Есен в градините на Дявола. На изток от Рая.

Водопад Райско пръскало и водопад Сухото пръскало.

Подобни маршрути сме правили и друг път, сега обаче замисляхме да излезем малко от очертанията на пътеките на връщане от хижа Рай, където нощувахме на палатка в подножието на водопад Райско пръскало.

Оставихме колата в местност Паниците и поехме по пътеката. Набрахме гъби, оставаше да замъкнем и тежките, пълни с бира и екипировка раници до хижа Рай. Smile

Между другото такива червено-отровни красавици имаше разхвърляни навсякъде около пътеките, както и манатарки, сърнели, пачи крак. Грозде за ракия няма да има тази година поради дъждовното лято, гъбите обаче са в изобилие. Smile

Делчо още в началото на прехода започна с опасните занимания, в общи линии така и завършихме.

Местност Паниците ни посрещна с лек полъх и есенните цветове на треви и храсти. До седмица тук ще е същинска есен. Както предполагах, тази година есента подранява. В далечината сред пасищата, ясно се откроява ръбът на така нареченото трасе "южен кабел", или както още е известно с името Заногата.

Въпреки препълнените с екипировка и провизии раници, стигнахме бързо до панорамната площадка преди да се хване за пътеката в гората.

И до хижа Рай в ранният следобед. Пръскалото течеше добре след дъждовете.

Гората с изглед към резерват Джендема от мястото, където традиционно разпъваме палатки всяко лято.

Ако знаех каква драма ще е нощувката със страничният наклон на пода спрямо склона..... Smile

В късният следобед небето се преобрази и лъчовете залязваща светлина огряваха манияшко долината, скалите и водопад Райско пръскало.

На хижа Рай щеше да пада забава. ПСС бяха събрали групи от цяла България.

Есенните цветове на пожълтелите треви, уюта създаван от пушещото коминче, Райските скали и водопада.

Рай се заформяше и за нас. Изпекохме промишлено количество манатарки, сърнели и наденици в спускащият се хлад на октомврийската нощ. Нямаше полъх дори, престоят беше гарниран с топлина и уют.

След пет часа приказки и истории покрай огъня легнахме в топлите спални чували.

Гледката на сутринта. Делчо спа в хижата, оплака се че му било трудно и не се наспал като хората! Smile

Слънцето се търкули от Джендема и озари Райските скали. Закусихме и поехме надолу към местност Паниците и историята следваше да завърши с "хепи енд", ако не бяхме си наумили да изоставим пътеката и да навлезем по река Голяма Бъзовица в ждрелото на изток в планината.

И така! Ето ни пред първото по-сериозно предизвикателство по нея. То и следващите безброй трудни моменти, щяха да ни отведат в подножието на 90 метровият водопад Сухото пръскало.

Газене по ред на номерата.

Навсякъде около нас имаше нападали огромни и изгнили дървета, покрити със зелен мъх и гъби.

Малко по-късно бреговете на реката започнаха да се стесняват и единственият начин за предвижване беше с изкатерване на склоновете и импровизирано движение по тях.

Мислехме си, че движението ще е трудно, но се оказа че на места ще е направо късащо нерви и екипировка. Река Голяма Бъзовица на моменти се губеше от поглед, оставайки в ниското.

Есента в Джендема лази с пълни сили.

Делчо по склона. Крепящи се за тревните туфи пробивахме бавно и изморително. Приказни вирове се показваха след всяко следващо изпитание, на което ни подложи резерват Джендема в този слънчев октомврийски ден.

Ждрелото на река голяма Бъзовица и скалистият склон.

На моменти терена ни изправяше косите.

За да се добие представа, наклона на склона личи най-добре по следващият кадър. Това бяха част от лесните участъци, на места тревите свършваха със скални улеи слизащи дълбоко в недрата на каньона. Хич не беше лесно! Smile

Резерват Джендема.

Кърлежи по кожата на Дявола. И Рай и Ад се сливаха контрастно в това диво и нереално красиво късче от планината.

На изток от Рая, Райските скали и водопад Райско пръскало се случваше това.

Ждрелото остана в ниското, но по скалите тревните склонове започнаха да преобладават и с подсичането им след известно време отново се озовахме по поречието на реката.

Там бяхме оградени от стотици метри скали и движението беше възможно единствено по реката.

Клисурата постепенно започна да се разширява и метър след метър да разкрива нови и нови красоти.

Чешмите в кухнята на Дявола.

Тук бяхме само гости. Едно влошаване на времето или контузия по трудния терен биха превърнали красивият пейзаж в Ад.

Поглед към изминатото... На моменти слънце и преумората под влияние на двадесет килограмовите раници взимаха превес, бяхме пред колабиране.

Показа се и черешката на тортата, водопад Сухото пръскало - 90м. водопад според статистиката. Внушителен на фон на пъплещите ни фигурки.

Водопад Сухото пръскало и преливащите улеи на изток от връх Ботев. Този улей вляво на снимката още ми държи "влажно", след като преди години с Ники слязохме от връх Ботев до подножието на водопада именно по него.

Въпросният улей и пълноводната река Бъзовица.

Красоти без край, а ний вървим, вървим, вървим.....

Скалите на изток от връх Ботев.

Катя и водопад Сухото пръскало. След пет часа драпане от мостчето на реката по пътеката Паниците-хижа Рай, бяхме стигнали дотук!

Варианти за излизане в посока Параджишки Чал и заслоните до билото има много, стига да се нацели правилният улей и по него да няма фирнован сняг, или ако има човек да е оборудван най малко с котки и пикел!

Почти издрапали до билото се обърнахме да надзърнем за последно днес към градините на Дявола. Изливащото се пръскало и бдящият над него връх Ботев.

_________________
http://martinpetrov555.blogspot.com/

...БЛАГОДАРЯ!

_________________
Не можеш да дадеш повече дни на живота си,но можеш да дадеш повече живот на дните си.

Maѝ не ти е до усмивка.....изядохме си хурката пак , добре че времето беше с нас , ако беше заваляло по мокрите скали и тревни туфи само с пикели и котки можеше да се издрапа....

Диво и красиво , човешки крак рядко стъпва тук...

Невероятни снимки, колега - благодаря!

_________________
"Това се казва дърво, мама му стара - посадиш си го пред замъка и после 1500 години ти пази сянка..." Дънкан Маклауд относно Байкушевата мура

При едно изкачване на Ботев, местни говедари ми казаха, че огромното стръмно дере на изток от върха наричали Големия трап. Не знам доколко е популярно това име, но се отнасяха към стръмнините с по-голямо уважение от вас.