От Безбог до Голямото Кременско езеро и Сиврията

Здравейте всички Very Happy

Миналата седмица се заформихме 10 души с 2 коли и с идея да ходим към Кременските езера и каквото може да качим, предвид очертаващото се лошо време. Тръгването беше за петък вечерта 31 август. Двете коли нямаше да тръгват от едно и също място, тъй че нямаше как да знаем, към 6 вечерта, къде се намират другите. Някъде по пътя звънна телефона и получихме информация, че останалите имат проблем с колата, и тръгването им може да се поотложи за неопределено време. Ние - Дидо, Цеци, Камен, Бистра и аз, можехме само да им съчувстваме и да се надяваме проблема по-бързо да се оправи. Минахме през Витоша, покрай Рила, Дупница, Предела, Банско, Добринище. На фарове се качихме на х- Гоце Делчев и си потърсихме място за пренощуване. След като намерихме подходящо и опънахме палатките, потърсихме и дърва за огън, опънахме шалтетата около него и захванахме да препичаме мръвчици и хлебчета Laughing

Момент от нашия пръв лагерен огън :

Вечерта беше топла, спахме нормално. Към 7 на другия ден се излюпихме, обадихме се на нашите хора в София, смятахме, че може би са тръгнали, обаче се оказа, че не са. Бяха се отказали, заради прогнозите за лошо време, въпреки, че бяха оправили проблема с колата..
Ние, обаче, си продължихме по план. Малко хапване сутринта, кафета на хижата, приказки. Лифта го хванахме след 8 ч. Времето в ниското беше доста мъгливо :

От Безбог хванахме пътеката източно от езерото, през клека, и доста време вървяхме по равно. Това беше добре дошло за Камен, който имаше проблем с крака, още от преди 2 месеца. Скоро се откри гледка и спряхме да позяпаме Very Happy

И нагоре времето се оказа доста мътно, небето сиво, без почти никакви сини петна:

От кошарата надолу спускането беше малко по - стръмно, та вървяхме по - бавно, по обясними причини. Минахме р-Ретиже, и на другия бряг си харесахме място за лагеруване. Хвърлихме раниците, хапнахме, някои пиха малко бира Laughing

После преди да се е скапало съвсем времето, тръгнахме нагоре, Камен остана да поспи Very Happy

Нагоре се оказа, че няма маркировки, пътечки има много, но повечето забиват из клековете, и както се оказа в последствие, можеш лесно да се заблудиш Confused

Вървяхме покрай Кременския поток, изкачихме един - два стръмни участъка, и се озовахме пред езерото:

Около езерото във високото - мъгли, нямаше вятър, сякаш и времето беше спряло. Зяпахме и се наслаждавахме на бистротата на водата. Нямаше да има време да отидем на Джано, от ясно по ясно беше. МОже би, обаче, щеше да има време за Сиврията. Закрачихме нагоре. На моменти от облаците леко се ръсеше дъжд, но не ни отказа от баира:

Тъкмо стигнахме на върха, при пирамидките, и изгря слънце:

И гледка на юг, където от средата на кадъра, към далечината продължава рида Джангалица, а след него върха е Джано:

Горе не стояхме много, времето ни притискаше, слънцето очаквахме да се скрие всеки миг. По пътя надолу, имаше великолепни гледки към Голямото Кременско езеро.
Като слязохме от баира, се натъкнахме на находище от боровинки. Бистра ги опитваше за пръв път и й се видяха доста вкусни, както и на нас, разбира се. Цеци не искаше да се помотава в хапване на тези вкусотии, и реши да се връща при Камен. Ние след него доста се помотахме - боровинки, малини, езера... По едно време чухме далечен тътен, спогледахме се и забързахме надолу. Тъкмо пристигнахме в лагера и заваля дъжд. Опънахме палатките, мушнахме се в тях, в очакване дъжда да спре. Тъй минаха 2-3 часа,а когато валежа спря, беше доста студено. Камен, обаче, доста бързо стъкна един огън, при който освен нас, присъстваха на импровизиран простор дрехите ни...
После цяла нощ тряскаха гръмотевици, та чак земята се тресеше. Спахме на пресекулки, всеки зает със сънища и с мислите си..
На другият ден беше мъгливо:

След кафето и закуската набързо, Дидо и аз запрашихме нагоре към езерата. Камен и Цеци се отказаха, поради проблеми с краката, на Бистра не й се ходеше. Уговорихме се, ако закъснеем, те да тръгват...
Мъглата нагоре беше доста гъста:

Добре, че Дидо се ориентираше добре, защото имаше моменти, в които не можех да разбера къде се намираме.. Мъглата от време на време се вдигаше..:

... Като тръгнахме надолу, мъглата беше по - рядка, но все пак я имаше. Стигнахме импровизирания ни лагер, където нашите неща ни чакаха, но приятелите ни ги нямаше. Бяха тръгнали. Побързахме и ние да хванем пътя. Вървяхме бързо:

Стигнахме х. Безбог някъде малко преди 3.30 ч. Над езерото се стелеше мъгла, прекрасна гледка. Седнахме на по бира и да го погледаме:

Малко преди 4 ч се сетих, че май лифта е тъкмо до 4. Дадохме си малко зор с бирите и забързахме към него. Мъгла имаше и надолу, седалките призрачно се появяваха и скриваха:

Тъкмо слязохме от лифта, и го спряха - ние бяхме последните клиенти. Запътихме се към хижата, там ни чакаха останалите. Хапнахме, побъбрихме, доспа ни се, затова решихме да пием кафе и кола, ама в ДОбринище... В София бяхме по тъмно...

Това е, до скоро дъра-бъра

Последната промяна е направена от Kat на Пон Сеп 10, 2007 11:03 am; мнението е било променяно общо 1 път

Страхотна разходка. Добре че поне не ви е хванал сняг.

е, как

хвана ни, ама това е за друга тема.
Снежни снимки можеш да видиш в темата на Дидо "първи сняг" в общата дискусия Very Happy

Браво Кате, както винаги добра разходка, яки снимки Very Happy

. Това с гърмежите нощно време, които сте чували в палатката не е никак приятно, но важното е, че всичко е минало безаварийно. Wink

Много се радвам, че и Камен е отново в строя, бая изстрада човека Sad

Поздрави и с пожелания всяка седмица да ходите из Пирина и да ни радвате с хубави снимчици Laughing

Жоро

Мда гърмежите определено бяха в повече вечерта - изгони агитката от огнището Sad

Иначе лощото време носеше някакъв чар - немалко пъти имахме късмета да се насладим на мъгливи мистични гледки Very Happy

Ето няколко кадъра от мене:

Цецо пред Папазгьол, Джангала и Малкия Полежан

Цецо и Катя пред Папазгьол

Цецо на връх Сиврия

Едно от долните Кременски езера в мъглата...

Някога, там където сте спали (при Кременския поток) имаше хижа, но вече няма помен от нея. Аз мисля, че е за добре понеже така Кременския циркус остана недокоснат за разлика от Попово ез, където кочината е голяма. Добре че парковата охрана периодично изнася боклука та не се забелязва.

Виждал съм зидовете, стоят още встрани от полегатата пътека към езерата.

да, много добре, че я няма, и дано и за напред да няма..