Регистриран на: 11 Сеп 2007 Мнения: 163 Местожителство: София
Жизнеутвърждаващ пътепис v2.0 - лето 2009-то
Титаничния преход, изпитанието за тялото и душата започна от обичайното за такива приключения място - х. Безбог.
Чувствах се зле защото бях спал три часа и вече почти започвах да мрънкам. Тогава се разбра че скъпия ми другар С. беше спал точно наполовина на това.
Обичайно е човек като тръгва в някаква посока да си постави цел. Чудехме се между Горно Брезнишко, Митрово имаше идеи за слизане и до Корнишко.
Но единственото нещо което наистина правехме беше да се мотаем; мотахме се в Добринище мотахме се и на Безбог, продължихме да се мотаме дори и когато най-накрая потеглихме по пътека към Кременските.
Пътя до реката е песен, но след това се дойдоха не една а няколко неволи - баира стана по-стръмен, а комарите атакуваха със завидна стръв и голямо числено превъзходство.
За сметка на това изгубихме пътеката – от комарите не можеш избяга, но виж да се натресеш в клека не е трудно.
Та грандиозните ни планове за ходене до един часа след полунощ до Корнишко бяха "леко коригирани" до спане на Долно Кременско.
Разбира се така можехме да станем по-рано сутринта и да ходим повече. Едно добро пожелание както се оказа.
Долния гьол:
Мислител на фона на долния гьол:
На другия ден действително доста бързо се качихме на билото малко под Сиврия, където леко подсичайки заклечените скалички излязохме на Джано.
Тук обаче явно добрия нощен сън бе оказал по-благотворно влияние отколкото човек би си помислил защото дадох "нов тон за песен" и усърдно проспах още 2-3 часа.
Времето беше приятно слънчево и добре предразполагаше към подобни занимания.
Опитите ми да се гавря със някои снимки явно излязоха успешни. Буквално.
Докато някои си говореха по телефона:
Други се трудеха:
A ставането винаги е мъчително:
В един момент все пак дори на мен ми писна и решихме тъй или иначе ще се дреме поне да е на по-добра гледка и се преместихме от тривиалната гледка към Кременските езера към юначния Ченгелчал.
По билото на Джангалица има някои леко неприятни клекове които ако не ти се подсича трябва да се правиш на диво прасе но за щастие не минаваме от там за първи път.
От бившия в. Орловец както е добре известно са едни от най-рафинираните гледки в наш'те планини, гледки които успяха да ме задържат буден почти петнайсет минути:
Решихме с оглед на малкото навъртени километри да се отсрамим по някакъв начин и вместо до Горно Брезнишко да спим на билото след Ченгелчал по посока незнайния Демирчал.
Там поне е достатъчно разлато, намерихме и някакво позакрито от вятъра място и почнахме да опъваме там. Другия член на екипа два часа си игра да укрепва палатката докато аз мръзнех и благославях мислено акъла и на двама ни.
Но акъла не ходи по хората, особено пък тия субекти дето бродят по планините.
На следващия С. трябваше да слиза към Сандански и оттам за Гърция и Олимп. Което означаваше че мързел или не ще трябва да стане рано и да ходи доста.
Мен обаче подобна заплаха не ме грозеше и спах до късно и усърдно продължих програма "Мотане" от предния ден решавайки да направя преход до не твърде далечния заслон Тевно езеро.
Както подозирах малко след Ченгелчал по посока Джано имаше удобно слизане към Демиркапийския циркус което ми спести гнусното подскачане по камънака към Джано.
Оттам се виждаше доста добре Аргирово езеро което от тая страна показваше някакви чудно зелени морави които преди не бях виждал:
Колкото и да е красиво дадено място идва момент в който ти се иска да смениш пейзажа. Моравата до езерото беше доста подгизнала което също помогна.
С оглед на ситуацията Митрово беше логичния избор за човек който не иска да се пренасилва излишно.
След разкоша на Аргирово обаче там ми се видя твърде сиво и скучно и след има-няма три часа престой се затътрих по дългия път към Тевно.
По пътя пред мене се мотаеха двама младежи без раници които на доста цветист български език обсъждаха житейските проблеми на някакъв трети субект.
Но това което в първия момент помислих за неориентирани граждани от околните села тръгнали на някъде по някаква своя си селска работа се оказаха т.нар. рейнджъри
които всъщност освежаваха маркировката от хижа Пирин към Тевно.
След като заръчаха да предам много здраве на Иван от Тевно те се затътрузиха от дясната порта на краля наобратно. Сутринта С. също ми беше заръчал да му предам много поздрави. Което ме наведе на мисълта че хората много искат да му желаят здраве стига само да не го предадат лично. За мое облекчение дилемата дали да предавам здраве на бай Иван от знайни и незнайни люде бе разрешена защото беше забегнал нанякъде. Имаше най-важното обаче (бира) така че се примирих с отсъствието на юначния хижар; радетеля за чисто палаткуване в Пирин.
Привикването към мързела има и негативни страни обаче защото човек каквото и да прави идва момента когато трябва да ходи повече; тогава болката е голяма.
Трябваше да се стигна до кръчмата под Бъндерица където А. трябваше да пристигне от София и да се носим към Синаница.
Станах почти в 9 часа (рекорд за последните дни) и с бодра крачка и свежо настроение поех по червена маркировка водеща към най-добрата хижа в Пирин с най-любезния хижар.
