, камъни, големи варовикови канари. Те пък бяха окарстени, изядени и проядени от цепнатини и дупки. През няколко десетки метра сменяхме посоката и ритъма на ходене. Това ме изтощаваше допълнително. Спряхме да хапнем. Аа, забварих да спонема, че пътеката минава покрай ледена пещера от която лъха мразовит хлад. Още на входа има леден език, а надолу бездна. Продължихме по шантавата пътека в шантава долина, пълна с депресии и понори. По едно време свърши камъняка и стъпихме на почва. Кеф. След леко изкачване се озовахме на прпхода Бора, около 1800 м. Тук минахме границата и пак сме в Албания. От тук сме само надолу. След няколко стотин метра се натъкнахме на друга изоставена кошара. Прпверихме за вода - нямаше. След малко напълнихме студена вода от едно поточе. Все още слизахме на открито. След стръмно спускане хванахме алтернативна пътечка и закрачихме в широколистна гора и прохладна сянка, ама пак стръмно надолу. Около 3 км. Подминахме поляна с голямо селище от кошари, наброих над 12 постройки, всичките празни. Една овца или коза не видяхме. После пак в гората видяхме много стара и избледняла табела Beware of the dogs. Ама то вече няма кучета! Само табели и празни кошари са останали. И албанците скоро ще се поевропейчат, и ще ручат кашкавал, сирене и салами от палмово масло... Слизахме още 2 километра и нещо и вече наближавахме къщата за гости на нашите домакини. На 200 метра от къщата ни настигна момък с велоспед. Искаше да ни покани в тяхната къща. Сори, с резервация сме. Настанихме се, пием бира и гледаме как похотливия петел гони мераклийски една кокоша, а тя е бърза като Ивет Лалова, няма стигане! Но петлите са 3 на брой, така че късмета ѝ е в кърпа вързан, колото и да бяга. За утре ще изключа алармата на телефона и ще разчитаме на пернатите приятели да ни разбудят още в 4 и нещо...
Кратка статистика, че вчера забравих: изминато разстояние 18,3 км; положителна денивелация 1380 м; отрицателна денивелация 1190 м; време 8:56 часа; малко над 40 000 крачки. Следва баня, пране, вечеря и в леглата.

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

PoB_ден_6
Днес ще започна от вчера. Заспахме рано, около 22:00 часа се събудих и излазох да дренирам простата. На връщане от специалната сграда усетих капки дъжд върху кожата си. Обрах прането. След малко си заваля. И така цяла нощ, на пресекулки, се пробуждахме от преваляванията. Сутринта осъмнахме без ток и с лек ръмеж. След сутрешният толет последва поредната обилна закуска. А кафето беше поднесено с шот raki. Хапнахме обилно докато валеше. Решихме да тръгваме. За момент валежът спря. Излязохме от селцето и започна изкачването. Не ни спореше заради обилната закуска и raki-то. След минутки влязохме в гора и заваля. Облякохме дъждобраните и след малко спря... Явно днес ще ходим по законите на Мърфи. След доста драпане из криволичеща горска пътека излязохме на стръмна полянка. Пътеката се виеше на границата между гората и полянката. Ту влизахме на сянка, ту слънцето ни жарешв щедро с лъчите си. На едо равно място на полянката двойка възрастни австралийци събираха палатката. Побъбрихме си. Пак нагоре по полянкатабсе наръкнахме на други палаткари, а след още малко стигнахме кафене и черен път. За няколко километра изкачихме няколконстотин метра. Маршрута ни продължаваше по черния горски път. С километри. Подмина ни товарен камион, на който товарния кош беше пълен с крави и говеда. Качват стоката нагоре към летните пасища. След няколко километра стигнахме открит хълм и поспряхме да отдъхнем за 4-5 минутки. Тук имаше група белгийци, след това дойде група немци. Пътечката стана широка и се шмугна в широколистна гора. Видяхме дъждовник. През няколконстотин метра прескачахме поточе, и така през целия ден. Да ме пита някой защо нося 4 литра вода в раницата. След около километър и нещо се озовахме на прохода Aljuci Pass 1916 m. Само на няколкомстотин метра надолу спряхме на кафене, пихме кафе, ядохме традиционен местен кейк, а аз и йогурт, т.е. кисело мляко. Висчко беше страхотно! Там, на бара пристигнахме едновременно 3 групи. Имаше малко котенце, което веднага се прввърна в център на вниманието и пощуря от кеф, а ние всичкинсе заливахме от смях гледайки му щурите игри. Засамарихме раниците и поехме надолу по пътечка в иглолистна гора, която беше застлана с иглички. Бяхме в друг дял на планината и си личеше. Нямаше ги камъняците, а на стъпалата ни беше мекичко. Маршрута продължи првдимно в гора, нагоре, надолу, периодично ни изкарваше на открито, за да си припомним слънчевите лъчи. Подминахме още 1 къща за гости, по която собствениците работиха, 1 изоставена къща за гости с няколко бунгала, и няколко изоставени кошари. Албанцитенсе ориентират към туризма и зарязват трудното гледане на стока във високата планина.последните 2 километра се изкачвахме по посока на U-образба долина към селцето Добердол. Зелени затревени върхове ограждха зелената долина. Къщата за гости е пренаселена с чужденци, настанени в бунгала, къщи, палатки. Електричеството се доатавя от генератор и фотоволтаици. Строи се нова къща със стоманобетонова конструкция. Настаниха ни в малко бунгало. Сега пием бира, а аз пиша тези редове. Днес беше сравнително лек ден, ако може да се нарече лек ден с 970 метра денивелация. Следва баня, пране, вечеря и в леглата.
Все забравям да опиша изхранването по PoB. Вечерите включват супа, салата, основно ястие, десерт. За всички е едно и също, освен ако ненси заявил немесоядна диета или друг хранителен режим. Закуската също е еднаква за всички. Кафето е на джезве, без прецеждане. След закуската изкарват продукто, за да си направиш сандвич за през деня. Това е добра практика.

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

Ще го четем по-натам, интересно пишеш ... Жив и здрав и приятно прекарване и писане ! Smile

PoB_ден_7
Днес ни предстоеше екстра-ден с изкачване на Косовкия първенец Жеравица 2565 мерта. Той не попада в полезрението на официалният маршрут, но не е за изпускане. Сравнително лесен за изкачване от Добердол. Понеже къщата за гости/къмпинг пращеше по шевовете от посетители, решихме да разчитаме на тях за събуждането. С изключени аларми станахме в 7:50. Успахме се. Закуската бе в 7:40. Явно сме натрупали умора и трябва да досповаме. Оправихме сутрешния тоалет и беж за закуска. Хапнахме, направихме сандвичи, напълнихме вода и поехме навътре в долината. В небето нямаше и 1 облаче, чисто като съвестта на БГ политик. Слънцето щедро ръсеше топлина. Почти го чувах как потрива слънчевите си ръце и казва: "Беше ви хубаво като ядохте пържени яйца, ха сега да разберете как се чустват яйцата в нагорещеното олио". Защото слънцето усеща жълтъците в яйцата като свои малки братчета. Ако се чудите защо, значи не сте виждали снимките на слънцето на астро-фотографа Боян Пунгов във фейса. Потърсете го. А ако случайно, Бояне, четеш твзи редове, направи някоя снимка и на яйчен жълтък Very Happy

. Тръгнахме навътре в долината по черен път. Слънцето печеше здраво, но след време и качена денивелация намали малко реотаните. Лекият вярър пречеше да се наквасим в собствената си пот. По пътя нагоре ни подмина ендурист с някакво едноцилиндрово ендуро, толкова отрупано с багаж, че не успях да разбера каква е машината. Маршрута премина от път в пътека, която заспирали нагоре. След около 3 км се качихме на прехода Qafa e Ali Çelës 2275 m. От там насетне пътеката тръгна да обикаля долината по склоновете на околните ридове. Ту се щураше нагоре с 20-30 метра, ту слизаше надолу с толкова, по някога и с повече. И това всичко на около 2200 метра височина. Като цяло върхът не е слижен за изкачване, но има 2-3 участъка, които искат откатерване. Не, че са опасни, но не са пътека. Подминахме не голямо езеро с изумително синя вода и форма на сърце Liqueni i Zemrës. От тук беше строго нагоре, по зиг-заг, пътеката тук е доста въздушна, но достатъчно широканза ходене и с места да се хванеш за опора. След като изкачихме някакво ръбче трябваше да откатерваме надолу по каманяк и след това ни очакваше около 1 км до върха. Атакувахме и около 13:00 часа бяхме на върха. Откри ни се чудна 180 градусова панорама, защото останалите 180 градуса бяха забулени от тежки облаци и мъгли. На върха хапнахме, пийнахме вода и търтихме надолу по същата пътека. На слизане облаци започваха да позакриват слънцето и се радвахме на прохлада. Сега сме при любезните хазяй, гледаме градежа на новата сграда и пийваме бира. Кратката статистика показва: првход 18,4 км; положителна и отрицателна денивелация 970 метра; около 38 000 крачки. Следва баня, пране, вечеря и по леглата.
П.п. останахме на бира да следим мача в нета. 1:0 за Албания! Гооооол!

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

PoB_ден_8
Днес станахме в 6:20. Прането беше още влажно, така че пак го простряхме на оградара. Докато закусим слънцето беше изсушило дрехите. След закуска, правене на сандвичи и окомплектоване на раниците трегнахме нагоре. Пътеката се виеше на зиг-заг по стръмния склон. Ние поехме директо нагоре през поляната. Беше много стръмно. По някое време прихванахме пътеката и тръгнахме по нея. Много стръмно, ритъмът беше вдишване-издишване крачка напред. И след това отново. За около час издрапахме на билото. Трябваше да отморим. Аз обаче реших да изкача и връх Три граници, Трекуфири/Тромеда 2366 метра, абе тяхната Тумба, само че по-висока, събират се трите граници горе на котата. Отне ми 40 минути, трябваше да откатервам нагоре и надолу малк скални връхчета, но нищо сложно. От горе се откри впечатляваща гледка на 360 градуса, нямаше мъгли и облаци, коитонда закриват панорамите. Върнах се, засамарихме раниците и беж по пътеката, коато тръгна първо надолу, после нагоре и се спря на една беседка, на която PoB се засичашенс Via Dinarica. Слънцето печеше, но по високото не беше чак такава жега. Продължихне по билото, после подсякохме отляво връх Bogiçevica 2204 m и след кратко спускане се озовахме на обзорно място, достъпно с високопроходим автомобил, също и прохода Qafa Bogiçes 2114 m. От тук започна леко изкачване нагоре, по планински път, към прохода Ćafa Belega 2200 m. От тук за кратко ходихме по широк и равен планински път, направен от страна на Косово до самия проход. Твърде скоро трябваше на го напуснем, заивайки леко наляво и поехме по пътеката. Тя се кълчеше нагоре и надолу, губейки и основно качвайки денивелация. Някъде около 12:00 часа излязохме на най-високата точка за деня проходът Qafa Roshkodol 2250 m. От тук последва стремглаво спускане надолу, стръмно и без много зиг-заг за убиване на скоростта и стръмността. Маркировката стана рехава, пътеката започна да влиза и излиза в хвойнаци и на открито. По едно време изцяло изчезна. За това тръгнахме да слизаме директо надолу към реката. Видяхме ясно на отрещния бряг пътеката, а от нашата страна не я виждахме. Форсирахме реката и това, което смятахме за пътека се оказа утъпкано от (може би) крави, обрасло и свърши като пътека след около 50-60 метра. За тези метри, борейки се с клонаците на изглолистните дървета се изкачихме с около 10 метра и видяхме ясно истинската пътека от другата страна на реката. Пресякохме рвката обратно и подхванахме истинската пътека. Около 13:00 спряхме да отдъхнем и да похапнем. Продължихме с пресичане на реката, буквално на метри след това трябваше да търсим път през мини-тресавище, добре отъпкано от едър рогат добитък. След това пак неусетно изпуснахме пътеката и подхванахме горски път към Рошкодол. Првминахме още няколко подобни минитресавища, добре наторени от преживните добичета. Въпреки че загубихме пътеката (тя остана някъде долу под нас), пътя ни отведе до къщанза гости Рошкодол, където опитахме по 1 Лашко пиво и псле по една Peja. Последва спускане надолу, за да намерим истинския трак. Последния километър и половина беше изкачване, което започна много приятно в иглолистна гора, а след това на открито. Точно когато излязохме на открито Слънцето си припомни за пържените яйца и засили яко реотаните. Веднага изпотихме бирата от Рошкодол. Изплезил език, запъхтян и обезбирен, се добрах до къщата за гости в Милишвец и едва промълвих "ту колд бийр плийз". А на входа на къщата за гости ни посрещна стадо овце, техният пастир и огромен четриног СОТ-аджия. Сега пийваме бира и мезим със сиренеце от овцете, ммммм. А небето се мръщи нещо, но дали ще вали? Тук срещнахме познати от пътеката, довечера ще играем карти. Алед малко (1 бира време) влизаме да се къпем и перем. Тук няма обхват, така че ще четете утре.

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

PoB_ден_10
Пак ще започна с вечерта. В Милишвец попаднахме не на собственик на къща за гости, а на Хижар, по нашите НГ критерии. И то печен хижар. Ппказа къде изстудява бирата, каза пийте и помнете, утре ще плащате. После ни черпи със сирене от овчиците и наденица. Вечерта ни серивира първата супа с месо за целият преход до сега, пилешка. Новозеландката се похвали, че тя е рязала месото. А след това тя и една норвежка, заедно с хижаря, омесиха и опекоха хляба. След вечеря направихме парти с другите гости около лагерен огън, а бироохладителя беше на 4-5 метра от нас. По някое време съм си легнал. Да отворя 1 скоба, новозеландката и една шведка + куп други нощували в Добердол се рязболяли от нещо и повръщали. Белгиецут, който йодеше с нас днес, също повръщал цял ден. Та вендага ни попитаха дали и нас ни е хванало. Е, не беше ни хванало. Хвана ни днес. Сутринта станахме, оправихме сутршния тоалет и раниците и отидохме на закуска. Пихме чай и кафе, след това закусих. Брат ми обаче не закусва и каза, че му се гади. Малко преди 8 дойде нашият транспорт. Натоварихме се вътре и отпътувахюе за Риека е Алджеш. По време на офроуд пътуването ми се догади и на мен. Помислих си, че е от друсането, въпреки че TLC-то возеше гладко до колкото може по тези планински пътища. Слязохме от височините и завихме към селото, а пътя мнаваше през чудно ждрело подобно на това към Триград. Видяхме и яки виа ферати. Ще трябва да ги пробваме! Ститнахме до началната точка на трекинга за днес. Нарамихне раниците и поехме. А на мен не ми спореше. Веднага усетих. Забихне се още в самото начало в едно обрасло деренце и направихме як глиганинг, само за да разберем след като излязохме от деренцето, че на 5 метра минава чудна пътека. Продулбихме нагоре, редувайки открити и горски участъци. Слънцето щедро печешее, от нас се лееше пот. Белгиеца уверено крачеше напред.. Само на 800 метра от старта спрях и повърнах закуската. Малко ми поолекна и просветна. Но нямах сили. Ходенете не спореше и ставаше с усилие и на автопилот. Пътеката след едно стръмно изкачванв се вля в горски път. Позарадвах се малко, че щом е път ще е по-полегато. Сякаш съм забравил къде се намирам! Та това е Проклетие, тук просто няма лесно! За два километра и нещо набрахме 500 метра денивелация. С големи усилия. Не ни беше до върха и решихме да ме го качваме. Връх Hajla 2403 m, най-високия на този дял на планината. Подсякохме даже и прохода Qafa Gjonit и започна едно слизане по планински път. Дълго и тегаво. До една чешмичка в калта видяхме, че баба Меца се е еазходила в обратна нам посока. Добре че не се пресрешнахме с нея, защото отпечатъкът на задната ѝ лапа беше номер 67 с ноктите. Последва пак дълго, стръмно и отегчително слизане по асфалт, черен път и пътека. Врче сме е къщата за гости, най-хубавата и завършена до сега. Изкъпахме се, изпрахме се и сеща ще дремнем, за да възстановим сили. Статистика: 9,32 км, положителна денивелация 490 м, отрицателна 650 м, крачки, малко над 24 500.

