Злия зъб

Всеки, който харесва по-екстремни маршрути е поглеждал Злия зъб. Стефан Илиев го качи миналата година, аз го пропуснах поради невъзможност да пътувам в последния момент. "Спазарих" Стефан да дойде с мен и помогне да го кача и сляза от него. Вчера се надигнахме в група с него и Гергана Дойчинова (тя е минала курсове алпинизъм, катерене и пещернячество)..
Стефан взе 40 (50) м. въже и карабинери. Аз седалка, осмица, прусек и всичко, което не знам как се използва. Стигнахме БАК, качихме улея и решихме да хапнем на Прозореца (премката между Злия зъб и Орловец) на най-зашеметяващата гледка.. Shocked

Докато хапвахме ме учеха да правя осмица и спирателен възел. Гери каза да се откажа, още повече задуха студен вятър и се понесоха мъгли.. Отидохме със Стефан в основата на Злия зъб над Белия улей..Там отрепетирахме осмицата, закачихме въжето на карабинер на седалката и аз подходих към първите два метра от мястото за качване от югоизток. Набрах се и стъпих на клина, който е фронтално на първата скала през коляно се изправих на първата площадка, която е тясна за по-едър човек. Последваха нови 2 метра нагоре до следващата площадка. Там в зависимост от габарити, възможности и лични предпочитания за удобство и сигурност в катеренето има два варианта (дясно/ляво). Проблемът е, че площадките са тесни и едрите хора не могат да се въртят много удобно и свободно, а гледката надолу и вляво е Shocked

Наслаждавах се на гледката под мен и слушах наставленията на Стефан не, че ги изпълних на 100%. На третата площадка има клин но Стефан каза, че най-горе след последните вертикални проблеми има халка на която следваше да се осигуря. Стигнах я, завързах карабинера с въжето и се понесох към връхната кота. Мъглата захлупи гледките, а в главата ми се люшкаха лека несигурност за слизането и уроците на Стефан Гери за осмицата и осигурителния възел. Стефан ми препоръча горе да развържа осмицата, прекарам въжето през халката и пак да вържа осмицата за карабинера, а него на седалката. Викам си, абе за какво да връзвам я да издърпам въжето, да го прекарам през халката и хвърля на Стефан. Да ама като го хвърлих то не стигна до Стефан, а се запеци в скалата на втората площадка. Клатих и дърпах, съжалявайки, че не послушах Стефан..За късмет го освободих и успях да му го хвърля директно в ръцете. Почнах слизането, което е спецфично, трябва да се внимава и да ви навигират отдолу. Естествено всякакъв страх от гледки в пропастта са пагубни!!! Въжето се оказа късо! На последната "тераса" се развързах и видях халка и на другата скала, вляво от мен на слизане. Стефан прекара въжето през нея обтегна въжето и го прекара през осмица и обиколи скала с него..Абе пълен цирк беше но нищо друго не ни дойде на ум. Спуснах се от последна площадка на ръце, т.е. през коляно, намерих хватка до коляното, провесих десния крак, прихванах се и с лявата ръка в някаква хватка, пуснах и левия крак стъпих на издатина и после с другия крак на земята. Изревах мощно няколко пъти, че Гери се уплаши някъде в улея под прозореца.. Значи ако не искате да страдате се научете и се спускайте на рапел от Злия зъб!!!
https://photos.app.goo.gl/KocjaL2TD1dSCREi6

Абе там /на рапелната халка/, ако не бъркам сте над Дяволския улей, Белият улей е източно от Злия зъб.

Браво.
Аз не бих могъл да се справя. А ти нямаше ли страх от височина в миналото?

_________________
И нека се знае:
1) Щастлив съм, че живея в България, а не някъде другаде.
2) Балкана е единствен и неповторим и добре, че е така та да ги има Рила, Пирин ...

	Йосарян написа:
	Браво. Аз не бих могъл да се справя. А ти нямаше ли страх от височина в миналото?

Е не ми е комфортно, а при първото ми стъпване в Пирин директно по маршрута х. Вихрен-Казаните-Премката-Кончето-Премката-Вихрен-Кабата-х. Вихрен, когато прекрачих въжето на Кончето крака ми започна да трепери здраво. Поседях няколко минути, а хората почти ме прегръщаха, за да ме заобиколят... Smile

Стефан Илиев има една теория за свикване с височините и преминаването по ридове и ръбове но ако иска той да я сподели... След години като правихме "Животинския траверс", след преминаването от Котешки чал през Дуниното куче и Котешки рид, Кончето го минах без да пипам въжето, а Стефан гледаше внимателно, за да ми зачете траверса...
Естествено, че е неприятно като си на ръб особено ако трябва да слезеш леко, както започва Църномогилския от страната на едноименния връх. Същите неприятни места има на Средоноса и по Котешкия...Но ще си позволя да цитирам Валерия (Абсурд) при съвместното ни преминаване на "Животинския...": "Какво да направя като не обичам неръбове..."...
Май няма формула, просто трябва да ходиш на такива места повече..Вчера на Стефан се наложи да сваля човек за ръчичка по улея от Прозореца към БАК, а аз да нося две раници..Преди години трепетликах и по този улей...
Стефан например е абсолютно "дебилен" на такива места. По опънатите като конец ръбове на Средоноса в началната му част, заставаше на средата на ръбчето и правеше кръгом, т.е. на 360 градуса се обръщаше с абсолютно безпристрастен поглед...

