Предел - в. Пирин - х. Яворов, лето '2008-мо, м. август
Отново дойде ред да поотупам една серия снимки отпреди година. Маршрутът е интересен, дано ви е полезно описанието.
На 1-ви срещу 2-ри август, петък вечер, бяхме на Предел. На ливадата зад кръчмите се беше събрал бая народ - загряваха предпремиерно за фестивала "Пирин пее". Уважихме начинанието с по бира и порция кюфтенца
Тръгнахме към планината вдясно от бараките, по стария път за село Брежани. Първите няколкостотин метра от пътя до хотел Предел е асфалтиран, оттам нататък е чакъл. По чакъла се върви около 2 км. Минава се покрай група постройки и се следи за табела вляво досами пътя, с надпис "в. Пирин". Оттам нагоре при около 1100 м н.в. започва пътеката за върха. Тя е нелегална, маркирана в синьо (не влиза в плана за управление на НП Пирин). Вероятно заради това качеството на маркировката не е особено добро. Самата пътека е чудесна иначе, няма проблем да се следва нагоре. Разбира се - трябва да се внимава по разклоненията да не се хване грешното.
Качихме се до около 1400 м надморска височина и спряхме за нощта до един каптаж. Сутринта станахме относително късно и поехме нагоре към циркуса. Приблизително от тази височина пътеката върви през гората и следва доста стръмно склона на планината. На около 1900 надморска се излиза от иглолистния гъсталак, навлиза се в тревни поляни и рядка беломурова гора от масивни, няколкостотингодишни дървета. Адски красиво място.
Там нейде, досами пътеката вляво, минава поточе. Това е последната вода нагоре. Трябва да се внимава за това място и да се попълнят водните запаси, понеже билото е абсолютно сухо чак до превала под Даутов връх. За съжаление тук нейде разбрахме, че сме объркали логистиката с водата и имахме само една бутилка от литър и половина. Голям сакатлък предвид тегавия баир насреща ...
Нагоре се навлиза в няколко каменни пасажа, обрамчени с клекови гнезда. Пътеката се следи лесно из клека, който все пак свършва в гигантския каменопад под в. Пирин. Северната стена на върха се извисява внушително насреща, на вид абсолютно непристъпна. Поехме през хаотично струпаните камъни наляво към тревно-клековия улей на север от върха. Улеят започва на около 2200 м н.в. и свършва на билния ръб на 2450 м. н.в. Маркировката я има, но трябва да се внимава да не се изпусне - клековете по склона са достатъчно гъсти и не става за ходене без посока. По билото поехме на юг. До в. Пирин останаха само 150 м леко изкачване.
Циркусът под в. Пирин, пътеката за върха минава през него
На в. Пирин, гледка към главното било
След обяд бяхме на върха. Този път беше накичен с големи флагове - все пак е шефа на главното пиринско било Уважих гледката с няколко снимки и продължихме надолу през клека и камъните. Пътеката към Плешкия връх е доста монотонна - много клек и тук-там каменливи пасажи. От Плешки към следващия по билото Безимен има плитка седловина, в началото трева, после каменен сипей. От Безимен до Даутов връх - слизане по камъни и после тънко минаване покрай клековата граница и циркусната пропаст вляво.
Билото към Плешки и Даутов връх, терена е клечасал и каменлив на места
Мраморните върхове над Каменишки връх в далечината
Циркусът Невързум
Тук е добре да спомена, че главното било в тоя участък е с направление северозапад-югоизток. От него излизат пет разклонения - ридове, всичките сочат на североизток (това от връх Пирин до Даутов връх включително). Тези разклонения заграждат четири циркуса, които са като близнаци един на друг. Северните им стени са отвеси, долу са пълни с едър камънак, на места клечасали. На изхода на циркусите клека преминава в рядка беломурова гора а после в нормалнния иглолистен гъсталак под 2000 м.
Та да се върна на разказа. Преминахме бавно тази част от билото - жегата беше сериозна, единствената бутилка с литър и половина вода беше свършила нейде малко след в. Пирин. Подсякохме Даутов връх и слязохме до езерото долу. Изворчето над езерото беше изсъхнало, та се наложи да пием от водата в гьола. Здраве да е ...
Даутов връх
Даутовото езеро
Няколко снимки от езерото
На сутринта се качихме отново до превала и бързо преджапахме тревното било до Каменишкия връх. След него навлязохме в къс клеков лабиринт и излязохме на обширните тревни поляни по североизточния склон на Невързум. Пътеката се намира трудно по поляните, маркирана е с доста рехави каменни пирамиди. За капак изровеното от глиганите допълнително заличава следите от преминаване.
След поляните пътеката излиза на билото и върви откъм Окаден, досами клековите плантации на Невързум. След няколко чупки и къси, остри изкачвания, стигнахме до началото на жандармите между циркусите на Невързум и Окаден. Там разбира се трябва да се внимава, че към Невързум са едни урви, ум да ти зайде. За късмет клековите туфи по камъните предлагаха удобни хватки и скоро напуснахме трудния участък.
Гледка от Каменишки връх към в. Пирин
Жандармите, гледка откъм Невързум
... и откъм Окаден
Излязохме на широкия и разлат тревен склон към връх Албутин. Оттам се откриха много добри гледки към Окаден и карстовото било. Отбихме се до едно обзорно ръбче над циркуса и поехме нагоре към Албутин.
Окаденският (Белоречки) циркус и ридът Окаден
В. Албутин
Подава се карстовото било
От Албутин на изток се разкрива цялото величие на карстовото било. Склонът, който се спуска от 2800-2900 метра височина до долината на Влахинска река при 1800 метра е брутален, невероятен. Изрязан е с инженерна точност в мраморния терен чак до отстоящия на 5 км в далечината връх Вихрен. Гледката беше замайваща, тръгнахме с нежелание надолу.
Карстовото било, както се вижда от Албутин
Циркусът Разложки суходол
Образуванието Стъпалата (Събите) и град Разлог долу в котловината
Регистриран на: 15 Юли 2009 Мнения: 29 Местожителство: Bansko, BG
Да попитам,някой знае ли нещо за лавина в този район през 57 година,при която загиват няколко горски работника?Имам предвид точното място.доколко знам трябва да има паметна плоча.
Това е много интересно. Аз за такава лавина не съм чувал. Какво ли са правили горски работници по този гол склон!? Като гледам снимката се сещам за една лавина, която пада от в. Байови дупки в коритото на Итипишка река - на снимката долу вляво дори се виждат 1-2 преспи. Тя стига границата на гората под Итипишките кошари.
Ей, тоя Дидо - па извади заяц от торбата.
Баце - ако сбереме твойте, на Петре и на Неврокопската група снимките на Пирина, то найш ква 3D панорама ше стане на планината...
Регистриран на: 11 Юли 2008 Мнения: 47 Местожителство: София
Kat написа:
От него ми хрумват редица хубави идеи
Какви са тия идеи бе Кат, що невземеш да споделиш?!?!
_________________ Sinanitsa
Чет Юли 30, 2009 11:29 am
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
Ами общо взето се замислих на изгрев и залез при кои езера какво ще има да се снима
_________________
Чет Юли 30, 2009 11:54 am
Visoko
Регистриран на: 14 Юли 2009 Мнения: 80
Питане
вр. Невързум какво означава? Аз сещам само за NeverZoom ?
Чет Юли 30, 2009 1:46 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6464
Невързум е име на река и циркус.
_________________ Бутам след осмата бира
Чет Юли 30, 2009 2:31 pm
ribar
Регистриран на: 15 Юли 2009 Мнения: 29 Местожителство: Bansko, BG
Това сьбитие ме интересува силно щото единия от загиналите е дядо ми по бащина линия.
Просто искам да намеря точното място.
Историята е следната:групата са добивали дьрвен материал в раиона на село Влахи,
януари за празниците решават да се приберат до Банско при семеиствата.
За по-напреко решили да не заобикалят.Явно тогава за хора като тях е било нормално да преминат Пирин посред зима.Спомням си че като дете намерих котките му на тавана и ги предадох за вторични суровини в училище незнаеики за какво служат.
Онея години е имало толкова много сняг че дедо са го намерили чак Юни месец последен.
Speedy вероятно е сьщата лавина дето споменаваш.
Етипицка река в Банско не се ли води Цьрната вода?
Итипишка река извира от тоя улей под Байови дупки, храни се реката от тая преспа лавинна и се влива във Влахинска река при местността Черната вода, ама вече доста ниско е това. Само че по нея (Итипишка река) се излиза на премката м/у Албутин и Разложки Суходол и после към Яворов и Бетоловото.
Да не би за Банско да са ходили през Влахински превал та нещо да е паднало от Странето, знам ли! На Черната вода има гора и посока пътеката за Влахински ез. и Влахински превала. Особено склона на Гредаро е бая залесен. Знам че там зимно време са ползвали снега за сваляне на трупите (гредите). От там и името Гредаро според някои.
Иначе спор няма, че тогава снега е бил повече. Както тая зима примерно както наваля стабилно. Интересно, ще я нищим тая история, мдам!
Последната промяна е направена от Speedy на Вто Фев 12, 2013 9:46 am; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Юли 30, 2009 4:53 pm
ribar
Регистриран на: 15 Юли 2009 Мнения: 29 Местожителство: Bansko, BG
Явно точно това е мястото,щото баща ми каза че пьтеката е минавала от цьрната вода кьм премката на разложки суходол.Аз сьм минавал само по билото посока кончето.
Значи ако сам прав там кьдето спира тая лавина трябва да има някьде и паметна плоча.
Некои ако я открие случаино да се обади моля!
Е, ясна е работата значи за коя лавина иде реч. Щом баща ти е казал за премката на Разложки суходол. Долу е бая обрасло и трябва да се озъртаме някой път къде ще да е тая паметна плоча. Аз лично не съм я виждал като съм минавал.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
От него ми хрумват редица хубави идеи 
