Проклетие - Валбона, Тет и езерото Комани

За съжаление вече не мога да катеря върховете на Проклетие, но поне го видях от долините в албанската част в цялото му великолепие. Бяхме с кола и се опитахме да видим поне нещо от тази невероятна планина.
Първо стигнахме до Валбона. Пътят е асфалтиран и няма никакви проблеми достигането на долината. Там по пътеката за Тет се качих само до кафенето. Ето малко снимки:

Палатката ни във Валбона.

Само до тук успях да стигна - едно кафене високо в планината, на около 1500 м

Повече снимки и описание за преживяното и видяното във Валбона ТУК и ТУК.

За да се стигне с кола от Валбона до Тет (долините са само на няколко километра една от друга), трябва да се мине през Шкодра. Единият вариант е да се кара от Валбона до Шкодра по идиотските им междуселски пътища. Ние избрахме по-атрактивния вариант - част от пътя го минахме по мързеливия начин - качени на малко фериботче, пътуващо по езерото (което в действителност е язовир) Комани. Язовирът е един от многото, построени по р. Дрин и притоците й.
Ето няколко снимки от плуването ни по язовира.

Между тези скали бяхме минали преди минути.

Повече снимки и информация за пътуването ни с фетиро може да видите ТУК.

Да се стигне до Тет с обикновена лека кола все още е изпитание. Пътят е асфалтиран до един превал (на 1700 м), но надолу си е черен, при това много труден за кола, която не е висока. Но определено си заслужава.

Снимки към превала и спускането ни към Тет.

Тука вече се вижда част от масива на Мая Радохинес.

Мая Харапит (вляво) и горната част на долината на Тет.

Масивът на Мая Радохинес.

Палатката ни в Тет.

Повече снимки ТУК.

Спахме 2 нощи в най-високата къща за гости (на 1000 м), по-точно в къмпинг местото над нея. На другия ден с колата слезнахме да разгледаме селото и долината. Малко снимки и от там.

Стената на Мая Харапит.

Центърът на Тет е само на 700 м, а Мая Радохинес и околните върхове се издигаха на 1800 метра над нас. Никоя снимка не може да предаде това, което видяхме на живо.

Река Тет е като поточе в първите дни на септември, но каква ли е през пролетта?

Още снимки от Тет може да видите ТУК.

Имам и едан молба към тези от вас, които са били по тези места. Ако можете да разпознаете поне по-изявените върхове от снимките, ще съм ви много благодарна.
Надявам се, че с тази фоторазходка не съм ви досадила (като не съм показала снимки от върховете, на които нямам никакъв шанс да се кача).

Яко, bgrali Smile

Що да не можеш да се качиш, работата е да тръгнеш , после планината ще те вземе сама нагоре Smile

	bgrali написа:
	Надявам се, че с тази фоторазходка не съм ви досадила (като не съм показала снимки от върховете, на които нямам никакъв шанс да се кача).

Досадила ли???Накара ме още по-силно да желая Проклетие...отново!

Привет,
току-що се прибирам от Проклетия. Една седмица в любимата планина - в Черна гора и Албания. Този път като "гид". (Надявам се, последните думи да не бъдат приети като самореклама.)

Ето имената на върховете, които знам.

Намира се в средната част на долината Валбона, северно от село Драгоби(я), практически над черния път от въпросното село към село Черем. Името на върха преведено на български означава Змийския връх.

"Мая Тат" преведено на български означава Сухия връх. Връх със същото име съществува и в долината Бога.

В тази поредица от върхове и до днес няма единно признати наименования. Имената менят местата си по върховете, а често и самите имена се видоизменят. Тук съм представил моето виждане кой връх как се казва. Всичко останало е дълъг исторически разговор, който надали би интересувал широката публика. Преведени на български имената на върховете означават: Чет Харушес - Много мечки, И. С. Бручай - уважаван албански учител, загинал през зимата, отивайки на при учениците си, на върха има бронзова плоча с името му, Грюк е Хапт - широкото, голо, пусто дере, Мая Маде - Големия връх, Бриасет - бръснача.

