Регистриран на: 28 Юли 2008 Мнения: 3360 Местожителство: София
Новогодишно черкуване
Е, дойде време да си кажем: честита Нова година! И да си пожелаем червена ябълка в градина!
По стара семейна традиция последния ден на годината прекарвам сред природата. Може да е лека разходка някъде в ниското на планините край София, но да е далеч от готварската печка и прахосмукачката. Тоя път се запътих с мой приятел и жена му към манастира "Св. преподобни богоотци Йоаким и Анна" край с. Бистрица. Те според преданието са родителите на св. Богородица. Не знаех за този манастир и случайно го открих, когато гласех маршрута. А той предвиждаше от Бистрица до Кокаляне по екопътека. Само че решихме "пътьом" да видим и манастира, та затова и не стигнахме до Кокаляне.
Самият манастир има дълга и вълнуваща история още от римско време. В основите му имало гробница и "катакомби" (колко ли са големи?). Върху тях още през 9 век е построен манастир, който се разраснал по времето на Иван Александър, после бил разрушен от турците, но бистричани оставили като знак стария каменен кръст зад олтара. Църквата и постройките били възстановявани около и след Втората световна война. В един сайт прочетох, вече като се върнах, че освен черквата имало и параклис, в който бил пренесен иконостасът от семйния параклис в двореца на Борис Трети. Явно ще се ходи втори път, за да питам.
Манастирът е на около километър и нещо източно от Бистрица, под шосето за Железница. Право към него води улица "Ивайло". Досами манастира има буен извор и скала, изваяна с образите на Анна и Мария, като са използвани естествените гънки на релефа:
Ето я и самата черква с камбаната, окачена на вековен дъб. Вижда се и желязното клепало:
Дъбовете са цяла горичка, много високи и внушителни. Пред един от тях е побит изящен каменен кръст:
Зад апсидата е вторият резбован каменен кръст, означавал през вековете мястото на църквата:
Вътре в черквата прави впечатление скромното, но оригинално решение на проблема с осветлението. В купола е изрязан и издигнат шестоъгълен дъсчен тамбур, както го наричат архитектите:
След манастира... Щурмуване на водни препятствия. Вместо да се връщаме в селото и оттам да поемем към екопътеката, решихме, след като питахме, да поемем директно към началото на пътеката. Само че по пътя ни се изпречиха няколко рекички, бая пълноводни. Първите две-три успяхме да прескочим, но следващата ни създаде проблем. Тръгнахме нагоре-надолу по течението, но никъде нямаше брод. Ако бяхме само ние двамата, сигурно щяхме да се събуем и да преджапаме, но жената на моя приятел категорично отказа такива изпълнения. Наложи се отново да се върнем при манастира и оттам към селото. За Кокаляне вече стана късно. Следващия път. Я, цяла година е!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети