Привет от доста отдавна
Нямаше как да не се включа след емоциите по долината на р.Отовица.
Преди месец някъде Добри /dobrifin/ сподели една негова идея за две лъчови разходки в западна Рила, които и двамата не сме правили, а именно от х.Отовица.
Този уикенд хубавото време позволи реализирането и. Аз той и lubitel.
В събота към 08:30 тръгнахме към хижата. Оставихме МПС-то на края на асфалтирания път от с.Самораново, на ок. 7км от центъра на селото. Нагоре пътя до хижата е за високопроходими автомобили. За около час стигнахме до нея.
Хапнахме и поехме по първия лъч, а именно до Отовишкото езеро. Първите 2/3 от пътеката до него е маркирана със синя марка, нагоре - по пътеката от BgMountains.
Няма да ви занимавам с времена и денивелации. Тука друго е интересното. Самата пътека и гледките от/в непосредствена близост до нея.
Разкошни водопади /3бр./ с до 6 естествени чудни каскадни вира и великолепни поляни на неподозирани места.
В началото пътеката следва пътя пред хижата в ЮИ посока, като съвпада с тази към х.Иван Вазов. На ок.300м. е разклонът в ляво /на изток/.
В началото тя е опъната като по конец между млади елови дръвчета. В природата няма как да има толкова дълъг и прав участък през гора. Усъмних се.
По-нагоре, след остър завой на 90 градуса преминахме през метален тръбопровод. Класика за швейцарското сирене "Рила"
От тук започна и вълшебната пътека през гората. Разкошна, девствена такава, през смесена иглолистна гора със забележително присъствие на бяла мура. Много разнообразна като терен - големи обли скали, камъни, коренища, твърда почва. Без нестабилни камъни и почти постоянен наклон. Обичам такива пътеки.
Втората изненада дойде по-късно. Чухме в дясно завишени децибели шум от вода. А да видим какво го причинява? Кривнахме 5 метра в дясно от пътеката. Водопад с 6 каскадни вира!
Слазохме до него и му се насладихме. Представихме си го през май-юни...
Вече постоянно се ослушвахме, защото явно имаше още предвид големите обли скали, които кръстосваха терена на доста места, и които сигурно са създали препятствия по коритото на реката. Така се оказа.
Продължихме нагоре. 5-10 минути по късно неочаквано излязохме на една невероятна просторна поляна с тук-там големи дървета, която предвид това, че пътеката подсича склон няма как да е там. Ама е.
Излязохме над гората и продължихме през терен от злато, с тук-там тъмни петна /и подвижни/
Долината към езерото прави плавен завой в дясно, като по този начин ми напомни на долината на Маринковица.
Показа се и едноименния връх:
Стигнахме езерото най-накрая. То е голямо, чисто, без обрасване, но плитко. Има само попови лъжички в него. Родителите им не се забелязваха никъде. Хапнахме, поснимахме, подремнах на припек. Интересно също беше, че езерото е по-високо разположено от Черни връх, разходката до който си мислех, че ще е по-трудна ...
На връщане в дясно по склона от Кабул забелязахме група туристи. Оказаха се част от групата от ок.25 човека, които чакаха на хижата. Те бяха от ТД Кремиковци.
По-късно открихме още един водопад и снимахме този, който беше в неблагоприятна светлина за снимки на отиване.
По-големият има много интересно "тяло" Тече като по улей, който награя изстрелва струята нагоре като от трамплин:
Третият, по-малък:
Интересно самотно дръвче в откритата част от долината:
На следващия ден /днес/ се качихме до Черни връх през заслон Юрта.
Гледките от върха са много просторни.
Пътеката до заслона обаче е неприятно прашна с много свободни камъни и тор. Нагоре - овина и боровинки.
На Черни връх се бях качвал преди 6-7 години и помня огромните камъни по привършието преди самия връх. Божо беше ходил наскоро и той беше посъветвал Добри да подсече. Такива каменни блокове няма и около Бъндеришки чукар. Разумно подсякохме от юг. Съветвам всеки да го прави.
Нищо интересно на връщане, освен постоянните просторни гледки на север /пред нас/ до горната граница на гората.
Заслон Юрта може да се ползва за нощувка. Чисто е и има 4 двойни по мое мнение нара. И печка. Складирани дърва няма.
Приятно бяхме изненадани от х.Отовица. Чиста, с парно отопление, стаите като в хотел две звезди /санитарен възел с душ и топла вода, както и преддверие с рафтове пълни с книги за четене, леглата готови с чаршафи и каплисани завивки/. Бяхме в четворка стая за 15лв. на ползвано легло. Бирата 2лв. ПК за 3лв, супа пак за толкова, свинска пържола 4 лв. /На Демяница беше обратното - бирата беше по-скъпа от супата / Столовата е направо с ресторантски интериор.
Общо взето разкошен уикенд ни се получи.
Извинявам се за снимките - от телефон са.
Очаквам включване от Добри - неговите са по-добри със сигурност.
Един въпрос - от езерото може ли да се излази до билото, за да се спи на х.Иван Вазов?
Може, без пътека, при това в поне две различни посоки. Едната възможност е към основата на северния ръб на Отовишки връх (оттам сме се спускали). Другата възможност е с широка дъга през терасите над езерото към кота 2643.5 (оттам сме се изкачвали). Последните метри са доста стръмен тревист склон. И двете минавания са само за безснежни условия.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
...
Един въпрос - от езерото може ли да се излази до билото, за да се спи на х.Иван Вазов?
Ведрин по-горе е дал пробвани слизания/качвания.
На място се вижда, че и по склона в дясно на снимката от дясно на скалистите зъбери също може да се изкачи билото. Разбира се трябва да се съобразят теренните условия - заледявания, слани и т.н. В интерес на истината ние на място също дискутирахме качвания - двете на Ведрин и това, което коментирам - още повече, че то излиза едва ли не точно на пътеката х.Иван Вазов - в.Отовица - Кабул - Зелени Преслап:
Заредихме с ударна доза есенна Рила, чудесно време, добра компания, много гледки и добро ходене.
Хижа "Отовица", голяма, добре уредена, почти като хотел, поддържана добре, с кът и за деца
на поляната под Алайбек, хареса ни много, просторна и хубава
овчарската колиба на Отовишката долина
по долината, Ашикларски връх на хоризонта
Отовишкото езеро с връх Отовица насреща
а и ние там
па се уморихме та му дремнахме, на фона на тишината
Отовишката долина с Отовишки връх, есенни багри и наслада за сетивата
а водопадчетата по реката са арни убавци, макар и не в сезона на пълноводие. Ако пък си носех и стативчето, можеше и по-добре да излязат , ама нейсе...
Не сме слизали надолу по долината, а явно си заслужава.
Хижа Отовица би могла да бъде място за някоя бъдеща форумна сбирка?
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Пон Окт 08, 2018 3:16 pm
Antoon
Регистриран на: 25 Сеп 2007 Мнения: 428
Последните 3 години не съм минавал през хижата - доста са я барнали отвън. Иначе съм ходил до езерото точно през октомври в такова хубаво време - страхотен маршрут.
По рътеката от хижата до Юрта, малко след края на гората съм виждал Баба Меца, но отдавна, преди десетина-петнадесет години.
До хижата има доста варианти за стигане от Самораново, Бистрица и Ресилово, разбира се с по-голяма денивелация отколкото описания от бившата психиатрия.
Благодарско на автора на темата за споделеното-гледам снимките на телевизора направо и ми е кеф...все едно си там.
Местата за ходене в Рила се увеличават с още едно-само време и желание човек да има.
Още веднъж-респект към автора и поздрави за участниците в ходенето на тези прекрасни места.
_________________ Не можеш да дадеш повече дни на живота си,но можеш да дадеш повече живот на дните си.
Пон Окт 08, 2018 9:50 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Да попитам - от х. Отовица дали няма пряка пътека към Гробо /руини/ на юг?
Гледам две кръстчета на картата, разклони може би, едното на стотина метра източно от хижата, където пътя преминава през реката.
Другото на около 200м южно от него на пътя на около 1460м надм .вис?
Може да има пряка пътека?
https://kade.si/#map=17/2585123.29/5195719.11/0
Последната промяна е направена от Plamen К на Вто Окт 09, 2018 4:57 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Да попитам - от х. Отовица дали няма пряка пътека към Гробо /руини/ на юг?
Гледам две кръстчета на картата, разклони може би, едното на стотина метра източно от хижата, през реката, може и брод да е.
Другото на около 200м южно от него на пътя на около 1460м надм .вис?
Може да има пряка пътека?
https://kade.si/#map=17/2585123.29/5195719.11/0
Няма. Някъде около маркирания разклон по спомен има дърводобивни пътища в двете посоки, които обикновено забиват в сечища.
Гората е много гъста, има и гороломи над и под пътя, преминаването през които би било приключение меко казано.
Последната промяна е направена от Ристо Туристо на Вто Окт 09, 2018 5:00 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Окт 09, 2018 4:57 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Ристо Туристо написа:
Plamen К написа:
Да попитам - от х. Отовица дали няма пряка пътека към Гробо /руини/ на юг?
Гледам две кръстчета на картата, разклони може би, едното на стотина метра източно от хижата, през реката, може и брод да е.
Другото на около 200м южно от него на пътя на около 1460м надм .вис?
Може да има пряка пътека?
https://kade.si/#map=17/2585123.29/5195719.11/0
Няма.
Гората е много гъста, има и гороломи над и под пътя, преминаването през които е приключение меко казано.
Аха, мерси, значи прякото ще излезе ненужно усилие. По Ашикларски връх- Сейменски камък как е минаването, гледам много коти има на картата, но това ще пречи ли на ходенето?
Последната промяна е направена от Plamen К на Вто Окт 09, 2018 5:01 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Аха, мерси, значи прякото ще излезе ненужно усилие. По Ашикларски връх как е минаването, гледам много коти има на картата, но това ще пречи ли на ходенето?
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Ристо Туристо написа:
Plamen К написа:
Аха, мерси, значи прякото ще излезе ненужно усилие. По Ашикларски връх как е минаването, гледам много коти има на картата, но това ще пречи ли на ходенето?
По Ашикларски връх как е минаването, гледам много коти има на картата, но това ще пречи ли на ходенето?
Приятна и живописна разходка е, не си спомням да има значителни затруднения. Веднъж направихме следобедно кръгче Отовишки връх --> Сейменски камък --> Ашикларски връх --> Преслап и сетне обратно по червената подсичаща маркировка към х. Иван Вазов.
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Последната промяна е направена от vedrin на Чет Дек 12, 2019 5:36 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Вто Окт 09, 2018 5:06 pm
Plamen К
Регистриран на: 03 Май 2011 Мнения: 832 Местожителство: Казанлък
Благодаря, Ведрин!
Ще походим из района, хижа Отовица много я хвалят.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
/ Столовата е направо с ресторантски интериор.
, ама нейсе...