Обичайните заподозрени:
Типиците:
Тевно Василашко:
Имах идея да се отнеса от портата към Василашки чукар, към който изглежда по-добрия подход е от Възела а не откъм Тодорка. Не че и откъм Възела е цвете, но поне е по-късо и клека изглежда по-малко.
Времето дотогава от просто намръщено взе направо да пръска, а от към Бъндеришки чукар взе и да гърми.
Перспективата да подскачам по криви скали и да се вра в клека в дъжд и гръмотевици дори и на мен взе да ми се струва идиотска.
Затуй като всеки нормален турист заслизах по пътеката от Башлийска порта надолу. Винаги съм се възхищавал на подвига на хората минаващи в обратна посока, качването на тоя гнусен и стръмен камънак е мъчение от което човек трябва да бяга при всяка възможност. И този път не липсваха мазохисти въпреки гадното време, но - свят широк, хора всякакви.
След още два часа свличане из най-цивилизования циркус в Пирин стигнах до кръчмата, за щастие работеща и се заех с неголяма охота да се наливам с бира и да чакам А. да се появи.
Таях известни съмнения в неговото пристигане "за нула време" и се подготвях за дълга вечер гарнирана с много бира и разбира се комари.
Оказа се че незаслужено съм го подценил защото нямаше 10.30 тъкмо довършвах третата бира и младежа пристигна, идиотски ухилен както обикновено.
В тъмното се беше се замотал около Шилигарника но после уцелил пътя нагоре. Той имаше задачата да донесе освен близо стокилограмовата си особа и хранителни запаси; моите след толкова дълги и тежки преходи логично клоняха към нула. А. се беше справил радикално с проблема купувайки основно няколко кутии пастет и съответното количество русенско варено.
Пастета, носещ амбициозното название "Апетит" макар и леко гнусен беше сравнително годен за ядене. Но от русенското варено, някогашния хит на Българската консервна промишленост се носеше толкова "приветлива" миризма че предизвикваше единствено гадене. Не знам какви неща освен опашки, уши, рога и копита слагат вътре и по-добре. За щастие имаше и едно-две други неща (лютеница и домашна ракия!), а и на Синаница нямаше да ни оставят да умрем от глад така че се примирихме с диетата.
На другия ден се понесохме към Муратова порта. Оказа се че мазохизма е разпространен и в тази част на Пирин защото не липсваха оптимисти пъплещи нагоре по камънака.
След слизането на Муратов се чуха еретични идеи да минем през Гергийски езера, защото благодарение на устрема на А. бяхме станали сравнително рано, но аз като напреднал в мързелизма го убедих че въобще няма какво да търсим там и че е "много гадно място". Явно още замаян от пастета и русенското варено предната вечер взе А. взе че ми повярва. Явно съм почнал да лъжа по-убедително или пък А. е пооглупял, не искам и да знам кое от двете е вярно. Стигайки до Синанишка порта все още беше безбожно рано и все пак решихме да минем по билото а не да се свличаме по тривиалната пътека. Както е добре известно тук се отварят доста красивите гледки и не спирам да се дивя на хората качващи се от хижата по скучната стандартна пътека до върха и слизащи по същия път.
А. и Синаница
Малко под върха дружно решихме че гледката отгоре е същата (което си е и самата истина) и се заклатихме обратно с идеята да слезем по пътеката от „прозореца” в билото.
На синия връх с цвят на мрамор се бяха настанили немалка група хора на средна възраст с мекичък акцент които явно бяха решили да ореват цялата околност. Явно някои хора считат че ако викнеш 30 пъти "ехоооо" от някой връх може да ти се сбъдне желание, което за пореден път показва че Господ не е давал по равно от даровете там на времето. Нормалната реакция на културен човек с две висши образования като мен представляваше не особено цветист израз, който не е подходящ за ушите на изисканите хора посещаващи този форум. Ехото обаче изигра лоша шега а и явно негодуванието ми е било твърде силно та хората явно разбраха мнението ми по въпроса с озвучаването на Синанишки циркус. Реакцията обаче беше силно положителна - няколко минути пълна тишина. Явно хорицата не бяха чували "див врачански селянин" та не знаеха как да реагират. Ние с А. решихме да ги оставим в неведение, освен това в интернет има речник на думите от тоя край, могат да се просвещават и сами.
На хижата последва угояване основно със запасите на хижаря и после по обратния път и към Банско и София.
Всякакви прилики с реални лица и събития (хижари, хора с по-мек говор, примамливи продукти на консервената индустрия и т. н.) е почти случайна.
Пон Дек 14, 2009 5:10 pm
dobrudjan4e
Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
Хубави снимки от любими места в подходящото време пуснати .
Тези с ЕХО, ИХУ, ОЙЛАРИПИ... и на мен ми бъркат някъде, хубаво е че зимата не ги срещам .
_________________ Който пие бира не умира!
Пон Дек 14, 2009 5:24 pm
irina
Регистриран на: 16 Сеп 2007 Мнения: 759
Снимки хубави....и добре си го разказал
Пон Дек 14, 2009 5:37 pm
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2492
Страшен разказ и още по-страхотни снимки
А хората все още се стряскат от врачанските излияния. Е сега, на Орлово гнездо хижаря в съвсем прав текст каза, че никак не ни обичал. Е, всеки има право на грешно мнение
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
.
.
