Инциденти и нещастни случаи в българските планини

Z.. Мерси за препоръката, обещавам да му отдам нужното внимание и да не правя още пет шест неща едновременно (жените сме multi tasking нали знаете Wink

Кил Бил ми е един от най- любимите филми, ако не е и най-любимият ми. Макар че след излизането на Into the mind се чудя вече /. Аз също съм кръстена и силно се уповават ка Бог като съм в планината особено зимните ми соло преходи :@ Мисля че едно от нещата, които много ми помагат също е това че винаги съм със съзнанието че планината е по-великата от двете ни! Винаги!

Може би свързана тема с тази за подговотката е темата, как са устроени и функционирани мъжкият и женският ум.
По този повод прилагам линк към най-доброто обяснение, което някога съм чувал.
Изгледай го до края, аз съм се смял със сълзи. Very Happy

http://www.youtube.com/watch?v=kErvOo44a_M

[size=9]*Наи-касаещата темата част е от 16-та минута, но цялото си струва.[/size]

	Emil написа:
	Според мен важна част от психологическата подготовка/нагласа на всеки един е да се научи, да знае, да усети, кога трябва да се откаже, по-точно в кой момент да го направи, от даден план или хрумване.

Абе да ти кажа, в момента, в който подкарам колата в петък вечерта и попътно изгледам две-три камикадзета как изпреварват в тъмницата с 120 в насрещното на завоя, ми става ясно, че прекалено рискова е работата. Интуицията ми казва, че не ми е работата тука, но какво да се прави, стискам зъби и продължавам.
Та психологичаска подготовка, усещане, дъра бъра. Как точно изглежда процесът на психологическото подготвяне според теб? Smile

Е как изглежда, караш в насрещното явно Laughing

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

Благодаря за линка,не си спомням кога съм се смяла толкова много Very Happy

Жесток водещ, каза си ги нещата както са си.

Не съм чувал някой да се подготвя психически за ходене в планината. Аз лично като стане напечено гледам да внимавам, защото едни крака имам, и ще е малко криво да ги потроша някъде си по чукарите, трябват ми за други работи Very Happy

Няколко пъти съм стигал моменти, в които не мога да продължа. Усеща се. Просто всичко крещи - СПРИ! ДО ТУК СИ! И съм спирал, връщал съм се, за да мога някой път пак да отида.

Прочие, прочети малко за хората които се готвят за Еверест и ще видиш че има и такова животно психическа подготовка. Мен от друга гледна точка ме интересува- кога казваме " край,дотук съм". Аз лично имам тази склонност да бъда много смела въпреки че имам респект огромен къ
ъм планината и ми се случи веднъж на едно " нищо и никакво" слизане под Драгалевския лифт лятото вечерта да се потроша леко и да си порева в гората. (сама, без челник, по стръмното)

Еее чакай малко, аз ти говоря за нашите планини и за трекинг, не алпинизъм, още по-малко за Еверест. Там е друго Smile

Кога казвам Край? Най-общо когато не се усещам стабилно стъпил на земята. Веднъж минах по един сипей, който можеше спокойно да ме повлече надолу, и от тогава внимавам - при подвижни камъни си казвам Край. При всякакви случаи на катерене по камъни - винаги много внимателно и бавно, заобикалял съм места, на които други са минавали спокойно - просто не се чувствам сигурен и не рискувам излишно. Страхът е много полезно качество, целта му в повечето случаи е да те запази жив Smile

http://novjivot.info/12/02/85983

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Спас Малинов, бивш планински спасител, във форума - Spas, участва в акцията на този трагичен случай в Стара планина.
Тогава това коства здравето му.

Спасе, желая ти сила в борбата с болестта! Не си забравен с добрите ти дела!

Поклон пред саможертвата на хората от ПСС, които спасяват живот, един от които е и Спас!

http://www.spasmalinov.hit.bg/

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Спас не съм го чувал във форума доста отдавна - голям човек е!

Има ли малко повече подробности за този инцидент?
Доколкото се разбира от текста, хората са тръгнали по маршрута х. Незабравка-в. Амабрица-х.Амбарица.
Къде е тръгнало да се обърква работата - на билото, около в. Амбарица, след това ?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

dido написа:

Спас не съм го чувал във форума доста отдавна - голям човек е!

Има ли малко повече подробности за този инцидент?
Доколкото се разбира от текста, хората са тръгнали по маршрута х. Незабравка-в. Амабрица-х.Амбарица.
Къде е тръгнало да се обърква работата - на билото, около в. Амбарица, след това ?

Ето ми и мен, всеки ден влизам тук, но рядко пиша защото нямам новини, вече си седя само в къщи. За този трагичен случай на вр. Амбарица мога да разказвам много, тогава бях ръководител на акцията на ПСС. От София излетяхме една група спасители с хеликоптер и от Пловдив имаще друга пак с хеликоптер. От Троян имаше друга група които се качиха през хижа Амбарица. Кацнахме на хижа Добрила и с единия хеликоптер облетяхме около връх Амбарица, времето беше слънчево, но духаше силен северен вятър и беше студено. Около върха видяхме няколко трупа завяти от снега и в долината в ляво от ръба към хижата видяхме движещи се хора. С единия хеликоптер аз, Краси Стоянов и Кирил Колищърков кацнахме на ръба и тръгнахме към двамата души в долината. Едно момче се движеше към нас и когато се срещнахме се оказа , че се е занимавал с Йога и цяла нощ се е движел, а жената с него не е можела вече да се движи от умора и той не е могъл да направи нищо за нея. Облякохме го с моята пухенка за да си стопли, а Краси продължи по долината към жената. Останалите спасители събираха труповете около върха и с хеликоптерите ги извозваха до Пловдив. Така изминаха повече от два часа докато пристигна хеликоптер и за нас. Излетяхме от ръба като спуснахме въже за което трябваше да се закачи Краси и трупа на жената, духаше силен вятър и това беше много опасно за летците, но Краси успя да закачи опакования труп и така успяхме да се доберем до горния край на пистата над хижа Амбарица. там кацнахме и прибрахме всичко вътре, след това излетяхме и от ръба взехме Краси и отново кацнахме на хижа Добрила. Там беше другият хеликоптер и едните си заминахме за София, а другите за Пловдив. това е накратко за тази акция. Грешката на участниците е ,че не са послушали водача да останат на едно място и да се окопаят в снега, които са направили това са останали живи, само малка част от тези които са тръгнали да търсят хижа Амбалица достигат до нея и те информират за нещастието, но другите загиват от силният вятър, студ и лоша екипировка. Основната грешка според мен е, че е трябвало още след като се вижда, че времето се разваля рязко, а те са по близо до Добрила е трябвало да се върнат там, а не да продължават към Амбарица, въпреки уговорена среща там. И накрая да добавя, че загиналите в този случай са 12 души, може да са само 9 от Кърджали, а другите от друго място, но труповете бяха 12.

	Spas написа:
	Основната грешка според мен е, че е трябвало още след като се вижда, че времето се разваля рязко, а те са по близо до Добрила е трябвало да се върнат там, а не да продължават към Амбарица, въпреки уговорена среща там.

Точно по този повод преди време, един познат казваше, че предпочита да брои едно ходене за неуспешно, отколкото после него да го броят...
Аз съм възприел този принцип.

_________________
Две неща движат този свят - инатът и шубето.

Преди осем години съм казал почти същото в друг форум ето адреса -
http://pss.bg/forum/index.php/topic,1359.0/nowap.html

По тази тема винаги съм казвал,че е много важно да знаеш кога да се откажеш и да не насилваш късмета си.Проблема е,че за всеки това решение къде е границата която не трябва да преминаваш е строго индивадуално.Аз обичам рисковите ситуации и обикновено се движа на ръба на разумното,но по-скоро стъпка от към него.Обичам да предприемам определени(примерени според мен)рискове и това ми носи много трудности,но и истинска тръпка от зимната планина.Ако трябва да ходя само в тихо,топло и слънчево време мисля,че ще загубя голяма част от желанието си за зимни преходи.Друго си е когато напрегнеш на макс физически и психически своите възможности и след много часове ходене и виелици достигнеш до топла хижа и студена ракия,отдадеш се на сладка приказка с преятели за преходите които сте направили,тогава се чувствам удовлетворен от зимната планина.