Така си го написал че звучи много интересно, обаче човек може и да се обърка. Този Злия зъб е като върховете в Алпите "елементарни" но може да се пребиеш на всяка крачка. Не знам какво сте правили, но на злия зъб няма как да се направи добра осигуровка и този който върви първи, не трябва да пада. За втория вече няма значение . Тези клинове, така или иначе са само за кураж и хората да стъпват по тях Smile

kaloyanv написа:

Така си го написал че звучи много интересно, обаче човек може и да се обърка. Този Злия зъб е като върховете в Алпите "елементарни" но може да се пребиеш на всяка крачка. Не знам какво сте правили, но на злия зъб няма как да се направи добра осигуровка и този който върви първи, не трябва да пада. За втория вече няма значение . Тези клинове, така или иначе са само за кураж и хората да стъпват по тях Smile

Може да звучи смешно и дори се забавлявам сега но съвсем не беше така вчера, като бяхме при Злия зъб. Оставих долу при Стефан документите, ключовете от колата, всичко ценно. Исках да се кача само с телефона, за да снимам. Стефан ме накара да си взема и ГПС-а, за да не прекъсвам трака. За първи път през живота си се качих с въже завързано за мен. Стефан седя само долу, за да ме осигурява, напътства и навигира. Може да се каже, че нагоре като катериш няма кой знае какви притеснения..Но да не се замисляш за фатален край като гледаш надолу!!!

Видях едната снимка с осмицата и карабинерчето за голямата халка на ПСС, но не ми стана ясно какво е това.

	kaloyanv написа:
	Видях едната снимка с осмицата и карабинерчето за голямата халка на ПСС, но не ми стана ясно какво е това.

След като си качих въжето горе, откачих карабинера с въжето от седалката и закачих карабинера на халката. И защъках из върха... Сигурно не е правилно...Но отгоре нямаше нужда да ходя осигурен....

kaloyanv написа:

Така си го написал че звучи много интересно, обаче човек може и да се обърка. Този Злия зъб е като върховете в Алпите "елементарни" но може да се пребиеш на всяка крачка. Не знам какво сте правили, но на злия зъб няма как да се направи добра осигуровка и този който върви първи, не трябва да пада. За втория вече няма значение . Тези клинове, така или иначе са само за кураж и хората да стъпват по тях Smile

Преди да се намесят професионалистите....., Клиновете не са, за да се стъпва по тях, а за да се "организира (направи) площадка". Долу, откъдето започва изкачването има забити два клина вляво и вдясно, осигуряващия се привързва към тях, напр с лента и карабинер, така чè, този който извежда въжето ако падне и го дръпне, да не го отнесе от площадката. Извеждащия въжето импровизира по свое усмотрение, къде да включи въжето, та при евентуално падане да лети надолу по-малко. Обикновено е достатъчно да се ползва един френд среден размер, който се слага на около 3 метра над площадката, после средния учàстък е елементарен за катерене, и се излиза до последния почти вертикален участък, където има забит един алпийски клин. Там се включва примка с два карабинера, единия към клина, през другия се прекарва въжето, така чè катерещия е осигурен в този краен учàстък. Вляво горе над клина има добра хватка за лявата ръка, напипаш ли я, излизаш горе при рапелната халка без проблем, дори и с котки. В случàя Румен е извел въжето, но не е бил осигурен по никакъв начин, защото при евентуални падане, щеше да се търкаля много надолу и да дръпне другия от площадката...... Не е направил тези две включвания на това странно чèрно въже и т.н. Осигуряващия отдолу осигурява с протриващо устройство - осмица, риверсо, гри гри и др.

На теория звучи, как трябва да бъде, на практика хич не е така. Тези клинове така са сложени, че са за кураж по-скоро и да се стъпва по тях. Дори стъпването по тях дава повече смисъл от това да са осигурителни точки Smile

... Така по разказа и снимките не мога да се ориентирам какво са правили, затова питах че ми стана интересно.

kaloyanv написа:

На теория звучи, как трябва да бъде, на практика хич не е така. Тези клинове така са сложени, че са за кураж по-скоро и да се стъпва по тях. Дори стъпването по тях дава повече смисъл от това да са осигурителни точки Smile

... Така по разказа и снимките не мога да се ориентирам какво са правили, затова питах че ми стана интересно.

Стефан Илиев ще се намеси със снимков материал.. Smile

Та значи, седяхме си тримата на Прозореца и обядвахме. Гери ме разкандардисваше, защото не можех да вържа хубава осмица. Каза да карам курс в НСА.. Стефан каза: "Хайде към Злия..да го качиш и да приключваме.." В основата репетирах осмицата и спирателен след нея..Закачих въжето на карабинера на седалката и тръгнах нагоре. Стефан беше прекарал въжето през клина на фронталната скала и протриваща осмица след скалата..Даваше указания отдолу докато катерех. Като стигнах горе и превалих ръба, откачих карабинера с въжето и го закачих на халката (вижда се на снимката). Качих върха и снимах..Вижда се, че горе няма нужда от осигуровка, освен ако не тръгнеш по източното ребро над Белия улей...Като се върнах трябваше да развържа осмицата и я вържа наново на карабинера. За да не сбъркам предпочетох да съхраня осмицата, изтегля въжето и го хвърля на Стефан (единия край, промушен през халката). Това беше грешка! Успях за късмет от втория опит да уцеля Стефан. Видяхме, че въжето е късо и няма да ми стигне до долу. Спуснах се до последната площадка, там го издърпах от халката и дадох на Стефан, който го промуши през страничният (ляво от мен на изток) клин и го обтегна, прокарвайки го пак зад скала и протриваща осмица. Слязох!!!

https://drive.google.com/drive/mobile/folders/1H0AkdX9F5bdwAiSF2V2r6s1Xxj9FtTmi?usp=sharing
https://drive.google.com/file/d/1udIaEtbUSMSfgsxf8DK7I06gRa5KKbNU/view?usp=sharing
https://drive.google.com/file/d/1YmsrW2H4e8egTTRs4aieCbtm5hBJIg_x/view?usp=sharing

Последната промяна е направена от excalibur на Пет Сеп 04, 2020 5:52 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

Румене, поздравления за изкачването и най-вече за слизането от Зъба! Забавлявали сте се, приключението ти е завършило успешно и това е най-важното. Имал си усещане за някаква сигурност, което е чудесно. Друг е въпроса, че в действителност нещата са по-различни Confused

Написаното от Пламен е съвсем точно, струва си да го осмислиш за бъдещи такива изкачвания, но определено препоръчвам да изкараш един курс. Рискувам бан, но препоръчвам тези на Николай (Планинец), Дойчин (Вертикален свят) или Марто Маровски (ШАК). Без да коментирам други клубове/организатори (като минимум, просто ни ге познавам достатъчно), но при който и от тези тримата да се запишеш, ще имаш надеждна основа за работа с инвентар.
И пази колената!
Още веднъж, много се радвам за теб, че си направил нещо желано Very Happy

rumen radev написа:

Румене, поздравления за изкачването и най-вече за слизането от Зъба! Забавлявали сте се, приключението ти е завършило успешно и това е най-важното. Имал си усещане за някаква сигурност, което е чудесно. Друг е въпроса, че в действителност нещата са по-различни Confused

Написаното от Пламен е съвсем точно, струва си да го осмислиш за бъдещи такива изкачвания, но определено препоръчвам да изкараш един курс. Рискувам бан, но препоръчвам тези на Николай (Планинец), Дойчин (Вертикален свят) или Марто Маровски (ШАК). Без да коментирам други клубове/организатори (като минимум, просто ни ге познавам достатъчно), но при който и от тези тримата да се запишеш, ще имаш надеждна основа за работа с инвентар.
И пази колената!
Още веднъж, много се радвам за теб, че си направил нещо желано Very Happy

Много ти благодаря.. Smile

Здрасти, така и така сте пуснали клипчета, ще напиша и аз каквото знам по темата. Първо, когато човек не е подготвен, по - опитния трябва да се качи първо и да пусне установка. Второ това което казах за клиновете там важи в пълна степен. Ти си с въже и катериш нагоре, обаче никъде няма къде да се включиш, обаче разтягаш много въже, при едно падане с толкова разтеглено въже, ще избиеш клиновете и ще завлечеш и човека който уж те осигурява. Затова тези уж лесни, уж популярни маршрути са най-добри за очистване.
Другото е че когато хвърляш въжето, то не е претакано и дори на такова елементарно място може да си останеш горе.

И едно нещо много важно, човек се пребива там където се чувства най-добре Smile

Относно курсовете, на клуба към НСА са супер и на Вертикален свят на Димитър Колешев също. Има доста още клубове, които правят и предполагам са добри.