Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 340 Местожителство: София
Из върховете на Вискяр
Винаги, като съм пътувал към планините в западната част на България, минавайки покрай село Расник, съм се заглеждал в планинския рид, започващ от самото село. Желанието ми да го премина се е появявало на момента, но с отминаването му, други планински масиви са ми влезали в съзнанието и мерака ми за този рид се е появявал едва при следващото ходене из тези места.
До изминалата неделя...
...Когато паркирах колата в центъра на Расник. Идеята беше да минем цялото било и след изкачването на връх Шилева чука, или да се върнем обратно, или да слезнем в Бабица, където да търсим някакъв транспорт обратно до автомобила.
Естествено (както често се случва) плановете са едно, а реалността съвсем друго...
От центъра, бързо минахме от другата страна на реката и скоро вече вървяхме по коларския път водещ до първия връх от рида – Вискярска могила. Сняг почти нямаше, на места кал, на места киша, малко останал лед. След близо час стигнахме до малкия параклис – Свети Петър и Павел.
Той е на десетина минути под самия връх. Тук ще спомена, че върхът в картите е обозначен с името Високата могила – наименувание с неясен произход. В книжката за Вискяр от 80 те години на миналия век, това име е споменато само един път, в скоби след Вискярска могила - както многократно, пак там, е опоменат въпросния връх. От разговорите с двама независими един от друг жители на селото, разбрах, че върхът му казват Вискярска могила. Не бих могъл да бъда категоричен, кое е правилното име, защото трябва да се говори и с хората от село Вискяр, но с оглед на това, че в Расник е познат с името на тяхното село, то едва ли те ще имат друго наименувание. Затова и аз в сайта използвах името Вискярска могила.
Той е четвъртият по височина връх в цялата планина и е рядко обзорен връх. Гледките са във всички посоки. Препоръчвам го на всички, които не са го качвали. Със сигурност ще се върна там, някой ден.
След половин час, наслаждавайки се на гледки от една пейка (явно с тази цел сложена), тръгнахме по билото към следващия връх, който на картите е безименен, с височина 1044 м. Вече вървяхме предимно в сняг и бързо стигнахме до него. Подминахме го и скоро след това пред нас се появи още един безименен връх - 1006 метра. Отделихме се малко от пътя, за да се изкачим и на него. От връхната му точка започнахме стръмно слизане към седловина Ушите – важен пункт от пътя, тъй като през нея минава коларски път, идващ от село Вискяр, докъдето може да се слезне при нужда.
Подминахме Ушите и започнахме стръмно изкачване към следващия връх от рида – Голу. Тук трябва да вметна, че на картите той е даден само, като точка с височина 1036 м, но в книжката за Вискяр, името му е споменато няколко пъти, което ме накара да го включа в сайта, като осмия по височина връх в планината. Разбира се произхода на това име също е неясен, като тук отново трябва да се вземе мнението на местните хора от село Вискяр.
Голу е объл и почти изцяло гол връх, на който се застояхме десетина минути. Срещу нас в непосредствена близост се виждаше ясно и третият по височина връх в планината – Калето, който беше следващата ни цел. В книжката пишеше, че до него от Голу се стига за пет минути. Може би, но това е било 70-80 те години на миналия век. Реалността сега, както се оказа е съвсем друга.
Тръгнахме да катерим южните му склонове, ама на едно място импровизираната пътека, по която се движехме, просто изчезна. Връхната точка беше близо, но достигането до нея се оказа проблем. Според книгата, заради крепостта от минали времена, която е била на този връх, в днешни дни много иманяри са ходили да ровят и съответно в целият район около върха се забелязваха разкопки. Но не те бяха основния проблем, а рязко увеличилата се растителност, която в голяма част беше непроходими трънаци. Провирайки се между тях, все пак за 20 тина минути успяхме да стигнем до предполагаемото най-високо място.
Още тогава осъзнах, че може би това ще е краят на прехода ни по билото, но все пак реших да се опитаме. Гледах сателитни снимки, правех някакви планове. Тръгнахме да подсичаме от юг, където според картата би трябвало да има пътека, но това естествено се оказа грешка. Въпреки, че имаше оголени участъци, то те веднага изчезваха и на тяхно място се появяваше непроходима растителност. Бяхме отвсякъде в капан и докато при клека из високите планини няма наранявания, то тук имаше не малко такива, причинени от неприятните тръни. Вече беше ясно, че Шилева чука е само мираж и трябва да се съсредоточим изцяло към излизане от ситуацията и връщане обратно към Голу и седловината Ушите.
Успяхме да се справим някак и след близо час в района на върха, успяхме да излезнем от капана и да отидем на открито. Бързо минахме отново през връх Голу и слезнахме на Ушите. Тук тръгнахме наляво по пътя, с идеята да се изкачим на връх Бъз глава, издигащ се непосредствено над село Расник. Първоначално вървяхме по добре изразен път, но това бързо се промени. Край останките от така и незавършената хижа от 80 те години на миналия век, пътят отново изчезна. Успяхме да го намерим някак, но понятието път е силно преувеличено, тъй като вървяхме по остатъци от такъв, сред новопоявила се растителност – отново тръни. С напредването на височината, за наша радост те изчезнаха и вече се движехме по мокър сняг и кални участъци.
Така близо час и половина след седловината се изкачихме и на връх Бъз глава, до който води ясно изразен път от селото, по който реално и слезнахме.
Но Шилева чука не успяхме да изкачим и със сигурност ще направя нов опит, но той ще бъде от село Бабица, току виж от там ситуацията не е толкова зле.
Ще се постарая вечерта да кача малко снимки, както и линк към описанието за всеки от върховете, които изкачихме.
Бъдете Здрави!
Жоро
Звучи доста интересно като преход. Това харесвам на планините в Краището, че не са толкова високи, а в същото време са доста обзорни. Откриват се гледки, които понякога са на 360 градуса.
Интересна планина е Вискяр. Пролетта правихме преходче там с двете ми дечица (на 3.5 г. и 5.5 г. тогава). Май месец всичко е много зелено, красиво и спокойно. Интересно би ми било зимата, когато има сняг навсякъде.
Регистриран на: 22 Мар 2012 Мнения: 263 Местожителство: Плевен
вр.Калето се преминава точно като следваш пътеката на БГМ. Вярно малко е обрасло и става с провиране, но това е единствения начин да се мине през него.
Източната му част е силно трънясала и е непроходима, а по западната освен тръните има и някакво старо сечище, което прави нещата още по-трудни. Така че трябва плътно да се следва пътеката на БГМ.
Нататък билото е чисто като това преди него. Върви се по открито по чсно изразена пътека.
Когато правих вододелното било на Вискяр преминаването през вр.Калето беше единственото по-сериозно изпитание. Тогава и аз така пробвах и от ляво и от дясно да го заобиколя, но накрая точно по пътечката и нещата се получиха. Иначе пробиването на вр.Калето и прочистването на пътеката през него може да стане за 1 - 2 часа, но на мен ми е много далече, за да отида да го направя. Трябва някой местен или някой, който е по-близо.
Поздрави
Вто Мар 15, 2022 9:37 am
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 340 Местожителство: София
Здравей, ilievvli,
Благодаря за информацията. На скрийнчето се вижда, че не един път сме на пътеката и тръгваме по нея, но просто удряме на тръни.
Ти кога си го минавал за последно? Принципно е възможно още в самото начало, където ние се отделяме вдясно от нея да е имало вариант,
въпреки че не видяхме такъв а тръгнахме по възможно най-чистия участък. Но дори и да е било вряво и да може да се мине, когато тръгнахме
да подсичаме, отново отидохме на нея, но отново ударихме на тръни. Отделихме се и в двете посоки и пак се върнахме на нея, но накрая
прецених, че е излишно повече да се мъчим.
Иначе ако някой изяви желание ще отидем с няколко ножици и ще направим просека. Нека пише тук, няма да е нужна друга техника, защото
иде реч за тръни.
Вто Мар 15, 2022 11:06 am
ilievvli
Регистриран на: 22 Мар 2012 Мнения: 263 Местожителство: Плевен
Здравей,
от там съм минавал 25.05.2019, но в обратна на вашата посока. Още тогава си беше трънясало, но единственото проходимо беше по следата на БГМ. Иначе няма лесно минаване оттам. Провиране си е, но беше проходимо и можеше да се мине.
Сря Мар 16, 2022 1:07 am
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 340 Местожителство: София
Здравей, ilievvli,
Благодаря! Мисля ситуацията се е променила доста от тогава. А според мен ти си и последния човек преминал това било.
Това си е за завиждане
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Сря Мар 16, 2022 1:24 pm
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 340 Местожителство: София
Здравей, Ведрин,
Поразгледах, определено е интересна планина, в която може да се направят доста интересни разходки.
Има някои разминавания и може би неточности, между картата и излизалата литература до този момент.
Което според мен може да се "разплете" в даден момент, въпрос на време и желание. В интерес на истината
аз имам интерес да направя още не една разходка, както за нуждите на сайта, така и за нанасяне в картата
на нови пътища, пътеки, върхове и т.н. Може това мнение да стане доста дълго, но все пак има някои неща,
на които бих обърнал внимание.
От изданията излизали до този момент, както и от статията на Радостина Ризова
става ясно, че във Вискяр има три рида - Северен, Среден и Южен. Навсякъде е посочено, че северният рид
започва от вр.Радуйски кръст, което е и първата въпросителна в темата. На картата не фигурира такова име,
а на предполагаемото място има връх с име Тубле. По спомен в малката книжка, някъде имаше това наименувание,
като другото име на този връх, но къде е истината, не мога да се наема да кажа.
Планувам разходка, започваща
от село Радуй, като особено важно ще е мнението на местните по казуса. На север от Тубле на картите е даден
връх с наименувание Кръста, който е от същия масив и вероятно е точно въпросният Радуйски кръст.
Тук си мисля, че е сбъркана височината в картата на БГМ, където пише 854, докато по хоризонталите си личи,
че надвишава 950, а в другите карти е посочено 963,5 и съответно 963,8, които би трябвало да са коректните
височини. В статиите след Радуйски кръст са посочени Радуйска китка, Буковски връх, Голям Радош, Горни връх,
Кривия Колник, Мечи камък и вр.Върха.
Интересното за мен тук е, че на някои от тези върхове са посочени височини,
но на други не са, а са дадени, само като име. Откъде ли са взимали височините? Ако предположим, че са го правили
от някаква карта, то изниква другия въпрос, защо на другите върхове няма височини, а са посочени само с имената си?
Предположението ми е, че само именуваните са посочени на база проучване сред местното население и съответно
как тези хора са наричали възвишенията около техните села.
Но да се върнем на северният рид, само че на картите. На тях последователността е следната: Тубле, Кръста, Китка,
Буковски връх, Зимници, Радош, Криви камък, Мечи камък. Обяснимо е, че някои върхове от тези ги няма в изданията,
но тук интересното е защо върхове от източниците, ги няма на картата? Цялостно ми е интересно принципа на
картографиране на обектите, какъв е бил? За релефа е ясно, но за самите наименувания как се е процедирало?
И ако според източниците има Горни връх, дори и това име да е на базата на показания на местните и при положение,
че го има като точка, то защо не е именуван? Говоря разбира се за топографските карти, а не за БГМ, която е базирана
точно на тях.
Та за мен Горни връх е точката с височина 1001 метра.
Няма как да бъда категоричен разбира се, но логиката това сочи - първият връх след Радош в посока Криви камък.
И тук идва може би по-важният въпрос, а именно кой е връх Върха, където според книжката се сливат северния и
средния рид? За мен би трябвало да бъде точката 1046,
която в една от картите е именувана Колибе, както съм го сложил в сайта и аз. На ЕТК, обаче и на БГМ на северозапад
от нея има друга точка с височина 1029 м, районът около,
която е именуван именно Върха. Дали точното място на въпросния връх, би могло да бъде посочено от местните хора,
тепърва ще разберем, но при всички положения иде реч за именувание с неясен произход, най-вероятно дошло от
хората живеещи в близките Красава, Горни Романци и Красава.
Освен това районът между село Радуй и връх Радош
е без пътища на БГМ, които ясно се виждат от сателитните снимки.
В общи линии това са питанките, които мисля през последните няколко дни, като тук въобще не съм проучвал района
на южния рид, където също могат да изникнат казуси.
Та ако някой тук има желание и има собствен автомобил, нека пише - другата седмица да направим една разходка
из тези места. Казвам собствен автомобил, защото идеята ми е едната кола да я оставим на Красава, а с другата да
се върнем на Радуй и да минем цялото било. Не съм чертал, но може би ще дойде малко над 20 километра.
Много благодаря за дългата пращулка и уместните забележки!
Поправих височината на вр. Кръста, която е била сбъркана вероятно заради неточно разчитане на съществуващите топографски карти.
goro_levskara написа:
Цялостно ми е интересно принципа на картографиране на обектите, какъв е бил? За релефа е ясно, но за самите наименувания как се е процедирало?
За текстовите писани източници, а и за топографските карти, ми е трудно да отговоря категорично. Иначе, наличното в BGM е синтез от данни от източници, с които сме разполагали към даден момент -- нито напълно изчерпателен, нито безгрешен, но постепенно подобряван доколкото това е възможно и по силите ни.
Полезно би било да се сдобием някой ден с копия от съхраняваните в Троян планшети на картни листове за този район, а и за цялото Краище. Те съдържат данни по-близки до тези във военните топографски карти от 30-те, за които знаем, че са доста по-богати на топоними, а и са от един друг исторически период...
Сърдечни поздрави,
Ведрин
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Сря Мар 16, 2022 5:10 pm
ilievvli
Регистриран на: 22 Мар 2012 Мнения: 263 Местожителство: Плевен
Здравей, Жоро
ето ми трака за преминаването на билото. Може да ти е от полза. В участъка от Брусник до Завала има места, където съм се движил и без пътека, но всичко беше проходимо.
Отклонението след Мечи връх на запад е до един ловен заслон с чешма. Там в момента се сече боровата гора и са разкаляни пътищата.
P.S. Доколкото знам в Брезник има туристическо дружество, от което може да получите някаква информация
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 340 Местожителство: София
vedrin написа:
Много благодаря за дългата пращулка и уместните забележки!
Аз благодаря за всичко, което правите ти и целия екип. Това е идеята - да бъде полезно на хората и се радвам, че се получава.
vedrin написа:
Полезно би било да се сдобием някой ден с копия от съхраняваните в Троян планшети на картни листове за този район, а и за цялото Краище. Те съдържат данни по-близки до тези във военните топографски карти от 30-те, за които знаем, че са доста по-богати на топоними, а и са от един друг исторически период...
Каква е процедурата? Какво трябва да се направи?
Финанси? Секретни документи?
Чет Мар 17, 2022 12:42 am
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 340 Местожителство: София
ilievvli написа:
Здравей, Жоро
ето ми трака за преминаването на билото. Може да ти е от полза. В участъка от Брусник до Завала има места, където съм се движил и без пътека, но всичко беше проходимо.
Отклонението след Мечи връх на запад е до един ловен заслон с чешма. Там в момента се сече боровата гора и са разкаляни пътищата.
P.S. Доколкото знам в Брезник има туристическо дружество, от което може да получите някаква информация
Благодаря ти! Със сигурност ще ми послужи.
Иначе си направил едно отклонение, точно на един от върховете, който ме интересува - Колибе, или точката на картата с височина 1046.
По карта, котата е точно на пътя, но ти си направил леко отклонение на север. Там ли е най-високото място, или по други причини си се отклонил?
Ето и картинка на мястото:
Това са картографски материали, които са в основата на изработването на картни листове в мащаб 1:25000, подобни на тези в BGtopo-1933 слоя. Един лист може да се състои от различен брой планшети -- често 4, понякога повече и покрива около 144.5 кв. km. Необходимата сума за заплащане на услугата бързо набъбва, но не е съвсем непосилна за ограничени площи. При осъществяване на сделка (ако такава бъде одобрена) купувачът поема задължение да не разпространява материалите...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
