През 1993 съм преминавал Джамджиев ръб и някои турове по Стената на Вихрен /качвал/. Ако, Стената все още по ми е кеф да я гледам отдолу, то Ръба изгарях от желание да повторя...
Наканих се в началото на пролетта чак, да си изпълня тази прищявка. Благодаря на Иван Динков за съдействието, търпението и мъдрото водачество.
За преди не помня, но сега съществуваха две задължителни условия и едно желателно.
1.Да се качим по Джамбо /до връх Вихрен, аз - като втори, но с корем на въжето, където го ползваме/.
2.Да слезем по Котешкия чал през вр. Дунино куче /по същия начин/.
3. Да не фигурираме с Иван в категорията - „Злополуки в планината.
18 март.
Пристигнахме късно вечерта в Банско, затова изтърчахме на свински тръс от Шилигарника до х. Вихрен. На моменти бодро подтичвах.
19 март.
В началото /рано сутринта/ тръгнахме добре.
По ръба стартирах чевръсто. Малко преди излизане на върха, леко започнах да се задъхвам и почивките /кратки/ станаха по-чести. Някъде отгоре, Ванката с жестове и вербално ме приканваше да не се заседявам много. Не отговарях пространно, т.к. се борех с хипоксията /най-често мълчаливо/...
Около 13 ч. бяхме на Върха. На премката между Вихрен и Кутело нямаше много сняг /Иван преди това ме плашеше с него, като стимул да побързам/. Иначе щяло да замръкнем...Двата Кутело, Бански Суходол и Безимемния преминахме безпроблемно.
Накрая само падна малко мъгла. Заслона достигнахме в пет без нещо. Въпреки облаците, грееше хубаво слънце и до залеза имаше да се чака.. Вътре бе доста уютно. Всичко ново. Направих няколко снимки, пих два чая след скромното хапване и в резултат / сигурно и от вълнение/, почти не можах да спя. Според мен изобщо, цяла нощ се въртях. Ванката каза после, че много съм хъркал . Истината, ще да е накъде по средата.
20 март започна добре.
По Котешкия има няколко интересни цепки. Веднъж или дваж Иван извади въжето. Бързо топящия се сняг стряскаше с неочаквани изненади. Малко преди Дуниното куче пропаднах в дупка и лявата котка /да ги затъпя ли?/ проби със зъбите си акуратни дупки /за които се налага шиене/ в гетата, панталона, и кожата на левия ми прасец. Последната не кървеше обилно /свалих си гащите когато се удаде възможност и проверих/ затова залепих пластир и я забравих. Под Кучето /вече без котки/ се свлякох по някакъв улей заедно със солидна порция сняг и това беше последната интересна случка.
Към 13.40 бяхме в Банско. Малко преди това установих, че при свличането в снега, пикела ми се откъснал отзад от раницата барабар с лентите /надолу бързахме и нямах време да се оглеждам/. Какво пък, някой може да го намери...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети