Краят на пролетта за мен свършва с последните дни на месец май. Каквото реализирам дотогава в картите с памет и запечатам в спомените, влиза в графата пролетни фотографии. Оттам насетне листата изсъхват, прегарят пейзажа и ако не се е паднал жокер от природата да завали и ъпгрейдне водопадите, няма почти шансове за снимки. За водопадите от заглавието само знаех и бях чувал, но поради разположението им и липса на други обекти, с които да ги комбинирам, оставаха на заден план. Най-интересно за мен е, че се намират в Дунавската равнина, в обхвата на Предбалкана, в близост до северните склонове на Преславска планина. Ориентир за тях са градовете Антоново и Търговище, но липсата на информация и запустяващите селца край тях, не ги популяризират особено. В интерес на истината, трябваше да се озова в Русе, но не пропилях облачното утро и от Търново свърнах по пътя за Варна, откъдето да потърся екопътеките водещи там.
След почти безсънна нощ, като зомбиран поех по тъмните и пусти пътища. Вятър по Подбалканската линия люлееше колата ми като лодка в океана. Облаците се вихриха страховито над мен. Чувствах се толкова скапан и недоспал, че спрях на една отбивка да се освежа. Обожавам да пътувам рано, през нощта. Липсват изнервените шофьори, задръствания и задух. И така, с първите светлини, по зазоряване бях на отбивката край екопътеката.
Водопад Пиринешки Джендем. Намира се само на няколкостотин метра от пътя, но са напълно достатъчни за сигурно събуждане. 36 метровият воден водопад се достига трудно. Над него се излиза лесно по пътеката, но в самото му подножие води едва личима, обрасла и покрита с капани от хлъзгави камъни пътечка. Освен камъните, нападали дървета са превзели наоколо в дерето пейзажа. И разтълкувах набързо името Пиринешки Джендем. Напълно основателно е кръстен така. Малкото вода приятно облизваше варовиковата, стъпаловидна структура.
Пролетната зеленина винаги радва сетивата, носеше се лек полъх, облачността на утрото пазеше кадрите. На точното място, в точното време...
Това най-вероятно е най-високият водопад в тази част на България, а е интересно насред преливащи в далечината хълмове и поля, да попадне човек в стръмно и непроходимо дере. Гледах да придам живот на кадрите с човешката фигура и мащаба, емоцията, и т.н. Страхотен водопад в изключително диво дере. До облечените в мъх камъни имаше много наскоро нападали такива, което е сигурен знак човек да се ослушва и оглежда да е по-далеч от ронливите отвеси.
Пиринешки Джендем по хоризонтала, рядко съм доволен от вертикални кадри, но тук нещата се получиха!
Съвсем близо, до село Иванча също е направена страхотна екопътека, която води до един по-малко известен водопад - Златния водопад. За него чух съвсем наскоро, въпреки че той си е там отдавна. По въпросната екопътека е пълно с беседки, огнища, учудваща чистота придружена с множество табели, поляни обособени като игрища, перило и къщички.
Златния водопад.
Името на местността и водопада, скалите в определени условия блестят като злато.
Тук, въпреки че районът се слави със сух климат, зеленината все още беше като непокътната.
Очакваше ме динамичен ден, заредих се за него и поех по хълмовете в завоите на Дунавската равнина към реалността. До скоро!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Страхотен водопад в изключително диво дере. До облечените в мъх камъни имаше много наскоро нападали такива, което е сигурен знак човек да се ослушва и оглежда да е по-далеч от ронливите отвеси.