И в тази поредица има неясноти, затова съм описал върховете така, както ги знам от местните албанци. Върхът Какис, се произнася и Какиньс, и Какиня. Името Ершелит е сигурно.

Мая Радохинес е най-високият връх над Тет, като изключим Йезерце и Поплукс. Среща се и под името Радоина, Радоимес, Радоима. Славянското му име е Добранач(ц).

Имената на тези върхове са сигурни. Не и височините им. Във всяка карта Мая Шкуртс е най-високият връх по този дълъг гребен, тръгващ от Албания и свършващ в Черна гора малко над Вусанье. Така мислех и аз, докато не го изкачих... за да видя, че Мая Лагойвет е по-висок с 5-10 метра.

Nabludatel50, понеже обследваш снежниците в Пирин, ето какво прочетох за Проклетие във Википедия: "През 2004г тук бяха открити четири ледника на височина 1980 - 2440м - значително по-ниско от линията на снега - благодарение на високата концентрация на виеличен и особено на лавинен сняг, който тук се натрупва около 4-5,5м във воден еквивалент."
Ледници толкова ниско. Не снежници.
Моята приятелка - учителка по география - казва:"Ако Мусала беше с 1000м по-висок, и ние щяхме да имаме ледник."

Забравих да добавя още една снимка с още един връх - най-панорамният, на който съм бил в Проклетия. От него се виждат и 4-те основни долини в планината: Цурайската (а при ясно време и язовирът по река Дрин отвъд нея), Валбона, Шала и Бога. Преведено на български името означава Голи връх.

Ружа 62г. написа:

Nabludatel50, понеже обследваш снежниците в Пирин, ето какво прочетох за Проклетие във Википедия: "През 2004г тук бяха открити четири ледника на височина 1980 - 2440м - значително по-ниско от линията на снега - благодарение на високата концентрация на виеличен и особено на лавинен сняг, който тук се натрупва около 4-5,5м във воден еквивалент."
Ледници толкова ниско. Не снежници.
Моята приятелка - учителка по география - казва:"Ако Мусала беше с 1000м по-висок, и ние щяхме да имаме ледник."

