SS Mopang е товарен кораб (EFC Design 1023), построен през 1920 г. в корабостроителницата Submarine Boat Co, Нюарк, Ню Джърси, САЩ, с водоизместимост 3545 брт, двигател от 1500 конски сили и един винт. Негов собственик е бил Electric Boat Company (по-късно General Dynamics). Той е бил част от правителствена програма за построяване на 150 еднакви кораба с цел заместване на изгубени по време на първата световна война морски съдове. На 30.06-01.07.1921 г. потъва край Созопол, след като се натъква на мина. Намира се на дълбочина между 24 и 32 метра, полегнал на десния борд. Основните повреди по корпуса му са в носовата част. През август 2018 г. от него изтича значително количество гориво, което замърсява морето и плажовете от Вромос до Царево (засега). Изпратен е кораб на Европейската агенция по морска безопасност за ограничаване на разлива, който обаче среща затруднения в работата си поради силен вятър и вълнение и не успява да се справи с поставената му задача.
Подробно любителско отразяване на случващото се е достъпно тук:
Според военноморските традиции ,потопеният кораб е гроб за своите загинали на борда моряци . И за това не се ,,осквернява,, ;и заради това течът от USS Arizona се нарича ,,сълзите на Аризона,, .
Като ще правим паралели, някак по-уместно сякаш би било да споменем например случая с товарният кораб MV Erika, пуснат на вода през 1975 г. и потънал край бреговете на Франция на път от Дюнкерк към Ливорно. Причина за бедствието е буря в Бискайския залив. На 12-ти декември 1999 г. корабът се разцепва на две и изпуска хиляди тонове нефтопродукти в океана, които предизвикват екологична катастрофа с трайни последици. Този вид произведени в Япония кораби са олекотени -- съдържат около 10% по-малко стомана в конструкцията си. По-ниската им цена ги прави особено популярни. Построени са общо 8, от които MV Erika е втория по ред.
Злополуката става повод за нови европейски закони, засягащи морския транспорт.
Обвинени са 19 лица, включително капитанът на кораба Karun Mathur. Като причина за злополуката е посочена структурна слабост на корпуса. Капитанът е оправдан. На 16 януари 2008 г. френската компания Total, Giuseppe Savarese (собственик на кораба), Antonio Pollara и RINA (експертната компания оценявала състоянието на кораба) са осъдени да платят глоба от 192 милиона евро за проява на непредпазливост, освен другите им индивидуални наказания. Total обжалват, но на 30-ти март 2010 г. губят делото и на по-горна съдебна инстанция.
Екологичните щети са оценени на 371.5 милиона евро. Total първоначално плаща 200000 евро за почистване на плажовете. Изпуснати са общо около 30900 тона нефтопродукти. В продължение на близо година до 5-ти септември 2000 г. са събрани и изпомпани едва около 11235 тона от тях. Нанесени са щети на крайбрежна ивица с дължина около 400 км. Загиват между 80000 и 150000 птици.
Кратък разказ за случилото се (за да бъде урокът не само за властимащите и техните привърженици, а също и за журналистите):
Както се вижда от този паралел, във Франция почистването е отнело по-малко от година, а съдебните процеси са приключили за има-няма 13 години. В България (царска, социалистическа и пост-социалистическа) близо 100 години няма организирано почистване, освен криво-ляво затапване на пробойни от водолази-любители...
Впрочем, Мопанг не е единствения потънал край българския морски бряг кораб, който би могъл да разлее нефтопродукти...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Последната промяна е направена от vedrin на Сря Авг 22, 2018 10:23 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Сря Авг 22, 2018 9:44 pm
joy_boy
Регистриран на: 21 Авг 2012 Мнения: 324
аз си мислех в тая насока още от както се появи новината. тука край варна (малко след паша дере) имаше потънал някакъв кораб, или по скоро заседнал в плитчините (на малка дълбочина). е от него вече почти нищо не е останало - самодейци го опоскаха за скрап . та мислех си, защо просто държавата не е организирала нещо - сигурно щеше да се намери кой да източи горивото че да прибере и желязото за без пари, само срещу това което би спечелил на килограм (или литър). разбира се когато стане беля като сега няма как - ще се планира скъпоструваща операция..
Едва ли някой може да каже колко точно кораби и подводници лежат на морското дъно. Може да са 1000, или 2000, смята любителят водолаз Владимир Живков. След повече от 15 години проучване на морското дъно, софиянецът създаде карта на потъналите край родното Черноморие кораби, заедно със справочник към нея. Описани са 77 обекта - потънали кораби или останки от кораби, разбили се в крайбрежните скали основно през XX век.
Иначе, конкретно около Паша дере, благодарение на Дидо имаме отбелязани два подводни обекта в BGM въз основа на данни от морски навигационни карти, които той издири и цифровизира:
Линейният кораб USS Arizona (BB-39), потопен при японското нападение над Пърл Харбър на 7 декември 1941. [...] И до днес корабът лежи на дъното на залива и е превърнат във военен мемориал, а от него продължава да изтича гориво.
Ако човек си направи труда да попрочете малко повече би попаднал на още интересни факти:
-- при сегашната скорост на изтичане на гориво от USS Arizona (около 8.5 литра дневно), процеса би привършил след около 540 години;
-- в района на Пърл Харбър са документирани стотици (над 700) замърсени с нефтопродукти райони с количества в пъти повече от случая със USS Arizona, т.е. той буквално е "капка в морето";
-- микробиологът от Харвард Ralph Mitchell, след като е изучавал бактериите, които се хранят с горивото на USS Arizona, е установил, че жизнените им процеси ускоряват неговата корозия и биха могли да предизвикат внезапен голям разлив, който би се отразил много зле както на туризма, така и на военните дейности в района; Националната Паркова Служба обаче се въздържа да предприеме мерки както заради необходимите огромни средства, така и заради военноморската традиция;
-- от 1992 г. риболовът в някогашния рибарски рай Пърл Харбър е забранен от Агенцията за опазване на околната среда поради опасност от отравяне; не се препоръчва и консумирането на морски дарове от този район.
Злите езици (CNBC) говорят, че след четирите опитни полета на новата руска крилата ракета с ядрен двигател "Буревестник" в периода от ноември 2017 г. до февруари 2018 г., с които Путин преди няколко месеца се хвалеше наляво и надясно, сега руснаците стягат издирвателна експедиция от три кораба в Баренцово море, един от които съоръжен за работа с ядрени материали...
_________________ "Caminante son tus huellas el camino y nada más;
caminante, no hay camino, se hace camino al andar." -- Antonio Machado
Четейки за Мопанг, попаднах на няколко реда за Вълчо Стисков:
Цитат:
Вълчо Вълчев Стисков е роден на 03 август 1898 г. в с. Кацелово, Русенско. Постъпва като моряк в Черноморския флот - Варна на 1 май 1917 г. През месец февруари 1918 г. постъпва във водолазен курс, който се числи към Портовото капитанство с ротен командир лейтенант Велизар Пеев. Завършва теоретическия и практическия курс по водолазно и морско дело. Проявява се като специалист по продължителен престой под вода. През месец март 1919 г. е изпратен в Дунавския флот в Русе за извършване на подводна работа. По време на подготовката за изваждане на потънала моторна лодка на пристанище Русе спасява колегата си Александър Чехларов, за което е награден с бронзов медал "За спасяване на погибающи".
След края на Първата световна война българският военен флот е забранен. Създадена е Морска и речна полицейска служба. Една от разрешените й дейности е водолазната. Водолазните тренировки се провеждат в райони на скорошни корабокрушения - при Черни нос, южно от Варна. Инициатор на тази дейност е капитан Сава Иванов, а главни организатори и изпълнители на водолазните дейности са лейтенант Христо Хасекиев и корабникът Вълчо Стисков.
През 1920 г. участва в прочистването на пристанище Лом от потопени шлепове и в прочистването на Бургаския залив от мини.
През 1922 г. участва в изваждането на части от миноносеца "Летящи".
През 1926 г. слиза на 40 метра на потъналия на 30 юни 1921 г. американски параход "Мопанг" срещу остров Свети Иван, за да издири корабния дневник по искане на международна комисия.
През 1935 г. получава най-сериозната си задача - да намери и организира изваждането на германската подводница UB-45, потънала през 1916 г. срещу местността Узункум. За успешното справяне със задачата през 1936 г. Вълчо Стисков е награден с Германски кръст за заслуги.
През 1944 г. Вълчо Стисков се пенсионира с флотския чин кондуктор (подофицер). Той умира в дома си във Варна малко след като навършва 100 години.
Грешна ли е гледната точка, че частичното спиране на теча от водолази-доброволци е направило лъжата на министъра е станала по-жизнеспособна? Съответно споменатият е посмял да заяви, че по проблема се работи. Ако изтеклият от тогава до сега мазут беше свършил същата работа за три пъти по-малко време и се беше отложил по плажовете, щеше да се почисти по-ефективно и натискът върху администрацията многократно по-силен.
Не трябва ние да вършим работата на държавата без достъпа до общите ни ресурси, откраднати от същата. Казва го и самия автор на материалите - отказали са му съдействие.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети