Редки, любопитни, впечатлителни, родни дървета и храсти

Цитат:

Миризливата върба (Eleagnus angustifolia) се отглежда като солитерно и групови насаждение. Той е дърво или висок храст с височина до 8-10 м с остри бодли по клоните. Листата са ланцентно-елипсовидни със сребристо-белезникава окраска. Цветовете са силно ароматни, отвън сребристи, отвътре оранжево-жълти. Те се появяват по 1-3 в пазвите на листата. Цъфти през юни–юли. Плодът е продълговата костилка със сребристобяла окраска. Семената се засяват през есента или се стратифицират. Расте по варовитите скали край Варна. Той е силно сухоустойчив, светлолюбив, димоустойчив и невзискателен към почвата вид. Понася добре подстригването и затова се използва за изграждане на красиви живи плетове.

Фиксира азота в почвата, но за храна - не знам и не съм опитвал.

Oт няколкото жасмина, които се използват у нас: лечебен, ран, изправен, само храстовидният е естествено разпространен по сухите, каменисти, но и по-топли места на Южна България. Издържа до -20 градуса

Подобен на жасмина е нара. И той издържа до -20 градуса, невзискателен и красив.

Илчо, знам два вида жасмин. Единият е жълтият, който си показал. Имам храстче на двора, но съм го взел с коренче от парка. А в природата не съм го срещал. Има и бял, твърде популярен, който става много висок, ако не се реже. Мирише твърде силно. Съседите имат някакъв култивиран сорт, който е кичест - с гъсти цветове, но изобщо не мирише. Е, така е, две благини заедно не вървят! За нара обаче малко ме съмнява, че издържа до -20 градуса. Ако беше така, щеше да го има и по софийските дворове. Или ако издържа, не стига до цъфтеж, а па до плод - хич. От няколко години съм засадил един нар. През миналата зима измръзна. Макар че на пролетта изкара нови филизи, не го виждам да стане дърво с тия красиви цветове, каквито са по Мелнишко и в Пловдив. Учудващо е, че в София в някои дворове чудесно виреят смокини и дори дават плод. И те уж южни, ама са се прихванали.

В семейство Хортензиеви има род Филадерфус - с множество декоративни видове и форми, масово използвани в градинарството. Синоними на филаделфуса са Булчин венец, Жасмин. Видовете произхождат от Южна Европа и Северна Америка. Ето снимки:

А ето други видове жасмин:род жасмин, семейство Маслинови

Лечебен

Ран жасмин

J. beesianum - Сочи

Viburnum lantana -Черна калина. Среща се в смесените гори, на сухи, каменливи и припечни склонове. Сухоустойчив и невзискателен към почвите вид. Ядливи плодове със захари и витамини.

Имам я тази калина в градината и съм я пренебрегнал. Август ще я опитам и живот и здраве ще споделя преки впечатления. Проблем е, че плодчетата не зреят едновременно.

Мекиш - той ме превзема

Това е нашият скромен отпор на Японския палмолистен клен

Цитат:

Дървовидната хвойна (Juniperus excelsa) е вид дърво или нисък храст от семейство Кипарисови (Cupressaceae). То е защитен вид - включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие.

Цъфти в периода март-април. На височина достига до 15 m. Листата са люсповидни, разположени срещуположно. Галбулите ("плодовете") са сферични с диаметър от 7 до 12 mm, и са покрити със сивосинкав налеп.

Дървовидната хвойна е разпространена по сухи и скалисти склонове. В България расте в Западни Родопи (над град Кричим - резерват "Изгорялото гюне", Средни Родопи и Струмската долина резерват „Тисата“.

Дървовидната смрика расте бавно и достига 600 години.
В България се срещат още миризлива смрика, червена , синя /обикновена / смрика /хвойна/

Драката (Paliurus) е род Двусемеделни растения от семейство Зърникови, представен в България от единствен вид Paliurus spina-christi или обикновена драка. Други негови наименования са джигра, чалùя, черен трън. Уж нещо дето го знаем, пък надали.

	Цитат:
	Растението е лечебно, медоносно, багрилно, дъбилно и декоративно.

Ха, сега - колко много живот в една драка. Добре все пак, че тя е в ниската планина.

Изненадва ме този храст, уж всички го знаят, а името е Христово _Paliurus spina - christi

Цитат:

Смята се, че Драката е растението, от което е изплетен венецът от тръни, положен върху главата на нашия Господ Иисус Христос, преди разпъването му на кръста [Евангелие на св. евангелист Матей - 27:29]. Оттам идват латинското и английското имена на вида - "Христов трън".

Воден габър - рядък вид до 1000 м н. в.

Илчо, много интересни видове показваш. Нито драката познавам, нито водния габър.
А има ли в Бългатрия черьомуха и има ли си тя българско име. Като и гледам плодчетата - съвсем непознати са.

Сори, че отговарям вместо Илко. Черьомуха има, поне на нашите гробища. Посадихме на гроба на бабата на жена ми /тя беше от С.Петербург/ . Вирее си от 1999 нормално и е бая дърво. Като цъфне може да я снимам...

	Ружа 62г. написа:
	Нито драката познавам...

Че с драки е пълно около нас! Когато бях дете, това бе най-употребяваната дума от дядо ми: "Ама че си драка!" - караше ми се той. Very Happy

Предлагам на всички да гласуват за силистренския дъб, предложен за Европейско дърво на годината:
Петиция
Следвайте правилата на подписката!

Черьомуха в България има, скъпа Ружа 62. Даже вече я отбелязах и представих при дивите череши. Тава е Раdus racemosa, Prunus padus, Padus avium - Обикновена гроздовидна череша, гроздовидна песъкиня. Тя е по-капризна и взискателна от махалебката. Среща се до 1000 м н. в. Цъфти май-юни, след разлистването. Може би в Русия има по-декоративни и впечатляващи форми.

Май дрянът иска нещо да разкаже