Ружа

1000 метра е много щедро. С 1000 метра всеки знае.... Рила е с много тъмни скали, които са развили навсякъде и един лишей, който много яде снега. Мусала е и във валежна сянка , Северозападна Рила обира валежите, и валежите в сняг са около 2 пъти по - малко, отколкото на Калините например.
Пирин - мраморният дял, циркус Бански суходол , е мястото https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=2&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwjE86Gsgs3PAhWGPRoKHTU3AUgQFgggMAE&url=http%3A%2F%2Fgeoinfo.amu.edu.pl%2Fsgp%2FLA%2FLA11%2FLA11_05.pdf&usg=AFQjCNGGgBHZ4FCph0Y9bP958BBipsxjnQ&sig2=C2yNAkvsUyLLILIeFj0sdA . Билото към Черномогил. чал ако не пропадаше толкова ниско и не пропускаше топлина и слънце , не ни трябва никаква надморска височина повече, за да имаме поне това което е Дебели намет : Дебели Намет“ е единственото засега снежно-фирново тяло на Балкан-
ския поруостров, еднозначно определено като малък ледник (C e r o v i ć, 1991;
D j u r o v i ć, 1996, 1999, 2009, 2011; K e r n и др., 2007; H u g h e s, 2007, 2008).
Разположен в дълбок циркус във варовиковия масив на Дурмитор (Динарски
планини), ледникът успява да съществува целогодишно на една твърде малка
надморска височина – 2035–2200 m., при доста високи температури на въздуха
(+1 °С и повече). Това се обяснява, от една страна, със силното засенчване в
южния край на циркусното дъно, а от друга – с огромната действителна сума
на валежите (според H u g h e s, 2008, над 5000 mm/год.) върху фирновата по-
върхност, която се набира от голямо директно валежно количество (около 2600
mm/год. със зимен максимум) и от съществена маса допълнителен сняг, падащ
във вид на лавини и преотвяван от разположеното южно от ледника заравнено
планинско било.
В последните двадесетина години „Дебели Намет“ показва устойчивост
при значителни колебания в площта и обема. В по-хладни и снегообилни пе-
риоди (например 2004–2006, вероятно и 2009–2010) той натрупва маса, раз-
ширява се нагоре, а същевременно оформя и „език“, а под действие на гра-
витацията фирнът започва ясно разпознаваемо динамично движение, което
е присъщо за ледниците. Обратно, след продължителни периоди от няколко
сухи и топли години (например края на 90-те години на ХХ в.) фирновото
тяло намалява дотолкова, че изгубва своята ледникова морфология и практи-
чески се превръща в микроледник, подобен на тези в Пирин, с незначителни
движения на ледената маса. По този начин „Дебели намет“ на практика пе-
риодично преминава от категорията „класически малък ледник“ в „микро-
ледник“ и обратно.
Ледникът „Дебели Намет“, който е единствената вековна фирнова форма в
Дурмитор, е уникален елемент от природното наследство на Балканския полу-
остров. За това допринасят изключително малката му надморска височина, по-
стоянството му във времето, както и неговата лесна достъпност. Той е подходящ
обект както за посещение от туристи, така и за включване в обучителни дейнос-
ти за студенти и ученици, в това число и от България (най-краткото разстояние
от София до Жабляк по първокласни пътища е 625 km)
https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=7&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwjK97Wc9czPAhUE6RQKHXEcCYQQFggrMAY&url=http%3A%2F%2Fgeoproblems.eu%2Fwp-content%2Fuploads%2F2016%2F01%2F2013_34%2F3_gachev.pdf&usg=AFQjCNEzdfIufNPQeCRddCaLN1JvKF4voA&sig2=vlXIxXPT8oPq5xsFAs_GkQ
Не мога да кажа нищо за снежните образувания в Алб. Алпи, но не изглеждат по-различни или мащабни от нашите в Пирин. Алб. алпи са и с по-открити върхове, без вторични циркусни задълбавания като Пирин, тъй като ледниците там са били по-големи. Нашите снежно-фирнови образувания - 6 бр, са и доста и по-нагъсто разположени, а изследващите сигурно не са подозирали и за третия голям снежник, под Средоносо. Само на англ. го намерих : https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=2&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwjE86Gsgs3PAhWGPRoKHTU3AUgQFgggMAE&url=http%3A%2F%2Fgeoinfo.amu.edu.pl%2Fsgp%2FLA%2FLA11%2FLA11_05.pdf&usg=AFQjCNGGgBHZ4FCph0Y9bP958BBipsxjnQ&sig2=C2yNAkvsUyLLILIeFj0sdA

Много по - красив отблизо е нашият единствен , според мен / под Вихрен и Средонозо е просто снежна маса / миниледник под Кутело, който и единствен от всички на Балканите / без Словенските / има цепнатини в горната част, акумулираща част, и ясно изразен ледников език в долната част. Него е трябвало да изследват германците, а не този под Вихрен, който е и два пъти по-малък в нормална година от Кутелско/Конският . За разлика от Дебели намет, който е просто една снежна маса с втвърдяване в по-ниската си част и почти е изчезнал през 1998 година, този под Кончето е много устойчив . По една случайност, точно през краят на много топлият октомври 1998 год бях до него и се държеше почти без промяна, венецът под стената на Бански суходол също го имаше, макар и почернял, докато снежникът под Вихрен се беше смалил дотам, че помислих че го няма - приближих го и се тогава го видях, виждаже се само от много близко разстояние. Снимките са на на хартия, но ще пробвам да ги кача.

"Дебели намет" - много хубаво име.
Фантазирам си - ако снежникът под Кончето беше ледник, щеше ли р.Бъндерица да е по-пълноводна?

	Ружа 62г. написа:
	"Дебели намет" - много хубаво име. Фантазирам си - ако снежникът под Кончето беше ледник, щеше ли р.Бъндерица да е по-пълноводна?

Напротив

тъй като тогава водата щеше да е във вид на лед . В долините с ледници, обилна вода в реката под тях има само при топенето - 2-3 месеца през лятото, зимата няма и капка / от наблюдения в Алпите /. Учудвал съм се че даже река Демяница през зимата, на моста на 1200 м.н.в. няма никаква вода през зимата чак до края на март месец.
Тази вода от снежниците в Пирин, която се чува в потоци непосредствено под тях, кой знае през понори и пещери, къде отива. Долините надолу под 1500 м.н.в., където е била средно линията на челните морени на ледниците в риският период от време в Мраморният дял на Пирин, следват класическата линия на долина в гранит, защото са прорязани от леда. Оттам надолу, е пълен хаос , долините се сливат и се губят в мрамора . Даже и преди няколко века, ако са съществували тогава - през малкият ледников период 11- 19 век, снежниците в мраморният дял на Пирин не са били по-дълги от 1-2 км. Приличащи на Дебели намет по начин на акумулиране са долно разположените сега 5 снежника в Пирин, които събират фирна си от лавини, а най-ниско разположените 3 са точно като него. Този под Кончето е от съвсем друг вид, ако отиде човек до него и го разгледа. Това е снежно - леден паяк, задълбал се в скалата.
Много ми се ходи пак на Винемал в Пиренеите. Там има много разнообразни ледници - ледопади падащи от плато, ледени улеи, акумулиращи .....

Не че съм ходил, преди години ми се ходеше също, та и сега пак бих отишъл Very Happy

За Проклетия, май няма много данни. Снежните хора Very Happy

, които знаят какво е положението със снега на живо там , са Иван Динков и Kent . Достатъчно им писах в темата Rolling Eyes

Последната промяна е направена от аngel на Нед Окт 09, 2016 7:01 pm; мнението е било променяно общо 5 пъти

Снимката "Стената на Мая Харапит" ми спря тока. Дори съм много заинтригуван.

Благодаря много на Ivan`Dinkov за имената на върховете. Искрено ви завиждам, че можете да ходите и да се наслаждавате на Проклетие.

	Kent написа:
	Снимката "Стената на Мая Харапит" ми спря тока. Дори съм много заинтригуван.

Върхът, въпреки че е с височината на Гоцев връх в Славянка, е невероятен с 800 метровата си стена, издигаща се над долината.

Наблюдател, Демяница я изпиват счиорите зимата до март месец Wink

Проклетие действително е място, където има доста фирнови петна - както показват снимките ми от края на септември 2012. Все пак извадката ми не е представителна, защото едно отразява само трасето по Йезерце до едноименния връх и видимите от него скатове, друго е само от една година. Един сърбин, който срещнах на Комовите дни по-късно сподели, че такива снегове като на Проклетие не бил газил другаде.

Сравнено с Пирин, Проклетие има всички негови условия за задържане на сняг, в пъти повече, както и името на планината казва. Няма такива криви и безразборно разхвърляни зъбери, като тези на Проклетие. Там може би за пръв път почуствах отвращение към карстовия терен, заради хаоса му и липсата на живинка в пейзажа.

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

dido написа:

Наблюдател, Демяница я изпиват счиорите зимата до март месец Wink

Проклетие действително е място, където има доста фирнови петна - както показват снимките ми от края на септември 2012. Все пак извадката ми не е представителна, защото едно отразява само трасето по Йезерце до едноименния връх и видимите от него скатове, друго е само от една година. Един сърбин, който срещнах на Комовите дни по-късно сподели, че такива снегове като на Проклетие не бил газил другаде.

Сравнено с Пирин, Проклетие има всички негови условия за задържане на сняг, в пъти повече, както и името на планината казва. Няма такива криви и безразборно разхвърляни зъбери, като тези на Проклетие. Там може би за пръв път почуствах отвращение към карстовия терен, заради хаоса му и липсата на живинка в пейзажа.