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

PoB_ден_11
Събудихме се около 6:30 и след сутрешния тоалет слязохме на закуска. След закуската подредихме раниците и дойде време за вроеия трансфер с кола. Този път ни вози домакина.. Белгиеца ни чакаше пред къщата. Натоварихме се в колата и потеглихме. Пътят беше доста български, разбирайте с неравности и дупки. След около 20-25 минути достигнахме една от познатите ни табели на PoB. От тук започна преходът ни за дненя. Намирахме се в иглолистна гора. Сетих се за вчерашните сандвичи, които не ядохме, разопаковах ги и ги ставих за горските обитатели. Подхванахме пътеката и тя ни поведе стръмно нагоре. Бяхме в гора, имаше сянка, но често се озовавахме на открито, за да ни огрее слънцето. Беше доста топло, може би най-топлия ден до сега. Бях вир-вода от пот. След около 40 минути стигнахме езерото Lequinat. Водата в него гъмжеше от пиявици. След като го подминахме започна слизане надолу. На места пътеката бе усигурена с въже. Не че имаше нужда според мен, но въжето дава кураж на по-несигурните. След още 30-на минути достигнахме 2-ро то езеро Liqueni i Drelajve, което имаше ясно изразена триъгълна форма и вода с прекрасен прозрачно-зеленикав цвят. От тук пак тръгнахме нагоре по стръмнините и вече на открито. Откриха се гледки. Натъкнахме се на заслон, който беше заключен с катинар, поне допълних с вода. Раницата натежа осезаемо. В една долчинка преди финалното качване към прохода Йеленка 2272 m, спряхме за почивка и пихме по 1 сода. Финалното изкачване към прохода беше по камъни и след тояа по тревиста пътека. От тук започна първото приятно и плавно слизане надолу. Подминахме един кръстопът с пътека за Милишвец, след това още едно езеро, което повече ми изглеждаше като блато Pusu i Roshkodolit. От тук някъде започна и единственото плавно и приятно изкачване нагоре с подсичане на 2 хълмисти върха. Изкачването завърши на прохода Zavoj. От тук се откри чудна панорама, седнахме на беседката да отдъхнем и да ѝ се полюбуваме. Както повелява традицията - започна стремглаво спускане надолу към катун Zavoj и крайната ни спирка за днес Бабино поле. През цялото време ходихме по пътека, но от време на време комоота подскачаше, че не сме на трака. Част от пътеките на трака съществуваха само в картата на комоота. Подминахме един младеж, който пасеше стадо овце, може би от катуна. Прпдължихме да слизаме през гора, скоро подминахме и самият катун. Малко след това форсирахме рекичка и се озовахме на хубав и равен път от трошен камък. След 2,3 км стигнахме до мястото за нощувка еко лоджа Хрид. Тук с изненда установихме, че няма wi-fi, няма покритие на мобилната мрежа, и о! Ужас! Няма бира!!! Това е престъпно! Захвърлихме раниците в стаите и се върнахме назад към друга къща за гости. Хапнахме за обяд, пихме по някоя бира в компанията на австрийска двойка. С интерес наблюдавахме как хлапето от друг еко катун Тако или Хако (не помня вече) ловуваше слизащите от високото туристи. Бирата взе да свърша за това минахме през другия еко катун да купим още. Върнахменсе в нашата лоджа и запихме бирите - Никшичко. Вечеряхме, изпихме още по някоя бира, изкъпахме се и легнахме.

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.

PoB_ден12_и последния

Тази нощ в Бабино поле не можах да спя добре. Текстът за ден 11 го писах между 3 и 4 сутринта. След поредната обилна закуска и правене на сандвичи стегнахме раниците за последно и поехме по пътеката оло 7:20. Първо отиход до еко катун Hako, за да върна амбалажа от вчера. По-добро място за отсядане от нашето! Поехме по горски път заслан с трошен камък. Както обикновено катерихме стръмно, но не чак толкова, като за Проклетие. За беда пак се чуствах кофти, гадеше ми се, но този път без призиви за повръщане. Разминахме се с няколк буса с туристи, минахме покрай 2 катуна и на последния пътеката се отклони наляво, напусна пътя и навлезе в гората.
След около 2 часа качихме височина, а пътеката започна да криволичи нагоре-надолу през гората. След почи 3 часа ходене стигнахме до Хридското езеро, което се криеше в подножието на връх Велики Хрид (2194 м). Доста големичко и красиво езеро, пълно с (приличащи на дунавски) тритони, но не видяхме пиявици. Тук спряхме за кратка почивка. След малко откатерване нагоре по камъни пътеката зави надясно и нагоре. скоро бяхме на нещо като било, където имаше масивна постройка - туристически залон, вода за пиене и пейка за наслаждаване на открилата се панорама към долината на Плав и "рошавите" зъбери около Ропоянската долина. От тук започна едно безкрайно слизане надолу по черен път. Слизахме с часове, на места много стръмно. Нямахме търпение да свърши това тежко слизане. В крайна сметка стигнахме в къщата за гости към 15:10, последва баня (без пране) и препуснахме по Плавските барове да търсим бира и работещ телевизор за да гледаме мачове. Оказа се трудна задача. В едното зведение имаше бира, тук бяха седнали и 4-та белгийски младежи. Пихме по 2 бири. Сменихме към съседната пицария, работеше телевизор, но не се сервира алкохол Shocked

. Едва в третото заведение попаднахме на добра комбинация - наливна бира (точено пиво) и множество работещи телевизори. След вечеря си побъбрихме с бандата американки и двойка йхоландци и се отправихме към леглата да спим.

PoB_13_ДЕН ПОСЛЕДЕН
Днес се събудихме около 6:20. Свършхиме набързо сутрешния толает и бързо слязохме долу да изпратим белгиеца към Тети. След като изпратихме белгиеца сервираха и нашата закуска. Хапнахме обилно, хвърлихме багажите в буса и отпрашихме към Мордор, т.е. София. Последва 10 часово шофиране и бързо преминаване на границите. Само че днес бракята сърби бяха слънчасали от силното слънце и караха по-зле и от северозападните регистрации с ВР, ВН и М. Казвах си, че сърбите се опитват да смекчат културният шок, който ме чака в Северозападо и по брега на Дунава. Успешно! На 3 пъти се разминахме с катастрофа на милиметър. В српско спряхме на същото заведение за по една пастърва, купихме айвар, рАки и српска бира за вкъщи.

======================

РЕКАПИТУЛАЦИЯ

Изминато разстояние: 203 километра.
Извървени крачки: малко над 435 000 крачки.
Положителна денивелация: 11 440 метра.
Изхарчени за бира и няколко фанти: около 400 евро.
Пътни разходи за наша сметка (сметнете си според вашият автомобил и стил на шофиране): около 300 лв за дизел.
Пътни такси в Сърбия: 7,50 евро на отиване, на връщане малко над 850 динара за МПС клас А2.
Платени на БНАдвенчър: 740 евро на човек, включващи всички нощувки, изхранване, такси, трансфери и пр.

======================

ОПРЕДЕЛЕНО БИХ СЕ ВЪРНАЛ ПАК!

_________________
Който го е страх от гората да не ходи при мечките!
ДА! На АЕЦ Белене.