Дидо

сигурно е така, вие повече ходите по планините. Само да вметна две неща:
- вода нямаше в Дамяница още преди ски зона Юлен да съществува, през 1995 год - дзверил съм се, не вярвах, в дерето съм слизал - имаше вода колкото една чешма, март месец. Причината може и да е, че взимат водата и за водоснабдяване на Банско. Ски-зона Юлен ползува вода за езерото от което захранват оръдията от р.Бъндерица, имат няколко водохващания ,спускайки се досами реката започват още под х. Вихрен . От Демяница вода няма как да използуват, може и да е възможно но ще им е солена/скъпа/.
- температурата на високия мраморен Пирин е винаги доста по-ниска отколкото на Проклетия , забелязах в Mountain Weather Forecasts
Единствено количеството валежи може да е причината, точно над Дебели намет те са около 5000 мм годишно, 3-4 пъти повече от най-високият дял на Пирин. Сигурно и Албанските алпи са с много високи валежи, те са наблизо. Ако имаме такива валежи, снежниците в Пирин ще станат ледници само за няколко години - миналата година, при 2-метровият последен снеговалеж, лавините са били много големи и съответно ниският фирн в Бански суходол беше с огромни размери в краят на август - 800 Х 200 метра , сравнение с тази година.
Тук открих нещо за Проклетия - https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=2&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwixgJ2NhtbPAhWJPZoKHe3cCusQFggvMAE&url=http%3A%2F%2Fgeoproblems.eu%2Fwp-content%2Fuploads%2F2016%2F01%2F2013_12%2F7_gachev.pdf&usg=AFQjCNGPV3yr0utG5zP3MwAg1xTstQnEFQ

Е, всички ходим по планините.

Статията на нашенците е интересна. Моите наблюдения са практически по същия маршрут, 1 година по-късно. Заключението и потвърждава моето впечатление, а именно, че "... със сигурност може да се твърди, че именно в тази планина са налице най-добри условия за съществуването на малки съвременни снежно-фирнови тела не само на Балканския полуостров, но и в цяла Европа на юг и изток от Алпите ..."

Относно Пирин - не забравяй, че меридионалното и разположение между двете мащабни речни долини - Струменската и Местенската, дава условия за лесно проникване на топли Беломорски ветрове, съответно за по-слабо снегозадържане. От друга страна, Пирин е най-добре изложена и обикновено "обира" югозападните средиземноморски влажни циклони, носещи обилни снеговалежи. Пирин, заради специфичната си морфология, за разлика от Рила и Проклетие, не може да формира нейн си по-студен и влажен микроклимат. Сигурно има много други фактори, които изпускам - примерно албедото на мраморните vs. гранитните дялове и др. но предполагам целта ми е ясна: да отбележа, че снегозадържането зависи от една камара фактори, обикновено действащи с противоположна сила. Колко сняг остава в дадена година съответно зависи от това кой фактор с каква тежест се е проявил.

Относно Демяница и водата - има няколко каптажа над Илийови мостове и Тодорова орница, от там банскалии пият вода. Има също поне една деривация над същите мостове, канал, не знам за какво е. Също така - зимата обикновено е водния минумума на реката, понеже липсват течни валежи, а снеготопенето е несъществено.

П.П. Заплесвайки се в коментари за изнесените интересни научни данни, забравих да благодаря на Иван Динков за полезните бележки относно Проклетийската топонимия. На него дължим тези така интересни откъм емоция и подробни откъм географска и историческа информация пътеписи. Без тях Проклетие би останал поредната екзотична планина в близката околност Very Happy

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Последната промяна е направена от dido на Чет Окт 13, 2016 8:29 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

	nabludatel50 написа:
	Много ми се ходи пак на Винемал в Пиренеите. Там има много разнообразни ледници - ледопади падащи от плато, ледени улеи, акумулиращи .....

Ако търсиш уникални ледници, очевидно ще трябва да посетиш Колка в Кармадон. Доколкото ми обясниха той и само още като че ли два или три като него отговарят на понятието "пулсиращи ледници". Последното му "пулсиране" направи големи зулуми там...

https://www.youtube.com/watch?v=YxXkpFxlEJs
https://www.youtube.com/watch?v=YOW9YUdgmIU